Божията кръв Малкълм Уебър



страница13/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21

Глава тринадесета

Изкупителната сила на кръвта на Исус

Петър казва, че сме „изкупени” чрез Исусовата кръв:


сте изкупени... със скъпоценната кръв на Христа (1 Петрово 1:18-19)
Нашето „изкупление” е последицата от Исусовата смърт на кръста. Павел също така казва, че всички, които са в Христос, имат „изкупление”:
В Когото [Христос] имаме изкуплението си чрез кръвта Му

(Eфесяни 1:7)
Ако сте в Христос, тогава „изкуплението” е ваше. Вие имате „изкупление” и то е чрез скъпоценната кръв на Исус. Но какво представлява „изкуплението”?

Библията беше написана на езика на обикновените хора. За да направят това, нейните автори не създадоха нов език, а използваха общоприетия такъв между хората. Днес, когато чуем думата „изкупление”, ние веднага си мислим за духовни неща; но когато един човек от първи век чуел тази дума, веднага в ума му се появявали не-духовни неща. „Изкупление” била ежедневно употребявана дума за средностатистическия човек във времето на написването на Новия Завет. Но малко християни днес наистина разбират това, което Петър и Павел имат предвид в своите изявления, че християнинът има изкупление чрез кръвта на Исус.

През първи век гръцката дума за „изкупление” (aполутросис) се употребявала със значение ‘освобождаването на затворен длъжник чрез унищожаване на дълга му’. Ако човек дължал определена сума пари на друг и не можел да му я изплати, той бил поставян в затвор.529 Но ако някой идвал и изплащал дълга на затворения човек, тогава той бил освобождаван от затвора; той бил „изкупен”.

Думата също така била употребявана да покаже освобождението на затворника чрез плащане на откуп. Посредством плащането на определена цена, затворникът бил освобождаван от пленничеството си; той бил „изкупен”.

Двете думи – „изкупление” и „откуп” са много тясно свързани една с друга. През първи век гръцката дума за „откуп” била използвана за случая, в който роб купувал своята свобода. Той спестявал от своите оскъдни доходи и малки допълнителни суми, които получавал от време на време, вероятно в продължение на дълъг период от време, докато успял да събере необходимата сума. Тогава можел да си купи свободата, като плащал „откуп”.

На днешен език, похитителите на даден човек ще изискат да им бъде платен „откуп”, преди да го освободят.

Затова думите „изкупление” и „откуп” са толкова близко свързани. „Откуп” е цената, която трябва да се плати за освобождаването на затворник или пленник; а „изкуплението” на човека е неговото освобождение или свобода от пленничеството, което по този начин е влязло в сила.
Изкупени чрез кръвта на Исус
Приложението на всичко казано дотук спрямо нашето „изкупление” чрез кръвта на Исус, е много просто. Ние сме пленници на греха и на неговото наказание – вечната смърт. Ние бяхме затворници на Божията справедливост. Бяхме пленници на проклятието от нарушения закон и нямаше начин да се освободим от него.
От ония, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство; Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. (Защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се оставя от това за винаги) (Псалм 49:6-8)
Псалм 49:6-8 ни учи, че „откупът”, който трябваше да се плати за освобождението ни от проклятието на греха, беше с неизмерима стойност.530 Ние не можехме да платим цената за собственото ни изкупление. Сами по себе си ние бяхме духовно разорени и безпомощни. Ако не беше Божията благодатна намеса, вечно щяхме да сме пленници на проклятието от нарушения закон.

Но Исус направи това, което ние не можехме да направим:


Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Maтей 20:28)
Исус плати цената-откуп и ни освободи; ние сме изкупени.

Цената, която Исус плати, беше Неговата скъпоценна кръв,


в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, (Eфесяни 1:7)531
или Неговият физически живот, предаден на смърт:
Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. (Maтей 20:28)
Исус плати на Бог цената-откуп.
И ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма. (Eфесяни 5:2)532
Ние сме пленници на проклятието от Божия свят закон, който бяхме нарушили с греха си; затова плащането на „изкуплението” ни трябваше да бъде направено от Бог.

Заради греха ни, ние бяхме „длъжници” на Бог.533 Дължахме на Бог нещо, поради греха ни. Дължахме удовлетворение на Неговия нарушен закон. Дължахме на Бог страдание, безкрайно страдание. Но Исус стана нашият „Поръчител”.534 Той пое върху Себе Си нашите „пасиви” и плати „дълга” ни. Умря на наше място. Проля скъпоценната Си кръв. Плати неизмеримо голяма цена и напълно задоволи Божията справедливост.

Исус ни „изкупи” чрез плащането на неизмеримо голямата цена-откуп със Собствената Си скъпоценна кръв. Той ни направи свободни. Освободи ни от проклятието на нарушения закон.
Изкуплението в Стария Завет
Старият Завет съдържа много илюстрации на „изкупление” чрез плащане на цена-откуп.

В Изход 30:11-16 Бог проговори на Мойсей относно извършването на преброяването на Израел:


И Господ говори на Моисея, казвайки: При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш. Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу. Всеки, който се причислява към преброените тоест, който е от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу. Богатият да не даде повече и сиромахът да не даде по-малко от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си. А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви. (Изход 30:11-16)
Когато израилтяните направиха преброяване на хората, от тях се изискваше да дадат принос или „откуп” на Господа от половин шекел за всеки човек на двадесет и над двадесет години, който беше преброяван. Както бедни, така и богати плащаха една и съща сума – илюстрация на факта, че всички хора са изгубени и в еднакво състояние на необходимост от Божието изкупление – а получените пари се използваха за службата в храма. Плащането на половин шекел освобождаваше всеки човек от присъдата на божествения съд във формата на „язва”. По този начин чрез плащането на „откуп” се извършваше „умилостивение” и тези, за които се плащаше откупа, бяха освободени от Божията присъда.

В Левит 27:14-15, когато един човек посвещавал нещо на Господа и след това искал да си го възстанови, той е трябвало да плати определена цена; и в резултат на плащането на тази цена той можел да „изкупи” всяко притежание, което искал да си възстанови:


Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане. Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи535 къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова. (Левит 27:14-15)
„Сродникът” в Стария Завет имал няколко права, включително и следните: Когато един израилтянин, във време на финансови проблеми, продавал част от своето имущество, тази земя можела да се „изкупи” от сродник, който трябвало да я откупи. Плащало се цена и земята била „изкупена”:
За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. (Левит 25:24-25)536
И така, когато един израилтянин, който бил изпаднал в дълг, бил купен от богат чужденец, Господ изисквал той да бъде освободен от това робство. Задължение на неговите сродници било да го „изкупят”, като платят определена сума.
Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. (Левит 25:47-49)537
Още веднъж тук посредством плащането на цена-откуп се осъществявало „изкуплението” или освобождаването на пленника. Има много други илюстрации в Стария Завет на „изкупление” чрез плащане на цена-откуп.538

В изпълнение на тези преобрази, Исус Христос беше нашите „Пари за Умилостивение” и нашият „Сродник-Изкупител”. Той плати цена и чрез плащането на тази цена Той ни освободи. Чрез проливането на Своята скъпоценна кръв на кръста, Исус ни изкупи от физическата смърт,539 от бедствията в този живот540 и от вечното проклятие на Божия свят закон.541

Библията конкретно ни учи, че Исус също така ни изкупи от властта и силата на врага.542 В следващата глава в дълбочина ще бъде разгледано нашето изкупление от силата на Сатана.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница