Божията кръв Малкълм Уебър



страница14/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
#46018
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21

Глава четиринадесета

Победоносната кръв на Исус

Нашето изкупление от властта на дявола

Какво ни учи Библията? Че сме освободени от силата на дявола, защото Исус отиде в ада, където имаше голяма битка с дявола и неговите демони, изрита дявола в зъбите, задигна ключовете на смъртта и хадес от ръката му и възкръсна победоносно, като победи дявола и след това предостави на нас тази победа и власт над дявола; ИЛИ че сме освободени от силата на дявола, защото Исус проля Своята скъпоценна кръв на кръста? Какво ни учи Библията?

Друг въпрос, на който ще отговорим е: Защо Исус дойде на земята и умря? Исус умря ли преди всичко, за да ни освободи от Сатана и неговата сила, или Библията ни учи на нещо съвсем различно?543

Това е често срещано учение днес:


Бог създаде Адам и му даде власт и надмощие над земята. В Едемската градина Aдам предаде тази власт в ръцете на един паднал ангел, наречен Сатана. Така Сатана стана „богът на този свят” (2 Коринтяни 4:4) и проклятие сполетя земята. Бог се беше отделил от своя човек. Неговото творение сега имаше втори баща. Сатана сега притежаваше света и всички хора в него, a Бог го гледаше отвън и нямаше законно право да стъпи на земята.

Бог не можеше да ползва прахта на земята, за да създаде друг човек, защото земята повече не Му принадлежеше. Затова Той направи завет с Адам, чрез когото на Него Му беше дадено законното право да стъпи на земята.

Бог започна Своя план за изкупление, който беше Негов план за законно влизане обратно на земята, с цел да освободи човека от дявола и да го постави отново на правилната му позиция на власт над земята. За да не може Сатана да възпрепятства Неговия план, Бог го държа в тайно от него (Eфесяни 3:8-9).

След това Исус дойде на земята и умря на кръста, което беше само началото на Неговото дело на изкупление.544 Исус умря духовно и стана грях. Той отиде в дълбочините на ада, където стоя три дни и три нощи, реши да бъде послушен до смърт и се остави в ръцете на Божия враг, Сатана.

След като Исус беше страдал три ужасни дни и нощи в ръцете на Сатана и неговите ангели, Всемогъщият Бог реши, че изискванията на правосъдието са удовлетворени. Той стана от Своя трон в небето, постави ръцете Си на устата Си и извика надолу към самите дълбини на ада: „Достатъчно! Той удовлетвори изискванията на правосъдието. Свършено е!”

В дълбините на ада Исус беше веднага новороден чрез Святия Дух. След това Той срита и отвори вратите на ада. Ритна дявола в зъбите и грабна от него ключовете на смъртта и хадес. Исус съблече Сатана от неговата власт и го остави да стои гол на входа на ада и да се чуди как Той му отмъкна ключовете.

Исус възкръсна триумфално, като остави Сатана, лишен от всяко робство, с което държеше човечеството. Така силата на Сатана бе разрушена.
Противоположно на споменатото по-горе, Библията ни учи, че нашата победа над дявола не е чрез някаква тайнствена битка в ада, но по скоро чрез пролятата кръв на Исус на кръста,545 както ще бъде показано. Не бива да добавяме каквото и да е към кръвта. Всичко е в скъпоценната кръв на Исус.
Библейското учение
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то [Той, на еврейски език] ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Битие 3:15)
В Битие 3:15 Бог ни разкри, че ще се появи човек (Потомството на жената), който ще разруши делата на дявола, но правейки това, Той ще трябва да умре. В този стих Бог предсказа и обеща, веднага след падението и за първи път в Библията, че човекът ще бъде примирен с Него; но при осъществяването на това примирение, петата на Потомството на жената ще бъде „наранено”. Tова е ясна пророческа препратка към смъртта на Исус на кръста.
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. (Евреи 2:14-15)
Евреи 2:14-15 ни показва, че чрез смъртта на Исусовото тяло, a не чрез някаква битка, главата на дявола бе наранена. Гръцката дума, преведена като „унищожавам” в този пасаж, означава „да изкарам нещо извън строя” или „да опропастя”. Tова означава, че чрез смъртта на Исус на кръста, дяволът беше счетен безсилен по отношение на изкупените.

Забележете също, че гръцкият текст в този пасаж казва, че Сатана „има”546 силата над смъртта. Някои хора поучават, че Сатана е „имал” властта на смъртта, докато Исус не го е надвил в дълбините на ада и не му е отнел властта. Но Павел казва, че Сатана все още „има” властта над смъртта. По-нататък в тази глава ще видим защо това е така.


[Бог] милостиво ни прости всичките ни престъпления; отмени враждебния нам закон, заедно с изискванията му, махна го от нас и го прикова на кръста. Така ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез кръста. (Колосяни 2:13-15, Новият Завет на Уйлямс)
В Колосяни 2:13-15 Павел казва, че на кръста, където Исус проля кръвта Си и умря, Бог лиши демоничните началства и власти от тяхната власт („ограбени”, Версия на крал Джеймс). Исус не ни изкупи от властта на Сатана чрез битка в ада; Той ни изкупи като умря на кръста. Именно това казва Библията.
сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. (Йоан 12:31-33)
В Йоан 12:31-33 Исус ни учи, че когато Той умря на кръста, князът или управителят на този свят беше „изхвърлен вън”. Сатана беше победен547 на кръста чрез пролятата кръв на Исус.
А те го [Сатана] победиха чрез кръвта на Агнето (Откровение 12:11)
Колко по-ясно може да бъде? Изкупените имат победа над Сатана чрез пролятата кръв на Исус. Можете да претърсите Библията от кора до кора, но няма да намерите подкрепа на идеята за някаква тайнствена битка в ада между Исус и дявола. Цялата тази идея е напълно небиблейска! Библията ни учи, че дяволът беше победен на кръста чрез пролятата кръв на Исус.

Но по какъв начин Исусовата физическа смърт на кръста ни освободи от властта и силата на Сатана? Ето и отговора на този въпрос.


„Богът на този свят”
Сатана наистина е „богът на този свят”.548 Неговото световно надмощие е много реално.549 Но дяволът управлява човешките царства само с Божието позволение.

Някои хора поучават, че Бог даде света на Адам, a след това Адам го даде на Сатана, и затова Бог вече не го е притежавал до времето, когато Исус победи дявола в битка и му го отне. Но Библията ни учи, че Бог не само че винаги е притежавал света, но и винаги е бил в пълен контрол на всеки и на всичко в него:


Та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател550 на небето и на земята; (Битие 14:19)
Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател551 на небето и на земята, (Битие 14:22)
Битие 14:19 и 22 потвърждават, че Бог е Този, Който притежава небето и земята. В Maтей 5:45 Исус каза, преди кръста, че слънцето принадлежи на Бог:
За да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. (Maтей 5:45)
И в Лука 10:21 Той нарече Бог (а не дявола) „Господ на небето и земята”.

Mного библейски пасажи ни учат, че Бог винаги е притежавал земята и всичко в нея:


светът е Господен. (Изход 9:29)
Мой е целият свят; (Изход 19:5)
Ето, небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, принадлежи на Господа твоя Бог. (Второзаконие 10:14)
Всичко е Твое, що е на небето и на земята... и Ти владееш над всичко (1 Летописи 29:11-12)
Все, що има под цялото небе, е Мое. (Йов 41:11)
Господня [а не на дявола] е земята и всичко, що има в нея [т.e. всичко, което тя съдържа], Вселената и тия, които живеят в нея; (Псалм 24:1)
Моя е вселената и всичко, що има в нея. (Псалм 50:12)552
Библията ясно ни учи, че всички хора, включително и грешниците, принадлежат на Бог, а не на дявола:
В Чиято [Божията] ръка е душата на всичко живо и дишането на цялото човечество. (Йов 12:10)
Ето, всичките души [т.e. хората] са Мои (Eзeкиил 18:4)553
Бог винаги е бил суверенният Собственик и Регулатор на целия естествен свят:
Погледнете на небесните птици... небесният ви Отец ги храни (Mатей 6:26)554
А също и на целия човешки свят:
Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще (Данаил 4:17)
O, Господи, Боже на бащите ни, не си ли ти Бог в небето? И не управляваш ли над всичките царства на народите? (2 Летописи 20:6, на еврейски език)
Няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. (Римляни 13:1)555
Можем да представим много библейски стихове като доказателство за това, че Бог винаги е притежавал и е бил в пълен контрол на всичко. Дори светските царе са признавали, че Бог е суверен Господар над всички народи и над всичко! Откриваме това в думите на вавилонския цар Навуходоносор:
Пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти? (Данаил 4:35)556
Ако Бог съществува, Той трябва да е абсолютен Цар над всичко, с правото да управлява Своята вселена, която създаде за Своя слава, по угоден за Него начин. Ако Бог не е суверен Господар и Регулатор над всичко, тогава Той не е Бог. Няма такъв Бог, Който да не е абсолютен Собственик и Регулатор над всичко!
Надмощие над света
Когато в началото Бог даде на Адам надмощие над света,557 това не отне от Бог Неговото надмощие и господство. Просто Aдам беше представител и подчинен на Бог.

В този смисъл и за Соломон се каза, че той е в Израел „цар за Господа” (2 Летописи 9:8).558 Tова не означава, че Бог повече не беше Собственик или Господар на израелския народ, а просто че Той беше делегирал определена мярка от Своята власт над човека. Най-висшето управление все още беше това на Бог. Израел все още беше „Господното царство” (1 Летописи 28:5).

Тъй като Адам имаше власт изцяло по Божието позволение, когато той не се покори на Бог, Бог отне от него властта му до голяма степен. След това Бог даде на Сатана много ограничена власт както над човека, така и над земята, за да изпълни той Неговото (т.e. Божието) справедливо наказание за човешкия грях. Сатана има надмощие над човека и земята не защото Адам му даде тази власт, а защото Бог му даде власт като наказание за греха на Адам.

Следователно Сатана управлява само чрез Божието позволение и неговото управление никога не е лишавало Бог от Неговото суверенно господство над всичко. Затова Павел може да напише както 2 Коринтяни 4:4, така и 1 Коринтяни 10:26 и да не си противоречи:


[Сатана е] богът на тоя свят (2 Коринтяни 4:4)
Защото "Господна е земята и всичко, що има в нея". (1 Коринтяни 10:26)
Сатана е изпълнител на Божията присъда
Надмощието на Сатана над човека почива на факта за наличието на греха. Aдам съгреши. Бог осъди човека за неговия грях и наказанието беше, и е, смърт, страдания, болести, бедност, природни стихии и др.; a Сатана е изпълнителят на Божието справедливо наказание.

Сатана не е нищо повече от куче на Божията каишка и той може да стигне само дотам, докъдето Бог му позволи. Областта на власт на Сатана над човека е ограничена и тя се увеличава с увеличаването на човешкия грях и Божията присъда.559

Фактът, че Бог е в пълен контрол на всяко действие на Сатана, е явен от много библейски пасажи. В Йов глави 1 и 2 дяволът трябваше да поиска Божието позволение преди да порази Йов.560

По същия начин Първо Коринтяни 10:13 ни учи, че Бог е в пълен контрол на всяко действие на дявола:


Бог е верен, който няма да позволи да бъдете изпитани отвъд това, на което сте способни да издържите (на гръцки език)
Бог е в контрол. Сатана може да стигне само до там, докъдето Бог му позволи и не по-далеч.561

На много места Библията ни показва, че Бог използва Сатана и неговите демони, за да изпълнят Неговите справедливи присъди и гняв срещу греха.


А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше. (1 Царе 16:14)
В 1 Царе 16:14, поради Сауловото непокорство, Бог изпрати зъл дух да го безпокои. В Съдии 9:23 Бог изпрати зъл дух като присъда срещу Авимелех. 3 Царе 22:19-23 казва, че като присъда за греха на цар Ахав, Бог изпрати зъл дух да измами Ахав чрез пророците му до там, че той да бъде убит.562

На много места в Библията за Бог се казва, че е Този, Който убива:


Аз убивам и Аз съживявам (Второзаконие 32:39)
Господ умъртвява, и съживява (1 Царе 2:6)563
Но въпреки това Павел казва, в Евреи 2:14, че дяволът е този, който „има [на гръцки език] властта над смъртта564”.

Нещо повече, за Бог често се споменава, че Той е зад болестите и нещастията:


Аз наранявам и Аз изцелявам (Второзаконие 32:39)
Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи. (Изхход 32:35)565
Но все пак болестите са вид угнетяване от дявола:
Тогава Сатана излезе... та порази Иова с лоши цирки (Йов 2:7)566
А тая [жена]... която Сатана е държал (Лука 13:16)
Именно, Исус от Назарет,- как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него. (Деяния 10:38)
Нещо повече, за Бог се казва, че Той е отговорен за природните бедствия:
Но Господ подигна силен вятър по морето и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие. (Йона 1:4)
Поразих ви с изсушителен вятър, с мана и с град във всичките дела на ръцете ви (Агей 2:17)567
Но все пак Исус смъмри бурята в Матей 8:26, като по този начин показа, че тя е била предизвикана не от Бог, а от дявола и неговите ангели.568

В Йов 1:11 Сатана каза на Бог да протегне ръката Си чрез бедствия и да унищожи това, което Йов притежаваше, и въпреки това в стих 12, Бог каза на Сатана: „всичко, което той има, е в твоята ръка [на еврейски език]; само на него не слагай ръката си”.569

Обяснението на всичко това е, че Бог, заради греха – или с цел да изпита или дисциплинира – позволява на дявола да причинява на хората болести, смърт и природни стихии, за да изпълни Неговия гняв и наказание за греха им. Сатана е действителният извършител на всичко това, но Бог толкова напълно суверенно го контролира, че може да се каже, че Той го извършва.570

Не намекваме, че Бог трябва да насили или дори насърчи дявола да опечали и нанесе вреда на грешните хора. Дяволът, от своя страна, прави това, което иска да направи. Нито намекваме, че Бог изпитва удоволствие в страданията и смъртта на грешните хора. Eзекиил 18:32 разкрива Божието сърце:


Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира571
Но не извиняваме или защитаваме справедливите присъди и святия гняв на Бог.572 Бог не се срамува от Своя гняв срещу греха, нито пък и ние не бива да се срамуваме.

Божият съд над Египет е ясен пример за това как дяволът е изпълнителят на Божия гняв. За Бог се казва, че Той е съдил Египет и поразил първородните:


Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. (Изход 12:12)573
И въпреки това се казва, че дяволът („погубителят”) и неговите ангели са извършили това:
Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Изход 12:23)
Как [Бог] изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на злощастието, (Псалм 78:49)
И двете изявления са верни. Бог порази първородните, в Своята справедлива присъда, чрез ръката на дявола.

Новият Завет ни учи на същия този принцип. В Юда 5 за Бог се казва, че е погубил неверните израилтяни в пустинята:


Господ, като избави веднъж Своя народ от египетската земя, после погуби ония, които не повярваха.574
И въпреки това дяволът е този, който в действителност изпълни справедливите присъди на Бог:
Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя. (1 Коринтяни 10:9-10)
Фактът, че Бог използва дявола да дисциплинира Своите деца, е ясно видим от Писанието:
Да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса. (1 Коринтяни 5:5)575
Нещо повече, Откровение 2:10 ни показва как Бог може да използва дявола, за да изпита и пречисти Своя народ:
Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота. (Откровение 2:10)576
Второ Царе 24:1 и 1 Летописи 21:1 говорят за един и същ случай от историята на Израел. Повторното сравнение на двата стиха ни показва, че Бог напълно контролира Сатана. Сатана прави само това, което Бог му позволи:
Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. (2 Царе 24:1)
Но Сатана се подигна против Израиля и подбуди Давида да преброи Израиля. (1 Летописи 21:1)
И двата стиха отразяват едно и също събитие. Описанието му във 2 Царе казва, че Бог е подбудил Давид да преброи хората, докато 1 Летописи казва, че Сатанa е направил това. И така, виждаме, че Сатана прави само това, което Бог му позволява.

И най-накрая, Откровение 20:1 3 и 7 10, които описват как Бог ще върже Сатана в бездънната яма за периода на Милениума и след това ще го освободи за кратко време, за да изпита народите, след което ще го хвърли в огненото езеро за вечността, показват, че Бог просто използва дявола, и всеки път, когато пожелае, се отървава от него.577 Сатана е творение:


Ти [Луцифер] бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. (Eзекиил 28:15)
Бог е неограничен Създател. Бог има пълната власт и авторитет над дявола. Ако Той ги нямаше, тогава нямаше да е Бог!
Хората могат да са изпълнители на Божиите присъди
Точно същият принцип се наблюдава между хората, където, поради греха, Бог предава хората в ръцете на техен враг, който извършва Неговия гняв и наказание за този грях. Tова е видимо из цялата Библия.

Например книгата Съдии е пълна с повтарящи се случки, при които Израел съгрешават срещу Господа и затова биват предадени от Бог в ръцете на враг, докато не се покаят и не извикат към Господа, и тогава Бог ги избавя.


И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години. (Съдии 13:1)578
В Неемия 9:37 Неемия призна, че самият Бог беше Този, Който постави чужди царе да властват над Израел поради беззаконията му:
царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
В Псалм 41:2 Давид казва, че верният и праведен човек, който не заслужава наказание, няма да бъде предаден от Бог в ръцете на своите врагове, които да извършат спрямо него това наказание:
Господ ще го пази и ще продължи живота му; блажен ще бъде той на земята; и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
В Плач Еремиев 1:14 17 Ерусалим скърби за това, че поради греховете си, Бог го е предал в ръцете на враговете му.579

В Исая 10:5 6, 12 и 15 Бог нарича Асирия „жезълът на гнева Ми”. С други думи, Aсирия, независимо дали знаеше или не, просто беше инструмент, който Бог използва, за да накаже Израел за греховете му.580

В Еремия 51:20 23 Бог нарича Вавилон Своя „бойна секира”, с която Той наказа много народи за греховете им.

В Софония 2:12-13 Бог нарича Вавилон Своя „меч”, с който Той осъди етиопците и асирийците. Библията е пълна с пасажи, които ни учат на този принцип.581

Отново ние не твърдим, че на Бог някога Му се е налагало да насърчава или убеждава инструментите на Своя гняв да вършат волята Му в този аспект. За Бог не е нужно да принуди дявола, или неговите представители, да действат. На Него просто Му е нужно да им позволи да действат. От тяхна страна, те правят това, което си искат, но Бог винаги е в пълен контрол, изпълнявайки Своите справедливи присъди срещу грешните хора.
Изкупление по отношение на творението
Когато Адам съгреши, Бог не само предаде човечеството в ръцете на Сатана, който да изпълни проклятието на Неговия нарушен закон, но освен това и до определена степен предаде физическия и естествен свят в ръцете на Сатана.

Самият Бог не е автор на смъртта и развалата във физическата вселена, нито е и лично отговорен за „закона на джунглата” в естествения свят. Teзи неща са част от проклятието върху човешкия грях.582

Цялото творение участва в присъдата върху човешкия грях. Но дърветата, птиците, животните и рибите не са морално отговорни и Бог не осъжда тях, а човека.
всяко нещо, създадено от Бога, е добро (1 Tимотей 4:4, на гръцки език)
Животните и растенията не са морално лоши, и когато попаднаха под проклятието, това не беше заради техния грях, а заради човешкия. Самото творение не е грешно, но Бог позволи на творението да участва в наказанието срещу човешкия грях. Бог каза на Адам в Битие 3:17:
проклета да бъде земята поради теб (на еврейски език)
Tози принцип се вижда в много пасажи през цялата Библия.583

Изкуплението на човека беше напълно постигнато на кръста чрез пролятата кръв на Исус, но изкуплението все още не е напълно приложено спрямо тези, които Бог е избрал да изкупи.584 Когато изкуплението на Божиите деца стане „открито” и завършено, Бог ще освободи „въздишащото творение” и след това ще благослови човека чрез сътворения ред, вместо да го прокълне чрез него.585

По това време Сатана ще бъде вързан за 1000 години и Христос със Своите светии ще царува на земята.586 Земята ще преживее своето „новорождение”587 и по време на Милениума ще бъде възстановена до райските условия отпреди падението. Ще има изкупление в големи световни размери и ще се случи възстановяването на всички неща.588 Условията за живот на земята ще включват мир на земята,589 хармония между хората и животните,590 изобилна естествена продуктивност и икономически просперитет,591 божествено здраве592 и продължителен живот.593

Проклятието на греха ще бъде отмахнато594 и Сатана повече няма да бъде Бог и управител на земята, а целият свят ще се обедини в поклонение на единния истински Бог, Господ Исус Христос, който ще царува в Своето царство в благословения и слава.595


Нашето изкупление от властта на Сатана чрез пролятата кръв на Исус
Някои хора поучават, че в едемската градина Сатана е отнел от Адам властта му над света, и тогава Бог, след много безпокойство и прибързано планиране, изпратил Исус в света, за да победи Сатана в битка и да върне властта обратно на човека.

Tова е погрешно! Aдам съгреши. Aдам съгреши срещу един свят и праведен Бог; и Бог, в Своето негодувание и справедлив гняв, като присъда върху греха, позволи на дявола да има ограничено надмощие над света, за да изпълнява той Неговото (Божието) наказание.

Исус дойде, за да понесе наказанието ни, умря на кръста и проля Своята скъпоценна кръв. Следователно не съществува наказание от Бог за тези, чиито грехове са покрити с Исусовата кръв.596 Божият гняв вече не може да остане върху тези, които са изкупени; следователно Той повече не ги наказва чрез ръката на дявола. Tака изкупените са освободени от силата на Сатана чрез кръвта на Исус Христос.597

Исус умря на кръста, за да плати неизмеримо голямото наказание за нашите грехове. Tова беше целта на Неговата смърт. Спасението е свързано с греха на човека спрямо Бог, a не с властта на Сатана над човека. Сатана е само изпълнител на Божията справедлива присъда на осъждение над грешниците.

Дяволът няма власт над хората, освен чрез справедливите Божии присъди.598 Сатана е просто изпълнител на Божествения гняв срещу греха и грешниците.

В Своя гняв срещу човешкия грях, Бог даде на Сатана ограничено надмощие над света. Исус отмахна греха чрез Своята саможертва и затова Сатана няма власт над изкупените, защото Бог вече не им е гневен.

Хората са обект на Божия гняв заради греха. Грешното човечество заслужава наказание, заслужава и страдание. Бог позволява на дявола да нанесе това наказание и причини страдание. Всичко, което дяволът прави, се свежда до това да огорчи хората с наказанието, което им се полага като грешници. Ние сме освободени от това състояние на робство и подчинение на властта на Сатана, чрез смъртта на Исус на кръста. Неговата смърт, която удовлетвори Божието правосъдие, ни освободи от наказанието на нарушения закон; a свободата от проклятието на закона означава свобода от властта на Сатана да нанася това наказание и проклятие.

Първостепенната причина за смъртта на кръста не беше тя да ни освободи от властта на дявола, а да плати наказанието за греховете ни и да удовлетвори справедливостта на един безгранично свят и справедлив Бог.

Исус умря, за да ни избави от Божия вечен гняв срещу греха. Помислете върху тези два стиха от Maтей 25:
Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. (Mатей 25:34)
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. (Mатей 25:41)
Когато правим сравнение между Maтей 25:34 и стих 41, виждаме, че изгубените са прокълнати, но не от дявола, който също е прокълнат заради греха си, а от Бог.599 Исус ни изкупи от проклятието на нарушения Божий закон.600

Ние сме спасени от наказанието за греховете ни и нашият грях не беше против Сатана, а против Бог. Спасението е свързано с Бог.601 Когато Исус проля Своята скъпоценна кръв на кръста, Той удовлетвори Божията справедливост. И тъй като Бог е удовлетворен, дяволът няма власт над изкупените, но той не е „на поста”, тъй като изпълнителят няма какво да прави, когато съдията и законът са удовлетворени.

Спасението е свързано с Божията святост, праведност и правосъдие. Спасението е свързано с човешкия грях. Спасението, в своя най-изчистен вид, по никакъв начин не е свързано с дявола. Исус не умря, за да те изкупи преди всичко от властта на дявола. Той умря, за да те изкупи от Божия гняв, който постоянно беше върху теб заради греховете ти. Ти беше под властта на Сатана и когато Исус умря, Той наистина те изкупи от властта на дявола. Но съществува значима разлика между това да се каже, че Исус дойде да освободи бедните възрастни хора от този противен дявол, който ги прави болни, бедни и нещастни, и това да се каже, че Исус умря на кръста, за да понесе присъдата за нашия грях и да удовлетвори правосъдието на чистия и свят Бог, Който е гневен на греха, и чийто гняв и недоволство вечно остават върху бунтовните грешници!

Цялата Библия ни учи, че Исусовата смърт на кръста беше с цел да примири грешните човеци със святия Бог. Чрез Исусовата смърт на кръста ние сме спасени от Божия гняв.602 Заради своите грехове, ние не бяхме Божии приятели, а Негови врагове.603 Бог ни беше разгневен. В Божия справедлив съд, Той е във война с грешниците.604 Исус плати на кръста наказанието за греховете ни и така ни примири с Бог, и ни възстанови в мир и благоволение с Него. Евангелието е евангелие на мира с Бога.605

Спасението е свързано с премахването на Божия гняв спрямо човека и няма нищо общо с дявола. Римляни 8:1 и Галатяни 3:13 ни показват, че Исус ни освободи от проклятието и законното осъждение на Божия свят закон.

Ние бяхме пленници на Сатана и нашето избавление от властта на дявола чрез пролятата кръв на кръста е едно много реално събитие, но в най-чистия си вид, спасението няма нищо общо с дявола. Спасението е свързано с Бога.606

Исус умря, за да ни примири със святия Бог, чиято неограничена святост беше нарушена от греха ни. Aнселм е написал в Cur Deus Homo (Защо Бог стана човек), че Христос умря, „за да примири Своя Отец с нас”. Чрез Исусовата смърт ние сме „доведени до Бог”, „примирени с Бог” и имаме „мир с Бог”.607

На четири места в Новия Завет за Исусовата смърт се говори като за „умилостовение”.608 Да „умилостивя” означава да успокоя или да предразположа засегнатите. Исус умря, за да успокои Божия гняв. Това е причината за смъртта Му. Хората са грешници и святият Бог, който създаде вселената, им е гневен, и Неговият гняв остава върху тях. Новият Завет ни учи на тази истина толкова ясно, колкото и Старият.609 Исус умря, за да удовлетвори Божията справедливост и да отвърне Божия гняв от хората. Това е причината за смъртта Му.

Исус умря, за да понесе наказанието за нашите грехове вместо нас, и Той даде живота Си като жертва на Бог.610 Както кръвта на старозаветните жертви беше давана на Бог,611 така и Исусовата кръв беше за Бог. Тя трябваше да удовлетвори Неговото правосъдие. Тя нямаше нищо общо с дявола!

Библията ни учи, че Исус умря заради греха, а не заради дявола.612 Нашето спасение е спасение от осъждението на греха.613 Исус умря, за да понесе наказанието за нашите грехове и да удовлетвори Божието правосъдие. Следователно сега няма юридически гняв спрямо тези, които са измити в Исусовата кръв. Божият гняв повече не е върху тези, които са изкупени, и затова Той вече не ги наказва чрез ръката на дявола. Tака изкупените са освободени от властта на Сатана чрез пролятата кръв на Исус.614 Исусовата смърт беше тази, която като удовлетвори справедливостта на Бог, ни освободи от наказанието на закона; a свободата от проклятието на закона включва свобода от властта на Сатана да причинява това наказание.

Джон Бънян е описал това по един красив начин в своята алегория Святата война, в която написа: „…Царският Син трябваше да тръгне на път в страната Вселена. И там, по един справедлив и стойностен начин, като направи поправки на глупавите постъпки на Човекодушко, Той постави основа за съвършено избавление от Диаболу и от неговата тирания.”
Избавен от врага!
Tози принцип на избавление от врага въз основа на това, че Бог премахва гнева Си, присъства в много библейски пасажи.
Пей, сионова дъщерьо, възкликнете, Израилю, весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо; защото Господ отмени присъдите за тебе, изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев. Да! Господ, е всред тебе; няма вече да видиш зло. (Софония 3:14 15)
В Софония 3:14 15 на Израел се казва да се радва и весели, защото Бог е отнел неговите „присъди” (т.e. наказанията за греха му), и по този начин го е освободил от врага, който би изпълнил тези присъди и наказания. Следователно той повече няма да „види” (т.e. да преживее) зло и неприятности. Затова избавлението от врага е резултат на избавлението от наказанието за греха.

На много места в Стария Завет Израел е избавен от враговете си, само след като се е покаял и е бил опростен от Бог за греховете си.615


А тебе, ако и да те наскърбих, няма вече да те наскърбявам. Още сега ще строша хомота му от тебе и ще разкъсам връзките ти... Ето върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Празнувай, Юдо, празниците си, изпълнявай обреците си; защото нечестивият няма вече да замине през тебе, като е съвсем отсечен. (Наум 1:12 13, 15)
В Наум 1:12 13 и 15 Бог обещава на Израел освобождение от Асирия, но основата на това освобождение е, че Бог повече няма да наскърбява Израел. Асирия беше просто инструмент в Божиите ръце616 за изпълнение на Неговите наказания за греховете на Израел. Понеже Бог ще прости на Израел и „вече” няма да го наскърбява, заради греховете му, Той ще строши асирийския „хомот” от Израел и Асирия ще бъде „съвсем отсечена”.
Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. (Изход 15:26)
Изход 15:26 казва, че Бог, като присъда, нанася болести на грешниците (чрез ръката на дявола, разбира се), но не ги нанася на Своите изкупени хора, които Му се покоряват.617 Тук отново нашата свобода от властта на Сатана е естественото последствие на нашето правилно стоене пред Бога.
Блажен оня, който прегледва немощния; в зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му; блажен ще бъде той на земята; и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му. (Псалм 41:1 2)
В Псалм 41:1 2 Давид казва, че праведният и верен човек, който не заслужава наказание, няма да бъде предаден от Бог в ръцете на своите врагове, които биха извършили това наказание.618
Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов! Душата ни се избави като птица от примката на ловците; примката се строши, и ние се избавихме. (Псалм 124:6 7)
Псалм 124 ни показва, че нашето избавление от „примката на ловците” е поради това, че Бог не им дал да властват над нас.
Пасхалното Агне
Пасхалното агне е превъзходен прототип на Христовата жертва за греха.619 Божият гняв е върху всички хора,620 но за тези, които застават под покритието на кръвта, Бог обещава избавление и спасение от този гняв. Кръвта ни „покрива” и е знак (или „знамение”) за Бог, че едно невинно Агне вече е умряло.621 Кръвта е за Бога. Кръвта показва на Бог, че невинен заместител вече е умрял и така Божието правосъдие е удовлетворено по отношение на тези, които са под „покритието” на кръвта. Тъй като невинното Агне е понесло наказанието за греховете ни, Бог повече не ни е гневен. Следователно когато Той види кръвта, Той „преминава над” нас.622 Tова означава, че преди Той би ни поразил със Своите присъди, но тъй като вижда кръвта на Исус, Той знае, че по отношение на нас, Неговото правосъдие вече е удовлетворено и цената за греховете ни е вече платена, и затова „преминава над” нас или пропуска да ни накаже. Tова от своя страна означава, че на „погубителя”, който би изпълнил тази справедлива присъда, не му е позволено от Бог да ни порази.
Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Изход 12:23)623
По същият начин Раав в Исус Навин 2:18 21 трябваше да бъде под „покритието на кръвта” (олицетворено от червената прежда), за да избегне праведния съд и наказание от Бог върху нечестивите жители на Йерихон. Чрез „покритието на кръвта” тя беше освободена от смърт от армията на Израел, които бяха изпълнителите на Божието наказание към грешните ханаанци.624

Исусовата смърт, като удовлетвори Божията справедливост, ни освободи от проклятието на закона,625 а свобода от проклятието на закона означава свобода от властта на Сатана да нанася това проклятие. Заради греха си, ние бяхме „законни пленници”626 на дявола (Исая 49:24), но Исус плати неизмеримо голяма цена-откуп и ни освободи от този, който беше „по-силен” от нас (Еремия 31:11).


Победата е наша!
Нашето освобождение от властта на дявола е едно много реално и цялостно избавление.627

Никога повече не се налага на някой християнин да се страхува от дявола и от неговите атаки, защото Бог свободно ни е дал пълно освобождение от неговата власт, както и авторитет над него. Не е необходимо християнинът да бъде победен от Сатана. Не е нужно да се проваляте! Може да се провалите ако искате, но не е необходимо. Исус каза:


Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии [т.e. демони] и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. (Лука 10:19)
Току що повярвалият, най-младият християнин, който е пълен със Святия Дух и като ходи с Бог в покаяние и вяра, има власт над най-силния демон, ако просто я употреби.

И всичко това е чрез скъпоценната кръв на Исус!




Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница