Глава шестнадесета Славната кръв на Исус

Глава шестнадесета

Славната кръв на Исус

Божията слава в кръста

В Писанията за Божията слава често се казва, че е краят или целта на всичко.⁶⁵⁹

Бог е вечно себедостатъчен. Той е безграничен и не се нуждае от нищо. Той създаде вселената и хората не защото се нуждаеше от общение с човека или защото се нуждаеше от вселената, която да запълни някаква липса или нужда в Себе Си, но просто защото Той избра да разкрие Себе Си и Своите съвършенства във и чрез творението.
Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. (Откровение 4:11)
Когато Бог създаде човека, Той го създаде по Своя образ, така че човекът да може да има общение с Него. Но Бог не се нуждае от общение с човека или от каквото и да е от човека. Бог не ни създаде, защото се нуждаеше от нас:
Но кой съм аз и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе. (1 Летописи 29:14)
Или "Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин. (Римляни 11:35 36)
… когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. (Лука 17:10)
Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; (Деяния 17:24 25)
Бог създаде хората и всички неща, за да прослави Себе Си.
Божията слава е целта на всичко!
Бог е началото и краят на всичко:
Защото всичко е от Него [т.e.произтичащо от Бог като Начало, Източник и Творец], чрез Него [т.e. посредством Бог като Този, Който поддържа, съхранява и управлява] и за Него [т.e. за Негова слава]. Нему да бъде слава до векове. Амин. (Римляни 11:36)
Цялата вселена показва Божието величие:
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. (Псалм 19:1)
Това е целта, с която са направени небесата – да разказват Божията слава. Бог можеше да създаде само една слънчева система, само един вид растения, или да направи всичко само в един цвят; но Той създаде почти безкрайна поредица от вселени и огромно разнообразие от растения, животни и всичко останало, с простата цел да прослави Себе Си.

Бог създаде вселената, за да покаже Своята слава. Както написа и Томас Уотсън: „Светът е едно огледало, в което можем да видим как властта и добрината на Бог светят... Светът е като един изящен гоблен, в който можем да видим умението и мъдростта на Този, Който го е направил”.

Крайната цел на всичко е Божията слава:
Господ е направил всяко нещо за Себе Си [т.e. за Своята слава]… (Притчи 16:4)
Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; (Колосяни 1:16)⁶⁶⁰
Божият съд и наказание за грешниците прославя Него и Неговата святост, праведност и власт,
Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще си придобия слава всред тебе; и когато извърша съдби в него, и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ. (Eзекиил 28:22)⁶⁶¹
а Неговото изкупление на незаслужаващите грешници прославя Неговата благодат, милост и любов:
… Господ изкупи Якова и се прослави в Израиля. (Исая 44:23)⁶⁶²
Всичко, което Исус направи, Той го направи за славата на Своя Отец:
… който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински и в Него няма неправда. (Йоан 7:18)
И ние също трябва да правим всичко за Божията слава:
Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. (1 Коринтяни 6:20)
И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. (1 Коринтяни 10:31)⁶⁶³
Кръстът прослави Бога
По същия начин делото на Исус на кръста беше с цел да прослави Бога:
… Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Йоан 13:31)
Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. (Йоан 17:4)⁶⁶⁴
Умилостивението е славна изява на съвършенството на Божието естество и качества.

Умилостивението прославя Божието правосъдие, което изисква Бог да не прави компромис с греха, но да накаже дори и най-малкия грях с безгранично наказание.

Умилостивението прославя Божията святост, заради която Той не може да има общение с грешника, докато не бъде премахната вината на грешника и грешникът не бъде примирен с Бога.

Умилостивението прославя Божията любов в това, че Той не пожали Своя Собствен Син, за да може да пожали нас:

И най-накрая, умилостивението показва по един славен начин Божията мъдрост, която измисли съвършен план да примири изискванията на Божията справедливост с желанията на Неговата милост и любов:⁶⁷¹

Нито един човек не беше способен да измисли такъв план, но в умилостивението, Бог напълно задоволи изискванията на Своето правосъдие, като същевременно помилва и оправда грешниците.⁶⁷² Правосъдието и милостта се целунаха: