Божията кръв Малкълм Уебър



страница16/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

Глава шестнадесета

Славната кръв на Исус

Божията слава в кръста

В Писанията за Божията слава често се казва, че е краят или целта на всичко.659

Бог е вечно себедостатъчен. Той е безграничен и не се нуждае от нищо. Той създаде вселената и хората не защото се нуждаеше от общение с човека или защото се нуждаеше от вселената, която да запълни някаква липса или нужда в Себе Си, но просто защото Той избра да разкрие Себе Си и Своите съвършенства във и чрез творението.
Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. (Откровение 4:11)
Когато Бог създаде човека, Той го създаде по Своя образ, така че човекът да може да има общение с Него. Но Бог не се нуждае от общение с човека или от каквото и да е от човека. Бог не ни създаде, защото се нуждаеше от нас:
Но кой съм аз и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе. (1 Летописи 29:14)
Или "Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин. (Римляни 11:35 36)
когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. (Лука 17:10)
Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; (Деяния 17:24 25)
Бог създаде хората и всички неща, за да прослави Себе Си.
Божията слава е целта на всичко!
Бог е началото и краят на всичко:
Защото всичко е от Него [т.e.произтичащо от Бог като Начало, Източник и Творец], чрез Него [т.e. посредством Бог като Този, Който поддържа, съхранява и управлява] и за Него [т.e. за Негова слава]. Нему да бъде слава до векове. Амин. (Римляни 11:36)
Цялата вселена показва Божието величие:
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. (Псалм 19:1)
Това е целта, с която са направени небесата – да разказват Божията слава. Бог можеше да създаде само една слънчева система, само един вид растения, или да направи всичко само в един цвят; но Той създаде почти безкрайна поредица от вселени и огромно разнообразие от растения, животни и всичко останало, с простата цел да прослави Себе Си.

Бог създаде вселената, за да покаже Своята слава. Както написа и Томас Уотсън: „Светът е едно огледало, в което можем да видим как властта и добрината на Бог светят... Светът е като един изящен гоблен, в който можем да видим умението и мъдростта на Този, Който го е направил”.

Крайната цел на всичко е Божията слава:
Господ е направил всяко нещо за Себе Си [т.e. за Своята слава] (Притчи 16:4)
Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; (Колосяни 1:16)660
Божият съд и наказание за грешниците прославя Него и Неговата святост, праведност и власт,
Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще си придобия слава всред тебе; и когато извърша съдби в него, и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ. (Eзекиил 28:22)661
а Неговото изкупление на незаслужаващите грешници прославя Неговата благодат, милост и любов:
Господ изкупи Якова и се прослави в Израиля. (Исая 44:23)662
Всичко, което Исус направи, Той го направи за славата на Своя Отец:
който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински и в Него няма неправда. (Йоан 7:18)
И ние също трябва да правим всичко за Божията слава:
Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. (1 Коринтяни 6:20)
И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. (1 Коринтяни 10:31)663
Кръстът прослави Бога
По същия начин делото на Исус на кръста беше с цел да прослави Бога:
Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Йоан 13:31)
Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. (Йоан 17:4)664
Умилостивението е славна изява на съвършенството на Божието естество и качества.

Умилостивението прославя Божието правосъдие, което изисква Бог да не прави компромис с греха, но да накаже дори и най-малкия грях с безгранично наказание.

Умилостивението прославя Божията святост, заради която Той не може да има общение с грешника, докато не бъде премахната вината на грешника и грешникът не бъде примирен с Бога.

Умилостивението прославя Божията любов в това, че Той не пожали Своя Собствен Син, за да може да пожали нас:


Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. (Йоан 15:13)665
Умилостивението прослави Божията милост, когато необятният Бог напусна богатствата и славата на небесните места и слезе на земята, за да умре за греховните хора.666 Бог, Който е толкова чист, свят и издигнат, че трябва да смири Себе Си дори за да погледне праведните същества на небето,667 се снижи, за да стане Служител на грешниците668 и да даде живота Си вместо тях на груб, дървен кръст:
Твоята снизходителност ме е направила велик. (2 Царе 22:36б, на еврейски език)
Божията благодат беше прославена в умилостивението, когато, като напълно доброволен дар, Бог даде вечен живот, изцеление, избавление и дори всичко669 на тези, които справедливо заслужаваха само вечно нещастие и страдания. Всички хора наистина заслужаваха да прекарат вечността в ада. Абсолютно нищо от падналия човек не е в състояние да угоди на Бога и в човека не съществува никаква причина, заради която Бог може да го благослови. Грешният човек смърди пред Бога670 и не заслужава нищо друго, освен наказание. Но все пак Бог предаде Своя свят Син на смърт вместо грешните хора. Каква неизследима благодат! Колко голяма е Неговата благосклонност!

И най-накрая, умилостивението показва по един славен начин Божията мъдрост, която измисли съвършен план да примири изискванията на Божията справедливост с желанията на Неговата милост и любов:671


но [Бог] изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него. (2 Царе 14:14)
Най-големият проблем, стоящ пред Бог, беше не как да създаде вселената от нищо или как да възкреси мъртвите, а как Той, безпределно святия и праведен Бог, можеше да оправдае нечестивите грешници.
Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога? (Йов 9:2)
Бог не можеше да пренебрегне факта, че човекът е виновен пред Него, и все пак Той желаеше да спаси Своя избран народ. Затова Той трябваше да предостави път за спасение, който няма да извини човешките грехове, но ще задоволи изискванията на нарушения закон, който изискваше смъртта на грешника.

Нито един човек не беше способен да измисли такъв план, но в умилостивението, Бог напълно задоволи изискванията на Своето правосъдие, като същевременно помилва и оправда грешниците.672 Правосъдието и милостта се целунаха:


Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха. (Псалм 85:10)

1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница