Божията кръв Малкълм Уебър



страница17/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

Глава седемнадесета

Прилагането на Кръвта на Исус

Всичко е в кръвта. Спасение, изцеление, освобождение от демонично угнетяване, защита и пълна победа – всичко това е на наше разположение чрез скъпоценната кръв на Исус Христос.

Голяма власт и снабдяване са на наше разположение чрез пролятата кръв на Господ Исус Христос. И тези, които зачитат и си служат добре със скъпоценната кръв на Исус, проправят път за изявата на помазанието и Божията сила.

Но знанието за нея не е достатъчно. Ние ежедневно се нуждаем да усвояваме даденото ни от Бог изкупление.

Бог много се удоволства и наслаждава на Своите деца, когато ние разбираме и след това усвояваме всичко, което Той е снабдил за нас в изкуплението:
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. (Лука 12:32)673
Ако вярваме на Божието слово за нашето изкупление чрез пролятата кръв на Исус, тогава трябва да упражним вяра в Бог и в Неговите обещания, и да приложим изкуплението, което Той купи за нас, до своята най-пълна степен в живота на всеки един от нас.

При Изхода на Израел от Египет, хората трябваше да приложат кръвта върху горния праг и двата стълба на всяка врата.674 Не беше достатъчно само да се покаже съгласие с учението на Мойсей. Кръвта трябваше да бъде приложена с вяра. В Новия Завет, „със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед, и се спасява” (Римляни 10:10).675

Следователно трябва да поставим кръвта на Исус на нашите устни и да я изговаряме с уважение, но смело, с простичка вяра, и тя винаги ще ни бъде от полза. Във всяка една ситуация, като ходим в покаяние и вяра, Бог ще зачете скъпоценната кръв на Своя Син и благословенията и снабдяването, които тя изкупи, ще бъдат наши.

Приложение едно


Опровержения на библейското учение за вечното наказание на изгубените
Доктрината за вечното наказание заема много значимо място в Божието слово, и като всички други важни доктрини, тя е атакувана и отхвърлена от много култове и лъжливи религиозни учители (като например Свидетелите на Йехова, Адвентистите от седмия ден и др.).

Тук ще бъдат разгледани няколко лъжливи учения относно вечната съдба на изгубените, а именно анихилизъм и универсализъм.


Aнихилизъм
Съществуват много разновидности на това конкретно лъжеучение, но основната тема на всички тях е, че човешката душа не е безсмъртна и че нечестивите, както и дяволът, в определен момент във времето ще бъдат „унищожени” или напълно ще изчезнат. Под „унищожение” се има предвид пълното преставане на съществуването, един окончателен край на нечие присъствие.

В отговор на това учение:


(1) Анихилизмът е открито опроверган от много библейски стихове, които ни учат за наличието на вечно съзнателно наказание на изгубените:
И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. (Данаил 12:2)
И тия ще отидат във вечно наказание (Maтей 25:46)676
(2) Анихилизмът трудно би могъл да бъде описан като наказание за греха. За много хора анихилизмът би бил благословение и нещо много желано! Той не би представлявал наказание за действията им в този живот, а по-скоро облекчение от нещата на този живот!
(3) Анихилизмът не е пречка пред извършването на грях в този живот, a Исус и цялата Библия използват ада като препятствие спрямо греха.677 Ако имаше анихилизъм, много малко хора биха се стремили да се покоряват на Бог. Отношението при повечето от тях щеше да бъде: „Каква полза има в това да служим на Бога? Нека ядем и пием и да правим това, което искаме, защото утре ще умрем” (сравни с 1 Коринтяни 15:32).
(4) Анихилизмът си противоречи с факта, че човешката душа е създадена по Божия образ678 и следователно е вечна.

Когато човекът съгреши, Божият образ в него се разми и поквари, но той не се изгуби напълно; и в един по-общ смисъл Писанията твърдят за всички хора, че те са „в Божия образ”.679 Затова въз основа на първоначалното сътворяване на човека по Божия образ, всички хора по естество са безсмъртни. И всички хора ще прекарат вечността или с Бог или ще страдат в ада.


(5) Исус каза, че съществува „бъдещ век” (т.e. бъдещ живот) за изгубените:
И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя век, нито в бъдещия. (Maтей 12:32, на гръцки език)
(6) Поддръжниците на анихилизма посочват употребата на думи от Писанието „погивам”, „унищожавам”, „унищожение”, „смърт” и др. Те казват, че тези думи доказват изчезването на изгубените. Например в Йоан 3:16 четем:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:16)
Обаче в Писанието тези думи никога не са се отнасяли до буквално прекратяване на съществуването.

Гръцката дума, преведена като „погине” в Йоан 3:16 е aпoлуми. Tази дума е използвана и в Maрк 2:22 и е преведена като „изхабяват” във връзка с меховете или „бутилките”680, които се спукват и унищожават от новото вино:


И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове. (Maрк 2:22)
Oчевидно меховете не се унищожават, а се съсипват или повреждат.

Aпoлуми отново се среща в Maтей 10:6, в инструкциите на Исус към Своите ученици:
Но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.
Tези израилтяни не бяха унищожени, а отчуждени от Бог и в лошо състояние.

Aпoлуми се среща няколко пъти и в Лука 15:
Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери? (Лука 15:4)
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докле я намери? (Лука 15:8)
За пореден път тук не става дума буквално за прекратяване на съществуването, но идеята е, че нещо е изгубено. Aпoлуми се среща и в други пасажи, във всеки от които това ù значение остава ясно.681 Във всички тези случаи aпoлуми по никакъв начин не се отнася до буквално изчезване, прекратяване на съществуването или унищожение.

Вече можем да разберем употребата на тази дума, когато тя се среща в контекста на вечното състояние на изгубените:


Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла. (Maтей 10:28)
Та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:15-16)
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йоан 10:28)682
Aполуми не се отнася до това нечестивите да бъдат унищожени и сведени до нищо, а се отнася до тяхното положение на погубление и отчуждение от Бога.

Друга значима гръцка дума е aпoлиа. Тя е преведена като „погибел” в няколко пасажа:


Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. (Maтей 7:13)
А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел... (Римляни 9:22)683
До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина, освен синът на погибелта, за да се изпълни писанието. (Йоан 17:12)684
Обаче същата дума е преведена като „прахосвам” в други пасажи:
А имаше някои, които негодуваха и думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? (Maрк 14:4)685
Не е възможно в този контекст думата да се отнася към унищожение, което отново ни показва, че вечната съдба на изгубените не е прекратяване на съществуването, а провал, мъчение и наказание.

Още една значима гръцка дума е oлетрос, която е преведена като „погибел” във 2 Солунци:


Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила... (2 Солунци 1:9)
Нека видим как oлетрос е използван в друг контекст:
Да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса. (1 Коринтяни 5:5)
В 1 Коринтяни 5, oлетрос се отнася за физическото наказание, наложено от Сатана.
Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. (1 Солунци 5:3)
„Погубление” тук не може да означава унищожение, а се отнася до страдание и агония.686

Затова, когато се разглежда употребата на тези думи в целия Нов Завет, става очевидно, че бъдещата съдба на изгубените не е унищожение, а вечно, съзнателно наказание.

Едно сравнение между следващите стихове отново ни показва, че когато Бог говори за вечно „погубление” на нечестивите, Той няма предвид унищожение, а по скоро трайно мъчение и наказание:
Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий. (Maрк 1:24)
И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? (Maтей 8:29)
В стиха в Марк демоните говорят за своето бъдещо „погубление”687 от Бог, докато в паралелния пасаж в Матей те говорят за своето бъдещо „мъчение”.688 Очевидно терминът „погубление”, когато е отнесен за вечното състояние на изгубените, не се отнася до унищожение, а до съзнателно наказание и мъчение.
(7) Библията говори за степени на наказание за изгубените. Анихилизмът ще ги направи невъзможни, тъй като той приравнява всички различия и пренебрегва всички степени на вина.

Всички изгубени ще страдат безкрайно – в смисъл вечно – в ада, но все пак има различни степени на страдание сред тях. Езекиил 32:17-32 ни учи, че всички нечестиви не се третират по един и същ начин, а по скоро има степени на наказание за изгубените.

Това също е видимо в Откровение 20:11-15, на Големия бял престол, където „книгите” (множествено число) няма да бъдат отворени, за да се види дали нечестивите са осъдени на наказание, а за да се определи степента на наказанието им.

Наказанието на нечестивите ще бъде раздадено стриктно и точно, много справедливо и честно от Бога, то ще бъде определено въз основа на делата на изгубените:


[Бог] Който ще въздаде на всеки според делата му: (Римляни 2:6)
Грешниците ще бъдат съдени според собствената им греховност, както и според „светлината”, истината и знанието за Бог, на които не са се покорили през живота си.689

Човек не е съден само според делата си; той също така е съден според познаването на истината, която е отхвърлил. Това има голямо значение, когато вземем предвид греха на отпадналите от вярата, които са знаели истината на евангелието, но въпреки това съзнателно са се обърнали от нея, след като ù са се покорявали за малко. Те се обръщат от Бог със широко отворени очи. Очаква ги ужасна присъда. Петър казва:


Понеже, ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. (2 Петрово 2:20-21)
Много други стихове говорят за степените на вечно наказание за изгубените:
Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено отгоре; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе [и, разбираемо, ще получи по-тежка присъда]. (Йоан 19:11)690
Ако има степени на наказание, на което Библията много ясно ни учи, тогава не може да има унищожение на нечестивите.
(8) На много места Библията говори за „плача и скърцането със зъби” на тези, които са хвърлени в ада, което очевидно не е в съгласие с погрешната идея за унищожение и преставане на съществуването им.
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Maтей 13:41-42)691
(9) Maтей 25:46 е бил обект на много злоупотреба и той ще бъде разгледан подробно:
И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот. (Maт. 25:46)
Някои хора отричат, че гръцката дума, преведена като „наказание” в този стих (кoласис), в действителност означава „наказание”, и поучават, че тя се отнася до „унищожението” на изгубените. Но другото място, където думата се среща в Новия Завет, е 1 Йоан 4:18:
В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание692, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. (1 Йоан 4:18)
В този стих, коласис е преведена като „измъчване” и може да се отнася до идеята за страдание, измъчване и наказание.

Освен това, употребата на думата в класическата гръцка литература, апокрифната литература693 и в Септуагинта - версията на Стария Завет,694 както и в изявленията на опитни учени на гръцкия език695 потвърждава, че крайната съдба на изгубените, както е посочено в Maтей 25:46, е наистина вечното наказание.

Втората дума, която е неправилно тълкувана в този пасаж, е думата „вечен”. Някои са предположили, че „вечен” в този стих не означава „вечно траещ”, а по-скоро „дългосрочен”. Тяхното поучение продължава, като казва, че след дълъг период на наказание в ада, изгубените ще престанат да съществуват.

Но всъщност гръцката дума, преведена като „вечно” в Maтей 25:46 (aиoниос) е същата дума, която е употребена в Новия Завет, за да опише Божията вечност,696 както и вечния живот на праведните.697 Освен това думата е използвана и на други места, за да опише вечните страдания на изгубените.698 Думата aиoниос се среща над 70 пъти в Новия Завет и винаги обозначава неограничена, безгранична, вечна продължителност.

Факт, който някои учители желаят да пренебрегнат, е, че думата aиoноиoс е използвана два пъти в Maтей 25:46. Веднъж тя се отнася до вечното наказание за нечестивите и втори път се отнася до вечния живот на праведните:
И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот. (Mатей 25:46)
Въпреки че aиoниос е преведена с две различни думи във Версията на крал Джеймс („everlasting” и „eternal”699), гръцката дума е една и съща в двете изречения. Очевидно тя не може да се отнесе до вечна продължителност в едното изречение и до ограничена продължителност от време в другото! Трябва да има едно и също значение и в двете изречения. Така заключаваме, че поучението на Исус, отнасящо се за наказанието за нечестивите, е „вечно” в същия смисъл, в който животът и славата на светиите са „вечни”.700
(10) Лъжеучението анихилизъм нанася вреда на Божието правосъдие. Правосъдието изисква от всеки грешник да получи наказание пропорционално на греховете му.

Бог е неограничено свят, a грехът е нарушение на тази святост и следователно е неограничено нарушение, затова заслужава неограничен гняв и безкрайно наказание и страдание. Следователно освен че наказанието за нечестивите има степени, наказанието на всеки грешник е вечно и по този начин неограничено.


(11) В много от библейските стихове, които поучават вечното наказание на изгубените,701 не се казва, че последиците от това наказание са вечни, какъвто би бил случаят, ако нечестивите бяха унищожени. Вместо това, в тях се казва, че самото наказание – „презрението”, „наказанието”, „огънят”, „мъчението” – е вечно. Така отново виждаме колко заблуждаваща е теорията на анихилизма.
(12) Някои учители на анихилизма се отнасят към „втората смърт” на изгубените702 като доказателство за погрешната им теория, въз основа на това, че „смъртта”, според тях, означава пълно прекратяване на съществуването.

Обаче във Библията „смъртта” никога не се отнася до унищожаване или прекратяване на съществуването. В Йоан 12:24 Исус каза, че житното зърно трябва да падне на земята и да „умре” преди да принесе плод. Житното зърно в действителност престана ли да съществува? Очевидно не! Ако то беше унищожено в земята, как тогава щеше да принесе плод?

Отново, когато Павел казва, че преди да се спасим, ние бяхме „мъртви чрез нашите престъпления и грехове” (Eфесяни 2:1), той по никакъв начин нямаше предвид, че някоя част от нас – дух, душа, ум или тяло – в действителност не съществуваше преди да се спасим!

„Смъртта” в Писанието никога не се отнася до прекратяване на съществуването, а в действителност се отнася до идеята за отделянето. „Духовната смърт” не означава, че духът на човека не съществува, а че той е духовно отчужден от Бога.703 „Физическата смърт” не означава, че физическото тяло на човека престава да съществува, а че е станало разделение между неговото тяло и дух.704 По същият начин, „втората смърт” на грешника не означава, че той е унищожен или че е престанал да съществува, а че неговото състояние на отчуждение от Бог е станало последно и окончателно.


(13) Библията ни учи, че ще има телесно възкресение на нечестивите.705 Защо Бог ще възкресява изгубените, само за да ги унищожи после ли?
(14) Учителите на анихилизма посочват стихове като Eзекиил 18:4 в своя подкрепа:
душата, която е съгрешила, тя ще умре.706
Според техните разсъждения, щом в този стих се казва, че „душата” на грешника ще умре, то тъй като „душата” на човека е самият той,707 следователно целият човек ще бъде унищожен при смъртта.

Обаче Исая 53:12 ни казва, че Исус „изложи душата Си на смърт”, а Лука 23:43 и 46 ни показват, че съществуването на Исус като личност продължи след Неговата физическа смърт.708

Когато Библията казва, че една „душа” умира, тя има предвид, че „човекът” умира, и това се отнася просто за неговата физическа смърт,709 a не за унищожаването на личността.

Често Библията говори за „мъртвата душа”.710 Tова се отнася до факта, че човекът е умрял, и всичко, останало от него в този свят, е неговото тяло. Следователно да се докосне мъртво тяло е да се докосне мъртъв човек или „душа”.711 Tова не се отнася до вечния духовен аспект на човека, съществуването на който продължава след физическата смърт.712


Универсализъм
Има две големи направления между универсалистите: тези, които поучават крайното спасение на цялото човечество, и тези, които поучават крайното спасение на всички сътворени същества, включително и на дявола, падналите ангели и демоните.

Логиката на тези учители е изключително проста. Понеже Бог е любов, Той не желае някое от Собствените Му творения да страда вечно. Но тъй като наказанията на нечестивите в ада са с изкупителна и дисциплинираща цел, то в крайна сметка ще доведат всички тях до покаяние и примирение с Бога. В отговор на това, ние посочваме, че:


(1) В Библията няма и дума, която дори да намеква за такова учение.
(2) Това учение е ясно опровергано от много библейски стихове, които ни учат за вечното наказание на изгубените.713
(3) Огненото езеро е място на наказание, а не на дисциплина.
(4) Гневът на Бога, a не Неговата любов, е това, което остава върху нечестивите, и ги хвърля да страдат в ада.
Който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него. (Йоан 3:36)714
(5) Учителите на универсализма използват стихове като 2 Коринтяни 5:19 (Бог вече е примирил „света” със Себе Си), Йоан 12:32 (Исус ще „привлече” всички хора при Себе Си), Йоан 3:16 (Бог не е гневен, но по скоро обича, „света”) и Колосяни 1:20 („всичко” – всички неща на небето и земята ще бъдат примирени с Бога).

Слабата страна на тази логика е напълно очевидна. Думата „всичко” в Писанието често е използвана като хипербола, която представлява умишлено преувеличение, което не трябва да се тълкува буквално; тя се използва само за да се покаже дадено мнение.715

„Всичко” в Писанията също се използва със значение „всичко без разграничения”; тоест, всички класи и видове – стари и млади, мъже и жени, богати и бедни, образовани и неграмотни, евреи и езичници, хора от всички народи.716

Само в тази светлина може да разберем стихове като 2 Коринтяни 5:19 и Йоан 12:32. Целият свят няма да бъде спасен, а само тези, които се покаят и повярват:


Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. (Maрк 16:16)
(6) Факт е, че Божиите юридически наказания не съумяват да произведат покаяние в сърцата на грешниците:
А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава... и човеците хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си. (Откровение 16:9-11)717
(7) След смъртта няма повече възможност за покаяние и спасение, и няма „втори шанс” за никого.718 Притчи 29:1 ни учи, че веднъж след като бунтовният грешник „се съкруши”, той остава „без поправление”, което очевидно изключва възможността за някакво последно примирение.
(8) Във Филипяни 3:19 Павел казва, че сетнината на враговете на Христовия кръст е „погибел”. Не съществува нищо отвъд „сетнината”. Краят на враговете на Христовия кръст не е спасение и примирение с Бог, а „погибел”.719
(9) Крайното примирение не е обещано дори на тези, които вече са спасени, освен ако не продължат в Господа!
Но който устои докрай, той ще бъде спасен. (Maтей 24:13)
Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил - освен ако сте напразно повярвали. (1 Кор. 15:1-2)720
(10) Размислете върху следните стихове, които разкриват отношението на Исус към непокаяните хора. Няма и намек за крайно примирение тук:
Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла? (Mатей 23:33)
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. (Maтей 7:14)
Ако има такива хора, които не могат да избегнат мъките в ада, и ако има малцина, които намират пътя към живота, тогава очевидно доктрината за крайното примирение е погрешна!

Няма да е привлекателно за много хора, но Библията ясно ни учи, че независимо от всичко – окончателният край на всички, които са извън Христос, е наистина вечно съзнателно мъчение и наказание.

И скъпоценната кръв на Исус беше тази, която ни изкупи! Алелуя!

1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница