Божията кръв Малкълм Уебър



страница18/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

Приложение две


Старозаветните светии бяха новородени
Съществува голямо изобилие от доказателства в Библията, които показват, че светиите от Стария завет имаха опрощение на греховете си и бяха новородени.

Във Второзаконие 14:1 израилтяните бяха наречени „чада на Бог”:


Вие сте чада на Господа вашия Бог (Второзаконие 14:1)
Израел е наречен Божий „син” във фигуративен смисъл в Стария Завет, за да се изрази специалното взаимоотношение между Бог и Неговия избран народ.721 Въпреки това няма причина стихове като Второзаконие 14:1 и Псалм 82:6 да се ограничат до тази идея, тъй като те недвусмислено показват, че верните на Бога израилтяни в Стария Завет бяха новородени:
Всички сте синове на Всевишния. (Псалм 82:6)
Има и други старозаветни стихове, които показват същото:
Ако речех да говоря така, ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти; (Псалм 73:15)
В страха от Господа има силна увереност и Неговите чада ще имат прибежище. (Притчи 14:26)
Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (Исая 63:16)
Цар Давид нарече Бог свой „Баща”:
Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил. (1 Летописи 29:10)
Бог говори за Давид в Псалм 89 с думите:
Намерих слугата Си ДавидаТой ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара. (Псалм 89:20-26)
Бог говори и за Соломон като за Свой син:
И рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец. (1 Летописи 28:6)722
Новият Завет ни показва, че Авел беше новороден. 1 Йоан 3:12 казва, че извърши дела, които бяха „праведни”. Обаче един неновороден човек, който е роб на греха, не може да върши праведни дела.723 Но Авел можа да върши праведни дела, защото беше роден от Бога. Цялата тема на 1 Йоан 2:29-3:13 е, че когато един човек се новороди, той върши праведни дела. В същия пасаж Авел е обсъден и контекстът изяснява, че той беше новороден, следователно можеше да върши праведни дела, затова беше и мразен от неновородените (ст. 12). Опитността на Авел е използвана, за да се направи паралел с нашите преживявания (виж ст. 12 13). Oчевидно Авел беше новороден.724

Много хора в Стария Завет бяха новородени. Мойсей говори с Бога „уста в уста” и „лице в лице”725; Енох и Ной „говореха с Бог”726; a Авраам беше наречен Божий „приятел”.727 Тези хора преживяха по-близко лично взаимоотношение с Бог от повечето християни днес! Очевидно те не бяха неновородени!

Бог не може да влезе в лично взаимоотношение с неновородени хора. Неновороденият няма желание да общува с Бога; няма склонност да търси общение с Него. Той мрази Бога.728 Неновородените казват на Бог: „Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.” (Йов 21:14 15).

Всъщност Бог не е „приятел” на неновородените, а ги счита за Свои врагове.729 За да имат такава дълбочина на общение и лично взаимоотношение с Бог, за Авраам, Мойсей, Ной и Енох беше абсолютно задължително да бъдат новородени.

Мойсей познаваше Божиите „пътища” (Псалм 103:7); а неновородените не са способни да познават Божиите пътища.730 Мойсей беше „придобил благоволение” в Божиите очи, a Бог го „познаваше” (Изход 33:12, 17). Очевидно Мойсей беше новороден!

Давид каза: „Жадна е душата ми за Бога” (Псалм 42:2). Той беше ли неновороден? Със сигурност не! Неновородените жадуват за беззаконие и презират Бога.731 Давид каза: „Отворих широко устата си и пъхтях, защото копнеех за Твоите заповеди.” (Псалм 119:131); а неновородените мразят Божието слово и истина.732 Давид беше ли неновороден? Не! Давидовото сърце беше „съвършено пред Господа неговия Бог” (3 Царе 11:4).

За много светии в Стария Завет се казва, че са имали „съвършени сърца” пред Бога и съвършен, праведен и непорочен живот.733 Те бяха ли неновородени? Не! Сърцето на неновородения човек не е „съвършено”, а развалено и омърсено, и пътищата на неновородените не са съвършени, праведни и непорочни, а грешни, мръсни и смърдящи пред Бог.734

Светиите от Стария Завет ходеха в почитащ и свят „страх” от Бога,735 a относно неновородените: „пред очите им няма страх от Бога” (Римляни 3:18).

Светиите от Стария Завет хвалеха и се покланяха на Бога, а неновородените не правят нищо друго, освен да проклинат Бога.736 Не е възможно човек истински да хвали Бога, без да има ново сърце.

Много хора от Стария Завет бяха наречени от Бог „праведни”.737 Бог би ли нарекъл някой нечестив неновороден човек „праведен”? Очевидно не!

Неновороденият обича греха и се е предал напълно на него;738 нека обаче разгледаме тези изявления относно някои oт светиите в Стария Завет:
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжа. (Псалм 24:3 4)
Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, и в чийто дух няма измама. (Псалм 32:2)739
Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене, (Псалм 51:10)
Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе. (Псалм 86:2)
Очевидно е, че старозаветните светии бяха новородени!

Самият факт, че в Стария завет хората бяха наречени „светии”740 доказва, че те бяха новородени. Човек е или „грешник” (неновороден) или „светия”(новороден), а Старият Завет е пълен със „светии”.

Нещо повече, в Стария Завет имаше светии, за които се казва, че бяха изпълнени със Святия Дух.741 Тези хора бяха ли неновородени?

Съществуват много доказателства за това, че Старозаветните светии имаха мир в своята съвест.


Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. (Псалм 103:12)
Псалмите на Давид са изпълнени с негови изявления за истински мир и близко взаимоотношение с Бог.
Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, и в чийто дух няма измама. (Псалм 32:1-2)
Павел пише за това в Римляни 4:
Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела... (Римляни 4:6)
Очевидно Давид се наслаждаваше на „благословено” взаимоотношение с Бога.

Битие 15:6 казва, че Авраам беше оправдан от Бог чрез своята вяра.742 Старозаветните светии бяха ли оправдани? Авраам беше оправдан! Нещо повече, Авраам беше оправдан чрез своята вяра, a неновородените хора нямат истинска вяра в Бога.743 Евреи, глава 11 съдържа списък със старозаветни светии, които упражниха голяма вяра в Бога. Всъщност те бяха толкова верни на Бога, че Бог „не се срамува от тях да се нарече техен Бог” (Евреи 11:16); обаче Бог се срамува от неновородените.744

Авраам е примерът на вяра в цялата Библия. Как е възможно той да е неновороден? Авраам е бащата на „тия, които упражняват вяра” (Галатяни 3:6 9). Авраам е нашият духовен баща.745 Как е възможно Авраам да е неновороден?

В много пасажи Бог заповяда на неверните израилтяни да се покаят, „да обрежат сърцата си” и да се измият от греховете си.746 Да имаш „обрязано сърце” означава да си новороден.747 Бог няма да заповяда на хората да направят нещо невъзможно за тях, до кръста! Но новорождението в Стария Завет беше възможно и мнозина бяха новородени.

Когато Никодим попита Исус за новорождението, в Йоан 3, Исус му отговори: „Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?” Явно Никодим, който беше учен в областта на Стария Завет, трябваше да разбира учението на Исус относно новорождението.

Можем да приведем и много други доказателства от Библията, че старозаветните светии бяха новородени. Давид беше човек според Божието сърце.748 Със сигурност той не е бил неновороден!

Асаф живееше постоянно с Бог, и когато умря, той отиде при Него.749 Той беше ли неновороден? Със сигурност не! A Илия и Енох, които Бог „взе”? Те бяха ли в небето, в Божието присъствие, все още очаквайки да бъдат новородени? Едва ли!

Много новозаветни стихове доказват, че хора бяха новородени преди кръста. Многото хора, които чуха и повярваха на Исусовите думи, бяха новородени и приеха вечен живот.750 Самите ученици на Исус бяха видимо новородени. В Матей 16:15 17 Петър направи изповед на спасение751 преди кръста; в Йоан 13:10, Исус каза на Своите ученици, че те са „чисти”; и в Йоан 17:14, Исус каза, че „те не са от света, както и Аз не съм от него”. Очевидно те бяха новородени.

Нещо повече, Исус даде власт на Своите ученици да изгонват демони и да изцеляват болни. А неновородените хора нямат власт над дявола; самите те са му подвластни.752 Щеше ли Исус да изпрати група грешници да изцеляват болните, да изгонват демони и да проповядват евангелието на праведността и истината? Явно е, че те бяха новородени!

И то чрез скъпоценната кръв на Исус!753





1 Битие 1:31.

2 Битие 1:26-28.

3 Битие 2:8-9, 15-17.

4 Бог не изкушава хората (Яков 1:13), но Той наистина ги изпитва (Йоан 6:5-6; 4:16-18; Съдии 7:4; Йов 1:8-12 и т.н.).

5 Бог не възнамеряваше Адам да има вечен физически живот. Адам несъмнено щеше да се „промени” и да получи вечно духовно тяло, ако се докажеше верен след приключването на неговия период на изпитание.

6 Евреи 7:1-10.

7 сравни с Битие 35:11; 2 Летописи 6:9; Евреи 7:5.

8 Битие. 1:28; 3:20.

9 Разбира се само до момента, в който човек бива спасен и се предвижи от това да е „в Адам”, до това да е „в Христос”.

10 Битие 3:22-24; Псалм 51:11a; Еремия 23:39; Ефесяни 2:12; 4:17-18; Колосяни 1:21; 1 Солунци 4:5.

11 Йов 5:7; 14:1, 4; 15:14; 25:4; Псалм 51:5; 58:3; Исая 48:8; Еремия 17:1, 9; Maтей 7:17б; Лука 9:60; Йоан 5:24-25; Римляни 8:7-8; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 2:1-3; Колосяни 2:13; 1 Йоан 3:14; 4:9; 5:12б; 1 Царе 15:3, 18.

12 Йоан 3:3-7.

13 Йоан 5:14; Второзаконие 28:15, 21-22, 27, 35, 59-61.

14 Второзаконие 28:18; 1 Царе 16:14.

15 Второзаконие 28:15, 29-30, 38, 42-44, 48; 2 Царе 21:1; Притчи 10:3б.

16 Второзаконие 28:15-61; Левит 26:14-39; 2 Царе 3:28-29; 3 Царе 8:35, 37; 13:26; 16:18-19; 2 Летописи 21:10; Притчи 11:31 и др.

17 Битие 3:19; Псалм 49:6-9; Езекиил 18:4; 1 Коринтяни 15:22.

18 Откровение 20:11-15.

19 сравни с Откровение 21:8.

20 Тофет на еврейски език означава „място на горене (и погребение на мъртви тела)” и тук е преобраз на геена или огненото езеро (Откровение 19:20 и 20:10), в което ще бъдат хвърлени Антихрист („царя”) и неговите последователи, при Второто пришествие на Христос.

21 сравни с 2 Царе 23:6-7; Псалм 11:5-6; 21:8-9; Исая 1:31.

22 сравни с Еремия 17:4, 27; Авдий 10; Исая 34:8-10; 66:24, за чиито пророчества говори Исус в Своето поучение в Maрк 9:43-48.

23 сравни с Maтей 5:22; 13:47-50; 18:8-9; Maрк 3:28-29; 9:43-49; Йоан 3:36; Римляни 2:5-9; 2 Солунци 1:6-9; Юда 13; Откровение 14:9-11; 20:10-15.

24 В Приложение Едно са адресирани няколко лъжеучения относно вечното наказание.

25 Освен че всички изгубени ще страдат за неограничено време в ада, в смисъл на вечното им присъствие там, все пак за тях има различни степени на страдание. Виж Приложение Едно относно Анихилизма, част (7).

26 Една особеност на много учители на други лъжливи учения през вековете е, че те също така са отричали реалността на Божия гняв, като Maркион, Социни и съвременните либерални богослови.

27 сравни с Maтей 10:28; Лука 12:4-5; Яков 4:12.

28 Всеки човек е „закононарушител”. Израилтяните нарушиха писания Закон на Мойсей и останалите хора нарушиха „закона, написан на сърцата им” (Римляни 2:15), който е вътрешното морално естество и съвест на човека, присъстващ в него благодарение на това, че е първоначално сътворен по Божия образ (сравни с Римляни 1-3 глави).

29 сравни с Псалм 9:7-8; Неемия 9:33; Плачът на Еремия 1:18; Данаил 9:7; Откровение 16:5, 7.

30 сравни с Псалм 91:8; Исая 3:11.

31 Йоан 3:19-20; 7:7.

32 Нахам означава „съжалявам за нещо, утешавам някого, жалея, скърбя”.

33 ‘Aлах означава „вкисвам” като млякото; в метафоричен смисъл – да стана морално развален или опетнен.

34 На англ. – бел. прев.

35 сравни с Псалм 58:3-6; 62:9; Еремия 17:1, 9-10; Римляни 1:18-32; 3:9-18; 6:20; 8:8.

36 сравни със Захария 8:17; Откровение 2:6; Псалм 7:11б; 10:3; 53:1-5; 73:17-20; Притчи 6:16-19; 11:20; 22:14.

37 сравни с Mихей 3:8.

38 Безкомпромисното проповядване на Божието слово не означава то да се проповядва без сълзи. Сълзите - които са доказателство пред слушателите ни за нашата истинска любов и загриженост – ще постигнат голям напредък в смекчаването на сърцата им, за да приемат те иначе „трудната за приемане” истина.

39 Maтей 28:19-20; 2 Tимотей 4:1-5.

40 Eзекиил 2:7.

41 Eзекиил 3:17-19; Деяния 20:26-27; 1 Tимотей 4:16.

42 например Maтей 23:33; Maрк 9:42-48.

43 сравни с Maтей 5:21-22, 28-30; Йов 31:23, т.e. това бе причината, поради която Йов се пазеше да не съгреши.

44 Еремия 23:24; Псалм 139:7-8.

45 сравни с Псалм 5:4-6; Maтей 25:41; Лука 13:27; Йоан 8:21; Откровение 21:27; 22:15.

46 сравни с Йов 20:18; 27:8; Псалм 39:6; 49:10, 16-17; Еклисиаст 2:18; 5:15; Лука 12:20; 16:25; Еремия 17:11.

47 сравни с Maтей 5:22; 13:47-50; 18:8-9; 25:41; Лука 3:17.

48 сравни с Maрк 9:43; Юда 7; Откровение 20:10; 21:8.

49 сравни с Изход 3:2 и Второзаконие 5:23 за примери на това как Бог може да създаде огън, който може да обхване нещо, но въпреки това не го унищожава, а го запазва в състояние на горене.

50 Тлипсис означава „силно настояване, притискане, натиск”; метафорично означава „потискане, страдание, нещастие, затруднение”.

51 Стенохория означава „тясна стая, тясно пространство”; метафорично означава „потресаващо бедствие, изключително страдание”.

52 Maтей 8:12; 13:41-42, 49-50; 22:13; 24:51; 25:30; Лука 13:28.

53 Басанидзо означава „да измъчвам, да тормозя”.

54 виж Приложение едно.

55 сравни с 2 Петрово 2:17; Юда 7, 13; Откровение 14:11.

56 сравни с Йов 9:2; 15:14-16; 25:4; Псалм 14:1-3; 51:5; 58:3; 143:2; Исая 53:6; Римляни 3:9-12, 23; Eфесяни 2:1-3; 1 Йоан 1:10.

57 сравни с Римляни 1:18; 6:23; 1 Петрово 3:12б.

58 сравни с Изход 34:6-7; Второзаконие 7:10; Йов 10:14; Псалм 5:4-6; 7:11б; 119:119; Притчи 11:21; 17:15; 24:24; Римляни 1:18, 32.

59 сравни с Псалм 50:6; 58:11; 94:2; Римляни 2:5-6; Евреи 12:23.

60 сравни с Неемия 9:33; Йов 8:3, 20; 34:10-12; Притчи 24:12; Еремия 17:10; 32:19; Римляни 2:6.

61 сравни с Галатяни 3:10.

62 Битие 42:22; Maтей 18:15, 21.

63 Числа 16:38; Притчи 6:32; 8:36; Еремия 44:7.

64 сравни с Битие 20:6; 39:9; Левит 5:19; Числа 5:6-7; 2 Царе 12:9-10, 13; Ездра10:2; Псалм 5:10; Еремия 14:20; 44:23; 51:5; Михей 7:9; Софония 1:17; Лука 15:21 „против небето” т.e. против Бог.

65 Евреи 4:13.

66 Maрк 2:7.

67 от Систематично богословие на Стронг.

68 1 Петрово 1:17.

69 Същата терминология – на „откуп”-а, е използвана в Стария Завет: Йов 33:24; Осия 13:14; Псалм 49:7.

70 Хупер, предлог. Тук означава „на мястото на, вместо”.

71 сравни с Йоан 10:15-18; Римляни 5:6-10; 1 Tимотей 2:5-6.

72 Maтей 27:15-26.

73 сравни с Исая 53:9, 11; Йоан 8:29, 46; Евреи 7:26; 1 Петрово 3:18; 1 Йоан 3:5.

74 сравни с Йов 5:19-26; 22:21-30; Псалм 5:4-7, 10-12; Псалм 37; Псалм 23; Псалм 91; Псалм 121; Еремия 31:3; Римляни 5:1-2; 8:31-34; 1 Коринтяни 3:21-23; 2 Коринтяни 1:20; Ефесесяни 1:6; Исая 12:1-6; Maтей 18:13; Лука 15:3-10, 22-24.

75 сравни с Притчи 13:24; 19:18; Евреи 12:7-11.

76 сравни с Евреи 12:6.

77  сравни с Йов 5:17; Псалм 94:12-15; 119:71, 75; 1 Tимотей 1:20; Евреи 12:10-11.

78 Разбира се тук имаме предвид Божието юридическо наказание и не отричаме, че понякога Бог, в Своята мъдрост, ще използва трудните ситуации, за да доведе неспасените хора до покаяние и до спасително познание на Себе Си.

79 сравни с Псалм 92:9; Откровение 9:20-21; 16:11.

80сравни с Евреи 12:10; Псалм 89:30-33.

81Числа 20:7-12; 14:20, 34; Втореи 3:23-27; 32:48-52; 2 Царе 12:7-14; 24:10-25; Псалм 106:32-33; Деяния 5:1-10; 1 Коринтяни 5:1-5; 11:26-31.

82  сравни с Левит 26:13, тези, чийто „ярем” на греха и вечно наказание са били премахнати, са направени да „ходят изправени”; Второзаконие 30:6; Еремия 24:7; 32:40; Езекиил 11:19-20; 36:25-27; Йоан 8:31-36; Римляни 6:1-22; 8:1-4; 1 Коринтяни 6:9-11; Галатяни 1:4; Ефесяни 5:5-8; Tит 2:11-14; Евреи 9:14; 1 Йоан 3:5-10, 14; 5:4; 3 Йоан 11.

83  Йоан 1:12-13; Tит 3:4-5.

84 сравни с Eфесяни 2:10; 4:24; Колосяни 3:9-10.

85 сравни с Еремия 24:7; 31:33; 32:39; Eзекиил 11:19-20; 36:26-27.

86 сравни с Йоан 15:6, 10; 1 Коринтяни 15:2; Колосяни 1:22-23; Евреи 3:6, 14; 6:4-9; 10:23-31, 35-39; 2 Петрово 2:15, 18-22; 1 Йоан 5:16.

87 сравни с Йоан 10:27-30; Римляни 8:29-39; 14:4; 16:25; 1 Коринтяни 1:7-9; Филипяни 1:6; 1 Солунци 5:23-24; 2 Солунци 3:3; 2 Tимотей 1:12; 4:18; 2 Петрово 2:9; Юда 1, 24.

88 сравни с 1 Коринтяни 9:23-27; Филипяни 2:12-

13; 2 Солунци 2:13-15; Евреи 4:11; 6:11; 2 Петрово 1:10; 3:17; 2 Йоан 8.



89 Няма нищо мистично в „кръвта” на Исус (в смисъл Неговата кръв да има някаква сила, която не е притежавана от останалата част от тялото Му). Неговата „кръв” представлява живота на тялото Му, който бе даден в смъртта. Кръвта е основата на физическия живот; затова може да се каже, че телесният живот се намира преди всичко „в кръвта”. Нещо повече, кръвта е първоначалният материал, от който в ембрионално състояние се развива човешкият организъм. Но освен това: за всеки, запознат със Старозаветната система на жертвоприношения, „кръвта” означава принасяне на жертва. Затова няма нищо специално в самата кръв на Исус, което може да ни изкупи. Заместителската, пожертвователна смърт на тялото Му бе това, което ни изкупи.

90 Йоан 1:14; 1 Tимотей 3:16.

91


 сравни с Второзаконие 4:8; Неемия 9:13; Римляни 7:12.

92 сравни с Римляни 8:3.

93 Този пасаж ни учи, че не само Исус ни освободи от наказанието на закона, но също ни освободи и от задължението да спазваме закона заради справедливостта (сравни с Колосяни 2:16-17). Отново това бе постигнато чрез смъртта на Христос на кръста, на който законът бе „прикован” (т.e. отменен).

94 Maтей 27:51.

95 Изход 12:3-7, 13, 21-23. Виж Глава десета.

96 сравни с Левит 16:14-16, 19.

97 виж обсъждането на този израз в Глава десета, бележката под черта на стр. 137.

98 „Дървото” фигуративно означава кръста.

99 сравни с Римляни 8:11; Йоан 2:19-21. Виж Глава десета за възкресението на Исус.

100 сравни с Изход 24:6-8; Евреи 9:18-22; 10:29.

101 В англ. текст – бел. пр.

102 сравни с Йоан 6:50-58; 1 Йоан 5:6, 8.

103 Източниците на тези и други подобни цитати ще останат неназовани. Целта ми не е да очерня определени хора, но да поучавам истината за изкуплението.

104 Йоан 19:30.

105 сравни с Колосяни 2:14-15; 1 Петрово 2:24.

106 Забележете, че най-ниската точка на Исусовото „смирение” не бе страданието в ада, а „смърт на кръст”.

107 сравни с Maтей 20:18-19; 1 Коринтяни 1:13; Галатяни 3:1; Евреи 6:6.

108 сравни с 1 Коринтяни 1:17; 2:2; Галатяни 5:11; 6:14.

109 За цялостно изучаване на доктрината за Изкуплението в Ранната църква, моля вижте The Doctrine of the Atonement According to the Apostolic Fathers Compared with the Apostolic Doctrine of the Atonement от Малкълм Уебър.

110 т.e. Своя живот. виж бележката под черта на стр. 126.

111 виж Глава четиринадесета.

112виж Глава десета.

113 Римляни 5:1.

114 2 Коринтяни 11:3.

115 На еврейски език амит означава „сътрудник, помощник, роднина”.

116 Йоан 1:1; 10:30.

117 Филипяни 2:6.

118 1 Tимотей 3:16.

119 На гръцки език архегос означава „автор, начало, създател, причина, източник”.

120 от Систематично богословие на Стронг, удебеляването е добавено допълнително.

121  Maтей 20:28.

122 Tимиос означава „считан за предмет с голяма стойност, скъпоценен, скъп”.

123 сравни с Евреи 7:27; 9:7, 11-12.

124 сравни с Йов 33:24-28.

125 Йоан 1:1-3, 14.

126 Деяния 20:28.

127 Т.e. „предвъплътеният Дух на Сина” (бележка под черта на Уйлямс).

128 Тук Калвин има предвид Aпостолският символ на вярата.

129 виж Глава Тринадесета за повече информация относно „сродниците-изкупители”.

130 Исус никога не „изпразни” Себе Си от божествените качества на Своята същност, но само се лиши от
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница