Божията кръв Малкълм Уебър



страница2/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Бог снабди с кръвта на Исус

Разрешението – Божията милост

Всеки един от нас съгрешава.


… няма човек, който да не греши (3 Царе 8:46)
Измежду живелите някога хора, не е имало и няма мъж, жена или дете, които да не са съгрешавали. Това е трагичното състояние на падналото човечество. Всички съгрешаваме, без изключение!
Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един. (Псалм 14:3)
Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши. (Eклисиаст 7:20, еврейски)56
Всеки грях трябва да бъде наказан, а наказанието за греха е смърт във всичките ù форми, както в настоящия, така и в бъдещия свят.
душата [т.е. човекът], която е съгрешила, тя ще умре. (Eзекиил 18:4)57
Всички хора съгрешават и затова всички те заслужават да бъдат наказани, и то наказани от Бога (Лука 3:17в); наказани от Бог за цяла вечност (Maтей 25:41, 46).

Бог е съвършен в святост и правосъдие и Той няма да толерира греха, който е нарушение на Неговото естество. Божият свят закон е нарушен от Адам и от цялото човечество; правосъдието изисква наказание.


Аз няма да оправдая нечестивия. (Изход 23:7)
Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си и пази гняв за враговете си. Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да обезвини нечестивия [т.е. да ги обяви за невинни или да ги освободи от наказание](Наум 1:2-3)58
Бог никога няма да забрави греха и да действа сякаш той никога не се е случвал. Той винаги ще наказва греха, дори и най-малкия грях. Поради необходимостта, наложена от Собствените Си естество и същество, Бог трябва да накаже греха.

Бог е съвършено справедлив и праведен. Той е моралният Съдия на вселената:


Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? (Битие 18:25)59
Като такъв, Той трябва да даде на всеки заслуженото с непоколебимо безпристрастие:
Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му. (Maтей 16:27)60
Една много неподходяща аналогия е глобата за превишаване на скоростта, която трябва да се плати; законът на държавата го изисква. А при Бог - самото Негово същество изисква грехът да бъде наказан. И най-малкият грях е нарушение на Божията безпределна святост и, следователно, предизвиква неограничен божествен гняв и наказание:
Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. (Яков 2:10)61
Трагичната съдба на падналите ангели е свидетелство за това, че само едно действие на бунт против Бог има вечни последици.
Естеството на греха
Докато грехът може да бъде против други хора62 или против нас самите,63 целият грях, в крайна сметка, е против Бога:
Ако някой [човек] съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си (Левит 6:2)
На Тебе, само на Тебе, съгреших, и пред Тебе сторих това зло (Псалм 51:4)64
Грехът не е просто пасивна слабост или обикновено несъвършенство у човека. Грехът е, в определен смисъл, активна и силна опозиция спрямо самия Бог. Целият грях е „против Бог” и затова грехът трябва да бъде изповядан на Бог. Той е Този, Който ще съди човека за греха му,65 и Той е Този, Който прощава греха.66 Грехът е едно силно противоречие и „противник” на Бога – на Собствената Му същност. Всяко греховно нещо е нарушение на самото Божие естество и същество и затова трябва да бъде наказано от Бог.

„Наказанието е законната реакция на Божието същество срещу моралното зло – една неограничена святост, която отстоява правата си пред своя противник и потенциален унищожител. При Бога това изискване не е основано на някакви чувства и е в съгласие с една неограничена благосклонност. Това е изискване, което не може да бъде избегнато, тъй като святостта, от която то произлиза, е непроменима”.67

Божият гняв и справедливо възмущение ще се излеят върху целия грях и върху всички грешници. Всички хора - богати и бедни, велики и обикновени, известни и неизвестни - съгрешават срещу Бог и са под Неговия гняв; никой от тях не може да го избегне.68 Затова Бог заповядва на всички хора, навсякъде, да се покаят (Деяния 17:30), и затова всички хора трябва да се новородят (Йоан 3:3, 7).

Бог няма да направи компромис с греха. Той не може да направи компромис с греха. Светлината никога не прави компромис с тъмнината. Светлината я отстранява. Бог никога, при каквито и да е условия, не прави компромис с греха. Той го наказва.

Грехът ще бъде наказан. Всички хора съгрешават. Следователно всички те, от своето зачатие, са под наказанието за греха – вечното наказание за греха. Това е състоянието на човечеството: изгубено завинаги, без надежда.

Но, слава на Бога, Той не ни остави там! Бог изпрати Своя Син да умре за нас и когато Исус умря на кръста, Той умря вместо нас. Исус понесе нашето наказание, за да не се налага ние да го понасяме.


Заместителна размяна
Глобата за превишаване на скоростта трябва да се плати. Нашата „глоба” беше смъртта. Някой трябваше да умре. Именно това направи Исус на кръста. Той умря вместо нас. Той плати „глобата”. За да бъде задоволено божественото правосъдие, Бог изисква смъртта да бъде „платена”. Нашите грехове трябва да бъдат наказани преди да бъдем приети от Бог и възстановени в общение с Него.
без проливането на кръв няма прощение. (Евреи 9:22)
Евреи 9:22 казва, че без проливането на кръв няма опрощаване на греховете. Това е така, защото „животът на тялото е в кръвта” (Левит 17:11); затова е необходимо да се пролее кръв или да бъде пожертван нечий живот. Именно това направи Исус на кръста. Той умря. Той проля кръвта Си.
Исус понесе наказанието за греховете ни вместо нас и така ни освободи от това наказание.
Смъртта на Исус на кръста бе „заместителна”. Това означава, че той умря вместо нас. Божията святост изискваше смъртта на човека като справедливо и праведно наказание за неговите грехове, но Божията любов и милост промисли за „заместник”, който да понесе това наказание вместо човека.

Исус зае твоето място на кръста. Ти бе този, който трябваше да бъде умъртвен. Ти го заслужаваше. Ти трябваше да прекараш вечността в ада. Но поради Божията любов към теб, Той зае твоето място и умря вместо теб.


Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. (Римляни 5:8)
Исус не трябваше да умре. Той е единственият човек, живял някога на земята, който не заслужаваше смърт, защото бе свят и безгрешен. Той доброволно избра да умре, за да понесе твоето наказание, така че ти да не бъдеш наказан за греховете си.

Това е казано по друг начин в Maтей 20:


Човешкият Син не дойде да Му служат, но... и да даде живота Си откуп за мнозина. (Maтей 20:28)
Исус даде живота Си като „откуп за мнозина”. „Откуп” е цената, която се плаща за свободата на роба. Ние бяхме роби на греха и на неговото наказание - смъртта. Исус, който беше безгрешен и не заслужаваше смърт, понесе наказанието ни вместо нас и така ни освободи от задължението да понесем това наказание.69

Исус умря, за да извърши замяна. Той направи това вместо нас:


Един е умрял за всичките (2 Коринтяни 5:14)
Гръцкият текст във 2 Коринтяни 5:14 казва: „Един умря вместо всички”.70 Ти трябваше да умреш, но Исус умря вместо теб. Той понесе твоите грехове вместо теб, за да задоволи божественото правосъдие и да те освободи от това наказание.
е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. (Йоан 11:50)
Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас (Галатяни 3:13)
Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога (1 Петрово 3:18)71
Един прекрасен преобраз на Исусовата заместителска смърт се намира в Битие, глава 22. В стих 13, Бог снабди овен да умре вместо Исаак. Исаак щеше да умре, но Бог предостави овен, който да умре на негово място.

Още една илюстрация на това е Варава.72 Той бе освободен и Христос умря на неговото място. По същия начин и ние трябваше да умрем, но Исус умря вместо нас. Следователно, ако приемем ползата от Христовата жертва за греха, не е нужно да бъдем наказвани за греховете си.

Всички хора съгрешават и затова заслужават наказание. Исус, Който беше безгрешен и невинен, и не заслужаваше наказание, зае нашето място и понесе наказанието за греховете ни вместо нас, и така ни освободи от това наказание. Исус изплати „глобата” ни, за да не ни се налага да я плащаме. Той понесе нашето наказание и с понасянето му, Той го отне от нас. Затова няма никакво законово осъждение за тези, които са в Христа (Римляни 8:1). Това означава, че ние (т.e. всички, които са „в Христа”, които сме новородени и сме приели ползата от това, което Исус постигна на кръста) сме освободени от всичката законна вина. Не съществува законно осъждение от Бога за нас. Наказанието за нарушения закон не може справедливо да ни бъде наложено, защото Исус вече го понесе върху Себе Си. Сега сме свободни от всяко осъждение и от проклятието на нарушения закон.

Божието правосъдие ще бъде удовлетворено. Грехът трябва да бъде наказан. Бог можеше да те накаже (ти го заслужаваше), но в Своята любов и благодат Бог даде Своя Син да застане на твоето място и да понесе твоето наказание.

Исус не пострада и умря за някакъв Свой собствен грях. Той бе безгрешен и невинен и не заслужаваше смърт:
в Него няма неправда. (Йоан 7:18)
иде князът на (този) свят. Той няма нищо в Мене. (Йоан 14:30)
Христа... Който не е знаел грях (2 Коринтяни 5:19-21)
Исуса... е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. (Евреи 4:14-15)
агнец без недостатък и пречист. (1 Петрово 1:19)73
Исус умря, за да понесе твоето наказание. Ти съгреши и затова заслужаваше да бъдеш наказан, но самият Божий Син, в Своята любов, дойде, въплъти се като човек и понесе твоето наказание вместо теб, за да задоволи божественото правосъдие.

Някой трябваше да умре – или грешникът или някой невинен заместител. Исус умря и така Божието правосъдие беше удовлетворено. Това означава, че Бог вече не ти е гневен


имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; (Римляни 5:1)
ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели (Римляни 5:10)
и че си свободен от проклятието на нарушения закон.
Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса (Римляни 8:1)
Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас (Галатяни 3:13)
Свободен от проклятието!
Ти заслужаваше вечно нещастие, терзание, болка и мъка, както и болести, депресия, проблеми, отчаяние и бедност, но Бог те освободи от всичко това! И Той го направи преди почти две хиляди години. Ти си свободен! Исус те изкупи (в минало време)!
сега ние получихме примирението. (Римляни 5:11, на гръцки език)
Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса (Римляни 8:1)
Исус понесе наказанието ни и затова ние не трябва да го понасяме. Глобата е платена. Наказанието е изпълнено и Божието правосъдие е задоволено. Исус понесе греха и сега ние можем да получим Божието благословение:
Христос ни изкупи от проклетията на закона... така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците... (Галатяни 3:13-14)
Бог вече се отнася към изкупените с любов и благословение:
Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за ония, които Ти се боят, и която си показал пред човешките чада към ония, които уповават на Тебе! (Псалм 31:19)
Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си. (Псалм 35:27)
Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро, ходещите с незлобие. (Псалм 84:11)
Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой... и Неговото желание е към мене. (Песен на Песните 6:3; 7:10)
както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе. (Исая 62:5)
Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост. (Еремия 31:3)
Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него. (Осия 14:4)
Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римляни 8:32)
Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (2 Коринтяни 8:9)
Бог изпрати Сина Си... за да изкупи ония... та да получим осиновението... Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа. (Галатяни 4:4-7)
Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (1 Tимотей 6:17)
Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти. (3 Йоан 2)74



Исус танцува от радост за нас!
Това е, което Бог направи чрез Христовия кръст! Докато преди изпитваше гняв и негодувание, сега Бог гледа на нас с радост и удовлетворение в сърцето Си. Софония 3:17 ни дава прекрасна картина на отношението на Бог към Своите изкупени хора:
Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.
Отчуждението и враждата не съществуват вече, но Бог е „всред” Своите хора чрез изобилие от милост и благодат. След това чрез две контрастни състояния Софония описва какво Бог чувства спрямо Своите изкупени. Фразата „Той ще е притихнал в любовта Си” (на еврейски език) описва Неговата дълбока любов, която е твърде велика, за да бъде изразена с думи, и една притихнала и чиста любов, която напълно е обзела своя обект. След това фразата „ликува за теб с вик на радост” (на еврейски език) описва Божията любов и радост, които не остават тихи, но са изразени с шумно веселие и тържествуване.

В първата глава споменях за преживяване на една моя позната, на която Исус ù показал купчина боклук, като го сравнил с нейната праведност. Друг път Исус я срещнал и веднага щом я видял, Той затанцувал от искрена и сърдечна радост в присъствието на една от неговите възлюбени и измити в кръвта Му дъщери!

Тъй като Той ни изми в Собствената Си, скъпоценна кръв и ни облече в дрехите на Своята праведност, сега Исус гледа към нас и казва:
Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе любезна моя, гълъбице моя, съвършена моя Колко си хубава и колко приятна, о възлюбена, в очарованията си! (Песен на песните 4:1, 7; 5:2; 7:6)
В Ефесяни 5:1 Павел казва, че ние сме Божиите „възлюбени чада”. Ние сме възлюбени за Него и „скъпоценни” пред очите Му (Ис. 43:4). Чрез пролятата кръв на Исус на кръста ние не сме вече Негови врагове, а обекти на Божиите изобилни милост и любов.
Понесе срам и грозен смях,

на мое място стана грях;

с кръвта Му аз съм оправдан,

Алелуя! Спасител мой желан!


Разликата между юридическия гняв и божественото наказание
Важно е да се разбере, че дори и Бог да няма юридически гняв спрямо тези, които са изкупени (Римл. 8:1), това все пак не означава, че Той няма да наказва децата Си за греховете им. Но има голяма разлика между Божия юридически гняв (т.e. законното наказание, което всички грешници заслужават) и Неговото бащинско наказание спрямо Своите деца.

Бог наказва Своите деца щом те съгрешат, защото Той е любящ Баща, за Когото е нормално да коригира Своите своенравни деца, очаквайки това да има оздравителен ефект върху тях.


Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе. (Второзаконие 8:5)
... защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема". (Евреи 12:6)75
От друга страна Бог наказва грешниците за греховете им, тъй като Той е праведният Съдия на вселената, Който наказва нечестивите бунтовници просто защото те го заслужават:
ония, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат. Изтребват се от дишането на Бога и от духането на ноздрите Му погиват. (Йов 4:8-9)
Бог, като Баща на тези, които са в Христос, наказва Своите деца, защото ги обича:
Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам (Откровение 3:19)76
От друга страна, Бог, като свят Създател и морален Съдия на тези, които са извън Христа, наказва грешниците, защото им е гневен и защото мрази греха им със силна и яростна омраза:
Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия. (Псалм 7:11)
Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си и пази гняв за враговете Си. (Наум 1:2)
Бог наказва Своите деца, за да ги коригира и преобрази.
Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах; но сега държа Твоето слово. (Псалм 119:67)
Да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса. (1 Коринтяни 5:5)
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. (1 Коринтяни 11:32)77
Също така Бог наказва грешниците, защото те го заслужават; но с това Той не възнамерява да ги преобрази:78
Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. Над нечестивите ще навали примки; огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им. (Псалм 11:5-6)
А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. (Откровение 16:9)79
Божието наказание за Неговите деца е временна корекция:
Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. (Евреи 12:11)80
То може да бъде избегнато.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени [от Бога]. (1 Коринтяни 11:31)
А от друга страна Божият гняв към грешниците е вечно осъждение, което остава постоянно и неотменимо върху тях:
който не вярва е вече осъден[и] няма да види живот, но Божият гняв остава върху него. (Йоан 3:18, 36)
Божието наказание за Своите деца понякога може да бъде много сурово,81 но Бог, независимо от това, няма юридически гняв спрямо тези, които са в Христос:
Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса (Римляни 8:1)
Свободен от наказанието и силата на греха
Тези, които са в Христос, и следователно са свободни от целия гняв и осъждение, няма да гледат на това като на възможност да съгрешават безнаказано:
Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят [т.е. живеят] не по плът [т.е. според стария начин на живот], но по Дух [т.е. в покорство спрямо Бог]. (Римляни 8:1)
Тези, които са в Христос, ще ходят по Духа просто защото са в Христос и Той е в тях.

В момента на твоето спасение Бог не те освободи от наказанието за греха ти, без едновременно с това да те освободи от самия грях.82 Когато Бог ти прости греховете, паралелно с това, Той също те промени – замени греховността ти с ново сърце, ново естество, свято и праведно естество като Неговото:


Знаем, че всеки, роден от Бога, не съгрешава (1 Йоан 5:18)
Във времето, в което „Небесният съд” ти приписа Неговата праведност, на земята ти също бе новороден чрез Святия Дух.83 А праведното естество ще произведе праведен живот:
Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден. (1 Йоан 2:29)
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. (Maтей 5:48)
всяко добро дърво дава добри плодове (Maтей 7:17)
Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? (Римляни 6:2)
А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. (Галатяни 5:24)
Бог не се занимава само със законовото наказание на греха, но и с моралното естество на самия грешник. Всеки човек, който е опростен и освободен от наказанието за греховете си, е и претърпял промяна в своя морален характер и същност, чрез силата на Святия Дух, и е възстановен във вътрешно общение със святия Бог. Всичко това естествено ще породи една пълна промяна:
Затова ако някой е в Христос, той е ново творение: старите неща преминаха; ето, всичко стана ново. И всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос (2 Коринтяни 5:17-18, на гръцки език)84
Ако някой наистина се е покаял и е получил дара на Божията благодат, тогава този дар включва не само законното опрощение на греховете, но и сътворяването на ново сърце вътре в човека.85 Ако няма външно доказателство за това ново сърце и естество, тогава няма и увереност, че греховете му някога са били опростени:
Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него (Tит 1:16)
Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем (1 Йоан 1:6)
И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е (1 Йоан 2:3-4)
тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. (Maтей 3:10)
Устояването на светиите
Обещанието за това, че „няма осъждение”, е само за тези, които са в Христа. Следователно, ако ти съзнателно избереш да изоставиш любовта Му и отпаднеш, отстъпиш от Христос, тогава в последния ден ти ще намериш себе си обект на Божията вечна омраза и юридически гняв.
Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят. (Eздра 8:22)
Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва (Йоан 15:2)
божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. (Римляни 11:22)
Понеже, ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. (2 Петрово 2:20)86
Бог обещава да те пази и държи в Себе Си:
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. (Йоан 6:39)
Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. (Йоан 10:29)87
А твоята отговорност е да постоянстваш и устояваш:
Но който устои до край, той ще бъде спасен. (Maтей 24:13)
Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. (1 Коринтяни 10:12)
дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. (Откровение 3:11)88
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница