Божията кръв Малкълм Уебър



страница3/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Глава трета

Единствено кръвта на Исус

Исус умря ли духовно?

До тук разбрахме, че на кръста Исус понесе наказанието за всичките ни грехове и така ни освободи от това сами да понесем това наказание. Сега сме свободни от наказанието, защото Исус го понесе вместо нас. Това е ясното учение на цялата Библия. Някой е написал своите размишления в светлината на този факт:


Ако човешкото наказание за греха включваше духовна смърт, болести, бедност и вечна смърт в ада, както и физическа смърт, и ако Исус беше понесъл човешкото наказание върху Себе Си, за да освободи от него човека, следователно Исус трябва да е умрял духовно, да е бил болен на кръста, да е отишъл в ада, за да страда там в ръцете на Сатана и неговите демони, както и да умре физически. Една физическа смърт не би била достатъчна да ни изкупи.
От пръв поглед това мислене звучи напълно логично. Независимо от това, то не е библейско, както и ще видим по-късно.

Може с право да изглежда логично твърдението, че една обикновена физическа смърт не би била достатъчна да изкупи човека от наказанието за греха му, но така изцяло се пренебрегва това, на което многократно ни учи Библията: Исус умря САМО физически. Той проля кръвта Си на кръста и Неговата кръв бе тази, която единствено успя да ни изкупи.

Библията никъде не поучава, че Исус умря духовно или че отиде в ада, за да ни изкупи. Напротив, тя навсякъде поучава, че Исус умря физически и че Неговата физическа смърт бе тази, която ни изкупи.

Тук систематично ще разгледаме много библейски стихове, които посочват този факт по един прост и категоричен начин.


Животът на тялото е в кръвта
без проливането на кръв няма прощение [на грехове]. (Евреи 9:22)
Защо, според както Павел казва в този стих, само чрез проливането на кръв има опрощение на греховете? Защото, според това, което Левит 17:11 учи: „животът на тялото е в кръвта”. По този начин, чрез смъртта на тялото на Исус или чрез проливането на скъпоценната Му кръв, греховете ни биват опростени, а не чрез духовната смърт на Исус и не като става Той подвластен на Сатана и страда в ада.89

Нееднократно Новият Завет посочва, че Исусовата физическа смърт е тази, която ни изкупва:


Защото това е Моята кръв... която се пролива за прощаване на греховете. (Maт. 26:28; сравни с Maрк 14:24)
Това е Моето тяло, което за вас се дава... Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (Лука 22:19-20)
Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна... Но Той говореше за храма на тялото Си. (Йоан 2:19-21)
Моята плът [а не духа], която Аз ще дам за живота на света. (Йоан 6:51)
църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Деяния 20:28)
В Деяния 20:28 Павел казва, че Бог ни е купил със „Собствената Си кръв. Като Дух, Бог не притежава кръв, но Той стана плът,90 за да пролее Своята кръв и да ни изкупи.
А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението... чрез кръвта Му... (Римл. 3:24-25)
сега като се оправдахме чрез кръвта Му (Римляни 5:9)
В пета глава на Римляни Павел казва, че ние сме изкупени чрез Исусовата смърт (ст. 8 и 10) и чрез Неговата кръв (ст. 9). Смъртта на Исус бе проливането на кръвта Му. Това бе физическа смърт. Исус не умря духовно. Той умря физически.
Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът, в жертва за грях и осъди греха в плътта. (Римляни 8:3)
В осма глава на Римляни Павел поучава, че Бог осъди греха в плътта на Исус. Това означава, че Неговата физическа смърт плати наказанието за човешките грехове.

Исус, говорейки за предстоящата Си смърт, разчупи Пасхалния хляб със Своите ученици и каза:


Това е Моето тяло, което е разчупено за вас... новият завет в Моята кръв (1 Коринтяни 11:24-26)
Тялото на Исус бе разчупено в акта на смъртта и Неговата кръв (животът на тялото Му) бе пролята за нас и именно това ни изкупи: Неговата физическа смърт.

Ако Исус ни изкупваше чрез духовна смърт, тогава ние трябваше да очакваме Писанията да ни учат поне веднъж на това! Но на местата, където Библията дискутира изкуплението, тя винаги и без изключение свързва това изкупление с проливането на Исусовата кръв или с Неговата физическа смърт на кръста.


Кръвта на Исус бе достатъчна
В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта (Eфесяни 1:7)
Защо Павел не каза в Ефесяни 1:7, че изкуплението е чрез духовната смърт на Исус, ако това бе вярно? Но напълно противоположно на това е поучението на Павел в Eфесяни 2:13-16, че човек е примирен с Бога чрез кръста, на който тялото на Исус умря:
А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа... като в плътта Си унищожи враждата... и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. (Eфесяни 2:13-16)
Според този пасаж примирението с Бога е „чрез кръвта на Христа” и то бе постигнато „чрез кръста”.

Павел ясно говори за това и в Колосяни 1:


... въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас... примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло... (Колосяни 1:20-22)
В Колосяни 1:20 Павел пише, че Исус въдвори мир между нас и Бог чрез проливането на кръвта Си на кръста. Това не стана чрез духовна смърт или чрез някакви страдания в ада. След това, в стих 22, Павел пише, че ние сме примирени с Бог чрез смъртта на тялото на Исусовата плът. Колко по-точно от това може да стане? Това е най-доброто място за Павел да обясни как Исус е умрял духовно и е отишъл в ада, за да пострада и да ни изкупи, в случай че това беше така! Очевидно Исус умря единствено физически. Неговата кръв ни изкупи. Тази позиция е много ясно показана и в други преводи на този пасаж:
Затова вассега Той примири чрез смъртта Си в човешкото Си тяло (Новият Завет на Уйлямс)
Но сега Той ви примири чрез Христовото физическо тяло, посредством смъртта (NIV)
В следващата глава на книгата Колосяни се намира един чудесен пасаж:
И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него [на кръста]. (Колосяни 2:13-15)
В този пасаж Павел посочва, че законът („постановленията”) бе „противен нам”. Той законно ни държеше. Осъди ни на вечна смърт. Но проблемът не бе в закона. Той бе напълно справедлив в своето осъждение спрямо нас. Законът е свят, съвършен и справедлив.91 Проблемът бе в нас, грешниците:
Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. (Римляни 7:14)
Ние, грешниците, които не можехме да пазим закона, бяхме проблем.92 Ние, нарушителите на закона, бяхме проблем. Законът с право отсъди гняв и наказание за нас. Исус понесе наказанието ни и удовлетвори божественото правосъдие, така, фигуративно, „изличи” закона. Това означава, че законът повече не ни осъжда. Преди ни осъждаше, но като умря на кръста, Исус изпълни неговите изисквания за наказание. Това е все едно, че в своята наказателна част, законът повече не съществува за нас. В известен смисъл законът е обвинител, но сега е „изличен” и напълно премахнат. Чрез кръвта на Исус ние сме освободени от обвързването ни към закона, което ни носеше осъждение.

С друга фигура в същия стих Павел казва, че Бог прикова закона за кръста на Исус. Това означава, че когато Исус умря на кръста, там и законът също „умря”. Той изпълни неговите изисквания за наказание и с това законът „умря”; и това се случи на кръста. Кръстът бе мястото, където Исус плати наказанието за греховете ни.93

Същият този пасаж посочва, че именно на кръста, а не чрез някаква битка в ада, както е широко разпространено да се вярва, началствата и властите бяха лишени от властта си и метафорично „ограбени” (Колосяни 2:14-15). Всичко това се случи на кръста, където Исус умря физически като проля скъпоценната Си кръв!

Нека разгледаме един пасаж на същата тема – освобождението ни от властта на Сатана - Евреи 2:14-15:


И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
Тук Павел отново поучава, че чрез смъртта на Своите „плът и кръв” Исус „унищожи” силата на дявола и ни освободи от нея. Това щеше да бъде още едно от най-добрите места, на които Павел можеше да поучава, че Исус победи дявола в битка в ада, в случай че това беше така. Но причината, поради която той не го прави, е, че просто не е имало битка в ада между Исус и дявола, и неговите демони! Силата на дявола е „унищожена” от Исус на кръста, когато Той проля Своята скъпоценна кръв.

Нещо повече, в Евреи ние виждаме, че чрез Исусовата кръв Той придоби вечното ни изкупление:


... веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. (Евреи 9:12)
И чрез кръвта на Христос нашата съвест се очиства от мъртви дела, за да служи на живия Бог:
... то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! (Евреи 9:14)
В десета глава на Евреи Павел описва контраста между животинските жертви и жертвата на Христос, на която те са преобраз:
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. Затова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло. (Евреи 10:4-5)
В тези стихове Павел ни учи, че тъй като животинските жертви сами по себе си никога не могат да отнемат греха или изкупят човека, Отец е подготвил тяло за Своя Син в утробата на девицата Мария. Това тяло щеше да е единствената и истинска жертва за греха, символ на която бяха животинските жертви на старозаветната левитска система.

Освен това в същата глава е посочено, че жертвата на Исусовото тяло направи възможно премахването на греховете „веднъж завинаги”:


ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги... Защото с един принос Той е усъвършенствувал завинаги ония, които се освещават. (Евреи 10:10-14)
Жертвата на Исусовото тяло бе достатъчна да „усъвършенства завинаги” изкупените.

Исус положи Своята плът и Своята кръв и тази жертва веднъж завинаги се справи с греха. Тя ни предостави път да се върнем към общение с Бог:


И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си... (Евреи 10:19-20)
Това бе символизирано чрез разкъсаната завеса, която отвори пътя към Светая Светих, където Бог лично обитаваше в скинията.94

Новият Завет постоянно фокусира вниманието ни върху кръвта на Исус и никога, дори веднъж, не споменава за така наречената духовна смърт на Исус:


проляната при завета кръв, с която е осветен (Евреи 10:29)
и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. (Евреи 13:12)
Ние сме осветени чрез кръвта на Исус и чрез Неговите страдания „вън от градската порта” (т.e. на Голгота), а не чрез Своите страдания в ада, които никога не са се случвали.
Свидетелството на старозаветните преобрази
Като знаете, че не с тленни неща... сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист. (1 Петрово 1:18-19)
Тук Павел посочва, че скъпоценната кръв на Исус бе тази, която ни изкупи, като съвършено изпълни старозаветните преобрази на Пасхалното агне и приносите, и жертвите на Мойсеевия закон.95 Къде въобще в Стария Завет се казва, че някоя жертва е умряла духовно? Напълно обратното, навсякъде се набляга на това, че пролятата кръв или физическата смърт е изкупила греха:
И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. (Изход 12:13)
Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас (Изход 24:8)
... веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях (Изход 30:10)
приноса за грях, чиято кръв се е внесла, за да се извърши умилостивение в светилището (Лев. 16:27)
кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. (Левит 17:11)
и попръскаха кръвта им [на животинските жертви] по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил (2 Летописи 29:24)96
Ако бе необходимо Исус да умре както духовно, така и физически, тогава защо няма дори намек за това в старозаветните преобрази? Старозаветните жертви бяха символи на Исусовата жертва, но и винаги кръвта бе тази, която умилостивяваше греха. И в изпълнение на старозаветните преобрази Исус умря физически, а не духовно! Неговата кръв бе това, което ни изкупи.
Исус понесе нашите рани в Своето тяло
Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото (1 Петрово 2:24)
Изразът „понесе греха” се среща няколко десетки пъти в Библията и винаги се отнася за понасянето на наказание за греха.97 В 1 Петрово 2:24 авторът казва, че Исус понесе „нашите грехове” – което означава, че Той понесе наказанието за греховете ни – в Своето тяло на кръста.98 Можехме да очакваме Петър да каже, че Исус понесе греховете ни в Своя Дух в ада, в случай че това беше така; но истината е, че Исус умря физически и Неговата физическа смърт на кръста плати наказанието за греховете ни.
Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух. (1 Петрово 3:18)
Какво по-ясно от това? Исус бе „умъртвен по плът. Това означава, че Той умря единствено физически за греховете ни. Физическата Му смърт бе това, което ни примири с Бога. Фразата „оживотворен по дух” означава, че по-късно тялото Му бе съживено от Святия Дух при Неговото възкресение.99
... избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова

(1 Петрово 1:2)
В този стих Павел посочва, че поръсването с кръвта е това, което ни спасява. Спомнете си, че кръвта е символ на физическия живот на Неговото тяло, даден в жертва за греха.
Кръвен завет
А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, (Евреи 13:20)
Тук това, което Павел има предвид е фактът, че Исус стана великия Пастир на овцете посредством завета, който бе направен чрез Неговата кръв. Вечният завет бе направен чрез кръвта на Исус.

Още веднъж можем да видим потвърждение на това в старозаветните преобрази:


Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас (Изход 24:8)100
В книгата на Захария се намира подобно пророчество:
по причина на кръвта на сторения от тебе завет с Мене, Аз изведох затворниците ти (Захария 9:11)
Това пророчество в Захария се отнася до бъдещото национално спасение и възстановяване на Израел. Забележете, че то ще стане чрез кръвта на Исус.

Много други новозаветни писания ни показват, че Исус умря само физически и че нашето изкупление е чрез Неговата скъпоценна кръв:


вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло [т.e. разпнатото Му тяло] (Римляни 7:4)
Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? (1 Коринтяни 10:16)
ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. (1 Коринтяни 11:27)
Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си [чрез кръвта Му101], прощението на греховете; (Колосяни 1:13-14)
но пристъпихме... при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв (Евреи 12:22, 24)
Христос пострада по плът (1 Петрово 4:1)
кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. (1 Йоан 1:7)
На този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, (Откр. 1:5)
си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ (Откровение 5:9)
и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. (Откровение 7:14)102
И така, виждаме, че има изобилие от доказателства, че нашето изкупление е чрез скъпоценната кръв на Исус, и нито едно доказателство за нещо допълващо Неговата умилостивителна смърт, освен самата Негова физическа смърт на кръста.
Погрешното учение за духовната смърт
Всеки от по-горните библейски пасажи доказва погрешността на тезата на един човек,103 който написа:
Когато Неговата [т.e. на Исус] кръв бе пролята, тя не донесе изкупление [удебеляването е добавено]
Същото изявление продължава:
Преди да можеше да ни изкупи, Той трябваше да умре духовно, което го заведе в областта на обречените... Исус отиде в ада, за да освободи човечеството от наказанието за голямото предателство, извършено от Адам... Исус прекара три ужасни дни и нощи в дълбочините на земята, като възвърна правата ни спрямо Бога.
Вече видяхме заблудата в изявлението, че Христовата кръв „не донесе изкупление”. По-горният дълъг списък от новозаветни стихове, който нееднократно потвърждава, че ние сме изкупени чрез Исусовата физическа смърт и че кръвта Му е умилостивение за греховете ни, заедно с вика Му, отразяващ „завършека” на човешкото изкупление със смъртта Му на кръста,104 трябва да е достатъчен, за да разсее съмнението в ума на всеки искрен християнин.

Нещо повече, Библията съвсем ясно поучава, че човек бе изкупен, не в дълбочините на ада, както е според изявлението по-горе, а на кръста.


Изкупени на кръста
Новият Завет непрестанно посочва, че кръстът бе мястото, където Бог и човекът бяха примирени:
И в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. (Eфесяни 2:16)
И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. (Колосяни 1:20)105
Много стихове показват, че Исусовата смърт бе чрез разпъване, което означава, че това, което Той преживя, не бе духовна смърт (доколкото не може да се разпъне един дух!), а физическа смърт:
Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Maтей 26:2)
А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. (Maтей 28:5)
Защо ангелът не спомена, че Исус се е върнал от Своите „страдания в ада”, ако имаше такива? Но Исусовата смърт бе чрез разпъване.
нашето старо естество бе разпнато с Него (Римляни 6:6)
не биха разпнали Господа на славата. (1 Коринтяни 2:8)
Той биде разпнат в немощ (2 Коринтяни 13:4)
Съразпнах се с Христа (Галатяни 2:20)
които са Исус Христови, разпнали са плътта (Галатяни 5:24)
кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат (Галатяни 6:14)
смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8)106
Исуса... издържа кръст [а не агонията в ада] (Евреи 12:2)
гдето и техният Господ биде разпнат. (Откровение 11:8)107
Евангелието, което Павел проповядваше не бе „евангелие” на Исус, Който е страдал и донесъл изкупление в ада, но бе Евангелие на кръста:
словото на кръста (1 Коринтяни 1:18)
ние проповядваме разпнатия Христос (1 Коринтяни 1:23)
само да не бъдат гонени за Христовия кръст. (Гал. 6:12)
се обхождат като врагове на Христовия кръст. (Филl. 3:18)108
Петър написа:
аз, който... съм... свидетел на Христовите страдания (1 Петрово 5:1)
Със сигурност Петър не е бил наблюдател на Христовото страдание в ада, затова неговото изявление ясно ограничава Исусовите страдания до физическата Му смърт на кръста!
Писанията на Ранната църква
Важно е да се отбележи, че никаква следа от идеята за така наречената „духовна смърт” не се открива в писанията на ранните църковни отци; но постоянно се посочва, че кръвта на Исус, или смъртта на тялото Му, е това, което ни изкупи.109 Нека разгледаме следните примери:
Поликарп (ок. 69-155 г. сл. Хр.) е написал в своето послание към Филипяните: „Нашият Господ Исус пострада дори до смърт за греховете ни;... затова нека непрестанно да се държим здраво за Него, Който е нашата надежда и надеждата на нашата праведност, Исус Христос, ‘Който понесе греховете ни в Своето тяло на кръста’”.
Игнатий Антиохийски (ок. 50-107 г. сл. Хр.) в един свой пасаж увещава вярващите да се „разпалват” в своето служение, „чрез кръвта на Бога”. На друго място той казва, че ние „имаме мир чрез плътта, кръвта и страстта на Исус Христос”.
Варнава (ок. 130 г. сл. Хр.) е написал: „Господ устоя и предаде тялото Си на смърт, за да бъдем осветени чрез опрощението на греховете ни, станало възможно чрез проливането на тази кръв.”
Климент Римски (ок. 30-102 г. сл. Хр.) е написал в първото си послание към коринтяните: „Кръвта Му бе дадена за нас, бе пролята за нашето спасение; Той даде, по Божията воля, Своето тяло за нашето тяло, Своята110 душа за нашите души”. Освен това той пише: „Нека погледът ни неотклонно да е към кръвта на Христос и да видим колко скъпоценна за Бог е Неговата кръв, която като бе пролята за спасението ни, придоби благодат на покаяние за целия свят”.
Юстин Мъченик (ок. 110-165 г. сл. Хр.) е написал: „Както кръвта на Пасхата спаси тези, които бяха в Египет, така и кръвта на Христос ще избави вярващите от смърт”.
Изкупени чрез Неговата кръв!
Исус умря единствено физически. Смъртта на тялото Му на кръста бе тази, която ни изкупи. Неговата пролята кръв бе това, което примири човека с Бога.
А те го [дявола] победиха чрез кръвта на Агнето (Откровение 12:11)
Вярващите победиха дявола чрез пролятата кръв на Исус111 и поради това той мрази Исусовата кръв толкова много, че се опитва да изврати най-важната и най-силна доктрина в цялата Библия.

Целият Нов и Стар Завет, включително и Левитската система на жертвоприношения,112 ни показват едно и също нещо – Бог ни е изкупил чрез скъпоценната кръв на Исус.

Когато беше под стария завет, Израел правеше много жертвоприношения. Според Числа, глави 28 и 29, са се правили не по-малко от 1273 официални жертви всяка година, което е около почти два милиона от времето на Мойсей до Христос. Това е отделно от милионите по милиони частни жертви и приноси, които постоянно бяха принасяни в Израел. Всяка една жертва беше един „възпроизведен” преобраз на Исусовата смърт на кръста и всички те ни учат на следното:
Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота в нея, прави умилостивение. (Левит 17:11)
Милиони жертви ни учат на едно нещо и ние трябва да сме мъдри да научим техния урок. Кръвта е тази, която ни изкупва. Кръвта е тази, която ни спасява. Кръвта е тази, която прави умилостивение за греха. На това ни учат всички тези жертви!

Бог е направил много, за да ни научи, че изкуплението ни изцяло е чрез кръвта на Исус.

То е изцяло в скъпоценната кръв на Исус. Бог никога не добавя към кръвта на Исус, нито отнема от нея. Нито и ние трябва да правим това!

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница