Божията кръв Малкълм Уебър



страница5/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Глава пета

Святата кръв на Исус

Абсолютно наложително беше Спасителят на света да притежава три качества:


(1) Спасителят на света трябваше да бъде Човек.
Човекът беше съгрешил и затова човекът трябваше да понесе наказанието за този грях.
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство... Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си... (Евреи 2:14-17; сравни с Римляни 8:3; Галатяни 4:4-5)
От Исус се изискваше да бъде истински и подходящ Човек, както и да е живият Бог. За да е способен да ни изкупи, Божият Син трябваше да поеме върху Себе Си пълна човешка форма, за да е възможно да принесе Себе Си.

Заплатата за греха е смърт, но Бог, като неограничен Дух, не е способен да умре. Затова Той трябва да поеме върху Себе Си „плът”, или човешко естество, за да умре вместо нас и да ни изкупи.

Това е красиво описано в Стария Завет, в книгата Рут, когато Воаз стана „сродник-изкупител” на Рут. За да стане неин „изкупител”, той първо трябваше да бъде неин „сродник”.129

Затова, за да стане наш Изкупител, Божият Син първо трябваше да направи място в Себе Си,130 и да стане „подобен на човеците” (Филипяни 2:7). Забележете, че Той бе направен „подобен на човеците”, или „в плът, подобна на греховната плът”, както казва Павел (Римляни 8:3). Човешкото естество на Исус беше пълно и истинско човешко естество131 – дух, душа, ум и тяло – с изключение на това, че Той беше безгрешен.132

Следователно посредникът между Бог и човека е „човекът Христос Исус” (1 Tимотей 2:5).
(2) Спасителят на света трябваше да бъде Бог.
Спасителят трябваше да бъде самият Бог, за да е способен да предостави жертва с достатъчна стойност, която да ни изкупи.

Ако за Спасителя беше необходимо да е свят и да е с човешко естество, тогава Бог можеше да изпрати на земята един свят ангел (Maтей 25:31), който да се въплъти като човек и да умре вместо нас.

Свидетелите на Йехова поучават, че Исус не беше Бог, или равен на Бога, а архангел Михаил. Но ако на кръста беше умрял ангел, тогава нямаше да има спасение за човечеството, защото ангелите са сътворени същества и следователно ограничени. Единствено Бог е неограничен и затова само Той можеше да бъде жертвата с безкрайно висока стойност, за да изкупи човека от наказанието за своите грехове (Псалм 49:7-8).

За Бог беше невъзможно да спаси някого, освен ако самият Той не умреше за нас (Maтей 26:39). Тази кръв трябваше да бъде кръвта на Бога. Затова, тъй като човекът не е способен да стане Бог и да умре на кръста, Бог стана човек (1 Tимотей 3:16) и умря на кръста. Спасителната сила, или ефикасността, на Исусовата кръв почива във факта, че Той бе Бог.133

Кръвта на Исус е силна и резултатна, тъй като тя е самата кръв на Бог. Това не е просто кръв – тя е кръвта на Исус. И Исус не беше обикновен човек, който умря – Исус е Бог. Бог умря. Бог проля кръвта Си (Деяния 20:28; 1 Йоан 3:16).
(3) Спасителят на света трябваше да бъде чист и свят.
Само невинният може да понесе наказанието на виновния. Само святият може да заеме мястото на несвятия. Спасителят трябваше да бъде свят.

Един грешник не може да умре вместо друг грешник. Представете си, че двама души чакат изпълнението на смъртното си наказание, като и двамата лично са виновни за ужасни престъпления и са осъдени на смърт. Може ли единият да предложи да плати наказанието на другия и да умре вместо него? Това щеше ли да бъде приемливо за съдията? Очевидно не! Всеки един от тях е виновен и само всеки поотделно може да даде живота си, за да изплати наказанието за своя собствен грях. За да може някой друг да умре вместо виновния, за да бъде пуснат на свобода виновният, другият (т.e. заместникът) трябва да е невинен.

Исус можеше да понесе нашето наказание, единствено ако Той беше невинен и самият Той не заслужаваше наказание. Спасителят трябваше да бъде чист и безгрешен, а Исус бе свят и чист.
Старозаветните приноси за грях бяха най-святи
Левит 6:25-29 ни разкрива, че приносът за грях, който беше преобраз на Христос, винаги беше „пресвят”:
Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приносът за грях пред Господа; пресвето е... на свето място да се яде... то е пресвето.
Често срещано учение днес е, че Исус беше чист и свят, докато не умря на кръста, където стана грешен с греха на човечеството. Но Библията ни учи, че приносът за грях, както и Исус, Който бе негов преобраз, е бил „пресвят” преди, по време и след своята смърт. Затова да се поучава, че Исус умря духовно и стана грешен на кръста, означава пълно да се пренебрегне фактът, че приносът за грях в Библията винаги беше най-свят.

Левит 22:17-25 ни показва, че за да е приемлив за Бога един принос, той трябва да е напълно съвършен. Ако по някаква причина той не беше такъв, Бог не го приемаше:


нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея... [ако] недостатък има в тях; не ще ви бъдат приети. (Левит 22:21, 25)
Ако Исус беше грешен на кръста, или по което и да е време, това означава, според Божиите посочени изисквания, че Той нямаше да бъде приет като задоволителен заместник на човечеството. Всичко, което беше развалено или с недостатък, ставаше неприемлив за Бога принос. Ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен на кръста, тогава Той беше негоден да стане принос за грях:
Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието. (Левит 22:20)
Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог. (Второзаконие 15:21)
Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог. (Второзаконие 17:1)134
Ако Исус беше грешен на кръста, тогава Бог нямаше да Го приеме като жертва за грях, умилостивението нямаше да бъде извършено и нямаше да има спасение за човечеството! Това показва колко сериозно е да се каже, че Исус умря духовно и стана грешен на кръста. Ако Исус беше грешен на кръста, по което и да е време, ти все още ще си в греховете си, без надежда за спасение!

Нещо повече, ако Исус стана грешен, по което и да е време, тогава Той се нуждаеше от спасител! Не само че нямаше да е способен да донесе спасение за който и да било човек, но самият Той щеше да има нужда от спасение! Това е логичното заключение от цялото лъжеучение: ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен, тогава кой умря, за да изкупи Исус? Изкупителят щеше да се нуждае от изкупител!135

Но Библията не поучава, че Исус се нуждаеше от изкупител! Напълно обратното, тя поучава, че Исус бе Изкупителят, и като Изкупител лично Той винаги беше свят, чист, безгрешен и невинен.

Левит 6:24-29 постановява, че приносът за грях остава най-свят преди, по време и след смъртта си. Той е наречен „пресвят” в момента на убиването му:


на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приносът за грях пред Господа; пресвето е. (Левит 6:25)136
И дори след като бива убит, той все още бива описван като „пресвят”:
Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да яде от него; то е пресвето. (Лев. 6:29)137
Той бе толкова пресвят, че трябваше да бъде изяден в Светая Светих:
Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. (Левит 6:26)138
Нещо повече, той все още беше толкова свят, че каквото докоснеше, то веднага ставаше свято:
Всичко, което се допре до месото му, ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава;139 но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. (Левит 6:27-28)
Освен това, за да може приносът на всеизгаряне, който беше още един прототип на Христос, да бъде приет от Бог, той също така трябваше да бъде „без недостатък” (Левит 1:3). И във всеки момент на процеса на жертвоприношението той винаги трябваше да бъде считан за „пресвят”.

Останалите видове приноси – „месото” или хлебният принос,140 примирителната жертва141 и приносът за престъпление142 – трябваше също да бъдат принесени „без недостатък” на Бога и отново бяха считани, във всеки момент на жертвоприношението, за „пресвяти”.143

И към пасхалното агне, което бе прототип на Исусовата жертва за греха,144 имаше изискване да бъде „без недостатък”:
Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък (Изход 12:5)
В целия Стар Завет Бог никога не е приемал принесено в жертва животно, което да е било грешно, болно или с какъвто и да е друг недостатък. Всъщност Бог казва, че свещениците, които принасят животни с недостатък на Неговия олтар, не Го почитат, а по скоро „презират името Му” като правят така:
Свещеници, които презирате името Ми ... Принасяте осквернен хляб [т.е. жертви и приноси с недостатък] на олтара Ми... И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! ... докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви?- казва Господ. Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко [т.е. здраво животно, годно за жертва] и прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък ... (Малахия 1:6-8, 13-14)
По подобен начин Павел обявява, в Евреи 10:29, че да счетеш кръвта на Исус за „просто нещо”145 е да потъпчеш Божия Син и да „обидиш” (на гръцки език) Духът на благодатта.146



Исус беше свят на кръста!
Независимо от факта, който показва как някои поучават, че Исус на кръста беше „импрегниран с греха”, че стана „самото естество на греха” и затова беше „изгонен от Божието присъствие като нещо омразно”,147 Библията поучава, че Той изпълни преобразите на Стария Завет и беше съвършен, безпогрешен и без недостатък във всеки аспект и във всеки момент от Неговата смърт, погребение и възкресение.
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. (Исая 53:11)
В Исая 53:11 Исус е наречен Божият „праведен [а не неправеден] служител”, докато страдаше на кръста, носейки беззаконията на Своя народ. „Този Праведник” бе Този, Който беше предаден и убит (Деяния 7:52).

В директно противоречие на това, което Библията ясно поучава – че Исус умря физически и че беше свят на кръста – някои хора поучават, че Исус е умрял духовно и е станал грешен на кръста. Един от тях е написал:


Той [Исус] преживя два вида смърт... физическа и духовна. Той откри Себе Си и прие греха. Бог направи Исус да бъде грях. Той буквално СТАНА ГРЯХ... Той с радост погълна греха... [Той] стана като змия, за да погълне цялото зло.
Същият този човек определя духовната смърт като отнасяща се до определено състояние на човека, в което той е „под властта на греха, лишен от благодат или божествен живот”. По-нататък той поучава, че Исус е преживял духовна смърт, като по този начин загатва, че в определен момент Исус, вечният и свят Божий Син, Суверенният Владетел на вселената, е бил не само „под властта на греха”, но също и „лишен от божествения живот”, което Го прави, поне временно, в по-ниска степен от Бог!

Друг човек е написал:


Вселената започна да скърби, когато Бог направи Исус грях... Той е духовно мъртъв. Червеят... Той беше издигнат като змия. Змията е Сатана. Исус знаеше, че ще бъде издигнат, съединен с Врага... изоставеният от Бог Божий Син... Когато Той стана Грях, Бог го предаде на Врага... Сатана стана Негов господар... [Той] беше предаден на неговия [на Сатана] ужасен контрол... Той страда мъченията на осъдените... Духът Му се импрегнира с греховното естество на света.
Друг е казал: „Божията праведност беше направена грях. Той [Исус] прие греховното естество на Сатана в Своя Дух”. Този човек по-нататък казва, че „символът на Сатана е висял на кръста” и че Исус прие духовната смърт в Своя Дух и „Светлината бе угасена”.148

Това поучение, на което можем да дадем още много примери, е напълно лъжливо и е добър пример за това, което Библията нарича „скверни празнословия” и „извратено”говорене. Всъщност поучението изцяло може да бъде точно описано като „друго евангелие”, което утвърждава „друг Исус”.149

Хората може да поучават, че Исус беше грешен на кръста, но Библията е ясна: когато Исус пожертва Себе Си пред Бог, като съвършено изпълнение на старозаветните преобрази, Той беше „без недостатък” (Еврие 9:14); когато Исус проля скъпоценната Си кръв, за да ни изкупи, Той беше „без недостатък и пречист” (1 Петрово 1:19); когато Исус страдаше за греховете ни, Той беше „Праведникът”, т.е. беше праведен (1 Петрово 3:18).

Разбира се, Той беше чист и свят! Исус беше Бог на кръста:


Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството. (Колосяни 2:9)
Как може Бог, Чието име е „Свят” и Който е неограничено свят, чист и праведен, изведнъж да преживее промяна на моралното Си естество и да стане грешен? Как Богочовекът можеше да стане нечист?

Святият проля кръвта Си на кръста. Той винаги е бил без недостатък и пречист, и съвършено безгрешен. В Него нямаше грях (1 Йоан 3:5). Как Бог, Който е неограничено свят, можеше да стане грешен? Разбира се Той нито беше способен на това, нито го и извърши! Хората може да поучават, че именно това е сторил Той, но Бог е напълно ясен:
Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; (Евреи 7:26)
Исус беше „свет... непорочен, отделен от грешните”. Исус беше „без грях” (Евреи 4:15). Исус „не е знаел грях”, когато стана жертва за греха (2 Коринтяни 5:21).150 В Него „няма неправда” (Йоан 7:18).151 Исус винаги беше святия, чистия и праведен Божий Агнец.

Нещо повече, ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен на кръста, това означава, че кръвта Му не е „скъпоценната кръв”, описана в 1 Петрово 1:19. Грешната кръв не е скъпоценна кръв, а кръв без каквато и да е стойност (Софония 1:17). Ако целият свят, събран заедно не притежава достатъчно, за да плати цената за изкуплението на човека, то тогава омърсената кръв на един грешник със сигурност не е способна на това!

Но Исус не беше грешен, а беше святият Божий Син и Неговата кръв не беше омърсена и лишена от стойност, но бе чистата, безгрешната, скъпоценна Божия кръв. Алелуя!

Това са трите важни качества, които в крайна сметка трябваше да се намират в Спасителя на света и които съвършено присъстват в Исус Христос: Той трябваше да бъде човек; Той трябваше да бъде Бог; и Той трябваше да бъде свят.


Нищо в този свят не се изкупва,

Tи спасяваш, само Ти царуваш.


(Огъстъс Топлейди)

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница