Глава пета Святата кръв на Исус

Глава пета

Святата кръв на Исус

Абсолютно наложително беше Спасителят на света да притежава три качества:

Заплатата за греха е смърт, но Бог, като неограничен Дух, не е способен да умре. Затова Той трябва да поеме върху Себе Си „плът”, или човешко естество, за да умре вместо нас и да ни изкупи.

Това е красиво описано в Стария Завет, в книгата Рут, когато Воаз стана „сродник-изкупител” на Рут. За да стане неин „изкупител”, той първо трябваше да бъде неин „сродник”.¹²⁹

Затова, за да стане наш Изкупител, Божият Син първо трябваше да направи място в Себе Си,¹³⁰ и да стане „подобен на човеците” (Филипяни 2:7). Забележете, че Той бе направен „подобен на човеците”, или „в плът, подобна на греховната плът”, както казва Павел (Римляни 8:3). Човешкото естество на Исус беше пълно и истинско човешко естество¹³¹ – дух, душа, ум и тяло – с изключение на това, че Той беше безгрешен.¹³²

Следователно посредникът между Бог и човека е „човекът Христос Исус” (1 Tимотей 2:5).
(2) Спасителят на света трябваше да бъде Бог.
Спасителят трябваше да бъде самият Бог, за да е способен да предостави жертва с достатъчна стойност, която да ни изкупи.

Ако за Спасителя беше необходимо да е свят и да е с човешко естество, тогава Бог можеше да изпрати на земята един свят ангел (Maтей 25:31), който да се въплъти като човек и да умре вместо нас.

Свидетелите на Йехова поучават, че Исус не беше Бог, или равен на Бога, а архангел Михаил. Но ако на кръста беше умрял ангел, тогава нямаше да има спасение за човечеството, защото ангелите са сътворени същества и следователно ограничени. Единствено Бог е неограничен и затова само Той можеше да бъде жертвата с безкрайно висока стойност, за да изкупи човека от наказанието за своите грехове (Псалм 49:7-8).

За Бог беше невъзможно да спаси някого, освен ако самият Той не умреше за нас (Maтей 26:39). Тази кръв трябваше да бъде кръвта на Бога. Затова, тъй като човекът не е способен да стане Бог и да умре на кръста, Бог стана човек (1 Tимотей 3:16) и умря на кръста. Спасителната сила, или ефикасността, на Исусовата кръв почива във факта, че Той бе Бог.¹³³

Кръвта на Исус е силна и резултатна, тъй като тя е самата кръв на Бог. Това не е просто кръв – тя е кръвта на Исус. И Исус не беше обикновен човек, който умря – Исус е Бог. Бог умря. Бог проля кръвта Си (Деяния 20:28; 1 Йоан 3:16).
(3) Спасителят на света трябваше да бъде чист и свят.
Само невинният може да понесе наказанието на виновния. Само святият може да заеме мястото на несвятия. Спасителят трябваше да бъде свят.

Един грешник не може да умре вместо друг грешник. Представете си, че двама души чакат изпълнението на смъртното си наказание, като и двамата лично са виновни за ужасни престъпления и са осъдени на смърт. Може ли единият да предложи да плати наказанието на другия и да умре вместо него? Това щеше ли да бъде приемливо за съдията? Очевидно не! Всеки един от тях е виновен и само всеки поотделно може да даде живота си, за да изплати наказанието за своя собствен грях. За да може някой друг да умре вместо виновния, за да бъде пуснат на свобода виновният, другият (т.e. заместникът) трябва да е невинен.

Исус можеше да понесе нашето наказание, единствено ако Той беше невинен и самият Той не заслужаваше наказание. Спасителят трябваше да бъде чист и безгрешен, а Исус бе свят и чист.
Старозаветните приноси за грях бяха най-святи
Левит 6:25-29 ни разкрива, че приносът за грях, който беше преобраз на Христос, винаги беше „пресвят”:
… Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приносът за грях пред Господа; пресвето е... на свето място да се яде... то е пресвето.
Често срещано учение днес е, че Исус беше чист и свят, докато не умря на кръста, където стана грешен с греха на човечеството. Но Библията ни учи, че приносът за грях, както и Исус, Който бе негов преобраз, е бил „пресвят” преди, по време и след своята смърт. Затова да се поучава, че Исус умря духовно и стана грешен на кръста, означава пълно да се пренебрегне фактът, че приносът за грях в Библията винаги беше най-свят.

Левит 22:17-25 ни показва, че за да е приемлив за Бога един принос, той трябва да е напълно съвършен. Ако по някаква причина той не беше такъв, Бог не го приемаше:

Нещо повече, ако Исус стана грешен, по което и да е време, тогава Той се нуждаеше от спасител! Не само че нямаше да е способен да донесе спасение за който и да било човек, но самият Той щеше да има нужда от спасение! Това е логичното заключение от цялото лъжеучение: ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен, тогава кой умря, за да изкупи Исус? Изкупителят щеше да се нуждае от изкупител!¹³⁵

Но Библията не поучава, че Исус се нуждаеше от изкупител! Напълно обратното, тя поучава, че Исус бе Изкупителят, и като Изкупител лично Той винаги беше свят, чист, безгрешен и невинен.

Левит 6:24-29 постановява, че приносът за грях остава най-свят преди, по време и след смъртта си. Той е наречен „пресвят” в момента на убиването му:

Останалите видове приноси – „месото” или хлебният принос,¹⁴⁰ примирителната жертва¹⁴¹ и приносът за престъпление¹⁴² – трябваше също да бъдат принесени „без недостатък” на Бога и отново бяха считани, във всеки момент на жертвоприношението, за „пресвяти”.¹⁴³

И към пасхалното агне, което бе прототип на Исусовата жертва за греха,¹⁴⁴ имаше изискване да бъде „без недостатък”:
Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък… (Изход 12:5)
В целия Стар Завет Бог никога не е приемал принесено в жертва животно, което да е било грешно, болно или с какъвто и да е друг недостатък. Всъщност Бог казва, че свещениците, които принасят животни с недостатък на Неговия олтар, не Го почитат, а по скоро „презират името Му” като правят така:
… Свещеници, които презирате името Ми ... Принасяте осквернен хляб [т.е. жертви и приноси с недостатък] на олтара Ми... И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! ... докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви?- казва Господ. Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко [т.е. здраво животно, годно за жертва] и прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък ... (Малахия 1:6-8, 13-14)
По подобен начин Павел обявява, в Евреи 10:29, че да счетеш кръвта на Исус за „просто нещо”¹⁴⁵ е да потъпчеш Божия Син и да „обидиш” (на гръцки език) Духът на благодатта.¹⁴⁶



Исус беше свят на кръста!
Независимо от факта, който показва как някои поучават, че Исус на кръста беше „импрегниран с греха”, че стана „самото естество на греха” и затова беше „изгонен от Божието присъствие като нещо омразно”,¹⁴⁷ Библията поучава, че Той изпълни преобразите на Стария Завет и беше съвършен, безпогрешен и без недостатък във всеки аспект и във всеки момент от Неговата смърт, погребение и възкресение.
…Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. (Исая 53:11)
В Исая 53:11 Исус е наречен Божият „праведен [а не неправеден] служител”, докато страдаше на кръста, носейки беззаконията на Своя народ. „Този Праведник” бе Този, Който беше предаден и убит (Деяния 7:52).

В директно противоречие на това, което Библията ясно поучава – че Исус умря физически и че беше свят на кръста – някои хора поучават, че Исус е умрял духовно и е станал грешен на кръста. Един от тях е написал:

Друг човек е написал:

Това поучение, на което можем да дадем още много примери, е напълно лъжливо и е добър пример за това, което Библията нарича „скверни празнословия” и „извратено”говорене. Всъщност поучението изцяло може да бъде точно описано като „друго евангелие”, което утвърждава „друг Исус”.¹⁴⁹

Хората може да поучават, че Исус беше грешен на кръста, но Библията е ясна: когато Исус пожертва Себе Си пред Бог, като съвършено изпълнение на старозаветните преобрази, Той беше „без недостатък” (Еврие 9:14); когато Исус проля скъпоценната Си кръв, за да ни изкупи, Той беше „без недостатък и пречист” (1 Петрово 1:19); когато Исус страдаше за греховете ни, Той беше „Праведникът”, т.е. беше праведен (1 Петрово 3:18).

Разбира се, Той беше чист и свят! Исус беше Бог на кръста:

Нещо повече, ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен на кръста, това означава, че кръвта Му не е „скъпоценната кръв”, описана в 1 Петрово 1:19. Грешната кръв не е скъпоценна кръв, а кръв без каквато и да е стойност (Софония 1:17). Ако целият свят, събран заедно не притежава достатъчно, за да плати цената за изкуплението на човека, то тогава омърсената кръв на един грешник със сигурност не е способна на това!

Но Исус не беше грешен, а беше святият Божий Син и Неговата кръв не беше омърсена и лишена от стойност, но бе чистата, безгрешната, скъпоценна Божия кръв. Алелуя!

Това са трите важни качества, които в крайна сметка трябваше да се намират в Спасителя на света и които съвършено присъстват в Исус Христос: Той трябваше да бъде човек; Той трябваше да бъде Бог; и Той трябваше да бъде свят.

Tи спасяваш, само Ти царуваш.