Божията кръв Малкълм Уебър



страница6/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Глава шеста

Всичко е в кръвта на Исус!

Всичко е в кръвта на Исус! Изкуплението на човека е изцяло в скъпоценната кръв на Исус. Тъй като Той беше Бог, Исус напълно плати цената за всички наши грехове с проливането на скъпоценната Си кръв.

Спасението, изцелението, освобождението, снабдяването, защитата (Пс. 91) и победата над дявола (Откровение 12:11) – всички те се намират в скъпоценната кръв на Исус.
Кръщението в Святия Дух е в кръвта на Исус
Дори кръщението в Святия Дух ни е доставено чрез пролятата кръв на Исус. Това се загатва в Йоан 7:39:
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух [т.е. кръщението в Святия Дух] още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.152
Нещо повече, в Йоан 16:7 Исус каза:
за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
Ние можем да разберем какво означават тези изявления, когато осъзнаем, че Исус „отиде” и се върна в „слава” отдясно на Отец чрез смъртта на кръста.

Как Святият Дух може да обитава в един морално паднал и греховен човек, освен ако той първоначално не е законно очистен чрез кръвта на Исус? Греховният човек е под проклятието на Бог и част от това проклятие включва отчуждение от Божия Дух. Но тъй като Исус плати наказанието за греховете ни като умря на кръста, следователно ние сме възстановени в общение с Бог и Неговият Дух може да дойде и да обитава в нашите тела. Именно това е посочено от Павел в Галатяните:


Христос ни изкупи от проклетията на закона... за да приемем обещания Дух153 чрез вяра. (Галатяни 3:13-14)
Това е загатнато в старозаветните преобрази. Маслото (символизиращо Святия Дух, 1 Йоан 2:20, 27) винаги се слагаше върху кръвта:
После свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление и свещеникът да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога. След това свещеникът да вземе от лога дървено масло и ... да тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога, върху кръвта на приноса за престъпление; (Левит 14:14-17)
Кръвта на Исус трябва да се приложи преди Неговият Дух да бъде получен. Ние не бяхме способни да приемем Божието благословение на кръщението в Святия Дух, докато не беше излято Божието проклятие върху греха ни и Неговото правосъдие не беше удовлетворено. Смъртта на Исус беше тази, която умилостиви Божия гняв и отвори съкровищата на благодат и благословение, които бяха затворени за нас заради греховете ни.

Канарата (Христос) трябваше да бъде ударена преди Водата (Святия Дух) да бъде излята върху Божия народ.154 Затова Павел обявява, че Бог е излял Святия Дух „изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител” (Tит 3:5-6).155




Спасението на дома е в кръвта на Исус
Спасението на дома е също в кръвта на Исус, ако вярваме това и го приложим по правилния начин. В Деяния глава 16, началникът на затвора във Филипи зададе следния въпрос на Павел и Сила:
Господа, що трябва да сторя, за да се спася? (Деяния 16:30)
Отговорът им беше:
Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти. (Деяния 16:31)
Това обещание за спасението на дома беше чудесно.156

При великото освобождение на израелския народ от Египет по време на Пасхата, Божиите хора бяха инструктирани да вземат


по едно агне за всеки дом. (Изход 12:3)
Когато бе намазана по вратите на домовете с вяра, кръвта можа да защити целия дом. Дори и днес, кръвта на Исус, приложена с вяра, може отново да донесе освобождение на дома ни и спасение за нас.157

Това също се вижда и в случката с Раав, която като отплата за това, че скри хората на Исус Навин, дошли да шпионират Йерихон, получи от тях подобно обещание за закрила:


Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него. (Исус Навиев 2:19)158
Тези примери илюстрират принципа на благословение или осъждение на дома, който присъства в цялото Писание. Така както Библията съдържа много обещания за съд над семействата и потомството на нечестивия,
А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания (Числа 14:32-33)
А потомството на нечестивите ще се изтреби. (Псалм 37:28)159
така в цялото Писание има много обещания за освобождение и благословения спрямо децата и семействата на праведните:
Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; (Битие 9:9)
Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава на заем; и потомството му е в благословение. (Псалм 37:25-26)
Чадата на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе. (Псалм 102:28)
Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му [т.e. верността Му да спазва Своето обещание на благословение] върху внуците на ония, които пазят завета Му, и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. (Псалм 103:17-18)
ще изливам вода на жадната земя и реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти и благословението Си на рожбите ти; (Исая 44:3)160
Любовта на Отец е разкрита в кръвта на Исус
Кръстът на Христос беше снабдяването на Божията велика любов и милост:
Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. (Пс. 103:10-13)
Кръстът беше израз на Божията любов както на Отец,161 така и на Сина.162 Ако не беше Неговата любов и милост, Бог справедливо можеше да осъди цялото обречено човечество за цяла вечност в момента, в който Адам съгреши. Но Бог се занимава с хората не само на основата на чистото правосъдие, а и на любовта, на Своята безкрайна любов.
И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римляни 8:31-32)
Проляната кръв на Исус е възможно най-голямата позната ни проява на Божията любов към Неговите хора. Превъзходният характер на тази проява почива в изключително скъпо струващата жертва, която Бог даде. Тази изключително голяма цена Павел имаше предвид в Римляни 8:32. Изключително скъпата цена на Неговата жертва ни уверява във величието на Божията любов към нас и гарантира получаването от наша страна на всички останали безплатни дарове. Какво може да откаже човек след като приеме този Дар на даровете?

Когато видиш колко е скъпоценна кръвта на Исус, ти ще имаш откровение за любвеобилното снабдяване на твоя небесен Отец. Каквото и да е това, което Бог ти дава сега, независимо дали това е изцеление, материално снабдяване, освобождение, душевен мир или дори всичко взето заедно,163 то е далеч, далеч по-малко по стойност от това, което Той ти е дал, защото Той те обича: скъпоценния живот на Своя Син. Исус всъщност е „неизказаният Дар” на Бог към хората.164 Самият Той е мярката на Божията любов, която е за теб и върху теб завинаги.

В Божията безгранична любов Бог даде Себе Си на нас. Ако наистина обичаш някого, ти ще му дадеш част от парите си, част от това, което притежаваш, или част от времето си; но в Божията велика любов, Той даде Себе Си на нас:
Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. (Йоан 15:13)165
А това е Бог, суверенният Господар на вселената, „по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители” (Данаил 4:35)! Това е Богът, Който трябва да смири Себе Си, за да преглежда нещата в небето и земята (Псалм 113:4-6)!

Божият Син, Който трябваше изключително много да смири Себе Си, за да преглежда временно грешните хора, отиде твърде далеч, като напусна славата на небесния трон за известен период и пое върху Себе Си плът, и обитаваше между хората; след това умря за нас – на кръста!166

Божията любов е разкрита в ужаса от страданието, което Исус преживя. Нека за момент разгледаме Неговото страдание, но като правим това, нека събуем обувките си, защото земята, на която стоим, е свята. Нека се спрем на Исусовото бичуване и разпятие и като правим това, нека погледнем Неговата любов. Погледни великата Му любов, която беше изразена в издържането на тези ужасни страдания за теб.



Бичуването
Обстойно ще цитирам от Животът на Христос на Гийки:
Жертвите, осъдени на разпятие, първо преминавали през противното мъчение на бича и то веднага било приложено върху Исус…

Благодарение на различни закони римските граждани се освобождавали от това наказание, носещо агония и болка, което понякога се използвало за изтръгване на признания, понякога като заместител на екзекуцията, а в други случаи - като първа стъпка към смъртното наказание… сега Исус бе хванат от някои от стоящите наблизо войници и след като бе съблечен гол до кръста, беше вързан, наведен напред, с ръце на гърба Си, за един стълб или блок, близо до мястото на съда. Беше бит пред изпитващите удоволствие от това войници, с въжета с възли или с ремъци от заплетена кожа, снабдени в краищата с оловни топчета във формата на желъд или заострени кости.167 В много случаи не само гърбът на човека бил бичуван до разкъсвания във всички посоки. Но дори и очите, лицето и гръдният кош бяха разкъсвани, и не рядко зъбите били избити…

Жертвите понякога се строполявали в безсъзнание от жестокостта на безбройните удари – всред писъци, конвулсивни подскоци и деформации; понякога умирали на място; понякога били отведени оттам като неузнаваема купчина от кървяща плът, за да намерят избавление в смъртта от възпалението и треската, от болестта и срама.

Бичуването на Исус било едно от най-ужасяващите; защото войниците... с изключителна радост намирали отдушник във всеки евреин на злобата си към цялата нация, и те несъмнено са се опитали, ако могат, насила да изтръгнат признания, които мълчанието Му пред управника спестявало. Освен това Той трябвало да бъде разпнат и колкото по-тежко бе бичуването, толкова по-малко живот щяло да му остане, за да ги държи да стоят на стража при кръста. Това, което Той най-вероятно е издържал, е описано от Евсевий в посланието към църквата в Смирна. „Всички хора наоколо бяха потресени да ги видят [мъчениците]” - казва той, „до такава степен разкъсани от бичуванията, че самите им вени бяха открито изложени, а вътрешните мускули и сухожилията, дори червата им, стърчаха навън”.


Исак Амброуз пише следните думи в книгата си Да погледнем към Исус:
С ярост и безпощадност войниците изпълниха заповедите; те разкъсваха Неговата нежна плът,168 докато стълбът и подовата настилка бяха обагрени с кръв; и…‘Те изораха гърба Му с камшиците си и направиха дълги бразди; и след това го обърнаха по гръб върху стълба, и го бичуваха по корема и гърдите Му, докато не остана пощадена част от Него, от лицето до краката.’ Бичуване, което можело да убие всеки човек, и е могло да убие Него, но Той бил запазен от Триединния Бог, за да издържи и изстрада една още по-позорна смърт.…

След болезненото за Него бичуване кръвта Му се съсирила и така тя се залепила за алената Му мантия, така че при събличането на робата и обличането на собствената Му дреха, раните Му можели единствено да се възобновят.


Като допълнение на бичуването, физическата и душевна злоупотреба от страна на евреите и римляните, както и липсата на храна, вода и сън, също допринасяли за отслабналото състояние на Исус. Нещо повече, по време на травматичната и безсънна нощ Той е бил принуден да ходи пеша четири километра от и до местата на различните процеси. Следователно дори преди самото разпятие, физическото състояние на Исус било много сериозно разклатено.
Разпъването
Смъртта на кръста било най-ужасното, най-страховитото и на най-позорното наказание в древността. Независимо от това, че римляните не са изобретили разпъването,169 те го усъвършенствали като форма на мъчение и смъртно наказание, която била предвидена да произведе бавна, мъчителна смърт, с максимално причиняваща болка и страдание. Като метод на екзекуция, той обикновено бил предназначен само за роби, чужденци, бунтовници и най-долни престъпници.
Използваният на Голгота кръст, предварително занесен на мястото на екзекуцията, се състоял от един здрав стълб и от две допълнителни части, които образували формата на кръст, носени до мястото от жертвите. След това последните били заковавани към подпорките, така че се накланяли напред, като позволявали на страдалеца да се облегне на протегнатите си ръце и по този начин да облекчи натиска надолу на тялото му. Един здрав, грубоват дървен гвоздей, намиращ се в средата на отвесния стълб, създавал седалище от подобаваща агония, защото в противен случай тежестта на тялото би го свлякла от кръст…

Исус и другите страдалци с Него... вече били разсъблечени,170 както преди да бъдат бичувани – най-много една ленена дреха да е била оставена около слабините им. Централният кръст бил отделен за нашия Господ и Той легнал върху него, докато кръстът бил в легнало положение на земята, или бил издигнат и вързан за него, докато стоял изправен, като ръцете Му били протегнати по протежение на двете греди, а тялото Му било отпуснато върху издадения гвоздей от грубо дърво, погрешно наречено седалище. След това дошла най-ужасната част; защото въпреки че дори египтяните само завързвали жертвата за кръста, римляните и картагенците утежнявали мъчението, като забивали огромен гвоздей през дланта на всяка ръка, докато тези гвоздеи влизали в дървото.171 След това краката били сгъвани, докато ходилата свободно заставали на отвесната греда, и след това те също били захващани за гредата, или поотделно с два големи железни гвоздея, или един върху друг – с един гвоздей.

По време на тази подготовка бил позволен един жест на човечност172 – предложението за вкиснатото вино, което се пиело от войниците, смесено с някакво замайващо съзнанието лекарство, обикновено това била смирната.…Но Исус не би приел нещо, което може да замъгли сетивата Му, въпреки че то би могло да облекчи болката, която е изпитвал. Кръстът вече бил вдигнат и поставен в земята под стенанията от неизразимата агония.…

Междувременно ужасната сирийска жега по пладне нанася своите удари върху всеки един на кръста. Страданието при разпъването на кръста, което в крайна сметка води до смърт, отчасти се усилвало от ограниченото и почти неподвижно състояние на тялото и от протегнатите ръце, което причинявало остра болка при всяко помръдване или движение на гърба, наранен от камшика,173 и на ръцете, и краката, прободени от гвоздеите. Нещо повече, последните преминавали през части от тялото, където се събират много чувствителни нерви и сухожилия, и някои от тях бивали увредени, а други – жестоко премазани.174 Възпалението на раните както на ръцете, така и на краката бързо се увеличавало и не след дълго то се появявало също и на други места, където циркулацията спирала от напрежението в частите на тялото. Последици от това са непоносимата жажда и постоянно увеличаващата се болка. Кръвта, която вече не можела да достига до крайниците, се вдигала в главата, издувала неестествено нейните вени и артерии и причинявала най-агонизиращите мъчения за мозъка. И освен това, тъй като тя вече не можела да се движи свободно от белите дробове, натискът върху сърцето ставал все по-голям и всички вени се разширявали. Ако вените кървели безпрепятствено, това щяло да донесе голямо облекчение; но кървенето било много слабо. Тежестта на самото тяло, отпускането на дървения гвоздей на отвесната греда; парещата жега на слънцето, която обгаряла вените, и горещият вятър, който изсушавал телесната влага, правели всеки момент по-ужасен от предходния. Вцепенението и сковаността на по-далечно разположените мускули предизвиквали болезнени конвулсии и така бавно се разпространявали, понякога в рамките на два или три дена, като накрая достигали жизнено важните части на тялото и смъртта носела избавление на страдалеца.…175

Имало е подигравки и присмивания от тълпата и войниците, и триумфален сарказъм за това, че Го е постигнала съдбата, която е заслужавал; всъщност дори и главните свещеници, равините и старейшините, всред своите клики и групи, със своите нечовешки подигравки, деградирали до нивото на простолюдието.…176
Не рядко насекоми кацали на откритите рани или правели дупки в тях или в очите, ушите и носа на умиращата и безпомощна жертва, а хищните птици откъсвали и от тялото.

Главният ефект на разпъването на кръст, без да се има предвид мъчителната болка, бил изключително голямото възпрепятстване на нормалното дишане на жертвата. Тежестта на тялото, свличащо се надолу, от протегнатите ръце и рамена, възпрепятствала дишането. Правилното дишане на жертвата изисквало повдигане на тялото чрез усилие на бутане от краката и сгъване в лактите и рамената. Но това би поставило цялата тежест на тялото върху глезените и би причинило ужасни болки. Нещо повече, сгъването на лактите би довело до извиване китките на местата на железните гвоздеи и би причинило изгарящи болки по протежението на разрушените нерви. Повдигането на тялото също би довело до болезнено остъргване на бичувания гръб по грубия дървен кръст. Мускулни схващания в протегнатите и издигнати ръце биха добавили към неудобството. Така всяко вдишване ставало повече и повече болезнено и изтощаващо. Кръстната смърт на Исус била мъчителна.177





Откровение на любов
Защо Исус подложи Себе Си на такова страдание и такава ужасна смърт? Защото Той ни обичаше! Защото Той те обичаше!

Tова е Божията любов към нас и това е степента на любов, която ни уверява в нашето спасение, нашето наследство и вечната ни сигурност. Вероятно няма по-голяма песен на хваление от тази, която се намира в Римляни 8:


И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Римляни 8:31)
Какво чудесно откровение за Божието сърце! Бог е откъм нас. И ако Бог е откъм нас, кой тогава ще бъде против нас?
Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римляни 8:32)
Ако Бог, в Своята любов към нас, не пожали дори Своя скъпоценен Син заради нас, какво тогава би го възпрепятствало да ни даде свободно всичко – всичко!
Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? (Римляни 8:33-34)
Истинското значение на текста е: „Кой ще обвини в нещо Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?” С други думи: Бог ли ще направи това? Бог, Който оправдава? Бог изпрати Своя Син на кръста да умре с една ужасна, кървава смърт, за да ни оправдае! Той би ли се отвърнал от това и би ли започнал да ни обвинява?

Tова не означава, че Той няма да ни наказва като един любящ небесен Баща, но се има предвид един законен съд. Не съществува законно осъждение на избраните – абсолютно никакво.

Следващата фраза трябва също да бъде прочетена като въпрос: „Христос ли, Който умря?” С други думи: Христос умря за теб – за да поеме от теб осъждението. Затова умря Той. Той умря, за да отмахне осъждението. Тогава Той би ли отвърнал и отново да ти го предяви? Бог, Който те оправда? Христос, Който умря? Кой е този, който те осъжда? Кой е този, който те потиска? Кой е този, който те възпрепятства? Кой е той? Това не е Бог! Той е откъм теб!

Бог е откъм теб. И виж колко е голяма степента на Неговото положително отношение към теб. Виж колко много Той е „откъм теб”. Ето я и тази мярка в стих 32:


Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римляни 8:32)
Ние желаем да се случат определени неща. И сме готови да платим малка цена, за да се случат те. Но ако цената е твърде голяма, можем да решим, че не искаме толкова много тези неща.

Цената, която ние сме готови да платим, е толкова голяма, колкото голямо е желанието ни тези определени неща да се случат. Колкото по-голямо е желанието ни за нещо, толкова по-голяма е цената, която желаем да платим, за да го постигнем.

А Божието желание бе ние да не сме осъдени, a да бъдем оправдани, да бъдем спасени, да бъдем възстановени към място на общение с Него. Това беше Неговото желание. A колко много Той желаеше това? Колко голямо беше желанието Му за общение с нас? Това разбираме от стих 32: „Той, Който не пожали най-скъпоценното нещо във вселената...”

Поради любовта Си към теб, Бог даде най-скъпоценното нещо, което някога можеше да съществува в този материален свят – физическият живот, пролятата кръв на Своя свят, скъпоценен Син. Няма нищо по-велико от това, което Бог даде. Не съществува нещо друго в допълнение на това, което Бог е направил. Tова е мярката на Божията любов към теб! Това е повече от доказателство за Неговата любов – то е израз на мярката на любовта Му. Ето колко много Той е откъм теб. Tова е степента, до която Той е на твоя страна.

Какво по-велико нещо може да извърши Бог от това, което вече е извършил? Какъв по-велик израз на Неговата любов е възможно да има от това да даде живота на Сина Си? Какво по-голямо желание за общение със Своя народ може да съществува от това, което Бог направи на кръста?

Нека кажа това по друг начин. Павел казва в 1 Коринтяни 6:20: „защото сте били с цена купени”. Бог ни е купил. Павел посочва в Eфесяни 1:18, че ние сме „Негово наследство”. Ние принадлежим на Бог. В действителност Той плати цена и ни купи. А цената, която Бог плати, за да ни купи, е най-скъпоценното нещо в цялата вселена – физическият живот на Господ Исус Христос.

А защо Бог плати такава цена за нещо, което Той не желае? Защо Бог направи толкова много и плати такава цена за нещо, за което Той не се интересува много – за нещо, което не желае толкова много?

Бог е за нас. Дълбочината на Исусовата агония на кръста е мярката на Божията любов към нас – вечната любов, която ни уверява в нашето спасение, нашето наследство и вечната ни сигурност. Павел продължава:


Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане". Не! Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ. (Римляни 8:35-39)
Ако можеш да измериш колко скъпоценна е кръвта на Исус, ти ще можеш да измериш любовта, която предостави тази кръв. Вечността няма да разбере дълбочините на любовта, нито да изчерпи хвалението ù.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница