Болест на Алцхаймер и други деменции?

Деменция (оглупяване) е придобито след раждането заболяване, което прогресивно засяга паметта, интелекта и личността на болния и повлиява социалните и професионални дейности.

Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, при което наследственият фактор не е съществен, но съществува, особено при фамилните форми на болестта.

Съществено се нарушават освен паметта, която е най-очевидна, ориентацията, абстракциите, зрително пространствената перцепция (възприемане) на обкръжаващата среда, речта, конструктивния праксис (двигателни умения), екзекутивните (изпълнителските) функции (планиране, организиране, последователност), емоциите и поведението.

Около 4% от хората над 65 год. и 20% от навършилите 85 год. са с някоя форма на деменция. В САЩ, където честотата на заболяването е до 5% от населението над 65 години, а там средната продължителност на живота е над 80 години, с деменция са над 1 милион души, а в Европа са диагностицирани над 2 милиона болни. Подобно е разпространението в Канада и Китай, т.е. заболяването е проблем за цялото човечество, но особено голям е за развитите страни.

Тя зачестява с напредване на възрастта и е по-голяма при жените.

У нас правилно диагностицираните и регистрираните болни са относително малко. Киселото мляко, чистият планински въздух, по- малката консумация на телешко и говеждо месо, голямото разпространение на тютюнопушенето, както и по-трудното диагностициране на болестта, особено в началните форми, са едни от възможните причини за сравнително малкият брой на официално регистрираните случаи на Алцхаймер у нас!

Най-честите видове деменции са: болестта на Алцхаймер (50-75%), мозъчно-съдовата и паркинсоновата деменция, както и редица други състояния, причинени от обменни, токсични, психични и други увреждания на мозъка.

Болестта на Алцхаймер е четвъртата по честота причина за смърт в САЩ. При фамилните форми наследствената предразположеност е около 5% от случаите.

Причината за възникване на болестта на Алцхаймер все още не са добре уточнени от науката. Знае се какви точно са промените в мозъка свързани с натрупването на особен амилоиден протеин, който е токсичен за мозъчните клетки. Интересен научен факт е, че тютюнопушенето и употребата на нестероидни противовъзпалителни средства, които най- често се използуват за лечение на болките в кръста, намаляват риска от развитие на деменция. Стресът, употребата и злоупотребата на алкохол, тежкият физически труд и по- голямото количество на алуминий в питейната вода увеличават риска от развитие на деменция.

Защо тя е един от най-важните проблеми на съвременната неврология? Във връзка с едно от най-големите постижения на съвременната медицина- удължаване на продължителността на човешкия живот се появиха и съпътствуващите проблеми- болестите, имащи пряка връзка с възрастовите промени в организма и в мозъка, в частност. Обичайното им начало е след 45 -годишна възраст (границата между ранната и късната форма е 65 год.).

Ранната диагноза на деменцията е истинско изкуство и изисква голямо професиоинално майсторство, дори и за най-опитния невролог, а по-напредналите стадии изискват екипно третиране на тези социално инвалидизирани болни (невролози, психолози, психиатри). Може би затова това толкова честото заболяване в света рядко навреме се диагностицира у нас. Болестта е около нас, но трябва да мислим за нея, за да я забележим. Това е изключително важно, защото съвременната неврология вече има чудесни възможности за успешно третиране на ранните форми на част от различните видове деменции, особено тези свързани със съдови и други причини.

Първите забележими признаци са свързани с намаляване на интелектуалните възможности, които се проявяват с трудности при изпълнение на обичайните професионални дейности и при справянето с ежедневните семейни задължения. Най-очебийни са промените в краткотрайната памет, при дълготрайно относително съхранени стари спомени. Бързо забравяне, разсеяност, неподреденост, непохватност, лутане, лошо настроение и промени в поведението, нехарактерни за досегашното поведение на този човек. Не са редки и поява на халюцинации (зрителни, слухови и дори мирисни). Промените в поведението понякога са много необичайни и трудно обясними (депресия, апатия, незаинтересованост, подтиснатост, безотговорност, говорна и двигателна агресия, възбуда, несъответни сексуални желания и постъпки, изпускане по малка нужда, повишен апетит и неприлично хранене, непредвидени постъпки и дори самонараняване).

Заболяването протича в три стадия:

В първия стадий преобладават паметовите нарушения, но вече могат да се наблюдават някои леки зрително- пространствени и речеви нарушения, както и снижена възможност за концентрация. Болните все по- често не са в състояние да се справят с по- сложни ситуации и близките им вече започват да забелязват тези дефекти в поведението.

Във втория стадий към паметовите нарушения се прибавят и по-големи нарушения на речта и възможностите за изпълнение на по- сложни двигателни и други задачи.

В третия терминален стадий познавателните функции и поведението са тежко увредени. Болните по- често са на легло, с изпускане на тазовите резервоари и невъзможност да се обслужват сами и да се справят без чужда помощ.

Лечението във всички фази, но особено много в началните стадии, е много отговорно и е по силите само на по-опитните специалисти, които за съжаление не са много у нас.

Екстрактите от гинко билоба и препаратите, които го съдържат нямат отношение към лечението на болестта на Алцхаймер. Те могат да подобрят кръвоснабдяването на мозъка и да повлиаят някои от съдовите деменции или тези след инсулт, но има много по- ефективни и подобряващи обмяната на веществата в мозъка, с ноотропно (хранещо) действие, както и такива, които подобряват предаването на нервните импулси в мозъка, или супер модерните в последните години невропротектори, част от които се използуват в комплексното лечение на тези болни в началните стадии, както и на болните от мозъчни инсулти.

Най- големи ефекти се постигат в по-ранните стадии. Когато заболяването вече е диагностицирано правилно, бавно или по- бързо то прогресира, въпреки големите възможности за значително забавяне на този неотклонно прогресиращ ход. В по-напредналите фази на различните видове деменции в екипите се включват освен невролози, психиатри, психолози и социални работници.

Винаги търсете и второ мнение, защото науката се развива с изключително бързи темпове и някои новости може да убягнали от погледа на вашия специалист. Науката все още не е решила проблема за дефинитивното лечение на Болестта на Алцхаймер и затова внимавайте с лечители, които твърдят, че могат да излекуват това заболяване.

Началник на Неврологичната клиника на Университетската болница “Света Анна”- София (Бившата Окръжна болница);

Национален експерт по невротравми към Европейската федерация по неврология;

Член на Американската академия по неврология