Болести на бъбреците и нарушения на кръвното налягане



Дата04.08.2018
Размер57.86 Kb.
БОЛЕСТИ НА БЪБРЕЦИТЕ И НАРУШЕНИЯ НА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ


Днес човечеството живее с мисълта, че живее добре, но въпреки това не се замисля, че въпреки това бъбреците, както и черният дроб, са най-малтретираните вътрешни органи. Човек, който не познава структурата и функциите им, постоянно ги тормози, като им налага да понасят тежки натоварвания, следствие от грешки в храненето. Той опитва или да ги раздвижи с шоковият удар на лекарствата и други стимуланти, или да подобри ситуацията чрез по-големи порции вода.
Бъбреците, с които толкова се злоупотребява, са едни от най-сложните органи в тялото. Дори когато отровите буквално ги заливат, те работят безотказно, чак докато в края на краищата токсемията ги унищожи. Уремията и кръвоизливът в сърцето, които настъпват в последният стадий на бъбречната болест, са на четвърто място в списъка на смъртоносните причинители.
Въпреки че е много малък – може да се побере в шепата ви – всеки бъбрек е снабден с повече от милион филтриращи единици. Бъбрекът е способен да филтрира 1700 литра вискозна течност за двадесет и четири часа. В тази течност са разтворени около 50 различни химически субстанции. Бъбреците реабсорбират полезните вещества и елиминират останалите.
Тези забележителни малки органи са дълги 10-12 сантиметра и съвсем точно са наречени – големите чистачи на организма. Кръвоснабдяването на бъбрека е предимно от артериите, с най-чистата и червена кръв, докато кръвоснабдяването на черния дроб е изцяло от вените – нечиста и синкава кръв. Удобно настанен в твърда капсула от фиброзна тъкан, бъбрекът е обвит в слой мазнина, която го предпазва от удар.
Много хора считат бъбрека само като част от отделителната система на организма. Той обаче е автоматичен регулатор, който поддържа водното съдържание в кръвта и в тъканите при една и съща леко солена концентрация.
Водата се доставя в тялото чрез напитките и някои храни с високо водно съдържание: плодове, зеленчуци и други. Захарите, брашната и мазнините постепенно се трансформират, за да се превърнат в последния стадий във въглероден двуокис и вода. Тази вода, която се нарича метаболитна вода, се резорбира и употребява от тялото, докато въглеродният двуокис се изхвърля чрез белите дробове. Така се поддържа водното съдържание на тялото.
Храните от природосъобразния режим на човека съдържат достатъчно вода и той не би изпитвал нужда да пие течности. Тогава защо сме жадни? Жаждата се предизвиква от приемането на сол, подправки, сладкиши и концентрирани брашна. Плодовете и зеленчуците, особено когато се консумират сурови, съдържат 70-80% вода, млякото – 85%, месото 50-60%. Качеството на водата, която се съдържа в пъпешите, морковите, краставиците, дините и целината е по-добро за организма, отколкото това на чешмяната вода.
Една от главните функции на бъбреците е да освобождават кръвта от излишната вода. Метаболитната вода е един от двата крайни продукта, получени при обмяната на въглехидратите.
Филтрирането на водата през бъбрека изисква обогатена с кислород кръв, но когато артериалната кръв съдържа анормални примеси, бъбреците имат нужда от допълнително количество кислород, който се набавя с помощта на надбъбречните жлези. Мъдростта на природата е поставила специално тези жлези съвсем близо до бъбреците, за да изпращат бързо секрецията си в случай на нужда. Тези жлези подпомагат елиминиране на отпадъците, но рискуват да се изтощят и да съкратят живота на индивида в следствие на анормалния начин на живот.
Има много лекарства, които стимулирайки надбъбречните жлези, очистват кръвта през бъбреците. 
Типичен пример за такова стимулиране е чрез приемане на кортизон от артритно болен инвалид, който временно може да захвърли патериците. Токсичните продукти, които са възпалявали ставите, са били елиминирани по-бързо от бъбреците. Но последствията от прекаленото стимулиране на изтощените надбъбречни жлези могат да доведат до пълно обездвижване на болния.
Има и още нещо. Жлезите и бъбреците не могат да елиминират голямо количество токсини за кратко време, без да изложат сърцето на опасност. Концентрацията на тези отрови се поддържа винаги в кръвта. Пет минути след обилно изпотяване или 30 минути след поглъщане на много течности не могат да се открият следи от токсични съединения в потта или урината. Необходими са 24 часа, за да може токсичното съдържание на организма да се покачи достатъчно и да настъпи ново подобно отделяне. По -слабите изпотявания и постепенно увеличаващото се ежедневно пиене на вода ще подействат по-добре на болния, отколкото брутална хидратация, която натоварва сърцето. Едноседмична почивка вкъщи, с режим на алое, плодови сокове и зеленчуци ще има много благоприятен ефект, като едновременно ще се свали прекалено високото кръвно налягане.
Един термин се употребява днес доста често и той е дехидратация /обезводняване/. Когато едно тяло е прекалено слабо да приема течности по естествен път, то е прекалено слабо и да живее. В наши дни интравенозното инжектиране е много популярно /глюкоза и солеви разтвори/. При тази манипулация може би настъпва временно облекчение, което трае докато надбъбречните жлези станат достатъчно силни, за да отговорят на повишените изисквания. Действайки като един от най-мощните защитни механизми на организма, тези жлези реагират срещу внезапните промени на кръвния обем. Тяхната повишена функция стимулира бъбреците. Ако обаче се получи подобрение, то е краткотрайно и в крайна и в крайна сметка причинява повече вреда, отколкото полза. 
За кръвното налягане е казано и написано много. Създадени са немалко лекарства, с които се цели нормализирането му. А за да се разберат промените на артериалното налягане, се налага внимателно да се изучават сърцето и бъбреците.
Вече споменах за процеса на филтриране през бъбречните глобули. Всеки нормален човек разполага с около един милион глобули на всеки бъбрек. Експерименти с животни доказват, че здравето може да се поддържа и от една четвърт от цялото бъбречно вещество. Математически това означава, че пречистването се осигурява от 250 000 глобули. Когато е налице постоянно химическо разрушаване на глобули, започва покачване на кръвното налягане. Как става това? За по лесно разбиране, ще го представя с по-малки пропорции. Да предположим, че двадесет глобули могат да пречистят една единица кръв за две минути. Ако се разрушат 10 глобули, единицата кръв може да бъде филтрирана за две минути само ако се удвои обемът кръв, който преминава през останалите десет глобули. При това положение налягането трябва да се повиши. Надбъбречните жлези дават тонуса и енергията нужни за това усилие. Повишеното отделяне на хормони от надбъбреците в същото време стимулира и функционирането на бъбречните глобули. 
От тук се разбира, че повишаването на кръвното налягане е една от предпазните мерки и се причинява от бъбречна слабост. Обратното – с отслабени и изтощени надбъбречни жлези не е възможно никакво повишаване на кръвното налягане.
Сега възникват следните въпроси: Коя е отровата, която разрушава глобулите? Откъде идва? Трябва да си припомним, че бъбрекът е орган, чиято задача е да поддържа количеството на водата в кръвта, водата, която се приема през устата и метаболитната вода. Когато режимът е правилно поддържан, черният дроб елиминира отпадъчните вещества, образувани от метаболизма. Само когато черният дроб е неспособен да филтрира добре кръвта, бъбреците се принуждават да се заемат с неспецифични за тях функции. Но при извършването на тази работа глобулите прогресивно се разрушават, така че черният дроб и бъбреците дегенерират едновременно.
Отдавна се е предполагало, че високото кръвно налягане е свързано с бъбречна недостатъчност, но едва към 1930 година това е научно доказано. При това се доказват три неща:
1. Кръвното налягане се покачва, когато се забави кръвообращението през бъбреците.
2. Това повишаване на кръвното налягане е възможно само ако надбъбречните жлези са способни да проявят свръхактивност.
3. Когато се повиши кръвното налягане, никое от обичайно използваните в такъв случай лекарства не е ефикасно.
Когато се разбере връзката между неподходящия режим на хранене и токсемията, която разрушава глобулите на бъбрека, тогава ще станат ясни и горните изводи.
Най-честите дразнители, които провокират деградирането на глобулите, са солта, протеиновите киселини/протеиновите диети/, металите /особено живак/ и лекарствата. При такива случаи урината е почти чиста вода, защото отслабените бъбреци са неспособни да отделят солите и токсините.
Най-старите способи за лечение на бъбречните заболявания са се базирали върху аксиомата, че трябва да се разреди това, което е концентрирано. Препоръчвали са се течности – вода, бульони, сокове - за да се предизвика елиминиране на токсините в разтворено състояние. Тъй като повечето пикочни отрови са киселини, предписваха се алкални вещества като противоотрова. Когато поемането на толкова течност, колкото трябва беше невъзможно, се поставяха подкожни или интравенозни инжекции. 
Бъбреците, както и черният дроб могат да бъдат увредени от протеини или токсични въглехидрати. Режимът с приемане на противоотрови /алое, минерали и др./ се следва от смекчаване на тревожните симптоми при условие, че функционалният капацитет не е засегнат много от токсичната атрофия. Вместо отслабените бъбреци да се форсират да работят под въздействие на медикаменти, по-добре е да се направи корекция на химията на организма. Природното здраве е нещо различно от състоянието на изкуствена стимулация, макар за някои хора това да изглежда едно и също.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница