Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница10/65
Дата03.01.2022
Размер0.79 Mb.
#113005
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   65
Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
1. Вземане и даване:

Астматикът се опитва да вземе прекалено мно­го. Той вдишва дълбоко - стига се до пренадуване на белия дроб и оттук - до спазъм при издишването. Човек поема до възможния предел и се препълва докрай, а когато се налага отново да отдаде, стига се до. спазъм. Тук ясно виждаме разстройството на равновесието. Противоположните полюси вземам и давам трябва да си съответстват, за да могат да влязат в ритъм. Законът на преобразуването съществува благодарение на вътрешното равновесие, а всяка свръхтежест прекъсва потока. Потокът на дъха у астматика се прекъсва тъкмо поради това, че той прекалено много мисли за вземането и с това се пресилва. Сега вече той не може да дава и поради това не може вече и да взема от това, което толкова много му се иска. При вдишването ние поемаме кислород, при издишването отделяме въг­лероден диоксид. Астматикът иска да задържи всич­ко и с това сам се трови, понеже вече не може да отдаде изразходваното. Това вземане без даване води буквално до чувството за задушаване.

Несъответствието между вземане и даване, кое­то толкова внушително се соматизира при астма­та, е благодарна тема за много хора. Звучи тъй прос­то, и въпреки това мнозина се провалят в този пункт. Въпросът не е какво човек иска да има - било пари, слава, знания, мъдрост, - вземането и даване­то да бъдат в равновесие, ако човек не иска да се за­души от взетото. Човекът получава в такъв размер, в какъвто дава. Спре ли даването, прекъсва потокът и нищо повече няма да тече към него. Колко жалки са онези, които непременно искат да отнесат знани­ята си в гроба! Те страхливо пазят дребното, до ко­ето са могли да се доберат, и се лишават от изоби­лието, което очаква всекиго, който се е научил да предава нататък придобитото във видоизменена форма. Само да можеше човекът да схване, че за все­киго съществува свръхизобилие от всичко!

Ако някому нещо липсва, то е само защото той сам се е изолирал от него. Да вземем за пример астматика. Той се бори за... въздух, макар от него да има толкова много. Някои хора обаче все не могат достатъчно да си натъпчат гушата...





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница