Претенции за доминиране и незначителност

Астматикът има големи претенции за доминира­не, които обаче никога не признава и поради това те се изтласкват надолу в тялото, където отново излизат наяве с „надутостта" на астматика. Тази надутост недвусмислено изтъква неговата ароган­тност и претенциите му да властва, които той грижливо е изтрил от съзнанието си. Поради това той обича да се крие зад идеалното и формалистичното. Ако обаче астматикът се сблъска с нечии чужди претенции за власт и доминиране (законът за подражанието), ужасът му отива в белите дробове и говорът му секва - говорът, който се модулира именно от издишвания въздух. Той вече не успява да издишва - изкарват му въздуха, задъхва се, зяпва.

Астматикът пуска в действие симптомите на своето заболяване, за да упражнява власт върху заобикалящата го среда. Домашните животни трябва да се махнат, всяка прашинка трябва да се изчисти, никой няма право да пуши и т. н.

Връхната точка на тези претенции намира израз в животозастрашаващи пристъпи, които се мате­риализират тъкмо когато човек противопостави на астматика собствената си претенция за власт. Тези изнудващи пристъпи са наистина застрашава­щи самия болен, защото го въвеждат в опасни за живота ситуации, които понякога той вече не може да овладее. Поразително впечатление прави докъде един болен може сам да си навреди, само и само да може да властва. В психотерапията често един пристъп е последното спасение, когато човек стиг­не твърде близо до истината.

Но тази близост с упражняването на власт и саможертвата вече ни подсказва двойствеността на такова неосъзнато изживяно доминиране. С постоянно възобновяваните претенции да властва, с все по-натрапчивото пъчене на гърди и надуване про­порционално нараства и противоположния полюс -немощ и чувство за незначителност и безпомощ­ност. Да реализира и акцептира в съзнанието си тази незначителност, между другото, е урок, който астматикът би трябвало да научи.

След по-продължително боледуване се стига до разширение и втвърдяване на гръдния кош. Медици­ната го нарича торакс - буре. Той придава внушите­лен външен вид, но дава възможност за съвсем малък дихателен обем, тъй като му липсва еластич­ност. По-ясно конфликтът не би могъл да се соматизира: претенция и реалност.

В пъченето на гърди има и голяма доза агресив­ност. Астматикът никога не се научава адекватно да артикулира на говорно ниво агресивността си. Иска му се да намери отдушник, има чувството, че просто ще се пръсне, но всяка възможност адекватно да артикулира агресивността си викайки и ругаейки си остава затворена в дробовете му. Така тези агресивни прояви се задържат на физическо ниво и излизат на бял свят под формата на кашлица и храчки. Да си припомним изрази като кипя, задушавам се, задъхвам се от яд, плюя на нещо; задавям се от злоба. "

Агресията се проявява и в алергичната компонен­та, която обикновено е свързана с астмата.