Отбрана срещу тъмните страни на живота

Астматикът обича чистото, спретнатото, ясно­то, стерилното и избягва тъмното, дълбокото, зем­ното, което най-ясно проличава в избора на алергени. Иска му се да се засели някъде горе, за да не влиза в съприкосновение с долния полюс. Поради това той обикновено е човек, който по-скоро дава превес на главата (учението за елементите причислява възду­ха към мисленето). Сексуалността, която принадлежи към долния полюс, астматикът изтласква нагоре в гърдите, поради което там се стига до увеличено слузоотделяне - процес, който всъщност би трябва­ло да е запазен за половите органи. Астматикът пре­нася тази (прекалено високо) произвеждана слуз през устата навън - решение, чиято оригиналност ведна­га става ясна на онзи, който вижда съответствие между гениталии и уста (в следващата глава ще се занимаем по-подробно с въпроса.)

Астматикът копнее за чист въздух. Той предпо­чита да живее във високите планини (желание, което често се изпълнява под наименованието „клима­тична терапия"). Тук отново ясно проличава негова­та претенция да доминира: изправен горе на върха, гледа надолу тъмните събития в дълбоката низина, издигнат на достатъчно разстояние, в сферата, къ­дето „въздухът е още чист", изкачил се от дълбини­те на инстинктите горе в планината, където животът се е свел до минерална чистота. Тук астма­тикът изживява своя постоянен стремеж за полет във висините, междувременно научно подсигурен от усърдни климатолози. Друго място за лечение е мо­рето с неговия солен въздух. Символиката и тук е същата: солта е символ на пустинята, символ на минералното, символ на безжизненото. Това е сфе­рата, към която астматикът се стреми, защото се страхува от виталността.

Астматикът е човек, който копнее за любов -той иска да получава любов, затова и вдишва тол­кова много. Той обаче не може да дава любов - издишването му е затруднено.

Какво може да му помогне? Както при всички симптоми, рецептата е само една: съзнание и безпощадна честност към самия себе си! След като вече си е признал страховете, трябва да престане да избягва сферите, които му навяват страх, и да се насочва към тях, докато успее да ги обикне и ин­тегрира. Този необходим процес се символизира мно­го добре с една терапия, която наистина не е извес­тна на академичната медицина, но спада към най-успешните мерки при астма и алергия в природолечението: терапията със собствена урина. Тя се със­тои в това, че на болния се инжектира мускулно собствена урина. Разгледаме ли тази терапия от символична гледна точка, ще видим, че тя принуждава пациента да приеме това, което е отделил -собствената му мръсотия и нечистотия: не само да я приеме, но и отново да се помири с нея и да я интегрира! Това лекува!