Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница17/23
Дата30.07.2018
Размер3.29 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23

10. Сърце и кръвообращение



Ниско кръвно налягане -

Високо кръвно налягане

(хипотония - хипертония)



Кръвта е символ на живота. Тя е неговият матери­ален носител и израз на индивидуалността. Кръвта е един „твърде специален сок" - сокът на живота. Всяка капка кръв съдържа „целия човек" - ето откъде идва голямото значение на кръвта във всички магически практики. Затова и въз основа на една капка кръв е възможно да се постави цялостна диа­гноза.
Кръвното налягане изразява динамиката на човека. То се получава от взаимодействието между реакцията на течната кръв и реакцията на стените на съдовете, които определят границите ѝ. При проследяване на кръвното налягане винаги трябва да имаме предвид тези две антагонистични компо­ненти: течното, течащото, от една страна, и границата - оказващите съпротивление стени на съдо­вете, от друга. Ако кръвта съответства на същ­ността на човека, стените на съдовете съответстват на границите, по които се ориентира разгръ­щането на личността, и съпротивленията, които се противопоставят на развитието.

Човекът с прекалено ниско кръвно налягане (хипотоник) изобщо не отправя предизвикателства към тези граници. Той ни най-малко не се опитва да се наложи, а избягва всякаква съпротива - т. е. никога не стига до границата. Ако се сблъска с някакъв конфликт, бързо се оттегля - аналогично и кръвта му се отдръпва толкова назад, че той изпада в несвяст или немощ. Следователно се отказва от всякаква мощ (привидно!) оттегля своята кръв и сам се от­тегля, като снема всяка отговорност от себе си. В своята немощ и несвяст той се пренася от съзнателното в несъзнателното и така няма повече нищо общо с проблемите, които се изпречват пред него. Той вече не е тук. Оперетна ситуация, която всички ние познаваме: една дама е хваната от съп­руга си в неловко положение - и какво прави тя? Припада, след което всички присъстващи усърдно се стараят да ѝ окажат помощ, да я върнат в съзна­ние, носейки ѝ вода, веейки ѝ с ветрило или подна­сяйки благовония под носа ѝ. Защото каква полза и от най-пикантния конфликт, когато главната ви­новница се пренася на друга плоскост и така момен­тално сваля от себе си всяка отговорност.

Хипотоникът буквално не може да стои: не стои зад дадена кауза, не стои зад постъпките си, липс­ват му постоянство и устойчивост. Краката му омекват пред всяко предизвикателство и околните трябва да го провесят с главата надолу, за да може кръвта отново да нахлуе в мозъка му, в центъра на неговата сила и той да добие власт над себе си, да бъде способен да поема отговорност. Сексуалност­та обикновено също спада към областите, които човекът с ниско кръвно налягане отбягва, защото сексуалността е силно зависима от кръвното наля­гане.

Често срещано явление при хипотониците е и анемията. Най-разпространената ѝ форма е недос­тигът на желязо в кръвта. По този начин се възп­репятства преобразуването на космическата енер­гия (прана) във физическа енергия (кръв). Анемията показва отказ да се приема полагаемият се дял жиз­нена енергия и да се превръща в активност. И в този случай болестта се използва като алиби за соб­ствената пасивност. Липсва необходимото наляга­не, за да бъдеш под пара.

Всички разумни терапевтични методи за повиша­ване на кръвното налягане са свързани, почти без изключение, с вливането на енергия и действат до­тогава, докато се следват следните предписания: бани, четкане на кожата, плуване, движение, упражнения за тонус. Те повишават кръвното налягане, защото нещо се прави и по този начин енергията се преобразува в активност. Но ползата от тях изчез­ва в момента, в който упражненията се прекра­тят. Траен успех може да се очаква само при промяна на вътрешната нагласа.

Противоположният полюс е прекалено високото кръвно налягане (хипертония). От експериментални изследвания се знае, че ускоряването на пулса и по­вишаването на кръвното налягане не настъпват само вследствие на усилена физическа дейност, а и при самата представа за нея. Кръвното се повиша­ва и тогава, когато в разговор с някого човек се из­прави пред конфликтна ситуация, и спада отново, когато въпросната личност заговори за конфликта и така облече проблема си с думи. Това придобито от опит знание е добра основа да бъдат разбрани причините за високото кръвно налягане. Ако чрез постоянната представа за извършване на някакво действие кръвообращението се усилва, без тази дей­ност някога да се преобразува в двигателна актив­ност и по този начин да настъпи разтоварване, се стига буквално до „постоянен натиск". В този слу­чай, чрез своята представа, човекът създава у себе си една непрестанна възбуда и кръвоносната систе­ма я поддържа в очакване тя да се трансформира в действие. Липсва ли то, човекът се намира под пос­тоянно налягане (натиск). Още по-важно за нас е, че същата взаимовръзка е валидна и на равнището на конфликта. Тъй като знаем, че самата конфлик­тна тема вече води до повишаване на налягането, което обаче се понижава, щом се заговори за нея, става ясно, че хипертоникът постоянно се придържа в близост до конфликта, но без да намира под­ходящо решение. Той стои до конфликта, но не му се противопоставя. Повишеното кръвно налягане намира своя психологически смисъл тъкмо в това - за кратко време да предостави повече енергия, за да могат да се решат по-добре и по-енергично предс­тоящи задачи и конфликти. Стане ли това, решени­ето изразходва тази натрупана в повече енергия и налягането отново достига нормалната си стой­ност. Но хипертоникът не решава конфликтите си, затова и свръхналягането не се оползотворява. Той по-скоро се впуска в странична дейност, опитвайки се, чрез по-голяма деловитост и активност в околния свят, да отклони себе си и другите от необхо­димостта да се залови с конфликта.

Виждаме, че както човекът с прекалено ниско кръвно налягане, така и този с твърде високо, из­бягва незрелите конфликти, всеки с различна тактика. Хипотоникът бяга от конфликта, като се от­тегля в несъзнателното, докато хипертоникът отклонява себе си и околните от конфликта чрез свръхактивност и преувеличена динамичност. Той се укрива в действието. Според тази полярност, ниското кръвно налягане се среща по-често при жените, а високото - при мъжете. Освен това високото на­лягане е признак за прикрита агресивност. Враждебността отново се загнездва в представата и така натрупаната енергия не се разтоварва чрез дейст­вие. Това поведение хората наричат самообладание. Агресивният импулс води до високо кръвно налягане, самообладанието - до свиване на кръвоносните съ­дове. Така налягането може да се държи под конт­рол. Налягането на кръвта и противоположния натиск на стените на съдовете водят до високо на­лягане. По-нататък ще видим как това поведение на овладяна агресивност може да завърши с инфаркт.

Високото кръвно налягане може да бъде обуслове­но и от възрастта. То е свързано със склерозиране на стените на съдовете (те губят своята еластич­ност). Съдовата система изпълнява функциите на посредничество и комуникация. Когато с остаряването еластичността и гъвкавостта изчезват, комуникацията прекъсва и налягането се покачва.



Сърцето


Пулсът в значителна степен е самостоятелно явле­ние, което без определен тренинг (например обрат­на биовръзка) не се поддава на преднамерена наме­са. Този синусовиден ритъм е израз на строга норма в тялото. Сърдечният ритъм прилича на дихател­ния, но дишането много повече се поддава на външ­но вмешателство. Пулсът е строго определен хар­моничен ритъм. Когато при т.н. ритъмни смуще­ния сърцето внезапно прескача или учестява биене­то си, тогава редът се нарушава или, с други думи, нормативната равномерност излиза от релси.

Ако разгледаме многобройните словосъчетания, в които се среща думата „сърце", ще видим, че то ви­наги е свързано с емоционални състояния. Емоцията е нещо, което избира отвътре, тя е движение от вътрешността на човека навън (на латински еmо-vere означава „движа се, излизам от себе си"). Казва се: сърцето ми подскочи от радост, от страх сър­цето ми слезе в петите, сърцето ми ще се пръсне от щастие, ще изскочи от гърдите ми, качи ми се в гърлото, някой ми е легнал на сърцето, вземам нещо присърце и т. н. Ако при даден човек липсва независимата от разума емоционална сфера, той ни се струва безсърдечен. За двама влюбени хората казват: сърцата им се срещнаха. Във всички тези формулировки сърцето е символ на един център у човека, който не се направлява нито от интелекта, нито от волята.

И това не е само един център, а самият център на тялото. Сърцето е разположено почти в среда­та му, изместено само малко вляво към чувствена­та страна (съответства на дясното мозъчно полукълбо). Така то се намира точно там, където човек поставя ръка, когато иска да посочи себе си. Чувс­твата и по-специално любовта, са тясно свързани със сърцето, както се вижда от многобройните сло­восъчетания. Когато човек обича децата, се казва, че той има сърце за тях. Когато заключиш някого в сърцето си, това означава, че си го отворил за него и си го допуснал вътре. Човек с широко сърце е способен да разтваря сърцето си, той е открит. Негова противоположност е затвореният, тес­ногръдият, който не се вслушва в сърцето си, не изпитва сърдечни чувства, има студено сърце. Той ни­кога не би дарил сърцето си, защото това би озна­чавало да подари част от себе си. Тъкмо обратно­то, той внимава нещо да не докосне сърцето му -затова предпочита да върши всичко без сърце. Мекосърдечният човек, от друга страна, поема риска да обича от цялото си сърце, безгранично и безре­зервно. Тези чувства излизат от рамките на поляр­ността, която се нуждае за всичко от граници и от край.

Сърцето символизира две възможности. Анато­мичното ни сърце е разделено чрез преградна стена (септум) така, както и сърдечният пулс е с двоен звук. Защото още с раждането и с навлизането в по­лярността на първото дихание септумът рефлексивно се затваря и от една голяма камера и от едно кръвообращение изведнъж се формират две, което новородените често изживяват като раздвояване. От друга страна, символът на сърцето - така, как­то спонтанно би го нарисувало всяко дете - изобразява познатата сигнатура: двете кръгли камери се съединяват в заострен връх. Двойствеността пре­раства в едно. Нашето сърце е символ както на лю­бов, така и на единство. Това имаме предвид, кога­то казваме, че майката носи плода под сърцето си. От анатомична гледна точка този израз е безсмис­лен, но тук сърцето служи като символ за центъра на любовта и затова няма значение, че всъщност то е разположено в горната половина на тялото, докато зародишът се развива много по-надолу.

Би могло да се каже също, че човекът има два центъра - един горе и един долу: глава и сърце, ра­зум и чувство. У цялостния човек очакваме да са на­лице и двете функции и те да са в хармонично рав­новесие. Чисто рационалният човек изглежда студен и едностранчив. Човекът пък, който се ръководи само от чувствата си, често създава впечатление за объркан и разпилян. Само когато двете функции взаимно се допълват и обогатяват, човекът изглежда пълноценен.

Многобройните формулировки, в които присъст­ва сърцето, ни показват, че онова, което нарушава неговия обичаен и равномерен такт, винаги е емо­ция - било страх, който кара сърцето да забие бяс­но или да спре, било радост или любов, които до та­кава степен ускоряват пулса, че човек чува и усеща как сърцето бие в гърлото му. При ритъмните смущения на сърцето се случва същото, само че съот­ветната емоция остава скрита. И тъкмо в това е проблемът: от ритъмни смущения страдат хората, които не се оставят да бъдат извадени от норма­тивното им равновесие чрез „някакви си там емо­ции". И ето че сърцето „полудява", тъкмо защото човекът не се осмелява да се поддаде на „лудите" емоции. Той се придържа към разума си и към нор­мите и не е готов да разчупи шаблона чрез чувст­ва и емоции. Той не иска да наруши хармоничната монотонност на живота си чрез емоционални сривове. В такива случаи обаче емоцията се соматизира и сърцето започва да безпокои него. Пулсът „де­райлира" и така буквално принуждава човека отно­во да се вслуша в сърцето си.

Обикновено ние не обръщаме внимание на биене­то на сърцето си - чуваме го и го усещаме само под впечатлението на дадена емоция или при болестно състояние. Осъзнаваме биенето му едва тогава, ко­гато нещо ни възбуди или нещо се промени. Тук от­криваме основния ключ към тълкуването на всички сърдечни симптоми: те принуждават човека отново да се вслуша в сърцето си. Сърдечноболните са хора, които искат да слушат само главата си и в чийто живот не достига сърце. Това явление е осо­бено ясно изразено при страдащите от сърдечна фо­бия. Под сърдечна фобия (или сърдечна невроза) се разбира соматично необоснован страх за собствено­то сърце, който води до болестно преувеличеното му наблюдение. Страхът от инфаркт при страда­щия от сърдечна невроза е толкова голям, че той е готов да преустрои целия си живот.

Ако разгледаме символично това поведение, ще открием отново с каква грандиозна мъдрост и иро­ния действа болестта: страдащият от сърдечна фобия е принуден непрекъснато да наблюдава сърце­то си и да подчини целия си живот на потребнос­тите на своето сърце. При това той изпитва тол­кова силен страх от сърцето си - твърде основа­телния в действителност страх, че един ден то ще спре и той ще се лиши от него. Сърдечната фобия го принуждава отново да премести сърцето си в центъра на своето съзнание - кой не би се посмял от сърце на това?!

Онова, което при страдащите от сърдечна нев­роза се разиграва в психиката, при болните от ан­гина пекторис (гръдна жаба) е слязло в телесността. Проводящите съдове са се вкоравили и стеснили, така че сърцето не получава достатъчно храни­телни вещества. Тук няма много за тълкуване, за­щото всеки знае какво се разбира под кораво сърце и каменно сърце. Ангина означава буквално теснота, а ангина пекторис - тесногръдие. Докато страда­щият от сърдечна невроза изживява тази теснота все още директно като страх, при болните от ан­гина пекторис тя вече се е проявила конкретно. Тук терапията на академичната медицина показва една оригинална символика: на сърдечноболния се дава нитроглицерин - т. е. експлозив, който да взриви теснотата, за да може в тялото отново да се освободи пространство за сърцето. Сърдечноболните се боят за сърцето си - и с право!

Но някои хора, въпреки това, не разбират посла­нието. Когато страхът от чувствата е станал толкова голям, че се разчита единствено само на абсолютната норма, човек се подлага на операция за пейсмейкър. Така живият ритъм се замества от метроном (а тактът се отнася към ритъма така, както мъртъв към жив!). Онова, което досега е било диктувано от чувствата, сега се поема от една машина. Загубват се гъвкавостта и способ­ността за приспособяване на сърдечния ритъм, но затова пък вече не дебне заплахата от скоковете на живото сърце. Който има „тясно" сърце, е ста­нал жертва на силите на своя аз и на стремежите си за власт.

Всеки знае, че високото кръвно налягане е благоп­риятна предпоставка за сърдечен инфаркт. Вече ви­дяхме, че хипертоникът е човек, притежаващ агре­сивност, която обаче успява да сдържа чрез самообладание. Тази потискана агресивна енергия се разтоварва при сърдечния инфаркт: той му разбива сърцето. Сърдечният удар е съвкупност от всички нераздадени удари. При инфаркта човек може по впечатляващ начин да изживее прастарата мъд­рост, че надценяването на силите на аза и домини­рането на волята прерязват нишката, която ни свързва с живота. Само едно кораво сърце може да се разбие!

Сърдечни заболявания


При смущения и заболявания на сърцето би трябва­ло да си поставите следните въпроси:

1. В хармонично равновесие ли са при мен главата и сърцето, разумът и чувствата?

2. Давам ли достатъчно простор на чувствата си и осмелявам ли се да ги изразявам?

3. Живея и обичам ли с цялото си сърце?

4. Ръководи ли се животът ми от жив ритъм или го сковавам в ограничен такт?

5. Има ли в живота ми все още заряд и експлозив?

6. Вслушвам ли се в сърцето си?

Слабост на съединителната тъкан -разширени вени - тромбоза


Съединителната тъкан (мезенхима) свързва всички специфични клетки, придава им опора и съединява отделните органи и функционални единици в едно по-голямо цяло, което познаваме като човешка фи­гура. Слабата съединителна тъкан води до липса на опора и вътрешна еластичност, като човек проявя­ва тенденция към неустойчивост и загуба на вът­решна енергия. Такива хора по принцип са лесно уяз­вими и малко злопаметни. В тялото това качест­во се проявява под формата на синини - те се явя­ват веднага и при най-лекия удар.

Тясно свързано със слабостта на съединителната тъкан е предразположението към разширени вени. Кръвта се задържа в повърхностните вени на кра­ката и към сърцето не се връща достатъчно коли­чество от нея. Така кръвообращението натежава в долния полюс на човека. Това е показателно за сил­ната връзка на индивида със земята и е израз на известна мудност и тромавост. На такива хора им липсва гъвкавост и подвижност. За тях е в сила и всичко, което вече бе казано във връзка с анемията и ниското кръвно налягане.

Тромбозата е запушване на вена от съсирек кръв. Същинската опасност при тромбозата се състои в това, че съсирекът отчасти се разтваря, попада в белите дробове и предизвиква емболия. Проблемът, който се крие зад този симптом, е лесен за разга­даване. Кръвта, която би трябвало да бъде течна и течаща, се втвърдява, съсирва и става „на буци", при което цялото кръвообращение изпада в застой.

Онова, което тече, винаги предполага способност за промяна. В същата степен, в която човек прес­тава да се променя, се проявяват в тялото му сим­птоми, които и тук стесняват и блокират течащото. Външната подвижност е предпостави за вътрешната. Когато съзнанието на човека стане лениво и съжденията, мненията му се превърнат в закостенели възгледи и преценки, скоро и в тялото му се съсирва онова, което всъщност би трябвало да бъде течно. Известно е, че при лежащо болните опасността от тромбоза се увеличава. Ясно е, че при тях полюсът на движението повече не се изживява. „Всичко тече" - е казал Хераклит. В една по­лярна форма на съществуване животът се проявя­ва като движение и промяна. Всеки опит да се при­държаме само към единия полюс, в последна сметка, води до стагнация и смърт. Неизменното, вечно съществуващото откриваме отвъд полярността. За да стигнем там, трябва да се доверим на промяна­та, защото само тя ще ни отведе до неизменното.





Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница