След като храната е раздробена от зъбите, гълтаме пропитата със слюнка хранителна каша. С гълтането ние интегрираме, поемаме; гълтането е инкорпориране. Докато едно нещо е все още само в устата ни, ние можем и да го изплюем. Глътнем ли го обаче, процесът вече става трудно обратим. Трудно гълтаме големи залъци. Ако залъкът е твърде голям, не можем да го преглътнем. Понякога в живота човек трябва да преглъща нещо, макар всъщност да не иска, например уволнение. Има лоши новини, които човек също трудно преглъща.
Тъкмо в такива случаи по-леко ни е да преглътнем нещо, като прибавим малко течност, особено ако сръбнем порядъчна глътка. За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Глътката алкохол обикновено трябва да улесни или дори да замени преглъщането на нещо друго, по-трудно за преглъщане. Човек гълта течното, защото в живота му има нещо друго, което той не може и не иска да преглътне. Така алкохоликът замества яденето с пиене (много пиене води до липса на апетит); той замества гълтането на твърда, корава храна с по-мека, по-лесна глътка - глътката от бутилката.
Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото, или болки в гърлото, като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: „Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?" Сред тези смущения има и един твърде оригинален вариант - „гълтането на въздух", наречено „аерофагия", което буквално значи „ядене на въздух". Изразът ясно погазва какво става в случая. Човек не иска да гълта, да инкорпорира, обаче симулира готовност, като „гълта въздух". Тази потулена съпротива срещу гълтането се проявява малко по-късно като уригване и ректални газове (сравни: „На звук го докарва, но не и на миризма").
Сподели с приятели: |