След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудносмилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът - подобно на костилката - е символ за проблем (така например казваме препъни-камък). Всички знаем как един проблем може да кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото състояние. Много изрази изтъкват тази аналогия между психичните и соматичните процеси: това напълно ми уби апетита или при мисълта за това ми се гади, или пък: прилошава ми само като го видя. Гаденето сигнализира отхвърлянето на нещо, което не искаме, и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпка съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели.
Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има, да инкорпорира, да интегрира. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. По повод на порядките в политиката и в изкуството след 1933 г. художникът от еврейски произход Макс Либерман казва: „Не мога да плюскам толкова много, колкото бих искал да повръщам!"
Повръщането е „неприемане". Тази взаимозависимост става пределно ясна при известното повръщане през бременността. Тук се проявява несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да „инкорпорира". Като продължение на тази мисъл повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството).
