Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница20/65
Дата03.01.2022
Размер0.79 Mb.
#113005
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   65
Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

Стомахът


Следващото място, където достига нашата (неповърната) храна, е стомахът с основната си функция - поемането. Той поема всички въздействия, ко­ито идват отвън, приема каквото има за смилане. Умението да се поема нещо навътре изисква отво­реност, изисква пасивност и готовност, в смисъл на способност за отдаване. С тези свойства сто­махът олицетворява женския полюс. Както мъжкото начало се характеризира със способността за из­лъчване и за активност (елемент огън), така женското начало се свързва с готовността за поемане, способността за отдаване, възможността за импониране и способността да се приема и да запазва (елемент вода). На психично ниво това е способ­ността да се чувства, светът на чувствата (не на емоциите!), който олицетворява женския елемент. Ако човек изтласка способността да чувства от своето съзнание, тази функция слиза в тялото и тогава стомахът, наред с храната, трябва да приема и „да смила" чувствата. В такъв случай, както се казва, не само любовта минава през стомаха, но и от яд стомахът ни се обръща, (или болен не яде - кахърен добре си похапва), а по-късно всичко това избива наяве с натрупана от грижи сланина. Покрай способността да приема, в стомаха откриваме още една друга функция, която пак би трябвало да от­несем към мъжкия полюс: произвеждането и изпускането на стомашна киселина. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага - безусловно е агресивна. Човек, на когото нещо не му отърва или му обърква сметките, е кисел. Не успее ли съзнателно да пре­възмогне тази неприятност или да я превърне в аг­ресия, или пък предпочете да преглътне яда, негова­та агресивност, неговото кисело настроение се соматизира в стомашна киселина. Тогава стомахът реагира кисело, като на материално ниво произвежда агресивна течност, за да преработва и да смила нематериалните чувства - трудно начинание, при което нещо избива и напира нагоре, за да ни напом­ни, че е по-добре да не преглъщаме чувствата и да не ги предоставяме на стомаха за смилане. Кисели­ната се издига нагоре, понеже й се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липс­ва му способността съзнателно да се справя с яда си и със своята агресивност и по този начин сам да поема отговорността да решава конфликти и проб­леми. Човекът със стомашно заболяване или изобщо не изразява своята агресивност (самоизяжда се), или демонстрира прекалена агресивност. И двете край­ности обаче не му помагат истински да решава проблемите си, защото му липсва предпоставка за доверие в самия себе си и чувство за сигурност, като база за самостоятелно овладяване на конфликтите - въпрос, с който вече се занимавахме, кога­то разглеждахме темата за зъбите и венците. Всеки знае, че лошо сдъвканата храна особено тежко се понася от раздразнен и свръхкисел стомах. Дъвчене­то обаче е агресия. Отсъствието на агресивното дъвкателно поведение пак е за сметка на стомаха и той произвежда повече киселина.

Човекът с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Той несъзнателно копнее за безконфликтното детство. Стомахът му отново иска кашеста храна. Стомашноболният се храни с пасирана храна, която вече е претрита през сито, минала е през филтър и така е доказала своята безопас­ност. Вече не може да има корав залък. Проблеми­те остават в ситото. Хората с болен стомах не понасят сурова храна. За тях тя е прекалено груба, примитивна и опасна. Храната трябва първо да бъде умъртвена чрез агресивния процес на готвене­то, преди човек да се осмели да пристъпи към нея. Пълнозърнестият хляб също трудно се поддава на смилане, защото създава прекалено много проблеми. Всички пикантни храни, алкохол, кафе, никотин и сладкиши твърде много дразнят, за да си ги позво­лява човек. В живота и в яденето не бива да има предизвикателства. Стомашната киселина води до чувство на тежест и възпрепятства по-нататъш­ното приемане на нови впечатления.

Когато се вземат медикаментозни киселинни бу­фери, обикновено се предизвиква уригване, което носи облекчение, тъй като е агресивна проява, насочена навън. На човек му олеква и тежестта малко намалява. Често прилаганата от академичната ме­дицина терапия с транквиланти (например валиум) показва същата взаимовръзка. С медикамента химически се прекъсва връзката между психиката и веге­тативната система (т. нар. психовегетативно освобождаване). В по-тежки случаи това се прави хирургически, като на болния от язва оперативно се разделят определени нервни разклонения, които отговарят за произвеждането на стомашната кисели­на (ваготомия). И при двете интервенции на акаде­мичната медицина се прекъсва връзката чувство -стомах, за да не трябва стомахът занапред соматично да смила чувства. Стомахът се предпазва от дразнения. Тясната връзка между психиката и стомашната секреция е достатъчно известна от експериментите на Павлов. (Чрез синхронното по­даване на храна и звук от звънец Павлов успява да формира т.н. условен рефлекс у своите опитни кучета, така че след известно време само звукът на звънеца да е достатъчен за стомашна секреция, обичайна при вида на храна.)

Основното поведение, при което чувство и агре­сия се насочват не навън, а навътре, срещу самия себе си, логично води, в края на краищата, до язва на стомаха, до образуване на улкус (стомашната язва не е язва в смисъл на ново образуване или веге­тация, а представлява перфориране на стомашната стена). При стомашната язва, вместо външни въз­действия, се смила собствената стомашна стена -човек се самосмила, - правилният израз е саморазкъсване. Стомашноболният трябва да се научи да осъзнава своите чувства, съзнателно да обработва конфликтите и съзнателно да смила впечатленията си. Освен това, пациентът с язва трябва да осъз­нае и да си признае своите желания за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнежа да бъде обичан и обсипван с грижи, тъкмо когато тези негови желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага. Тук отново стомахът демонстрира ис­тината.





Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница