Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница1/65
Дата03.01.2022
Размер0.79 Mb.
#113005
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   65
Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке



ВТОРА ЧАСТ

Болестните картини и тяхното значение
Ти питаш:

Кое е знамението за пътя, о, дервиш?”



Чуй го от мене

и като чуеш, добре размисли!

Това е за тебе знамението:

че ти, макар и да вървиш напред,

ще виждаш как мъката ти става по-голяма”.

Фаридудин Атар


1.

Инфекция
ИНФЕКЦИЯТА е едно от най-честите основания за болестните процеси в човешкото тяло. Повечето от акутно проявяващите се симптоми са възпаления, като се започне от простудното забо­ляване, премине се през пневмонията и се стигне до холерата и едрата шарка. В латинските наименова­ния на болестите окончанието „ит" винаги ни подсказва, че става въпрос за възпалителен процес (ко­лит, хепатит и т. н.). В областта на инфекциозните заболявания съвременната академична медицина постигна големи успехи с откриването на антибио­тиците (например на пеницилина) и с имунизиране­то. Докато по-рано повечето хора умираха, вследс­твие на някоя инфекция, днес това е по-скоро изключение в добре осигурените здравно страни. Това не означава, че страдаме по-малко от инфекции, а само, че разполагаме с по-добри оръжия срещу тях. Ако тази терминология (всъщност общоприета) се струва някому твърде „войнствена", той трябва да има предвид, че при възпалителен процес действително става дума за „война в тялото": една все по-опасна вражеска свръхсила (бактерии, вируси, токсини) е атакувана и побеждавана от защитните системи на тялото. Тази схватка се изживява в сим­птоми като оток, зачервяване, болка и треска. Успее ли тялото, в края на краищата да извоюва по­беда над проникналите причинители на инфекцията, човек я надмогва, победят ли причинителите, пациентът умира. С този пример много лесно и бързо може да се проследи аналогията, т. е. съответствието между възпаление и война. Аналогичното в случая е, че както войната, така и възпалението (макар да не съществува никаква причинна връзка между тях) имат еднаква „вътрешна структура" и в тях се реализира един и същи принцип, само че те се проявяват в различна плоскост.

Езикът много добре изразява тази вътрешна взаимовръзка. Думата възпаление вече съдържа известна „подпалваща искра", която може да взриви цяло буре барут. Съответната английска дума inflammation буквално означава възпламеняване. Това са езикови изрази, които използваме и за военни сблъсъци: един тлеещ конфликт отново се разпалва (или се разгаря); някой запалва фитила; Европа е обхваната от пламъци и т. н. При толкова много взривно вещество, рано или късно се стига до експлозия, при която нещо натрупано изведнъж избухва. Тази кар­тина наблюдаваме не само по време на война, но и в нашето тяло, когато някоя малка пъпка или голям абсцес пробива.

За по-нататъшните ни разсъждения е важно да включим още една аналогична плоскост, а именно -психиката. Човек също може да експлодира. С този израз имаме предвид не абсцес, а емоционална реакция, при която вътрешният конфликт се опитва да намери отдушник. По-нататък непрекъснато ще разглеждаме тези три равнища - „психика-тяло-нации", синхронно, за да се научим да виждаме точна­та аналогия съответно между конфликт - възпале­ние - война, която просто предоставя ключа за раз­биране на болестта.

Полярността на нашето съзнание поставя нас, хората, постоянно в конфликт, в полето на напрежение между две възможности. Ние непрекъснато трябва да решаваме (това понятие в немски език първоначално е означавало „изваждам меча от ножницата за сеч". Аналогично на български, когато сме изправени пред алтернатива, вземайки решение казваме: отсичам). Непрестанно ни се налага да се отказваме от едната възможност, ако искаме да осъ­ществим другата. Така все нещо ни липсва, все не сме здрави. Блажен е този, който си признава и чув­ства това постоянно напрежение, конфликтността на човешката същност, защото повечето хора са склонни да вярват, че невиждането и нечувстването на един конфликт е сигурен признак за отсъст­вието на всякакви конфликти. От същата наив­ност малките деца вярват, че като си затворят очите, стават невидими. Конфликтите обаче не ги е грижа дали ги долавяме или не - те са винаги на­лице у онзи, който не е готов да понася, обработва и постепенно да намира решение на своите конф­ликти в съзнанието си, те „потъват" в тялото и стават видими като възпаление. Всяка инфекция е овеществен конфликт. Когато избягваме да се спра­вим с конфликта на психическо равнище (с всички­те му болки и опасности), той се проявява на фи­зическо равнище като възпаление.

Да разгледаме този процес - как протича и какви са неговите съответствия в трите плоскости: въз­паление - конфликт - война.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница