| 2. Желание за самоизолиране
Астма може да се предизвика у всеки човек, ако го накарат да вдишва дразнещи газове, например амоняк. При определена концентрация се стига до рефлекторна защитна реакция чрез координация на положението на диафрагмата, конструкция на бронхите и слузоотделянето. Нарича се рефлекс на Кречмер. Тази рефлекторна проява е затваряне и заключване, за да не бъде допуснато нещо, което идва отвън, да влезе вътре. С амоняка обяснихме един целесъобразен, животоподдържащ рефлекс, който обаче у астматика е на значително по-ниска прагова концентрация. Той приема най-безвредните вещества от околната среда като животозастрашаващи и веднага се изолира от тях. В предишната глава подробно говорихме за значението на алергията, така че тук е достатъчно да си припомним цялата тема за отбраната и страха. Астмата най-често е тясно свързана с вид алергия.
На гръцки астма значи тесногръдие, а на латински тясно е angustus, с което пък е сродна немската дума angst (страх). Освен това същата латинска дума angustus срещаме в angina (възпаление на сливиците) и в angina pectoris (болезнен сърдечен пристъп при стеснение на сърдечните коронарни съдове). Струва си да отбележим, че страх и теснота са неделимо свързани. Астматичното стеснение също има много общо със страха. Желанието на астматика непрекъснато да се изолира се засилва, докато в края на краищата достигне връхната си точка в смъртта. Смъртта е последната възможност да се затвори, да се заключи за живите, да се капсулира. (Във връзка с това сигурно ще бъде интересно следното наблюдение: човек може много да ядоса астматик, ако му каже, че неговата астма съвсем не е опасна за живота и че той никога няма да умре от нея, защото извънредно много държи на това колко животозастрашаваща е болестта му!)
Сподели с приятели: |
