Болезнената гледна точка
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сравнете отношението на Соломон към мъдростта с отношението, което е показвал по-рано, като например в Притчи 3:13-26. Според вас коя е причината за тази разлика
- Мислите от последните стихове на 1 глава намират логично продължение в първите няколко стиха от глава 2. Прочетете Еклисиаст 1:16-2:3. За какво говори Соломон сега
- Принципът на удоволствието
- Соломон е човек, който въпреки че някога е предупреждавал хората срещу похотта, е взел за себе си “седемстотин жени и триста наложници”
- . Колко лесно е човек да пропадне! Какви уроци можем да си вземем от това пропадане, което е предупреждение за нас Вторник 16 януари “Всичко, което пожелаха очите ми”
- Прочетете Еклисиаст 2:4-11. Каква е основната мисъл тук
- Прочетете отново Еклисиаст 2:4-11. Какви неща е придобил Соломон
- Прочетете Матей 6:33. Как тази велика истина би могла да разреши проблема на Соломон Какво казва този текст и на вас, сред вашите собствени проблеми
- Съдбата на един безумец “Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо бях по-мъдър Затова казах в сърцето си, че и това е суета”
- Прочетете Еклисиаст 2:12-17. За какво се оплаква Соломон сега Колко основателни са оплакванията му Как вие като християнин бихте му отговорили
- Как вярата в Бога ви помага да се справите с безпощадната хватка на смъртта Кои библейски обещания ви дават най-голяма надежда пред неизбежния гроб Четвъртък 18 януари Завещание
- Прочетете Еклисиаст 2:17-26. Какво е оплакването му тук
- Прочетете стихове 24-26. Какво казва сега Соломон
- Ти си наследник
- Университетски професор казва на студент християнин: “Аз нямам нужда от твоя Исус. Известен съм, имам хубав дом, престижна работа. Какво имаш ти, което да нямам аз” Какво бихте отговорили
- Познавате ли някой съвременен Соломон - богат и известен човек, който сякаш има всичко, но в края на краищата разкрива колко нещастен е животът му. Какви уроци можете да извлечете
- За съществуването и времето Събота следобед За изучаване през седмицата
- Прегледайте следните пророчества, означаващи толкова много за нас като народ - пророчества, които са се изпълнили
- Как следните стихове ни помагат да разберем колко е важно нещата в живота ни да бъдат извършени в подходящото време
- Вечността в техните сърца
- Според това, което можете да схванете в тези текстове, какво има предвид Соломон Тълкувайте ги, като имате предвид цялото Писание.
- Как разбирате израза, че Бог е вложил “вечността” в сърцата на хората Помислете за отговора в контекста на нещастния и неудовлетворен живот на Соломон като цар. (
- Прочетете Йоан 12:31, където Исус казва: “Сега е съд на този свят” В какъв смисъл можем да кажем, че кръстът е съд и за праведните, и за неправедните
- Ако някой ви помоли да обясните в кратък параграф какво ви предлага смъртта на Исус, какво бихте написали Четвъртък 25 януари За хората и животните
- Кои библейски текстове можете да откриете, които биха могли да дадат отговор на всеки от стиховете в Еклисиаст 3:18-22
- Кой е любимият ви библейски стих, който говори за живота на изкупените след Второто пришествие Прочетете го, помолете се и после напишете с ваши думи какво ви казва той.
| Глава първа завършва със скръбта и разочарованието на Соломон за цялата мъдрост и знание, които е придобил в течение на годините (Екл. 1:16-18). За него всичко това е било безсмислено “гонене на вятър”. Колко тъжно е, че е стигнал края на живота си с тези чувства, когато Библията много пъти говори за възхищението на хората от неговата мъдрост в предишните му години (3 Царе 10:1-18; виж също 3 Царе 4:29-34).
Сравнете отношението на Соломон към мъдростта с отношението, което е показвал по-рано, като например в Притчи 3:13-26. Според вас коя е причината за тази разлика? Остарял и огорчен, Соломон е изгубил пътя. Затова цялото знание и мъдрост, които е придобил, нямат почти никакъв смисъл за него. За разлика от това мъдростта, за която той говори в Притчи, е основана върху познаването на Бога, Източника на цялата действителна мъдрост и знание. Това става още по-ясно, когато Соломон свързва знанието и разума с Бога като Творец (Притчи 3:19), което доказва отново, че основата на цялото знание и мъдрост е построена върху Него. Забележете също, че тази мъдрост не се състои в абстрактни теологични идеи за естеството на Бога или за границите на всемогъществото. Вместо това в тези стихове от Притчи забелязваме практически елемент. Истинската мъдрост се проявява в начина, по който живеем. След като е загубил пътя си, Соломон изгубва и истинската мъдрост, която някога е притежавал, а намира вместо нея само светската - тази, която е “под слънцето”. Затова в ума му всичко е суета, безсмислие и източник на болка. Мислите от последните стихове на 1 глава намират логично продължение в първите няколко стиха от глава 2. Прочетете Еклисиаст 1:16-2:3. За какво говори Соломон сега? Колко типично е за хората да сменят земните си цели една след друга в напразен опит да намерят щастие и удовлетворение. Какви са вашите преживявания в старанието вида откриете земно щастие? Защо това никога не става? Защо никога не е възможно да се получи? Понеделник 15 януари Принципът на удоволствието След като открива, че мъдростта е напразно начинание, Соломон се насочва към удоволствието. Постоянното търсене на удоволствия се нарича “хедонизъм”. Повечето хора, които търсят удоволствие, просто се опитват да си прекарат добре времето. Обаче някои наистина вярват, че удоволствието е върхът на всичко добро, и следователно всичко, което носи удоволствие, е добро. Опитайте се да мислите като някого, който не вярва в Бога. Според неговото мислене, ако този живот е всичко и няма нищо отвъд него, ако няма морален закон, пред който да сме отговорни, тогава защо просто да не отвръщаме на удара с удар и да не търсим удоволствията по всякакъв начин, дори за сметка на другите? Сравнете това, което Соломон е написал в Еклисиаст 2:1-3, с написаното пак от него в Притчи 6:23-29, 7:6-27, 20:1, 23:1-6. Как тук ( в Еклисиаст ) той изразява същите чувства, които е описал години по-рано? Има нещо много коварно в това да търсим удоволствието заради самото удоволствие. По някаква причина, когато го получим и дори му се насладим, рано или късно пак чувстваме нужда. Рано или късно то се похабява и трябва да получаваме все повече и повече от него, за да достигаме същото ниво на удовлетворение. Рано или късно осъзнаваме, че в живота има много нещо повече от просто удоволствия и че ако търсим само удоволствия, оставаме празни, без стойност, неудовлетворени. Това е урок, който Соломон е научил по трудния начин. Соломон е човек, който въпреки че някога е предупреждавал хората срещу похотта, е взел за себе си “седемстотин жени и триста наложници” (3 Царе 11:3); един, който въпреки че предупреждава срещу лакомията, в края на краищата гуляе невъздържано (3 Царе 4:22, 23). Колко лесно е човек да пропадне! Какви уроци можем да си вземем от това пропадане, което е предупреждение за нас? Вторник 16 януари “Всичко, което пожелаха очите ми” Един от най-известните и преуспели бизнесмени в американската история е Лий Якока, който управлявал гигантската корпорация “Крайслер” много години. Той казал: “Ето ме в залеза на живота, все още чудещ се за какво е всичко това. Мога да ви уверя, че славата и богатството са банални”. Прочетете Еклисиаст 2:4-11. Каква е основната мисъл тук? Соломон получава определено удовлетворение от материалния си просперитет (Екл. 2:10), но в края на краищата то не е трайно - не задоволява най-основните копнежи на неговата душа (ст. 11). Ако материалните притежания могат носят щастие, Соломон е трябвало да бъде най-щастливият човек на света. Докато четете Еклисиаст, можете да се убедите, че това не са думи на щастлив човек. Прочетете отново Еклисиаст 2:4-11. Какви неща е придобил Соломон? Виж също 3 Царе 7 глава, 3 Царе 10:10-29. Защо при толкова много притежания той не е щастлив? Всичко, което е притежавал Соломон, е било материално: Желанията му са били задоволявани безотказно. И все пак като човешки същества ние сме нещо повече от само органи и плът. В нас има духовна, морална съставка, която не може да бъде задоволена дори е всичките материални блага на света. Соломон е доказателство за това. Интересно е също, че дори в т.нар. развити страни, където хората имат богатства и са материално осигурени, нивото на нещастие и неудовлетворение от живота е понякога дори по-високо, отколкото при народите, където хората притежават по-малко. Прочетете Матей 6:33. Как тази велика истина би могла да разреши проблема на Соломон? Какво казва този текст и на вас, сред вашите собствени проблеми? Сряда 17 януари Съдбата на един безумец “Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета” (Екл. 2:15). Соломон минава през труден момент. Той смята, че цялата му мъдрост е безполезна. После търси удоволствията и веселието, но открива, че и те са безсмислени. И тогава дори фактът, че е вероятно най-богатият човек в цялата древна епоха, не може да удовлетвори най-съкровените нужди на душата му. Той открива, че всичко е “суета и гонене на вятър” (ст. 11). И сякаш всичко това не е било достатъчно лошо, нещата се влошават още повече. Прочетете Еклисиаст 2:12-17. За какво се оплаква Соломон сега? Колко основателни са оплакванията му? Как вие като християнин бихте му отговорили? Исус е изразил нещо, което е близко свързано с това, за което Соломон говори тук. Като споменава за Бог-Отец, Господ казва: “Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Мат. 5:45). На друго място, след като говори за някои от галилеяните, чиято “кръв Пилат смесил с жертвите им” (Лука 13:1), Исус казва: “Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: Не! Но ако не се покаете, всички така ще загинете” (Лука 13:2, 3; виж също стихове 4, 5). И на двете места Исус говори за нещо, което изглежда очевидно за всички нас: че болката и страданието не са само орис на порочните. Добрите също страдат. Разликата е, че когато забелязва този факт, Соломон счита всичко за безсмислено, защото всички – и безумните, и мъдрите - вървим към смъртта. Обаче Исус стига до различно заключение: “Ако не се покаете, всички така ще загинете”. Той ги насочва към нещо отвъд непосредствената съдба на праведните и неправедните. Как вярата в Бога ви помага да се справите с безпощадната хватка на смъртта? Кои библейски обещания ви дават най-голяма надежда пред неизбежния гроб? Четвъртък 18 януари Завещание Соломон отново е пред необяснима безсмислица. Достатъчно лошо е, че земните му стремежи не са го довели до нищо; достатъчно лошо е, че и мъдрият, и безумният умират. Но сега той се оплаква от това, какво се случва след смъртта. Прочетете Еклисиаст 2:17-26. Какво е оплакването му тук? Тук Соломон има основание. Хората са загрижени за онова, което ще оставят след себе си, каквото и да е то. Колко потискащо е да знаеш, че си работил толкова усилено цял живот, за да изградиш нещо, само за да го развали някой след теб. В известен смисъл в този проблем се чувства известна ирония: все пак, като имаме предвид живота, който Соломон води след възкачването си на трона, човек може да се пита какво ли би си помислил баща му Давид за това, което синът му е направил с всичко, оставено му от него. От друга страна, може би точно тази мисъл го кара да разсъждава за това какво ще направят неговите наследници с нещата, които ще им завещае. Прочетете стихове 24-26. Какво казва сега Соломон? Макар че текстовете са трудни, сега сякаш Соломон казва: Е, тъй като не мога да променя нищо в действията на моите наследници, мога добре да си поживея сега. Той обаче не защитава разгулния живот (вече е приключил с него); вместо това сякаш следва библейската идея, че животът, воден според Божията воля, може да донесе много земни благословения, които включват и физическа наслада: “Правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, и вино, което весели сърцето му и прави лицето му да лъщи повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето му” (Пс. 104:14, 15). Ти си наследник (Римл. 8:17, Гал. 3:29, 4:7), който получава от небесния си Баща възможно най-големия дар - спасението в Исус Христос (Евр. 9:28, 1 Петр. 1:5). Какви решения вземаш всеки ден, за да си сигурен, че няма да пропилееш това наследство, оставено ти от Бог чрез жертвата на Исус за теб? Петък 19 януари Разширено изучаване: “Той {Соломон} ни представя своята история за търсене на щастието. Отдава се на интелектуални занимания. Задоволява любовта си към удоволствия. Осъществява плановете си за търговски начинания. Заобикаля го удивителното великолепие на дворцовия живот. Соломон седи на трон от слонова кост, ограден от шест златни лъва, чиито стъпала са от масивно злато. Очите му почиват върху добре поддържаните и красиви дворцови градини. Те са прелестно видение. Птици с най-различна възхитителна окраска прехвръкват от дърво на дърво, огласяйки въздуха със сладките си песни. Млади слуги, нагиздени във великолепни премени, прислужват и се подчиняват и на най-малкото му желание. За неговите забавления са подредени места за пиршества, музика, спортове и игри. Царска разточителност. Но разгулът е оставил своите следи върху неговото някога красиво и одухотворено лице. Челото му е набраздено от грижи и нещастие... Разклатените му нерви и отслабналото му тяло показват следствията от нарушаването на природните закони. Той изповядва, че е пропилял живота си в безуспешно търсене на щастието” (Елън Г. Уайт. Моят живот днес.). Въпроси за дискусия:
Четвърти урок 20-26 януари За съществуването и времето Събота следобед За изучаване през седмицата: Еклисиаст 3 глава. Стих за запаметяване: “Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време за всяко нещо и за всяко дело” (Еклисиаст 3:17). “... аз вече познавам всички тях: познавам вечерите, утрините, следобедите, измерил съм живота си с кафени лъжички”
Из “Любовна песен” Вероятно не всички измерваме живота си с “кафени лъжички”, но наистина животът ни е отмерен. И за повечето от нас, ако сме благословени, той възлиза на “седемдесет”, а ако сме особено благословени, осемдесет години. За тези, чийто живот е в своя край, това не е много. Следователно времето е скъпоценен дар за смъртните същества. Може би заради това глава 3 започва с една много важна за всички ни тема: времето. В началото й четем едно от най-красивите стихотворения, написани някога. В него Соломон засяга различни теми, свързани по един или друг начин с въпроса за времето: Колко е важно намирането на най-подходящото време за нещата, които вършим? Какво означава идеята “вечност”? Кога Бог ще съди всяко зло и всяка неправда? Каква е основната разлика между хората и животните, ако в края на краищата всички вървят към едно и също място? Тежки теми само за една глава. Но както казваме през цялото време, те могат да бъдат разбрани само чрез разглеждане в контекста на цялото Писание, което има много да ни каже.
В космическия център Наса в Съединените щати учените имат таблица, на която са отбелязали всички затъмнения от около 2 000 г.пр.Хр. до 3 000 г.сл.Хр. С други думи, темпът на времето, който Бог е вложил в тази страна от природата, е толкова точен, че можем да знаем не само кога са настъпили затъмненията в миналото, но и кога ще настъпят бъдещите. Както показва природата, Господ контролира и времето. Като адвентисти – хора, които особено се интересуват от библейските пророчества, – това не ни изненадва. Все пак много от пророчествата, които са ни помогнали да разберем нашата самоличност и мисия като движение, са свързани с време.
Вероятно ключът за разгадаване на значението им е началото на стих 11, в който, след като говори за Бог, Соломон отбелязва: “Той е направил всяко нещо хубаво на времето му”, т.е. различните неща са добри в подходящото им време. Тези стихове се отнасят по-скоро за човешката свобода и за това, в кое време ние поставяме събитията, отколкото за Божието всесилно провидение. Най-проблематично, разбира се, е “времето за убиване” (ст. 3). Макар че са давани различни обяснения, е важно да помним, че Соломон е бил цар и че е управлявал народ, който е използвал и смъртното наказание. (Виж Изх. 22:18-20; Лев. 20:2, 9-16; 24:14-16; Числа 15:35.) Също така е важно да се отбележи, че еврейската дума за “убиване” в Еклисиаст 3:3 не е същата дума, като тази в Изход 20:13, която обикновено се разбира като “убивам предумишлено”.
Не можем напълно да схванем действията и провидението на Бога (“без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог” [ст. 11 ]); а няма и нужда. Възможно ли е Соломон да изразява това, което Исус е казал в Матей 6:34: “Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на всеки ден неговото зло”? Как разбирате израза, че Бог е вложил “вечността” в сърцата на хората? Помислете за отговора в контекста на нещастния и неудовлетворен живот на Соломон като цар. (Виж също 1 Йоаново 2:15-17, Евр. 11:13-16.) Както ще видим в частта за четвъртък, и хората, и животните имат обща съдба “под слънцето”. И ние – както и козите, алигаторите и невестулките – умираме. Обаче разликата е в това, че Бог е вложил вечността в нашите сърца. Като хора ние можем да възприемем, че има съществуване отвъд нас. Осъзнаваме, че макар да умираме, времето ще продължи и през вечността. През всеки ден от живота си се сблъскваме със смъртта и това ни носи тревога, страх и чувството, че не би трябвало животът да е устроен така. И това е естествено. Не можем да бъдем доволни от своята съдба или безразлични към нея, защото не сме били създадени, за да умираме. Смъртта е натрапник, дело на Сатана (1 Йоан. 3:8, Евр. 2:14). Това е една от причините за факта, че в края на краищата всички земни удоволствия са всъщност празни и безсмислени - толкова “хебел” – те не могат да обяснят реалността на смъртта, която постоянно наднича иззад рамото ни и винаги е на разстояние един удар на сърцето. Разбира се, добрата вест, великата вест, е, че Исус е дошъл, за да унищожи смъртта и по този начин да ни освободи от страха, който тя причинява (Евр. 2:15). Сряда 24 януари Исус и съдът Соломон отново продължава да изследва въпроса за времето. Сега обаче той се насочва и към нещо съвсем различно. В Еклисиаст 3:16, 17 започва тема, която ще бъде повторена и по-нататък: човешката неправда и Божият съд. Прочетете стих 16. Какво казва той? Как може да има беззаконие в “мястото на съда” и “неправда в мястото на правдата”? За какво вероятно говори той? Къде днес сте виждали беззаконие там, където трябва да има правосъдие, и неправда, където трябва да има правда? Как се чувствате от това? Как се е чувствал Соломон? (Виж също Пр. 17:23, 21:27, Йоан 2:14.) Кой не се разстройва при несправедливост и неправда, особено в местата, където трябва да има справедливост и правда? И Соломон като нас е искал да види правосъдието извършвано. И въпреки горчивото си отношение към много неща, все още е вярвал в крайното правосъдие, което Бог ще въздаде, когато прецени (Екл. 3:17), защото, както казва той, има време за “всяко нещо и за всяко дело”, особено за делото на Божия съд. Прочетете Йоан 12:31, където Исус казва: “Сега е съд на този свят” В какъв смисъл можем да кажем, че кръстът е съд и за праведните, и за неправедните? На кръста, място на съд, виждаме невероятна несправедливост: безгрешният Божи Син умира за греховете на един неблагодарен и грешен свят (1 Йоан. 2:2, Римл. 5:6). Едновременно с това той е и място на правда, защото там е Исус, Който има “правдата на нашия Бог” (2 Петр. 1:1). И все пак в това място на правда виждаме неправда – неправдата на целия свят е възложена върху Исус, Който става “грях за нас” (2 Кор. 5:21). Можем да кажем, че съдът на праведните се извършва на кръста, защото там чрез смъртта на Божия Син е осигурено реабилитирането им (Римл. 8:1). Едновременно с това е гарантирано осъждането на нечестивите, защото в светлината на кръста те няма да имат никакво извинение (Йоан 3:19). Ако някой ви помоли да обясните в кратък параграф какво ви предлага смъртта на Исус, какво бихте написали? Четвъртък 25 януари За хората и животните Прочетете Еклисиаст 3:18-22. Като имате отново предвид цялата вест на Писанието, както и контекста, в който Соломон пише, каква важна идея е представена тук? Каква е вестта, на която всички трябва да обърнем внимание? Вярно, в определен аспект каква е разликата между един умрял човек и мъртво куче? И колкото по-дълго са били мъртви, толкова по-трудно е да се различат, защото в края на краищата стават на пръст. Соломон отново разглежда безсмислието на живота далеч от Бога - живот, отдаден само на удоволствията на този свят. Безсмислен, защото, когато всичко свърши, и хората, и животните “отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта” (ст. 20). Както видяхме в частта за вторник, това е извод, който нарушава спокойствието на повечето хора и превръща всичко, заставащо пред смъртта, не само в “хебел”, но дори и в нещо по-лошо. Един атеист пише за “нелепостта” на живота: “Той ни се надсмива с надеждата и обещанието за смисъл, но в края на краищата всички свършваме в същото безсмислено място, в което – и животните. Кои библейски текстове можете да откриете, които биха могли да дадат отговор на всеки от стиховете в Еклисиаст 3:18-22? Ст. 18 (напр. Пс. 8:5-8) Ст. 19 (напр. Йоан 3:16) Ст. 20 Ст. 21 Ст. 22 Животът дори и в най-блогоприятните обстоятелства може да бъде труден. Всички страдаме по един или по друг начин. Колко благодарни трябва да сме тогава за надеждата, която имаме! Кой е любимият ви библейски стих, който говори за живота на изкупените след Второто пришествие? Прочетете го, помолете се и после напишете с ваши думи какво ви казва той. Петък 26 януари Разширено изучаване: Елън Г. Уайт. Великата борба. “Истинската, благородната независимост никога не презира съвета на опитните и мъдрите, а се отнася с уважение към съветите на другите” (Елън Г. Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 4). “Времето, в което се извършват нещата, може да говори много в полза на истината. Често заради забавяне победата се губи. В това дело ще има кризи. Бързите и решителни действия в подходящото време ще спечелят славни победи, докато бавенето и небрежността ще водят до големи провали и до сигурно обезславяне на Бога” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т.3). “Към Христос се отнесоха така, както заслужаваме ние, за да може към нас да се отнесат така, както заслужава Той. Спасителят беше осъден за нашите грехове, в които нямаше дял, за да можем да бъдем оправдани с Неговата правда, в която ние нямаме дял. Той понесе нашата смърт, за да може ние да получим Неговия живот. `С Неговите рани ние се изцелихме`” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос). Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението PERIODIKI -> Урок 1 30 декември 5 януари Утре трябва да преподавам: издигане и падане на соломоновия дом Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|