Болезнената гледна точка



страница3/7
Дата04.01.2018
Размер1.15 Mb.
#40699
1   2   3   4   5   6   7

Въпроси за дискусия:

  1. Казва се, че правилно решение в неподходящо време пак е погрешно решение. Предложете примери!

  2. Какво означава смъртта за нас като християни и как трябва да се изправяме пред нея? Защо дори с Божиите обещания тя е все така болезнена?

  3. Кои са някои от големите неправди, които сте видели през живота си? Как знанието, че Бог ще извърши окончателното и съвършено правосъдие, трябва да ни помага да понесем многото неправди сега? Трябва ли фактът, че Бог обещава да въздаде окончателното правосъдие, да ни спира в търсенето на правосъдие в настоящия живот?

5 урок 27 януари-2 февруари


Още за живота под слънцето
Събота следобед
За изучаване през седмицата: Еклисиаст 4 глава.
Стих за запаметяване: “Един на друг теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон” (Галатяни 6:2).
В началото на тази седмица може би ще забележите нещо интересно, което коментаторите са отбелязали през годините. Еклисиаст все повече започва за звучи като книгата “Притчи”. “Притчи” често представлява поредица от кратки малки поговорки, които изразяват практическо познание за ежедневието, макар и невинаги в последователност, лесна за проследяване.

Вземете например Притчи 6 глава, която започва с мисли за работата: “Иди при мравката, о, ленивецо” (Пр. 6:6), последвани от думи за “човек нехранимайко” (ст. 12), предупреждение за шест неща, които “мрази Господ” (ст. 16), съвети за покорството спрямо родителите (ст. 20) и накрая предупреждение за опасността от неморалните жени (ст. 24-35).



Можем да забележим същия стил в Еклисиаст 4 глава, където Соломон се занимава с няколко проблема: от потисничеството, което много хора понасят, до смисъла на живота, въпроса за завистта, за смисъла на работата и накрая идеите за общуването и братството. Макар често съжденията му да са остри и точно по темата, те са много поетични и прости и засягат по-широки теми, които имат приложение и днес.
Неделя 28 януари
Потисниците
Прочетете Еклисиаст 4:1-3. Изразете със собствени думи мисълта на Соломон.
Соломон отново гледа на живота от земна перспектива. Обаче тези думи стават интересни, когато помислим кой ги пише: един цар. Роб да се оплаква от съдбата си или беден човек да окайва своята участ под гнета на богатите – това е разбираемо. Но в този случай виждаме най-богатия и най-силния монарх да се оплаква от несправедливост и потисничество.
Склонни сме да се замисляме за потисничеството във връзка с политиката или богатството. Обаче има и други начини за потискане на хората. Какво да кажем за съпрузите и съпругите или родителите и децата? А за религиозното потисничество, за използването на религията с цел манипулиране и експлоатиране? Или за работодателите и работниците? Или за сексуалния тормоз – не са ли това форми на потисничество? За какви други форми можете да се сетите? Може ли някой да бъде потисник, без дори да го осъзнава?

Прегледайте следните текстове. Какви принципи откривате в тях, които, приложени, биха защитавали човека от съзнателно или несъзнателно изпадане в тази роля? Марк 10:43, 44; 1 Йоан. 3:16; 4:11; 1 Кор. 9:19; Фил. 2:3; 2 Тим. 2:24.
Властта може да бъде коварно нещо. Използвана правилно, тя е огромно благословение, защото чрез нея човек може да насочва, дори да заповядва на другите да вървят в правилната посока. Но много лесно е да се злоупотреби с нея. Както е казано: “Властта развращава, а абсолютната власт развращава напълно”. По един или по друг начин повечето от нас имат власт над други хора. Съдбоносният въпрос е как я използваме?
Вгледайте се в себе си. Каква власт упражнявате? Доколко успешно се придържате към принципите, изразени в днешните текстове? Какви промени може да се наложи да направите, за да сте сигурни, че не злоупотребявате с тази власт?
Понеделник 29 януари
Струва ли си да живея?
Затова аз повече облажавах мъртвите, които са вече умрели, отколкото живите, които са още живи; а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето” (Екл. 4:2, 3).
Има един наистина сериозен философски проблем и това е самоубийството. Решението дали си струва да се живее, или не е равнозначно на намиране отговора на основния философски въпрос” (Албер Камю. Митът за Сизиф и други есета).
Макар и изразени с различен език, и двата цитата засягат един и същи въпрос: човешкият живот струва ли си труда. Като се има предвид болката, страданието и разочарованията, които постигат всички живи, а и все пак умираме - така или иначе, струва ли си да се живее?

В края на краищата отговорът зависи от това какъв според вас е смисълът на живота. Ако човек приеме мнението, че животът ни тук завършва и достига своя връх със смъртта и че след това няма нищо, ще гледа на него по един начин. Ако вярва, че този живот е само временна спирка по пътя към нещо по-добро, към нещо вечно, тогава ще гледа на него по съвсем друг начин. Така в много отношения отговорът на въпроса “Струва ли си да се живее?” зависи, колкото и странно да изглежда, от въпроса за смъртта. Смъртта краят ли е или само краят на началото?


Запишете своя отговор на въпроса “Струва ли си да се живее?”. Дайте отговор с “да” или “не” и после защитете мнението си възможно най-обосновано, като използвате всеки библейски текст, който считате за необходимо.
Вторник 30 януари
Завист
Тук Соломон наистина препуска от тема на тема. След като в общи линии е казал, че е по-добре човек никога да не се е раждал, отколкото да живее и да гледа “всичките неправди, които стават под слънцето” (Екл. 4:1), той се задълбочава в друга тема и тя е завистта (ст. 4-6). Съгласен съм с него: все пак това е въпрос, който си струва да бъде разгледан от библейска гледна точка. Дори една от Десетте заповеди в същността си се занимава с въпроса за завистта (коя е тя?). Обаче Соломон я разглежда на друго ниво: Целият труд и изкусни дела не водят до нищо друго, освен до завистта на ближния. Разбира се, това е цинично отношение. И макар в него да има доза истина, той със сигурност стига до крайност.

Въпреки това завистта е проблем за човечеството. Всъщност тя е нещо повече от човешки проблем. Тя е в действителност първородният грях. “Сатана завиждаше на Исус Христос. Но когато ангелите се покланяха пред Господа, в признание на Неговото върховенство, високопоставеност и справедливо управление, и Сатана се покланяше; но сърцето му беше изпълнено със завист и омраза” (Елън Уайт. Духът на пророчеството. Т. 1. Стр. 18). Следователно, когато проявяваме завист и ревност, ние отразяваме характера на Сатана.


Намерете три библейски разказа, където завистта играе голяма роля в развитието на събитията. Запишете отвратителните последствия, които тя причинява. Какви уроци можем да научим за нейните резултати?


  1. _________________________________________________________

  2. _________________________________________________________

  3. _________________________________________________________


Какъв е твоят опит с ревността и завистта в собственото ти сърце? Какви стъпки можеш да предприемеш, за да покориш този “звяр”? Помисли за живота на Исус. Как чрез размишления за Него можеш с Божията благодат да унищожиш този грях, преди той да е унищожил теб?
Сряда 31 януари
Да работя – за Кого?
Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус - как Той е казал: “По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” (Деян. 20:35).
Прочетете Еклисиаст 4:7, 8. След като преценява всяко дело и умение като не водещо до нищо друго, освен до завист, в стихове 7 и 8 Соломон отново се насочва към работата. За какво работят хората? В този случай той говори за човек, който е сам, който няма деца, няма кого да издържа или на кого да завещае плодовете на своя труд. Само за себе си ли работи? Ако е така, какъв е смисълът?

Независимо от непосредствения контекст тези стихове издигат един важен въпрос по отношение на човечеството. Много често най-окаяните от всички хора са най-големите егоисти - живеят само за себе си и се грижат само за себе си. Независимо от непосредствената им печалба, след известно време, когато видят колко са незначителни, колко мимолетен е животът, колко малко значение имат те в системата на нещата “под слънцето”, такива хора не откриват почти никакъв смисъл, почти никакво значение в съществуването си. Като човешки същества ние не сме били създадени, за да живеем само за себе си. Точно обратното - целият смисъл на себеотрицателната любов, показана в живота на Исус, е да се живее, за да се служи на другите. Когато раздава себе си за другите, човек чувства удовлетворение, радост, смисъл. Добрата вест е, че не е необходимо непременно да бъдеш женен или да имаш деца, за да правиш това. Докато има хора около нас, ще има и такива, за които можем да бъдем благословение. А по този начин самите ние биваме благословени.


Прегледайте следните текстове. Каква вест носят те за нас като последователи на Христос във връзка с въпросите на днешния урок? Мат. 25:31-46, Марк 10:45, Деян. 2:43-45, Евр. 13:1-3.
Какви са твоите приоритети? Колко време отделяш, за да мислиш само за себе си и за своите нужди, в сравнение с другите и техните нужди? Бъди откровен. Колко добре изпълняваш библейския призив да живееш не само за себе си, но и за другите?
Четвъртък 1 февруари
Връзката и обществото
В стихове 8-12 от Еклисиаст 4 глава Соломон преминава доста логично към друга мисъл - от живот само за себе си към предимствата на социалния живот. Макар че говори по много поетичен начин и използва няколко конкретни примера за това колко по-добре е да бъдат двама, отколкото един, важен е общият смисъл: като хора ние сме социални същества. Създадени сме, за да живеем във връзка с другите. Създадени сме по такъв начин, че да имаме нужда от другите и те – от нас.

През 1998 г. в апартамента на Волфганг Дрикс в Бон влязъл хазяинът, защото фактурите за наема, изпращани в банката, били спрели да пристигат. Хазяинът намерил един скелет – скелет! – на стол пред телевизора, който макар и повреден, продължавал да работи. Точно толкова невероятно било и блещукането на коледните лампички по елхата. Близо до стола му имало програма за телевизионните предавания от 5 декември 1993 г. Той вероятно бил починал в този ден, но не липсвал на никого в продължение поне на 5 години и затова никой не забелязал отсъствието му. А говорим за нуждата от другите!


Прочетете 1 Коринтяни 12 глава. Как думите на ап. Павел потвърждават Екл. 4:8-12?
Християнската вяра не означава нищо, ако човек няма лична връзка с Бога. Това е решаващо. Но именно чрез тази вертикална връзка ( връзката човек-Бог) ние сме във връзка и с една общност - с църквата.

Често чуваме хора да казват: “Не искам да имам нищо общо с организирана религия.” Но какво всъщност искат те – дезорганизирана религия? Разбира се, че не. Този подход често е прикритие за хора, които не желаят посвещението, отговорността или дори покоряването, произтичащи от това да бъдат част от група.


Колко добре си свързан с твоята местна църковна общност? Какво можеш да направиш, за да бъдеш по-активен участник и като използваш дарбите си, да помагаш на нуждаещите се? Доколко си склонен и да потърсиш помощ от църквата за нещо, което не можеш да направиш сам?
Петък 2 февруари
Разширено изучаване: Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 6. Стр.???? Свидетелства към проповедниците. Стр.???? .
Курт Вонегът е казал: “Какво трябва да правят младите хора с живота си днес? Очевидно много неща. Но най-дръзката цел е да се създадат стабилни общности, където ужасната болест на самотата да бъде излекувана”.
Коинония е гръцката дума за братство. Като хора ние сме създадени за общност, за близост, за общуване. Но това не е просто някакво си взаимодействие, което можем да имаме, ако отидем в бар или на футболен мач. Не! Библейската идея е човешко взаимодействие от различен вид, взаимодействие, възникващо в група от хора, които поради любовта си към Бог са сключили завет да се обичат, да се грижат един за друг и да си помагат. Хора, които споделят общи гледни точки, общи цели, общи мечти и обща цел – но преди всичко, които са загрижени един за друг и са се посветили да си помагат, въпреки нуждите си. Ето това трябва да представлява християнската общност.
Въпроси за дискусия:

  1. Колко добре действа вашата местна църква като общност? Колко добре действате заедно, за да посрещате нуждите на членовете й, независимо какви са? В кои области вашата църква е силна и в кои - слаба. Какво можете да направите като група, за да помогнете на вашата местна църква да изпълни ролята си като общност от вярващи, основана на любовта към Бога и към ближния?

  2. Обсъдете отговорите си на въпроса струва ли си да се живее.

  3. По какви неуловими начини човек може да злоупотребява с властта си? В същото време, какви проблеми могат да възникнат, когато някой не използва поверената му власт?

6 урок 3-9 февруари


Богат, беден
Събота следобед
За изучаване през седмицата: Еклисиаст 5 глава.
Стих за запаметяване: “Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи онзи, който обича изобилието. И това е суета” (Еклисиаст 5:10).
Лев Толстой е написал разказ със заглавие “Колко земя е нужна на един човек?” В него се разказва за селянин на име Пахом, който заявил: “Ако имам много земя, няма да се страхувам и от самия дявол”. Тогава Пахом чул за бахкирите – хора, които продавали земя много евтино. Той отишъл при тях и му предложили земя за “хиляда рубли на ден.” Какво означавало това? Казали му: “Ние продаваме на ден. Колкото земя можеш да обходиш пеша за един ден, е твоя”. Имало само едно условие: Ако не се върнел същия ден на мястото, откъдето е тръгнал, губел парите. Доволен, Пахом вървял, вървял, вървял... Получавал толкова много земя! Продължил да върви през целия ден, но изведнъж се сетил, че по-добре да се връща обратно преди денят да е свършил. Но се бил отдалечил твърде много. Трябвало да бърза, иначе всичко било загубено! Той бързал, бързал: Но когато стигнал до началната точка, паднал мъртъв от изтощение.

Слугите му изкопали гроб и го погребали. Колко земя трябва да един човек? “Метър и осемдесет от главата до петите било всичкото, от което се нуждаел” – написал Толстой.

Тази седмица ще разгледаме какво има да каже Соломон за богатството и бедността. Той е казал много. Ще обхванем, колкото можем.
Неделя 4 февруари
Бог е в небето, човекът е на земята
Прочетете Еклисиаст 5:1-7. Макар че може да не разберете всичко, обобщете основната вест.
В Еклисиаст, както и в Притчи, Соломон отделя голямо внимание на практическото живеене и на моралните заповеди. Той винаги прави това, осъзнавайки реалността и присъствието на Бога. В тези редове Соломон представя не само реалността на Бога, но и близостта Му, т.е. Бог се интересува от това как се отнасяме към Него, как Му говорим и дали изпълняваме обещанията си пред Него. Богът на Соломон - Богът на Библията - не е божеството на деистите – нещо далечно, което е сътворило света и после го е изоставило. Ако беше така, наистина бихме имали основание за отчаяние.

В този контекст Соломон говори за това как ние – като хора – трябва да се отнасяме към Бога.


Прочетете Матей 21:28-31. Доколко този текст съответства на основната идея на Соломон?
Разбира се, идеята е ясна: ако кажем на Господ, че планираме да направим нещо, по-добре да го направим. Обаче винаги е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Колко често сме давали обет пред Бога, като сме обещавали и сме се заклевали, че ще спрем да вършим това или онова, или че винаги ще правим еди какво си, но сме се проваляли? Е, вероятно тогава сме искали да го направим и наистина сме се опитвали, но не сме успели. В такъв случай в каква ситуация се намираме?
Как Матей 18:21-23, 1 Йоаново 2:1 и Римляни 2:4 ни помагат да схванем надеждата, която можем да имаме, въпреки провалите?
Обещавал ли си на Бога нещо, което не си изпълнил? Ако е така, кое е единственото, което можеш да направиш?
Понеделник 5 февруари
Бедняк
Защото сиромасите винаги се намират между вас” (Мат. 26:11).

Сега Соломон се връща към една основна тема в цялата книга за парите и тези, които ги имат в изобилие, както и за тези, които са бедни.

Прочетете Еклисиаст 5:8. Малко странни думи, ако се замислим. Все пак нали самият Соломон, или поне неговото правителство, налагат данъци на своя народ. Става ясно, че Соломон познава някои от проблемите, които бедните имат при тази деспотична управа.

Кои са някои от проблемите, с които хората се сблъскват, когато работят в типична бюрократична система? Соломон не предлага разрешение на проблема. Просто казва: “Не се изненадвайте от това”.


Прегледайте следните текстове; обърнете внимание на това какво казва всеки от тях за начина, по който трябва да се отнасяме към бедните. Коя е общата тема?
Изх. 23:6

Лев. 19:15

Лев. 25:39-43

Вт. 15:7, 11

Вт. 24:14, 15
В по-предна глава на книгата (Екл. 4:1) Соломон се оплаква от потисничеството, което е видял под слънцето. Отбелязахме също, че има различни начини, по които хората потискат другите. Един често срещан начин в цялата история е било потисничеството на богатите спрямо бедните. Няколкото по-горни текста (има и други) показват как Господ, имайки предвид съществуването на бедните, дава строги правила как да се отнасят с тях. Всички хора са равни пред Бога – кръстът доказва това повече от ясно. Обаче тъжен факт е, че тези, които имат пари, лесно злоупотребяват с властта си над другите, които нямат. Такива действия са, разбира се, осъдени в Словото.
Когато Исус идва в този свят, като богат или като беден се появява? Какво ви казва отговорът на този въпрос за начина, по който трябва да се отнасяте към материално по-бедните от вас? Какво е всъщност отношението ви към тях?
Вторник 6 февруари
Царят и нивите
При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите” (Екл. 5:9).
Какво казва текстът по-горе? Каква основна идея трябва да извлекат от него всички, особено богатите и силните? (Виж също Вт. 10:14, Пс. 8:6, 24:1, 115:16.)
Бедни или богати, притежаващи власт или потискани - има едно нещо, което е общо между нас: всички живеем на тази планета. Всички дишаме въздуха й, пием водата й, ядем храната, която расте от земята й. Някои може би имат по-чист въздух, по-чиста вода, по-хубава храна, но в края на краищата всички сме еднакво зависими от това, което Бог ни осигурява.

Обаче осъзнаването на това не може да възпре тежките неправди, които виждаме днес в света - точно както ги е видял и Соломон в своето време.

Какво би казал Соломон за свят, в който някои хора могат да похарчат почти $13 000 за една нощ в хотелска стая в Париж, докато милиони други по света са бездомни?

Какво би казал той за свят, в който някои хора могат да похарчат $370 000 за едно ферари, докато други нямат дори обувки?

Какво би казал той за търг (преди няколко години в Канада), където някой платил $85 000 за бутилка немско вино от 1735 г., докато милиарди хора нямат редовно дори питейна вода?

Със сигурност би бил ужасéн. Господ е дал повече от достатъчно, за да имат хората всичко необходимо тук. И макар причините за бедността да са комплексни, няма съмнение, че алчността, корупцията и беззаконието я влошават още повече.

Несъмнено е, че тези, които са забогатели чрез експлоатация на бедните, ще се сблъскат лице в лице с един разгневен Бог.
Прочетете Яков 5:1-8. Макар че очевидно основната идея е ясна, кой принцип, изразен тук, може да се приложи към всеки един от нас за начина, по който се отнасяме към другите? Независимо дали сте бедни или богати, запитайте се: Какво може да казва този текст на мен лично?
Сряда 7 февруари
Никога не е достатъчно
На един плакат е било написано: “Парите не те правят щастлив; но със сигурност правят немотията много по-удобна”.

Повечето ще се съгласят с това. Но както показва книгата “Еклисиаст”, парите и богатството не решават всички наши проблеми, не осигуряват щастие, а създават нови проблеми.


Прочетете Еклисиаст 5:10. Каква е основната мисъл? Какъв принцип виждаме там, който може да се приложи не само за парите? (Виж също Пр. 27:20; Ис. 56:11, 12.)
Всяко желание, страст или дори стремеж, които не са под контрола на Господа, никога не могат да бъдат лесно удовлетворени, независимо колко много им угаждаме. Този проблем се вижда особено ясно сред наркоманите. Не след дълго количеството наркотик, което са вземали преди, става недостатъчно; те постоянно се имат нужда от все повече и повече. Това се отнася и за много други неща, включително и за парите.
Прочетете Лука 12:13-21. Какъв е смисълът на тази притча? Дали Исус говори против богатството само по себе си, или има още нещо? Ако да, какво?
Може би ключът към разбирането на тази притча ще открием в края на 21 стих, където Исус говори за онези, които не “богатеят в Бога”. Тук Той не влиза в подробности, но сякаш предупреждава всички, чийто живот е погълнат от преследването на богатства за сметка на всичко друго, включително и задълженията към Бога. Както Исус казва и на друго място, от всеки, на когото е дадено много, “много и ще се изисква” (Лука 12:48) и който има богатство, има отговорността да го използва мъдро. Обаче много често онези, които имат най-много, са най-алчни, докато най-бедните, са склонни да споделят с другите и малкото, което имат.
Вгледайте се честно в себе си: Какво е отношението ви към парите? Ако повече ви интересува това да бъдете богати, отколкото да “богатеете в Бога”, как можете да се промените? И защо трябва да се промените?
Четвъртък 8 февруари
Гол в пръстта
Книгата “Еклисиаст” е затруднявала изследователите си през вековете, но ако има идея, която е съвсем ясна, тя може да се открие в Еклисиаст 5:15. Там се говори за някои от слабите места и проблемите на богатството, като например спечелването на пари и изгубването им, преди да могат да бъдат предадени на следващото поколение (Екл. 5:14).

На оригинален еврейски език Еклисиаст 5:15 звучи така: “Както е излязъл гол от утробата на майка си, гол и ще си отиде - така както е дошъл; и няма да отнесе в ръката си нищо от делата си, когато си отиде”.

Идеята е ясна: Богатите умират както всички хора и в смъртта всичките им пари стават безполезни за тях. Но основната идея е по-широка от това. Соломон има предвид следното: Хей, вгледай се в живота си – за какво живееш! Какво има значение в едно съществуване, изпълнено с “хебел”?

Тогава кои са важните неща, върху които трябва да се съсредоточим?


Прочетете Матей 16:24-26. Какво казва Исус в тези няколко стиха?
Какво ще даде човек за душата си? Пари, слава, власт, страст, дори любов? Макар да са важни и дори да са дар от Бога (Екл. 5:18), тези неща могат да бъдат и средството, с което дяволът да впримчи душите ни. Каквото и да имаме в този живот, то е точно толкова временно и преходно, колкото и самите ние. Когато умрем, всичко свършва - поне що се отнася до нас. Следващото нещо, което ще осъзнаем, е вечността – “царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34), или “плач и скърцане със зъби” (Лука 13:28) и вечно унищожение (2 Сол. 1:9). Кои земни неща, също толкова преходни и мимолетни като нас, биха имали стойност, когато видим Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си изпъдени навън” (Лука 13:28)?
Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI
MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат
MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
PERIODIKI -> Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница