Болезнената гледна точка

1. 
   Казва се, че правилно решение в неподходящо време пак е погрешно решение. Предложете примери!
   
2. 
   Какво означава смъртта за нас като християни и как трябва да се изправяме пред нея? Защо дори с Божиите обещания тя е все така болезнена?
   
3. 
   Кои са някои от големите неправди, които сте видели през живота си? Как знанието, че Бог ще извърши окончателното и съвършено правосъдие, трябва да ни помага да понесем многото неправди сега? Трябва ли фактът, че Бог обещава да въздаде окончателното правосъдие, да ни спира в търсенето на правосъдие в настоящия живот?
   

5 урок 27 януари-2 февруари

Вземете например Притчи 6 глава, която започва с мисли за работата: “Иди при мравката, о, ленивецо” (Пр. 6:6), последвани от думи за “човек нехранимайко” (ст. 12), предупреждение за шест неща, които “мрази Господ” (ст. 16), съвети за покорството спрямо родителите (ст. 20) и накрая предупреждение за опасността от неморалните жени (ст. 24-35).

В края на краищата отговорът зависи от това какъв според вас е смисълът на живота. Ако човек приеме мнението, че животът ни тук завършва и достига своя връх със смъртта и че след това няма нищо, ще гледа на него по един начин. Ако вярва, че този живот е само временна спирка по пътя към нещо по-добро, към нещо вечно, тогава ще гледа на него по съвсем друг начин. Така в много отношения отговорът на въпроса “Струва ли си да се живее?” зависи, колкото и странно да изглежда, от въпроса за смъртта. Смъртта краят ли е или само краят на началото?

Въпреки това завистта е проблем за човечеството. Всъщност тя е нещо повече от човешки проблем. Тя е в действителност първородният грях. “Сатана завиждаше на Исус Христос. Но когато ангелите се покланяха пред Господа, в признание на Неговото върховенство, високопоставеност и справедливо управление, и Сатана се покланяше; но сърцето му беше изпълнено със завист и омраза” (Елън Уайт. Духът на пророчеството. Т. 1. Стр. 18). Следователно, когато проявяваме завист и ревност, ние отразяваме характера на Сатана.

1. 
   _________________________________________________________
   
2. 
   _________________________________________________________
   
3. 
   _________________________________________________________
   

Независимо от непосредствения контекст тези стихове издигат един важен въпрос по отношение на човечеството. Много често най-окаяните от всички хора са най-големите егоисти - живеят само за себе си и се грижат само за себе си. Независимо от непосредствената им печалба, след известно време, когато видят колко са незначителни, колко мимолетен е животът, колко малко значение имат те в системата на нещата “под слънцето”, такива хора не откриват почти никакъв смисъл, почти никакво значение в съществуването си. Като човешки същества ние не сме били създадени, за да живеем само за себе си. Точно обратното - целият смисъл на себеотрицателната любов, показана в живота на Исус, е да се живее, за да се служи на другите. Когато раздава себе си за другите, човек чувства удовлетворение, радост, смисъл. Добрата вест е, че не е необходимо непременно да бъдеш женен или да имаш деца, за да правиш това. Докато има хора около нас, ще има и такива, за които можем да бъдем благословение. А по този начин самите ние биваме благословени.

През 1998 г. в апартамента на Волфганг Дрикс в Бон влязъл хазяинът, защото фактурите за наема, изпращани в банката, били спрели да пристигат. Хазяинът намерил един скелет – скелет! – на стол пред телевизора, който макар и повреден, продължавал да работи. Точно толкова невероятно било и блещукането на коледните лампички по елхата. Близо до стола му имало програма за телевизионните предавания от 5 декември 1993 г. Той вероятно бил починал в този ден, но не липсвал на никого в продължение поне на 5 години и затова никой не забелязал отсъствието му. А говорим за нуждата от другите!

Често чуваме хора да казват: “Не искам да имам нищо общо с организирана религия.” Но какво всъщност искат те – дезорганизирана религия? Разбира се, че не. Този подход често е прикритие за хора, които не желаят посвещението, отговорността или дори покоряването, произтичащи от това да бъдат част от група.

1. 
   Колко добре действа вашата местна църква като общност? Колко добре действате заедно, за да посрещате нуждите на членовете й, независимо какви са? В кои области вашата църква е силна и в кои - слаба. Какво можете да направите като група, за да помогнете на вашата местна църква да изпълни ролята си като общност от вярващи, основана на любовта към Бога и към ближния?
   
2. 
   Обсъдете отговорите си на въпроса струва ли си да се живее.
   
3. 
   По какви неуловими начини човек може да злоупотребява с властта си? В същото време, какви проблеми могат да възникнат, когато някой не използва поверената му власт?
   

6 урок 3-9 февруари

Слугите му изкопали гроб и го погребали. Колко земя трябва да един човек? “Метър и осемдесет от главата до петите било всичкото, от което се нуждаел” – написал Толстой.

Тази седмица ще разгледаме какво има да каже Соломон за богатството и бедността. Той е казал много. Ще обхванем, колкото можем.
Неделя 4 февруари
Бог е в небето, човекът е на земята
Прочетете Еклисиаст 5:1-7. Макар че може да не разберете всичко, обобщете основната вест.
В Еклисиаст, както и в Притчи, Соломон отделя голямо внимание на практическото живеене и на моралните заповеди. Той винаги прави това, осъзнавайки реалността и присъствието на Бога. В тези редове Соломон представя не само реалността на Бога, но и близостта Му, т.е. Бог се интересува от това как се отнасяме към Него, как Му говорим и дали изпълняваме обещанията си пред Него. Богът на Соломон - Богът на Библията - не е божеството на деистите – нещо далечно, което е сътворило света и после го е изоставило. Ако беше така, наистина бихме имали основание за отчаяние.

В този контекст Соломон говори за това как ние – като хора – трябва да се отнасяме към Бога.

Сега Соломон се връща към една основна тема в цялата книга за парите и тези, които ги имат в изобилие, както и за тези, които са бедни.

Прочетете Еклисиаст 5:8. Малко странни думи, ако се замислим. Все пак нали самият Соломон, или поне неговото правителство, налагат данъци на своя народ. Става ясно, че Соломон познава някои от проблемите, които бедните имат при тази деспотична управа.

Кои са някои от проблемите, с които хората се сблъскват, когато работят в типична бюрократична система? Соломон не предлага разрешение на проблема. Просто казва: “Не се изненадвайте от това”.

Обаче осъзнаването на това не може да възпре тежките неправди, които виждаме днес в света - точно както ги е видял и Соломон в своето време.

Какво би казал Соломон за свят, в който някои хора могат да похарчат почти $13 000 за една нощ в хотелска стая в Париж, докато милиони други по света са бездомни?

Какво би казал той за свят, в който някои хора могат да похарчат $370 000 за едно ферари, докато други нямат дори обувки?

Какво би казал той за търг (преди няколко години в Канада), където някой платил $85 000 за бутилка немско вино от 1735 г., докато милиарди хора нямат редовно дори питейна вода?

Със сигурност би бил ужасéн. Господ е дал повече от достатъчно, за да имат хората всичко необходимо тук. И макар причините за бедността да са комплексни, няма съмнение, че алчността, корупцията и беззаконието я влошават още повече.

Несъмнено е, че тези, които са забогатели чрез експлоатация на бедните, ще се сблъскат лице в лице с един разгневен Бог.
Прочетете Яков 5:1-8. Макар че очевидно основната идея е ясна, кой принцип, изразен тук, може да се приложи към всеки един от нас за начина, по който се отнасяме към другите? Независимо дали сте бедни или богати, запитайте се: Какво може да казва този текст на мен лично?
Сряда 7 февруари
Никога не е достатъчно
На един плакат е било написано: “Парите не те правят щастлив; но със сигурност правят немотията много по-удобна”.

Повечето ще се съгласят с това. Но както показва книгата “Еклисиаст”, парите и богатството не решават всички наши проблеми, не осигуряват щастие, а създават нови проблеми.

На оригинален еврейски език Еклисиаст 5:15 звучи така: “Както е излязъл гол от утробата на майка си, гол и ще си отиде - така както е дошъл; и няма да отнесе в ръката си нищо от делата си, когато си отиде”.

Идеята е ясна: Богатите умират както всички хора и в смъртта всичките им пари стават безполезни за тях. Но основната идея е по-широка от това. Соломон има предвид следното: Хей, вгледай се в живота си – за какво живееш! Какво има значение в едно съществуване, изпълнено с “хебел”?

Тогава кои са важните неща, върху които трябва да се съсредоточим?