Болезнената гледна точка
Изтегляне 1.15 Mb.
|
Кои са “въжетата”, които Сатана използва, за да ви привърже към този свят? Кои неща са за вас големи изкушения, на които ви е трудно да устоите? Кои библейски обещания можете да изискате, за да запазите душата си от грях, отчаяние и измяна? Петък 9 февруари Разширено изучаване: Върнете се към Еклисиаст 5 глава и го прочетете няколко пъти, като се съсредоточите върху частите, които не разгледахме тази седмица. По отношение на богатия човек в Лука 12:13-21 Елън Уайт пише: “Положението на бедните, сираците, вдовиците, страдащите, измъчените беше известно на този богат човек (...) Целите му бяха не по-възвишени от тези на животните, които погиват. Той живееше така, като че ли няма Всевишния, нито небе или бъдещ живот; като че ли всичко, което притежаваше, беше негово и не дължеше нищо на Бог или на човек” (Елън Уайт. Притчи Христови). “Когато се предаваме на Бога, трябва задължително да се откажем от всичко, което ни отделя от Него. Затова Спасителят казва: `Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик` (Лука 14:33). Трябва да се откажем от всяко нещо, което може да отдалечи сърцето ни от Бога. Мамонът е идолът на мнозина. Любовта към парите, алчността за богатство, е златната верига, която ги привързва към Сатана. Други се покланят на известността и светските почести. А някои имат за идол живота на егоистично удобство и липса на отговорности. Но тези робски окови трябва да бъдат разкъсани. Не можем наполовина да бъдем Господни, а наполовина светски. Не можем да бъдем Божии чеда, докато не станем изцяло такива” (Елън Уайт. Пътят към Христос). Въпроси за дискусия:
Седми урок 10-16 февруари Гонене на вятъра Събота следобед За изучаване през седмицата: Еклисиаст 6 глава. Стих за запаметяване: “Целият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища” (Еклисиаст 6:7). Няма нужда да бъдем високообразовани, за да разберем, че на тази земя няма истинско и дълготрайно удовлетворение; че нашите удоволствия са само суета; че злините са безкрайни; и, най-накрая, смъртта, която ни заплашва всеки миг, неизбежно ще ни изправи пред необходимостта да бъдем завинаги унищожени или завинаги щастливи. “Няма нищо по-истинско от това и нищо по-ужасно. Колкото и героични да сме, краят очаква и най-благородния живот на земята. Да разсъждаваме върху това и после да кажем дали е несъмнено, че няма друго добро в този живот, освен надеждата за щастливата вечност; че сме щастливи само дотолкова, доколкото се приближаваме към нея; и че както няма повече неволи за онези, които имат пълна увереност в спасението, така няма и повече щастие за онези, които не са прозрели това” (Блез Паскал). Паскал, който пише през ХVІІ век, по свой начин изразява някои от чувствата, които – и Соломон в Еклисиаст. Тази седмица ще продължим да следваме още някои от неволите на Соломон; т.е. още някои от разсъжденията му за разочарованията, несправедливостите и неправдите на живота тук, в този паднал в грях свят.
Окинава.
Смисълът? Просто е. Нашата земя е свят, паднал грях. Тя е завладяна от зло, смърт и страдание. Животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма нищо “под слънцето”, на което можем напълно да разчитаме. Дори земята под краката ни не е надеждна, както може да ви каже всеки, преживявал земетресение. Обаче в известен смисъл това може да бъде добро. Защо? Защото този свят, такъв, какъвто е сега, не е нашият дом. Това е място е определено за унищожение (2 Петр. 3:10-13), всичко тук ще изчезне (Лука 21:33, Откр. 21:1). Една от най-големите опасности, с които се сблъскваме, е да забравим това – да бъдем дотолкова обвързани със света или толкова много да обичаме земните блага, че да загинем заедно с него. Прочетете Псалм 115:1-7, Исая 44:9-17 и Исая 45:20-22. Въпреки че тези стихове са били написани преди много време, каква е тяхната вест към нас днес? За какви опасности Господ ни съветва да внимаваме? Голяма част от Стария Завет представлява историята за това как Господ се е опитвал да отдели погледа на Своя народ от света, от практиките, ученията и идолите му – неща, които в края на краищата не могат да ги спасят. Дори още по-лошо, не само не могат да ги спасят, но и не могат да удовлетворят реалните им нужди. Кои са някои от нещата в този свят, които правят живота толкова труден? Как могат тези трудности да бъдат благословение; т.е. как ви помагат да помните, че този свят не е вашият истински дом? Понеделник 12 февруари Когато златото хване ръжда “Голямата депресия” започва през октомври 1929 г., когато стоковият пазар в Съединените щати внезапно рухва. Хиляди инвеститори губят големи суми и много богатства са пометени; множество хора – и богати, и бедни – изгубват всичко за една нощ. Богат бизнесмен, който притежавал три къщи, се оказал със семейството си под един мост като място за живеене за почти две години; те оцелели, като продавали различни останали им дрехи и други дреболии. Това било семейство, което две години преди това предприело продължително пътешествие и почивка в Европа. Прочетете Еклисиаст 6:1, 2. Какво има предвид Соломон? Как този принцип се изразява и в други неща в света? Каква трябва да бъде основната вест за нас тук? Всички сме чували разкази за хора, които са натрупали голямо богатство, но са го изгубили цялото по един или друг начин. Нещото, което прави това още по-разочароващо, е фактът, че Соломон по-добре от всички хора е знаел, че парите не могат да купят щастие, нито душевен мир, дори когато човек успее да си ги запази. А после идва голямата болка, когато ги изгуби в полза на друг. А и не е само богатството. Колко много хора се осланят например предимно на властта, престижа или доброто име, но изгубват всичко? Това отново трябва да ни напомня защо трябва да внимаваме доколко обичаме този свят, защото повечето неща в него един ден ще изчезнат завинаги. Прочетете Матей 6:19, 20. (Виж също Лука 12:33.) Лесно е да осъзнаем защо да не трупаме съкровища на земята, но как човек да си събира съкровища в небето? Вторник 13 февруари Семейни въпроси Бог създава семейството за благословение на човечеството. Родителите да се обичат един друг и да даряват най-дълбока любов и привързаност на децата си. Любовта, близостта и взаимната грижа изграждани в семейството, са били и все още продължават да бъдат една от най-големите наслади, които хората могат да преживеят. Разбира се, Сатана е реален, а също и грехът. Резултатът е, че семействата, макар и източник на голяма радост, могат да бъдат и източник на най-голяма болка и мъка. Какво семейно смущение е описано в следните текстове? Бит. 4:1-8 Бит. 37:19-36 2 Царе 11:1-4 2 Царе 13:1-14 Мат. 10:35-37 1 Кор. 5:1 Разбира се, много от тези семейни ситуации, описани по-горе, са покъртителни. За разлика от това, в Еклисиаст 6:3 Соломон описва каква би била идеалната ситуация: човек да живее дълъг живот и да има много деца, но дори това в края на краищата не удовлетворява най-дълбоките му нужди. Тези “добри неща” – а те са добри! – все пак не са достатъчни. Бог ни е създал с копнеж по нещо, което нищо в този свят, дори голямото и любящо семейство, не може да удовлетвори. “Съществата не се раждат с желания, за които да не съществува удовлетворение. Бебето чувства глад: е, добре, съществува такова нещо, като храна. Патето иска да плува - е, добре, съществува вода. Хората чувстват сексуално желание: съществува друг пол и секс. Ако открия в себе си желание, което никакво преживяване в този свят не може да удовлетвори, най-вероятното обяснение е, че съм бил създаден за друг свят” (К. С. Луис. Обикновено християнство). Макар в края на краищата нашата надежда и сигурност да се намират единствено в Бога, семейството е изключително важно. Какво можеш да направиш, за да укрепиш семейните връзки? Опитай се чрез молитва да се отречеш от себе си, за да дадеш повече от себе си на своето семейство. Сряда 14 февруари Дълъг живот? Представете си една въображаема сцена. Говорят си двама човека от друг свят. Единият казва: “Знаеш ли, просто не разбирам смисъла на живота. Виж ме, остарявам. Имал съм хубав живот, но сега краят наближава. Виж всички, които са били преди мен; виж и всички, които идват след мен. Първо сме тук, а после ни няма. И всичко това става толкова бързо. Ще бъда на 5 000 години на следващия си рожден ден. Сякаш вчера съм бил на 4 000. Какъв е смисълът на всичко това?” Този въображаем параграф се докосва до част от онова, което Соломон казва в Еклисиаст 6:1-7. В него, оплаквайки се от несправедливостите в живота, той използва друг символ - този път мъртвородено дете (срв. с Еклисиаст 4:1-3), като казва, че би било по-добре да умреш по този начин, отколкото безсмислено да страдаш в живота. Колкото и негативно да звучи това, ако този свят е всичкото, което съществува, без нищо отвъд него, тогава е трудно да оборим логиката: какъв е смисълът да се живее живот на страдание, който няма смисъл. Прочетете Еклисиаст 6:6. Каква е основната идея? Животът наистина преминава бързо; обаче това може би е благословение за нас в този затънал в грях свят. Бихте ли желали да живеете 5 000 години в болка и страдание? Колкото и много да мразим смъртта, тя е облекчение, ако не за живите, които остават, то поне за умиращите. Какво имат да кажат тези стихове за проблема със смъртта? Каква надежда откриваме в тях за себе си? Йоан 5:28, 29; 6:54; 10:28; 2 Тим. 1:10; Евр. 2:14; Откр. 21:4. Запишете любимите си библейски стихове за вечния живот. После изискайте в момента тези Божи обещания за себе си. Четвъртък 15 февруари Още оплаквания В последните шест стиха от Еклисиаст 6 глава Соломон продължава да оплаква съдбата на човека. Той изразява по друг начин (ст. 7) това, което е говорил през цялото време – че в този живот няма окончателно и дълготрайно удовлетворение. Това, разбира се, е истина, която всички познаваме твърде добре. Запитайте се: защо се случва така, че нещата от този свят не ни носят удовлетворение? Виж също Бит. 3:19; Пс. 104:29; Ис. 57:12, 13; Йоан 8:34; Римл. 7:5; Еф. 2:12. Британският поет Александър Поуп пише за това как “удоволствията са винаги в нашите ръце и очи” и все пак, когато ги преживеем, те спират да ни носят удовлетворението, което сме си представяли. Само когато очакваме да ги преживеем, те изглеждат толкова големи; всъщност обаче не ни дават това, на което в края на краищата се надяваме. Стихове 8-12 от Еклисиаст 6 глава, макар и трудни, отново говорят за всеобщото безсмислие на живота. Ние не сме удовлетворени от това, което имаме. Ако сме мъдри или безумни, какво значение има? Не можем да се борим с по-силните от нас. Толкова често думите са без съдържание. И накрая, кой знае как да изживее краткия си живот тук? И все пак, според контекста, в който той говори (живот далеч от Бога), всичко това има голям смисъл. Макар да не знаем какво точно има предвид Соломон с този въпрос, какво предимство има мъдрият човек пред безумния? Пр. 1:5-7; 3:35; 10:1, 14; 12:15; 14:1, 3; 15:17; 17:10-12; 21:20. Междувременно как Исус изразява разликата между мъдрия и безумния? Мат. 7:24-27, 25:1-13. Според това, което научихте днес, бяха ли действията ви през последните 24 часа като на мъдър човек или като на безумен? Какви промени се налага да направите? Петък 16 февруари Разширено изучаване: Коментари на Елън Г. Уайт. АБК. Т. 2. Стр. ??? ; Елън Уайт. Притчи Христови. Стр. ??? ; Свидетелства към църквата. Т. 5. Стр. ??? . “Големият проблем и стремеж на света е да се придобиват материални, временни изгоди за сметка на духовните блага. Така правят и някои църковни членове. Когато в края бъдат призовани да дадат сметка пред Бога, те не само ще бъдат засрамени, но и удивени, че не са разпознали истинските богатства и не са си събирали съкровища в небесата. Те са отдали дарбите и жертвите си на врага на истината, като са очаквали да дойде време в този живот, когато ще получат отплатата за вложенията си ” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 2). “Всяко семейство е църква, която е ръководена от родителите. Първата им грижа е да работят за спасението на своите деца. Когато бащата и майката (като съответно свещеник и учител в семейството) заемат длъжностите си напълно на страната на Христос, в дома ще бъде упражнявано добро влияние. И то ще се чувства в църквата и ще бъде забелязано от всеки. Делото на Бога силно е спъвано поради голямата липса на благочестие и освещение в дома. Никой не може да внесе в църквата влияние, което не е упражнявал в домашния си живот и в деловите си връзки” (Елън Уайт. Ръководство на децата). Въпроси за дискусия:
Осми урок 17-23 февруари Бог направи човека праведен? Какво се случи? Събота следобед За изучаване през седмицата: Еклисиаст 7 глава. Стих за запаметяване: “Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици” (Еклисиаст 7:29). Във връзка с жените в Париж, които хранели птиците с парченца хляб, “малко надъвкани и влажни”, поетът Рейнър Рилке пише: “Чувстват се добре, като мислят, че тяхната слюнка излиза за малко на бял свят, че малките птички излитат с нейния вкус в устата си, въпреки че само след миг те естествено са я забравили.” Поговорете за “хебел”. Какъв тъжен пример за човешки същества, които търсят смисъл и цел на погрешното място. Като хора ние наистина търсим смисъл, цел, посока, понякога и по странни начини. Ето ни в този свят - с толкова много променливи величини, с толкова много възможности, с толкова много пътеки, от които да избираме. Как да разберем кои са правилните? Тази седмица следва Еклисиаст 7 глава. Първите 14 стиха звучат като притчи – кратки и съдържателни малки поговорки за морала, живота, несправедливостта, неправдата, мъдростта и т.н. Макар и невинаги лесни за разбиране, те са изпълнени с онази мъдрост, която се очаква от човека. За нея говори дори Исус. Останалата част от главата звучи повече като Еклисиаст – стария и огорчен Соломон, който дори в угризенията си все пак има да сподели много мъдрост. Тази глава, подобно на цялата книга, се занимава с още житейски въпроси. Разбирана в контекста на Библията като цяло, Еклисиаст 7 глава показва, че правилните отговори могат да бъдат открити единствено в Бога, Който ни е създал и изкупил, и така ни е осигурил и смисъл, и цел, често търсени по безрезултатни и неудовлетворяващи места от много хора. Неделя 18 февруари Доброто име “Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта – повече от деня на раждането” (Екл. 7:1). На оригиналния еврейски тук има игра на думи, която не може да се предаде с превода. Думата за “име” (shm) е много близка до думата за “миро” или “масло” (shmn). Това е едно от онези поетични средства, които, макар и не толкова изпълнени с дълбоко и скрито значение, дават на оригиналния език сила и красота, които за съжаление се губят при превода. На пръв поглед този стих, особено последната част, прилича на обичайния Соломонов песимизъм: по-добре да не си се раждал, отколкото да живееш и да гледаш цялото зло, извършвано под слънцето; по-добре да си умрял при раждането, отколкото да живееш, и т.н. Обаче Еклисиаст 7:1, изглежда, казва нещо друго. Може би ключът е в първата част на стиха. Каква е основната идея, която Соломон изразява в първата част на Еклисиаст 7:1? (Виж също Пр. 22:1; Дан. 6:5; 1 Тим. 3:2, 10.) В тази част идеята е очевидна – стойността на доброто име. Това, което следва, съответства на предишното. Французинът Жан-Пол Сартр твърди, че животът на човека по принцип се определя от смъртта му, в смисъл че при смъртта той свършва. Няма повече промени, няма повече възможности, няма повече израстване. Ти не си нищо повече, отколкото когато вече те няма. В известен смисъл това е вярно. Нашите възможности да си спечелим добро име, да имаме добър характер, да имаме положително влияние в този свят и да постигнем Божието царство се прекъсват, когато умрем. Характерът се оформя тук, а не в гроба. Нашата възможност за спасение е сега - не след смъртта. По този начин в известен смисъл стихът се отнася за приоритетите. Доброто име ще е дълготрайно; злият, порочен човек ще изчезне може би като аромата на мирото. Тогава колко е важно да бъдем внимателни с времето си, да имаме приоритети. Какво правим, за да имаме дълготрайно, дори вечно, влияние за добро, за разлика от нещата, които един ден ще изчезнат и ще бъдат забравени? Това със сигурност е нещо, за което си заслужава да се замислим.
Но един бърз прочит на Еклисиаст 7:2-6 може да създаде впечатлението, че точно в това трябва да се състои религията. По-добре е да жалееш, отколкото да пируваш, по-добре да тъгуваш, отколкото да се смееш, и т.н. Как се съвместява всичко това с идеята за радостта в Господа или с ликуването в Христос (Лев. 23:40, Пс. 5:11, 149:2, Фил. 4:4, 1 Сол. 5:16)? Ако внимателно прочетете тези стихове в Еклисиаст 7 глава, ще почувствате намек, който ще ви помогне да видите нещата в правилна светлина.
Вторник 20 февруари Търпение и гордост Вече разгледахме първите шест стиха от Еклисиаст 7 глава. Днес ще завършим тази първа част, която се състои от кратки поговорки, подобни на пословици. Каква е основната идея в Еклисиаст 7:7-14.? Кои от пословиците ви говорят най-ясно, т.е. кои докосват чувствително място във вас? Тук има много насъбрани мъдрости, от които да избираме. Например стих 7, който говори, че подкупът покварява сърцето, засяга основна духовна истина: един компромис води към друг. Той не казва, че поквареното сърце взема подкуп, а че подкупът покварява сърцето. Какво мощно предупреждение към всички нас за това, което грехът причинява на душата! Прегледайте стих 9. Каква идея се излага там? Какво добавят тези други текстове към него? Мат. 5:22; 18:21, 22; Римл. 12:19-21. Прегледайте стих 12. Как мъдростта защитава? Как мъдростта запазва живота? (Виж също Пр. 1:7, 9:10, Яков 3:13-18, Кол. 1:28.) Как разбирате значението на стих 14? Виж Фил. 4:11-13. Колко добре се справяте в тези области? Какво трябва да промените в живота си? Гневът, компромисът, липсата на доверие? Колко жизненоважно е да коленичите пред Господа и да изискате тези неща, които Той предлага безвъзмездно чрез Исус. Сряда 21 февруари Нашето греховно естество Част 1 Прочетете Еклисиаст 7:15-21. Кои от текстовете най-добре представят основната идея? 1 Кор. 13:13 Гал. 6:2 Римл. 3:10 Тук Соломон обрисува една доста негативна картина на човечеството. Макар че може да сме изкушени да я причислим към общия му песимизъм, тя не е толкова проста. В началото на епохата на Възраждането в Европа през ХVІІ век науката започнала да се “пука по шевовете” от новите знания. Сред това ново разбиране за света била голямата надежда за човешкото съвършенство. Да, светът бил лош и хората били лоши, но сега, когато придобиваме толкова много нови знания, невежеството ще бъде победено и човечеството ще стане по-добро и ще тръгне непоколебимо напред по пътеката към моралното усъвършенстване. Нещата се развили така, че до началото на ХХ век хората вярвали, че чрез откритията на науката и чрез новите технологии човечеството скоро ще се научи да побеждава всичко, което е причинявало досега толкова нещастия. Чрез своите машини, устройства и изобретения то щяло да победи болестите, природните бедствия, омразата и войната.
Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението PERIODIKI -> Урок 1 30 декември 5 януари Утре трябва да преподавам: издигане и падане на соломоновия дом Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|