Болезнената гледна точка



страница5/7
Дата04.01.2018
Размер1.15 Mb.
#40699
1   2   3   4   5   6   7

Нашето греховно естество

Част 2
В Еклисиаст 7:15-27 Соломон изрича една молитва за човешките неволи.
Прочетете стих 15. За какво се измъчва тук Соломон? Колко основателно е това оплакване?
Този стих обаче не е първият случай, когато Соломон говори на такава тема. Какво казва в Еклисиаст 3:16, 17, което ни помага да го разберем?
Може би най-поразителни са думите на Соломон в Еклисиаст 7:20, които звучат много подобно на думите на ап. Павел от Римляни 3:10 (“Няма никой праведен, не - нито един”) или на Йоан в 1 Йоаново 1:10 (“Ако кажем, че нямаме грях, правим Бога лъжец и словото Му не е в нас”). Въпреки че християните често са осмивани, заради тяхното “песимистично” и “негативно” гледище за съдбата на човечеството, всичкото, което трябва да направим, е да погледнем света в исторически план и в настоящето, за да получим потвърждение на християнското учение. Може да имате нужда от вяра, за да приемете много от християнските учения, но това за греховната човешка природа не е едно от тях.
Прочетете стих 26. Кое от миналото на Соломон го е накарало да каже това? 3 Царе 11:1-4.
Макар че очевидно Соломон говори за определен тип жени (сравни с Пр. 18:22), важната вест се простира далеч отвъд пола: внимавай с всеки, когото дяволът може да използва, за да те хване в капан и да те отдалечи от Господа.

Вероятно най-забележителният стих в тази глава е последният, 29-ти. Колко бързо е очертано тук състоянието на човека. Бог ни е направил святи, а ние сме станали нечисти. В известен смисъл животът на Соломон може да бъде илюстрация на този принцип. Разбира се, той никога не е бил безгрешен, но е започнал живота си в правилния път. Еврейската дума, преведена “праведен”, е обичайна за “изправен” или “правилен” и често се използва по отношение на човешки действия (Вт. 6:28; 3 Царе 22:43; 4 Царе 18:3; Йов 1:1, 8). Колкото и “праведен” да е бил в началото, в края Соломон изкривява пътя си.


Прочетете 2 Коринтяни 13:5.

Ти във вярата ли си? Как обосноваваш отговора си?
Петък 23 февруари
Разширено изучаване: Елън Уайт. Ръководство на децата. Стр. ; Свидетелства към църквата. Т. 4. Стр. ; Свидетелства към църквата. Т. 8. Стр. ; виж също Ум, характер, личност. Стр. .
“Възпитанието не пренебрегва стойността на научното знание, нито на литературните постижения. Но повече от информацията то цени силата; повече от силата - добротата; повече от интелектуалните постижения - характера. Светът няма толкова нужда от хора с голям интелект, колкото от хора с благороден характер.

`Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост.` `Езикът на мъдрите изказва знание` (Пр. 4:7; 15:2). Истинското възпитание предава тази мъдрост. То предлага най-добрата употреба не само на едно качество, но на всички наши сили и възможности. По този начин обхваща целия кръг на задълженията ни – към нас самите, към света и към Бога.

Изграждането на характера е най-важното дело, поверявано някога на човешки същества; и никога преди не е било толкова важно, колкото сега. Никога преди никое поколение не е било призовавано да се сблъска с толкова важни въпроси; никога преди младите хора не са се изправяли пред толкова сериозни опасности, каквито стоят пред тях днес” (Елън Уайт. Възпитание).
Въпроси за дискусия:


  1. Обсъдете горната мисъл на Елън Уайт. Защо характерът има значение, особено за онези, които имат голяма власт?

  2. Урокът засяга въпроса за влиянието и как съпругите на Соломон са го отдалечили от правилния път. Въпросът за влиянието и натиска на връстниците е особено решаващ за младите хора, много от които са били значително отдалечени от правилния път чрез неподходящи приятели. Какво можете да направите като църква, за да помогнете на вашите младежи да избегнат лошите влияния? Какво може да им даде по-добра алтернатива?

Девети урок 24 февруари-2 март


Да виждаш неясно като през стъкло

Събота следобед


За изучаване през седмицата: Еклисиаст 8 глава.
Стих за запаметяване: “Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него” (Еклисиаст 8:12).
В Еклисиаст 8 глава Соломон продължава да изследва много от споменатите вече теми. Лесно бихме били погълнати от целия му песимизъм и оплаквания. Но отново ще напомним, че животът “под слънцето” лесно може да ни направи песимисти, нали?

Въпреки това, както и в много от предишните глави, там могат да се намерят прекрасни бисери от дълбоки духовни истини. Несъмнено това е още една причина Бог да включи тази книга в Библията.

Погледнете например стиха за запаметяване. Какво обещание, каква надежда се съдържа тук - надежда, която се простира до нещо отвъд този живот. Соломон показва проницателност и ясно разбиране на окончателното правосъдие и съд – че независимо колко лоши са нещата на земята сега, докато сме във вихъра на великата борба (Откр. 12:12), Божието окончателно правосъдие ще бъде извършено над света. Това е нещо, в което можем да бъдем сигурни, дори ако само трябва да чакаме. Може би точно затова за светиите се казва, че освен другите качества, притежават “търпението” (Откр. 13:10, 14:12).

Тази седмица ще продължим да изследваме още някои от слабите места, страховете и надеждите на греховното човечество - всички те разгледани от уникалната гледна точка на цар Соломон.


Неделя 25 февруари
Пази царската заповед!
Като християни постоянно се сблъскваме с напрежението, което произтича от живота в този свят, същевременно приемайки истината, че вече принадлежим към друго царство. Августин нарича това “разграничаване на Божия град от човешкия град”.
Прочетете Евреи 11:13-16. Как тези стихове разкриват действителното съществуване на двете царства, между които сме придърпвани насам и натам?
Един източник на възможно напрежение за християните е как се отнасяме към държавата, в която живеем. Всички сме под някакво управление, което държи юздите, което създава и налага правила и закони във всяка конкретна страна. Библията отново и отново изяснява, че християните трябва да спазват законите; т.е., че трябва да бъдат добри граждани.
Какво казва Соломон в Еклисиаст 8:1-5.? Доколко думите му тук са в хармония със следните текстове: 1 Петр. 2:13-17, Римл. 13:1-4, Тит 3:1?
Не е чак толкова изненадващо, че Соломон казва това - все пак той е царят. Обаче тези думи наистина излагат един важен принцип на християнското гражданство. Независимо къде живеем, ние сме длъжни да се подчиняваме на законите на държавата, дори ако някои от тях лично не харесваме. Обърнете внимание на думата лично. Има огромна разлика между подчиняването на закони, които ние лично може да не харесваме, и подчиняването на закони, които са в разрез с Божиите заповеди и пряко противоречат на основните принципи за начина на живот, постановени от Бога. Решаващият момент обаче е, че като хора, призовани да имаме по-висок морален стандарт от този на света, трябва да се стремим да спазваме “царската заповед”.
Какво би станало, ако някой просто реши, че ще се подчинява само на законите, които той лично харесва? Защо това не е обоснован избор? Защо като християни трябва да бъдем особено чувствителни към важността на закона?
Понеделник 26 февруари
Да спазваме царската заповед?
Да спазваме царската заповед? Като Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил 3 гл.) или като Даниил (Даниил 6 гл.)?

Както казахме вчера, невинаги е лесно да живееш в една държава, докато сърцето ти духовно е в друга (Мат. 6:20, 21). Какво да прави един добър гражданин християнин?


За какви други библейски примери можете да се сетите, в които Божият народ е бил принуден да не се подчини на хората с политическа власт?
Библията е пълна с примери на хора, изправяни пред преследване, заплахи, затвор и смърт поради от противопоставянето им на земни управници. Това още повече се усложнява от факта, че много от тези земни управници са били водачи на Божия избран народ.

Междувременно като изследователи на книгата “Откровение” знаем също, че точно в края на времето Божият народ ще трябва да не се подчинява на някои закони на земни управници, за да може да остане верен на Бога (Откр. 13:12-16; 14). Оттук следва, че трябва да се подчиняваме на царската заповед дотогава, докато тя не противоречи на Божията заповед (Йоан 19:19).

Обаче такива действия са нещо много сериозно и не бива да се предприемат лекомислено. Необходимо е човек да действа само след като е изслушал съвета от други, които са мъдри в Господните пътища и, разбира се, единствено след търсене на ръководство от Господа, Който ни говори чрез Своето Слово.

“Законите на държавата на всички нива могат понякога да противоречат на някои от Божиите заповеди. Докато съдиите носят отговорност за закона, всеки граждани е отговорен пред Бога за решенията, които взема. В такива случаи християните трябва да обясняват убежденията си и да молят за свобода на съвестта, която е дадено от Бога право въз основа на сътворението по Негов образ. Ако молбите им бъдат отхвърлени, верността към Бога може да доведе до санкции, преследване, затвор, присъди и т.н. – жертви, които християните е трябвало да дават през вековете” (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден Т. 12).


Ако на някого предстои да се изправи пред законната власт по проблем, за който този вярва, че е библейска заповед, какъв съвет бихте му дали?
Вторник 27 февруари
Доверие сред несигурността
После Соломон преминава към друга поредица от мисли. Ако прочетете последната част на стих 5 (“сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството”) и после продължите със стих 9, ще видите, че (колкото и трудни да са тези текстове) той говори за несигурността в живота - че има неща, които се случват, а ние просто не ги разбираме. Независимо колко мъдър е човек или колко добре сърцето му може да разграничава “и време, и осъждане”, има неща, в които не виждаме логика и смисъл, и които дори най-мъдрите сред нас не могат да разгадаят.

Обаче добрата вест е, че можем да се доверим на Бога дори и когато се случват неща, които не можем да разберем. Това доверие не идва автоматично. Не се събуждаме просто след един живот на неверие, нито изведнъж започваме да се доверяваме на Бога. Всъщност ние се учим на това, като четем Словото Му, като изискваме обещанията Му и като живеем във вяра и покорство. Ако вършим тези неща съзнателно предавайки Му своята воля, ще се научим да Му се доверяваме, независимо пред какво се изправяме.


По-долу има текстове, които се отнасят до вярата и доверието ни в Бога. След всеки текст напишете какво означава той за вас лично, как сте преживели на практика това обещание. Също така, ако има текстове, които сме пропуснали, а те са били особено важни, запишете ги, както и какво са означавали за вас.
Пс. 118:8, 9

Пс. 34:8

Пр. 3:5,6

Ис. 12:2

Яков 2:22

Римл. 8:28
Сряда 28 февруари
Доверие и правосъдие
Прочетете Еклисиаст 8:11-13. Каква идея излага Соломон?
Ст. 11

Ст. 12

Ст. 13
Соломон отново се занимава с болезнения въпрос за несправедливостта в този живот (виж също ст. 14). Той забелязва, че всъщност на грешните хора често им се разминава без никакво незабавно възмездие. Макар понякога наистина да виждаме, че злите страдат от “заплатата” за делата си, това не се случва винаги, което често ни води до въпроса “Защо?”. Защо няма очевидна справедливост?

Соломон няма отговора. Обаче това, което има, е един мъдър съвет: Не се тревожи за извършителя на злини; просто бъди верен на Бога и Той ще те възнагради.

Тук в известен смисъл Соломон ни призовава да живеем с вяра, с доверие. Естествено има несправедливости, знаем това. И Бог със сигурност го знае. Той обаче не ни е дал обяснение за всичко. Призовал ни е обаче да живеем с вяра и послушание, като се доверим на заслугите на Исус Христос като наша надежда за спасение. Тези са истините, които Той ни е разкрил (Йоан 14:9; 1 Йоан. 5:3; Гал. 3:21, 22; Евр. 1:1, 2), но не и всички причини за многото лоши неща, които се случват “под слънцето”.

Нашата нужда е да се научим да се доверяваме не на това, което можем да видим или разберем, но на обещанията на Този, Който ни е разкрил Себе Си и Своята любов чрез Исус на кръста.


Притеснявате ли се от несправедливостите, които виждате в света? Тогава помислете за несправедливостта на кръста – най-голямата несправедливост, извършвана някога. Как тази велика истина за Христос като жертва на несправедливост – изцяло заради нашето спасение – ви помага да се доверите на Божията доброта въпреки всичката неправда около вас?
Четвъртък 1 март
Делото, извършвано на земята
Прочетете Еклисиаст 8:16, 17. В какво ни убеждава Соломон? Как това съответства на предишните стихове в главата? Защо този въпрос е толкова важен?
През изминалите години има рязко увеличаване на знанието. Ние знаем за нашия свят повече, отколкото когато и да било. Всеки ден се правят нови открития във всички области. И все пак, колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме своето невежество. И “най-простите” неща се оказват изпълнени със загадки, за които не можем да дадем обяснение. Независимо до какво ниво ще стигнем, винаги ще има нещо отвъд него, нещо извън нашия обсег. Делата и силата на Бога дори само в природата са нещо, което можем едва отчасти да схванем. И, разбира се, най-великото от всички Божии дела – планът за спасението - е само по себе си тайна (1 Кор. 2:7, Еф. 3:9, Кол. 2:2).

Може би едно от най-хубавите прозрения за това как да се справяме с нещата, които не разбираме, идва от книгата на Йов. Макар че ужасни бедствия го сполетяват, когато Бог се явява пред него в края, Той не му дава някакво обяснение за събитията, връхлетели в живота му.


Прегледайте Йов 38-42. Каква е същността на Божия отговор към Йов по отношение на изпитанията, с които той се сблъсква?
Вероятно сте забелязали, че Господ не споменава нищо за обвиненията на Сатана (Йов 1:9) или за Божия отговор към него (Йов 2:6). Всъщност Той не дава обяснение за никое от нещата, случили се на Йов. Вместо това излива порой от риторични въпроси за Своята мощ и творческа сила в сравнение с преходността и слабостта на патриарха. Това видение за Всевишния, дадено на Йов, е достатъчно, за да го убеди, че неговите оплаквания за смъртта на децата му, за разрушеното му здраве и унищожена собственост са били просто говорене “за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мен, които не съм познавал” (Йов 42:3).
Йов е смълчан, след като е зърнал Бога като Творец. Какво да кажем ние, които имаме представа за Него не само като Творец, но и като Изкупител? Как Божието откровение чрез кръста ни учи, че можем да Му се доверим дори и в най-тежките ситуации?
Петък 2 март
Разширено изучаване: Елън Уайт. Великата борба. Стр. ; Копнежът на вековете. Стр. ; Свидетелства към църквата. Т. 5. Стр.

; Т. 6. Стр. .


“Трябва да признаваме човешката власт като Божествено постановена и да й се покоряваме като наш свят дълг в сферата, в която тя действа. Но когато властта се противопоставя на Божиите изисквания, трябва да се покоряваме на Бога, а не на човеци. Божието Слово трябва да бъде признавано като стоящо над всички човешки закони. Едно `Така казва Господ` не бива да бъде замествано от `Така казва църквата` или `Така казва държавата`. Короната на Христос трябва да се издига над венците на земните владетели” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).
“Нито един ограничен ум не може да схване напълно характера или делата на Безкрайния. Ние не можем да открием Бога чрез изследвания. И за най-силните и най-високо образованите умове, както и за най-слабите и най-невежите, това свято Същество ще остане обгърнато в тайнственост. Но макар че `облак и мрак са около Него; правда и съд са основа на престола Му` (Пс. 97:2) Засега ние можем да схванем Неговите действия към нас дотолкова, че да различим безграничната милост, обединена с безкрайната сила. Можем да разберем толкова от Неговите цели, колкото можем да схванем; отвъд това можем просто да се доверим на Ръката, Която е всесилна и на Сърцето, Което е изпълнено с любов (Елън Уайт. Възпитание).
Въпроси за дискусия:

  1. Струва ни се, че и в най-добрия случай знанието, извлечено от опита, има само ограничена стойност” (Т. С. Елиът. “Ийст Коукър”). Помислете върху този цитат от Т. С. Елиът в контекста на последните два стиха от Еклисиаст 8 глава за безполезността на опитите да разберем Божиите пътища. Какво ни говори тази мисъл за ограничеността на всичко, което можем да научим за Бога, с изключение на истините, които сам Той ни е разкрил чрез Боговдъхновеното откровение – Библията?

Десети урок 3-9 март


Всичко, което намери ръката ти да прави”
Събота следобед
За изучаване през седмицата: Еклисиаст 9 гл.
Стих за запаметяване: “Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш” (Еклисиаст 9:10).
През 2004 г. починал един 70-годишен италианец. Макар смъртта на 70-годишни италианци да не е нещо необичайно, необичаен бил начинът, по който той умрял. Алдо Бусато, пенсиониран фермер, бил убит на място от бомба от времето на Първата световна война. Тя била част от неговата колекция. Фермерът бил в своята градина и показвал реликвата на няколко приятели, когато тя неочаквано избухнала. Той загинал на място, а човекът, на когото я показвал, бил тежко ранен.

Как си обясняваме такива неща, ненормални неща, които са предизвикателство към рационалното мислене? Фактът е, че както видяхме миналата седмица, просто не можем. Това, което трябва да направим, е само да се научим да се доверяваме на Божията доброта, въпреки нещата, които засега не можем да си обясним.



В гл. 9 Соломон отново засяга тази тема, а също и други, Тук вниманието е насочено преди всичко към смъртта. Докато четем, помнете, че понякога Соломон изразява гледища от “светска” гледна точка. Тази позиция може да ни помогне да разберем безполезността и безсмислието на своето съществуване, ако би нямало Бог, Който ни обещава справедливост, отговори и вечен живот. Едновременно с това, макар и да разглежда смъртта, Соломон говори и за живота и как той трябва да се живее.
Неделя 4 март
В Божиите ръце
Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква” (Екл. 9:1).
Стих 1 от 9 глава продължава потока на мисли от последния стих на 8 глава. Ако си спомняте, там Соломон говори за нашата неспособност да разбираме Божиите пътища. Въпреки че завършва с тази мисъл, глава 9 започва с горния стих, който, взет с текста преди него, може да бъде изразен така: Ние със сигурност не разбираме Божиите пътища, но можем да знаем, че Господ се грижи за онези, които са Му верни, независимо от това с какво се сблъскват.
Доколко справедлива преценка според вас представлява това заключение? И дори ако сте съгласни с него, какво означават думите, че верните са в “Божията ръка”?
Това да сме в Божията ръка, разбира се, не означава, че никога няма да преживеем болка, страдание или трагедия. И най-верните от всички християни не могат никога да бъдат сигурни в това какво ги чака “под слънцето”. Вероятно това е имал предвид Соломон в последната фраза от стих 1: Да, ние може да сме в Божията ръка, но това не означава, че няма да се сблъскаме със страданието. Разликата е, че като християни можем да се доверим на добротата и милостта на Бога въпреки житейските трагедии.

Представете си, че преминавате през нещата, които често ни се случват, без вярата, че има един любящ и загрижен Бог, Който обещава един ден да “избърше всяка сълза от очите ни” (Откр. 7:17).

Поставете се на мястото на някой от верните библейски герои, който е преживял голямо изпитание и все пак със сигурност е бил в Божията ръка. Какво ще кажете за Йосиф или Йоан Кръстител, когато са били в затвора? А за Йов, който е седял на сметището, изгубил всичко, освен живота си? Или може би за Даниил, хвърлен в рова на лъвовете? Когото и да изберете, опитайте се да си представите колко лесно би било за този човек сред изпитанието, да се усъмни или да постави под въпрос Божията любов и загриженост. Какви уроци можем да извлечем, които да ни помогнат, в каквато и ситуация да се намираме сега?
Понеделник 5 март
Нашата съдба?
Еклисиаст 9:2 е отличен пример за това колко е важно тази книга да се чете в контекста на цялата Библия. Тук също е подходящо да повторим съвета, даден в Адвентния библейски коментар, че “такива пасажи не трябва да бъдат изтръгвани от контекста им и насилвани да изразяват някаква предполагаема истина, която Божественото вдъхновение никога не е възнамерявало да изразяват” (т. 3).

Едновременно с това смисълът, който влага Соломон (разбиран в правилния контекст!), въздейства добре. Все някога животът свършва и човек умира. Смъртта е по-силна от природата, поне от природата, каквато я познаваме сега. Човек може да твърди, че смъртта е част от самата природа; че всичко, което се е родило, умира. И както всички твърде добре знаем, няма значение дали си праведен или не. Смъртта винаги побеждава.

Но да се каже, че една и съща съдба очаква всеки (и това е смъртта), независимо от това как живеем, е подобно на твърдението, че една и съща съдба очаква всеки, който пие нещо, без значение дали е вода, или арсеник. Ако гледаме на нещата само в краткосрочен план, смъртта наистина е общата съдба на всички. Обаче краткосрочната перспектива е точно това – краткосрочна. Тя е като да чуеш първите ноти от Бетховеновата Девета симфония и да ги приемеш за цялата симфония. Библията - като цяло - ни дава дългосрочна перспектива.
Прегледайте следните текстове: Каква е крайната съдба на човечеството? Дан. 12:2, Мат. 25:32-41, Йоан 3:16, Йоан 5:29, Откр. 20:6-15.
Без съмнение Библията изяснява, че всички няма да имат една и съща съдба. Има две съдби: или вечен живот, или вечно унищожение. Няма средно положение, няма компромис. Или ще живеем вечно, или ще бъдем завинаги мъртви.

Добрата вест е, че чрез Исус всеки човек има възможността да живее вечно. Христос е умрял като Заместник на цялото човечество, без да е пропуснат нито един. Това, което Той е осигурил, е повече от достатъчно за всеки. В края на краищата, решението за това коя от двете съдби да е нашата, зависи от нас.
Помислете за вашите решения - не само за големите, но и за ежедневните “малките” решения. Коя съдба избирате чрез тях в края на краищата?
Вторник 6 март
Мъртвите
Остави ме да умра! Защото да раждаш хора,

които само ще страдат много години и после ще умрат,

според мен е просто разпространяване на смъртта

и начин за увеличаване на убийствата.”

Байрон
“Щом човек веднъж осъзнае – пише Лев Толстой, – че смъртта е краят на всичко, няма нищо по-лошо от живота.”

Колкото и негативно значение да носят тези думи, Толстой има доста основателни аргументи. Доста е трудно (нали!), да преминаваме през живота, знаейки, че той свършва със смъртта и че смъртта е краят на всичко.


Прочетете Еклисиаст 9:3-6 и помислете за него от гледна точка на човек, който не вярва в Бога или изобщо в някакъв живот след смъртта. Опитайте се да се поставите на мястото на някой, който вярва, че смъртта е краят на всичко. Каква цел бихте имали в живота? Какъв ще бъде смисълът на всичко, което правите, знаейки, че един ден ще умрете, а също и вашите деца, и техните деца?
Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI
MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат
MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
PERIODIKI -> Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница