Болезнената гледна точка

Вероятно най-забележителният стих в тази глава е последният, 29-ти. Колко бързо е очертано тук състоянието на човека. Бог ни е направил святи, а ние сме станали нечисти. В известен смисъл животът на Соломон може да бъде илюстрация на този принцип. Разбира се, той никога не е бил безгрешен, но е започнал живота си в правилния път. Еврейската дума, преведена “праведен”, е обичайна за “изправен” или “правилен” и често се използва по отношение на човешки действия (Вт. 6:28; 3 Царе 22:43; 4 Царе 18:3; Йов 1:1, 8). Колкото и “праведен” да е бил в началото, в края Соломон изкривява пътя си.

`Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост.` `Езикът на мъдрите изказва знание` (Пр. 4:7; 15:2). Истинското възпитание предава тази мъдрост. То предлага най-добрата употреба не само на едно качество, но на всички наши сили и възможности. По този начин обхваща целия кръг на задълженията ни – към нас самите, към света и към Бога.

Изграждането на характера е най-важното дело, поверявано някога на човешки същества; и никога преди не е било толкова важно, колкото сега. Никога преди никое поколение не е било призовавано да се сблъска с толкова важни въпроси; никога преди младите хора не са се изправяли пред толкова сериозни опасности, каквито стоят пред тях днес” (Елън Уайт. Възпитание).
Въпроси за дискусия:

1. 
   Обсъдете горната мисъл на Елън Уайт. Защо характерът има значение, особено за онези, които имат голяма власт?
   
2. 
   Урокът засяга въпроса за влиянието и как съпругите на Соломон са го отдалечили от правилния път. Въпросът за влиянието и натиска на връстниците е особено решаващ за младите хора, много от които са били значително отдалечени от правилния път чрез неподходящи приятели. Какво можете да направите като църква, за да помогнете на вашите младежи да избегнат лошите влияния? Какво може да им даде по-добра алтернатива?
   

Девети урок 24 февруари-2 март

Събота следобед

Въпреки това, както и в много от предишните глави, там могат да се намерят прекрасни бисери от дълбоки духовни истини. Несъмнено това е още една причина Бог да включи тази книга в Библията.

Погледнете например стиха за запаметяване. Какво обещание, каква надежда се съдържа тук - надежда, която се простира до нещо отвъд този живот. Соломон показва проницателност и ясно разбиране на окончателното правосъдие и съд – че независимо колко лоши са нещата на земята сега, докато сме във вихъра на великата борба (Откр. 12:12), Божието окончателно правосъдие ще бъде извършено над света. Това е нещо, в което можем да бъдем сигурни, дори ако само трябва да чакаме. Може би точно затова за светиите се казва, че освен другите качества, притежават “търпението” (Откр. 13:10, 14:12).

Тази седмица ще продължим да изследваме още някои от слабите места, страховете и надеждите на греховното човечество - всички те разгледани от уникалната гледна точка на цар Соломон.

Както казахме вчера, невинаги е лесно да живееш в една държава, докато сърцето ти духовно е в друга (Мат. 6:20, 21). Какво да прави един добър гражданин християнин?

Междувременно като изследователи на книгата “Откровение” знаем също, че точно в края на времето Божият народ ще трябва да не се подчинява на някои закони на земни управници, за да може да остане верен на Бога (Откр. 13:12-16; 14). Оттук следва, че трябва да се подчиняваме на царската заповед дотогава, докато тя не противоречи на Божията заповед (Йоан 19:19).

Обаче такива действия са нещо много сериозно и не бива да се предприемат лекомислено. Необходимо е човек да действа само след като е изслушал съвета от други, които са мъдри в Господните пътища и, разбира се, единствено след търсене на ръководство от Господа, Който ни говори чрез Своето Слово.

“Законите на държавата на всички нива могат понякога да противоречат на някои от Божиите заповеди. Докато съдиите носят отговорност за закона, всеки граждани е отговорен пред Бога за решенията, които взема. В такива случаи християните трябва да обясняват убежденията си и да молят за свобода на съвестта, която е дадено от Бога право въз основа на сътворението по Негов образ. Ако молбите им бъдат отхвърлени, верността към Бога може да доведе до санкции, преследване, затвор, присъди и т.н. – жертви, които християните е трябвало да дават през вековете” (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден Т. 12).

Обаче добрата вест е, че можем да се доверим на Бога дори и когато се случват неща, които не можем да разберем. Това доверие не идва автоматично. Не се събуждаме просто след един живот на неверие, нито изведнъж започваме да се доверяваме на Бога. Всъщност ние се учим на това, като четем Словото Му, като изискваме обещанията Му и като живеем във вяра и покорство. Ако вършим тези неща съзнателно предавайки Му своята воля, ще се научим да Му се доверяваме, независимо пред какво се изправяме.

Соломон няма отговора. Обаче това, което има, е един мъдър съвет: Не се тревожи за извършителя на злини; просто бъди верен на Бога и Той ще те възнагради.

Тук в известен смисъл Соломон ни призовава да живеем с вяра, с доверие. Естествено има несправедливости, знаем това. И Бог със сигурност го знае. Той обаче не ни е дал обяснение за всичко. Призовал ни е обаче да живеем с вяра и послушание, като се доверим на заслугите на Исус Христос като наша надежда за спасение. Тези са истините, които Той ни е разкрил (Йоан 14:9; 1 Йоан. 5:3; Гал. 3:21, 22; Евр. 1:1, 2), но не и всички причини за многото лоши неща, които се случват “под слънцето”.

Нашата нужда е да се научим да се доверяваме не на това, което можем да видим или разберем, но на обещанията на Този, Който ни е разкрил Себе Си и Своята любов чрез Исус на кръста.

Може би едно от най-хубавите прозрения за това как да се справяме с нещата, които не разбираме, идва от книгата на Йов. Макар че ужасни бедствия го сполетяват, когато Бог се явява пред него в края, Той не му дава някакво обяснение за събитията, връхлетели в живота му.

; Т. 6. Стр. .

1. 
   “Струва ни се, че и в най-добрия случай знанието, извлечено от опита, има само ограничена стойност” (Т. С. Елиът. “Ийст Коукър”). Помислете върху този цитат от Т. С. Елиът в контекста на последните два стиха от Еклисиаст 8 глава за безполезността на опитите да разберем Божиите пътища. Какво ни говори тази мисъл за ограничеността на всичко, което можем да научим за Бога, с изключение на истините, които сам Той ни е разкрил чрез Боговдъхновеното откровение – Библията?
   

Десети урок 3-9 март

Как си обясняваме такива неща, ненормални неща, които са предизвикателство към рационалното мислене? Фактът е, че както видяхме миналата седмица, просто не можем. Това, което трябва да направим, е само да се научим да се доверяваме на Божията доброта, въпреки нещата, които засега не можем да си обясним.

Колкото и негативно значение да носят тези думи, Толстой има доста основателни аргументи. Доста е трудно (нали!), да преминаваме през живота, знаейки, че той свършва със смъртта и че смъртта е краят на всичко.