Болезнената гледна точка

Тогава ето нещо, което си струва да запомним: Ако толкова много от Божиите дела в материалния свят са отвъд нашите възможности за разбиране, колко повече това се отнася за Неговото дело на спасение и изкупление? В природата можем да видим дълбочините на Божията творческа сила и гениалност; най-простите неща са изпълнени със загадки, които науката не може да обясни. Чудно ли е тогава, че има и други страни в Божието дело на спасението, които също са отвъд нашите възможности да разберем? (Виж Римл. 11:33-36.)

Разбира се, както е знаел и равинът, не това е смисълът на текста. Смисълът явно е, че животът е дар от Бога и тъй като е от Него, той е нещо добро. Създадени сме, за да се наслаждаваме на живота си, на тялото си, на нещата, които Бог е сътворил. Особено в младостта, когато имаме енергия, сила, стремежи и надежда, трябва да се наслаждаваме на живота.

Но “наслада” е нещо относително. Можем да се наслаждаваме “за кратко време на греха” (Евр. 11:25), а можем и да се наслаждаваме в Господа, т.е. на даровете, които Той ни е дал, по начина, който Той е имал предвид. Толкова често млади хора, пълни с енергия и страст, могат лесно да бъдат подведени да използват Божиите дарове по начин, който ще ги доведе до разруха сега (виж Притчи 7 глава), да не говорим, че един ден ще трябва да отговарят за действията си пред Божия съд.
Как Еклисиаст 11:10 ни помага да имаме правилна гледна точка за казаното в стих 9?
Ако отново имаме предвид цялото Писание, това, което Соломон казва, е: Наслаждавай се на даровете, които Бог ти е дал, но като на благословения, а не като на грехове и зло, и просто имай правилната гледна точка за всички тях, защото един ден твоето детство и младост, както и самият ти живот ще приключи. И тогава ще трябва да отговаряш за всичко, което си извършил.
Петък 23 март
Разширено изучаване: Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 1. Стр. ; Т. 6. Стр. ; Служене . Стр. .
“Помнете, че никога няма да достигнете по-висок стандарт от този, който самите с и поставите. Затова вдигнете “летвата” високо и стъпка по стъпка, макар и с мъчителни усилия, със себеотрицание и жертви, изкачете цялата стълба на напредъка. Нека нищо не ви спира. Никое човешко същество не е толкова впримчено в мрежата на съдбата, че да остане в безпомощност и несигурност. Неблагоприятните обстоятелства трябва да предизвикват у нас твърда решителност да ги побеждаваме. Преодоляването на една бариера ще увеличи способността и смелостта ни да вървим напред. Решително се насочете в правилната посока и обстоятелствата ще бъдат ваши помощници, а не пречки” (Елън Уайт. Притчи Христови).

“Някои хора нямат твърдост на характера. Те са като топка маджун и могат да бъдат моделирани във всяка възможна форма. Нямат определен характер и постоянство и светът няма практическа полза от тях. Тази слабост, нерешителност и безполезност трябва да бъдат преодолени. Истинският християнски характер притежава непоколебимост, която не може да бъде оформяна или побеждавана от неблагоприятните обстоятелства. Хората трябва да имат морален гръбнак и неподатлива на ласкателства, неподкупна и безстрашна честност” (Елън Г. Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 5).

1. 
   Какво прави вашата църква, за да помага на онези, които са в крайна нужда? Какво още можете да направите вие самите?
   
2. 
   Какви събития във вашата общност или дори народ са извън вашия контрол и все пак засягат всички вас. Как сте реагирали на тези събития? Как е реагирала църквата? Какво можете да направите, за да помогнете на другите да се научат по-добре да се справят с нещата, които не могат да контролират?
   
3. 
   Джордж Бърнард Шоу веднъж казал саркастично: “Младостта се пропилява от младите”. Как можете да помогнете на младите хора, така изпълнени с енергия, сила и страст, да избягват решенията, които биха повлияли негативно върху целия им живот?
   

Тринадесети урок 24-30 март

По свой собствен начин книгата “Еклисиаст” също би могла да бъде обобщена с фразата “Без Бога животът е безсмислен”. Но това може да се разбере по два начина: не само, че ако Бог не съществува, животът няма смисъл, но и ако живеем без Него, без да признаваме волята Му или самия Него, животът също няма смисъл.

Това е така, защото наред с всичко друго смъртта винаги чака, за да ни погълне в забрава. Без отговор на въпроса за смъртта няма отговор на въпроса за живота. И този отговор намираме единствено в Исус, Който е победил смъртта и с тази победа ни предлага това, което никъде другаде не можем да получим. “Отделени от Мен – казва Той, не можете нищо” (Йоан 15:5). А това включва всяка основа на нашето съществуване.

Тази седмица за последен път разглеждаме книгата “Еклисиаст” – един от по-творческите начини на Писанието да ни предаде множество важни идеи, които толкова лесно забравяме.

Интересно е също и това, че еврейската дума за “Създател” е в множествено число, така както и думата за “Бог” в Битие 1:1 е в множествено число. Макар че в течение на времето са давани много обяснения за това множествено число, някои християни я приемат като доказателство за множественото естество на Бога (Бит. 1:26, 3:22, 11:7).

Соломон, който е пропилял най-хубавите години от живота си – младостта, - сега се опитва да предпази другите от допускането на същата грешка. Въпреки че е важно всеки - на каквато и възраст да е - да приеме Господа, и то колкото по-рано, толкова по-добре по редица причини. Очевидно това е неговата вест сега: Не се отделяй от Бога в младостта си!
Защо е по-добре да приемем Господа в младостта си, отколкото да чакаме до по-късно? Какви са предимствата да направим това, докато сме млади? (Виж също Вт. 10:13; Лука 13:4, 5; Фил. 3:13, 14.)
Понеделник 26 март
Когато тези, които мелят, престанат
Еклисиаст 12:2-7 е красиво и поетично описание на процеса на остаряването. Много коментатори приемат, че изразът “преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците след дъжда” (ст. 2) се отнася до загубата на умствените способности в старостта. “Стражите на къщата” може да са ръцете, които някога са били силни и здрави, но сега треперят и се тресат.
Прочетете Еклисиаст 12:1-7. Размислете върху смисъла на символите, доколкото можете. Но докато четете, задайте си също и следния въпрос: Защо Соломон говори тук за старостта? Каква е вестта към нас?
Особено когато старостта наближава за самия него, Соломон размишлява за тленността на човека. Това е тема, която той отново и отново засяга в книгата. И нищо чудно. Независимо кои сме, как живеем или дори колко дълго живеем, рано или късно ще се сблъскаме със смъртта. Това е неизбежна житейска реалност.

Някои млади хора християни - носят тениски с надпис: “Не животът е кратък, а смъртта е много дълга!”. Соломон, сега възрастен човек, който очаква смъртта, се опитва да напомни на всички нас, и особено на младите, че и нашият ред ще дойде. Разбира се, ако имате късмет, ще живеете по-дълго, но единствено за да се сблъскате с “дните на злото” (старостта) и тогава да умрете. Единствената друга възможност е да сте умрели млади.

Накратко Еклисиаст отново ни напомня, че сме тленни, напомня ни за краткостта на живота – че той е “хебел”, пара, дъх. Затова никой не бива да забравя за безкрайната вечност, за това, което Бог ни предлага чрез Исус Христос – вечен живот.
Прочетете Откровение 21 и 22 глава – описанието на бъдещия свят, който Бог е направил достъпен за нас чрез смъртта на Своя Син. Кои елементи най-ярко се открояват в ума ви? Кое най-много ви трогва? Опитайте се да си представите какво ще бъде. И помнете, че това ще бъде за цяла вечност. Това е надеждата, която Бог ни предлага чрез Христос. Като имате предвид всичко това, кое друго може да има значение? Колко сериозно приемате обещанията, предложени ви чрез Исус?
Вторник 27 март
“Правене на много книги”
В Еклисиаст 12:9-12 Соломон говори за мъдростта, за знанието и за опитите си да научи другите на тях. Текстът не казва дали той има предвид всички свои книги, или само тази. Обаче идеята му е, че наистина се е опитал не само да вникне в истината, но и да я предаде на другите.

Обърнете внимание конкретно на стих 10. Той иска да намери “угодни” думи. Дали това означава, че има намерение да гали ушите на хората с думи, които те биха желали да чуят? Едва ли това е смисълът, като имаме предвид думите, които е използвал. Вероятно ключът се намира в останалата част от стиха. Той търси любезни думи, но също и “думи на истина”, написани с “правота”. Думите не са били толкова угодни, че да престанат да бъдат истинни. В края на краищата те са угодни в смисъл, че и самата Истина – Исус (Йоан 14:6), Който е умрял за човешките грехове – е угоден - поне на тези, които Го познават и Го приемат лично.

По този начин трите основни елемента от Соломоновото заключение са решаващите елементи от това, което приемаме за настояща истина. Този факт означава ли в такъв случай, че Соломон е мислил конкретно за нашето време, когато бил вдъхновен да напише това? Разбира се, че не. Всъщност то изяснява една съдбоносна истина. Още от началото Божията вест за вяра в Неговото изкупление за нас, изразена в живот на послушание към волята Му – всичко това на фона на съда – не е нещо ново. Като адвентисти ние не сме я открили. Просто сме призовани да я проповядваме на света.

С други думи, каквото и друго да ни казва Еклисиаст, поне със сигурност ни предупреждава: Мисли за това кой си, защо си тук и, най-важното, къде отиваш, когато този кратък живот - този “хебел” на съществуването - свърши. Бог ни е дал дарове, но те не са дълготрайни; нищо в този живот не е дълготрайно.

1. 
   Какво научаваме за живота, за Бога, за вярата, когато напредваме във възраст? Какви уроци възрастните могат да дадат на по-младите?
   
2. 
   Кои неща във вашата църква улесняват увличането по света? Как можем да си помагаме да избегнем тези клопки?