Изплащат болничните до 10 дни

Изплащат болничните до 10 дни

Болничните вече се изплащат до 10 работни дни, съобщиха от Националния осигурителен институт вчера.

Досега срокът за това беше 15 дни. Причината за по-бързото изплащане на обезщетенията е електронизацията на системата, припомниха НОИ. От януари работодателите подават документите по електронен път. Така бизнесът пести по 71 млн. лева на година. Лекарите също пращат листовете по интернет. Това дава възможност да хората да получават парите в по-кратки срокове. Експерти от НОИ припомниха на работниците и служителите, които ползват болнични, да не очакват изплащането да става 10 работни дни след като лекарят им го изпише. Причината е, че работодателят има право да внесе листа до пето число на следващия месец. Така че десетдневката започва да тече от момента на постъпване на болничния в НОИ.


Акад. Ваньо Митев:

Поляци се опитаха да ни откраднат резултатите от откритие

- Става дума за разработка на нашата лаборатория, свързана с веществото хомоцистеин, което е подобно на лошия холестерол. То е атерогенно и може да стимулира образуване на атеросклерозата. А както е известно, последствията от атеросклерозата като инфаркт и инсулт са на първо място по смъртност в света. В лабораторията ни се разработиха няколко методики за изследване на редица вещества, включително и такива като хомоцистеина. И така случайно установихме (дори не казвам открихме) факта, че червеното вино съдържа хомоцистеин. Това е много интересно, тъй като по принцип е известно, че червеното вино се приема едва ли не за лекарство. СЗО официално е заявила, че е полезно, но в умерени дози. И тук вече възникнаха няколко въпроса. Първо - дали този хомоцистеин преминава в кръвта и става ендогенен. Направихме изследване върху животни и се оказа, че това вещество наистина може да бъде открито в кръвта. Освен това хомоцистеинът се депозира и в различни органи и тъкани.

- Концентрира се най-вече в сърцето, мозъка и слезката. По този начин се установява, че когато се поеме екзогенен хомоцистеин, концентрацията му се покачва в кръвта и това би трябвало да е рисков фактор. Оказа се също, че витамините от групата В, които се използват за намаляване на нивата на хомоцистеина, наистина ги понижават, но не намаляват нивата във въпросните органи. Това означава, че се поставя под въпрос ефикасността на терапията с витамините от групата В. Оказа се също, че освен в червеното вино хомоцистеин се съдържа още в бирата и в хлебните продукти. Моите сътрудници установиха, че това е вследствие на производствения процес при ферментацията - на даден етап на получаването на алкохола на вино и на бира може да се появи хомоцистеин.

- Според мен е напълно реално процесът да се подобри, така че съдържанието на хомоцистеина да се понижи. Всеки един производител, който обаче ще трябва да плати, за да се изследва съдържанието на хомоцистеина, няма да е доволен. Това е естествено. Ако се стигне дотам на етикета на въпросните храни и напитки да пише съдържанието на хомоцистеина, това означава, че тези изследвания са дали някакви резултати.

- Да внимават с дозата. Тя прави разликата между отровата и лекарството. Няма нищо страшно, че има хомоцистеин в червеното вино. То си е полезно, въпросът е, че ако се прекалява, може да има обратен ео5ект. Това е проблемът. Имайте предвид, че всяка статия, която изпращаме за публикуване, среща съпротива и излиза трудно. От една страна, изследванията поставят много въпроси и на тях трябва да се намерят адекватни отговори. И понеже, както вече казах, хомоцистеинът е едно атерогенно вещество, подобно на лошия холестерол LDL, статиите привличат внимание. А същевременно, когато трябва да публикуваме нещо, чувстваме една резистентност от страна на водещи специалисти поради това, че се нарушават догми.

- И това го има в нашите среди. Едни поляци направиха опит да ни откраднат резултатите. Оказа се, че те са били сред рецензентите, на които пратихме статията си. След като я забавиха една година, ние я изтеглихме, изпратихме я на друго място и я публикувахме. Малко след това обаче излезе и статия на въпросните поляци, които се опитаха да си присвоят резултатите.

- Реформата във висшето образование тъпче на едно място. Не мога да разбера защо досега не се определи кои са изследователските университети. Това беше прието на 18 февруари и до момента нищо не е направено. В цял свят разликата в университетите се изразява в научната продукция и в нищо друго. Ако някой иска да измисля някакви нови критерии, за да пробутва този или онзи, просто дълбоко греши. Толкова е ясно кои са българските университети, които са добри в научноизследователската дейност. Всичко останало, което е заложено в реформата, също не търпи развитие. Приеха се промени, но на практика не се осъществяват. Бави се и обявяването на конкурсите за въпросните проекти за центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Според мен тази процедура отдавна трябваше да бъде задействана.

- Според мен са много, в крайна сметка държавата ще решава от какви кадри има нужда.

- Това е безкрайно несправедливо, аз съм изцяло на страната на студентите и те имат пълната подкрепа на нашия университет.

- Това не може да бъде аргумент, нито да бъде казвано от политик, който претендира, че е десен. Твърдението, че сме добре финансово и трябва да плащаме стипендиите на студентите от нашия бюджет, е абсолютен комунизъм. Това няма нищо общо с действията на един десен политик. За нашите условия ние сме сравнително добре финансово, но един аналогичен университет във Франция получава 10 пъти повече средства. Парите, които държавата ни отпуска и за които се твърди, че са много, покриват 70% от разходите за обучение. Останалите 30% идват от собствените ни приходи. Безкрайно скъпо е обучението по медицина, а най-скъпото е по стоматология. Студентите имат пълната подкрепа на нашия университет. Не може да се разсъждава по този начин. Обидно е да се каже, че сме богати, че Медицинският университет имал 100 млн. лв., каквато цифра беше казана и която не е вярна, и затова ние да плащаме стипендиите. Абсурдно е. А всъщност ние, които сме най-богатият университет, нямаме собствена сграда на ректорат, на деканат. А ние сме и единственият университет, който няма земя. Имаме ужасни спънки във всяко едно начинание, в което трябва да участваме, включително и за центровете за върхови постижения, сега трябва да представим, че имаме и земя. В момента сме в процедура да искаме парче земя, на което да си построим институт, и тя се бави. И вместо да ни помогнат, те ни гледат в парите, които в крайна сметка ние сами сме изработили.