Болници от врачанско ще връщат на здравната каса над 167 хил лв



Дата26.10.2018
Размер96.78 Kb.
www.dariknews.bg 21.10.2014 г.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1344406
Болници от врачанско ще връщат на здравната каса над 167 хил.лв.
Проверки на лекари, болници и аптеки с цел спазване на правата на здравноосигурените лица и изпълнение на договорите с РЗОК-Враца, извършиха финансовите инспектори и лекарите контрольори от здравноосигурителната институция. За първите девет месеца на 2014 г. – от януари до септември, са извършени общо 693 финансови и медицински проверки на лекари, стоматолози, медицински центрове, болници и аптеки. От тях 403 проверки са извършени на лични лекари и специалисти, 267 проверки са осъществени на болниците и 23 проверки на аптеките от региона.

При осъщественият контрол в извънболничната медицинска помощ – лични лекари, специалисти и медицински центрове са установени нарушения при 87 от общо 128 медицински проверки и 99 нарушения от 275 извършени финансови проверки.

На тези договорни партньори са наложени санкции в размер на 20 640 лв., а неоснователно получените суми, които подлежат на възстановяване са в размер на 20 377 лв. Най-честите нарушения при медицинските проверки в извънболничната медицинска и дентална помощ са свързани с неправомерно включване на пациенти в регистъра на съответния личен лекар, неизпълнение в пълен обем на дейностите по програма „Детско здравеопазване”, нарушения, свързани с диспансерното наблюдение на пациентите и договорените по вид дентални дейности.

При финансовите проверки на лечебните заведения нередностите са свързани с липсата на обявен работен график, извършване на прегледи на пациенти, които по това време са били хоспитализирани, нарушения при воденето на медицинската документация, нарушения на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и др.

При извършените проверки на аптеките е установено изписването на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване на един пациент, несъответствия между предписания брой опаковки от дадено лекарство и определената доза на прием, изпълнение на рецепти на пациенти, които към датата на отпускане на лекарствата са с прекъснати здравноосигурителни права и др. След извършеният контрол аптеките трябва да възстановят на здравната каса 9 577 лв., в това число и начислените лихви.

При осъщественият контрол на болниците са проверени общо 6775 ИЗ на пациенти, от които при 560 са установени нарушения. Общият брой установени нарушения по клинични пътеки са 560. Нарушенията, установени при проверките на болниците са неспазване на индикациите за хоспитализация и изискванията за завършена клинична пътека, непровеждане на лечение и на придружаващите заболявания на пациента, неспазване на критериите за изписване на пациенти от болница и неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и др.

Общо наложените имуществени санкции на болниците са в размер на 55 250 лв., а свалените суми от извършените проверки на надлимитната дейност и дейности, отпаднали при обработката на отчетите в интегрираната информационна система на НЗОК, са в размер на 167 534 лв.
www.zdrave.net, 21.10.2014 г.

www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=Ube%2fchuLR7I%3d
Да се върнат централизираните търгове на онколекарства, призовават онколози
Приемането на национален противораков план у нас се бави повече от две години. България е единствената страна в Европа, която не е разработила своя дългосрочна комплексна стратегия за борба с рака и това я лишава от виждане за решаването на проблемите в перспектива. Това заяви пред журналисти днес председателят на Българското онкологично дружество проф. Асен Дудов. Той е водещ на дебата „Присъда ли е диагнозата рак в България“, който се провежда в столицата по инициатива на Българското онкологично дружество и в. „Труд“.

Да бъдат премахнати търговете за онкологични лекарства по места, защото това затормозява и бави работата на онкологичните лечебни заведения, а така също и няма особен смисъл, след като НЗОК е възприела една цена. Това каза медицинският онколог проф. Галина Куртева, която призова да бъде върната централизираната тръжна процедура. Дискусия продължава с участието на водещи специалисти в различни области на онкологията, национални консултанти, представители на пациентски организации и на индустрията.

Очаквайте подробности.


22.10.2014 г.,с. 6- 7
Топ лекари иска новата власт да приеме незабавно антираковия план
Новото правителство да приеме национален антираков план, тъй като България е една от четирите държави в ЕС без важната програма за спасението на онкоболните.За това настояха вчера водещи онколози, хирурзи, уролози, патолози, специалисти по генетика и пациентски организации по време на дебата „Присъда ли е диагнозата рак в България". Той бе организиран от Българското онкологично дружество и „Труд", а в целия тираж на вестника безплатно бе разпространена и информационната книга „Кой е застрашен от рак". „Надяваме се, че проблемите на онкологията няма да останат в тази зала, а идеите и намеренията за промени, които ще бъдат споделени, ще тръгнат и по високите канцеларии, и в новия парламент", каза главният редактор на „Труд" Петьо Блъсков при откриването на дебата. „Колегите онколози, хирурзи, гастроентеролози, уролози имат успехи в лечението на злокачествените заболявания. Организационно може и да не сме добре, но и с една стъпка да напреднем днес, ще е добре за всички нас, за всички пациенти", каза здравният министър д-р Мирослав Ненков. До него бяха и двамата му заместници Лидия Нейчева и д-р Любомир Бакаливанов. На форума обаче не присъства никой от ръководството на здравната каса, чийто дефицит само за онкопрепаратите т.г. е 50 млн. лв. А от поканените депутати от всички парламентарни партии дойдоха единствено народните представители от ГЕРБ Десислава Атанасова, д-р Даниела Дариткова и ген. Стоян Тонев. Дебатът обаче уважиха директорът на агенцията по лекарствата доц. Асена Стоименова, председателят на съвета по цени проф. Николай Данчев, директори на болници като началника на ВМА ген. Николай Петров, шефката на Българската диабетна асоциация проф. Ивона Даскалова, зам.-председателят на дружеството по неврохирургия -проф. Николай Габровски и пациентски организации. „Предпазването от рак в голямата си степен е утопия. Но безспорно, който пуши по няколко кутии цигари на ден, ако жените не се преглеждат за рак на гърдата или за маточната шийка, ако продължаваме да ядем същите боклуци и да дишаме боклуци, раково болните ще се увеличават", заяви проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично дружество. Той отбеляза, че въпреки нарасналите възможност™ на медицината, вече 25 години ролята на лекаря се принизява. Онколозите удължават живота на болните, но те очакват това да се случва при 100% от пациентите. „През 1900 г. едва 5% от раково болните са преживявали 5 години, през 1990 г. този процент вече е 55, а от 1990 до 2010 г. -65 от пациентите и то във всички стадии на рака", обясни проф. Дудов.

Той призова да не се спекулира колко скъпо е лечението на раково болните, тъй като в сравнение с 30-годишното лечение на диабетика разходите са по-малко. „Само 11 % от българите с рак на простатата и бъбреците са на такъв етап от развитие на карцинома, че заболелите органи могат да бъдат съхранени. При останалите пациенти образуванията са над 4 см и се налагат тежки хирургически интервенции", съобщи проф. д-р Александър Хинев, шеф на клиниката по урология в университетската болница „Св. Марина" във Варна. В Италия например при 57% от пациентите завладените от рака органи се запазват. Проф. Хинев допълни, че много от българите не знаели, че има тестове за установяване на рак на простатата, както и че се плащат от здравната каса за мъжете над 50 г. Затова професорът предложи по-строг контрол на извършваната профилактика. А който я пропуска, да бъде глобяван. „Крайно време е здравната каса да поеме и генетичните изследвания за риска от развитие на карцином", призова проф. д-р Драга Тончева, ръководител на Университетска катедра по медицинска генетика. Тя обясни, че между 5 и 10% от всички случаи на рак се дължат на фамилна обремененост. В момента генетичните изследвания на 96 гена се плащат от пациентите и струват 800 лв. Специалистите на форума настояха още новата власт да подобри финансирането на сектора, като клиничните пътеки бъдат заменени от диагностич-но-свързаните групи или плащаните досега средства от НЗОК се повишат до 80% от сумите за лечение, които получават останалите болници в ЕС. „Изпуснахме момента в следващия програмен период 2014-2020 г. България да получи средства за онкология. Вместо това говорихме на Европа за 12 „пироговчета" (планираните от кабинета „Орешарски" 12 спешни болници -б.а.), каза Десислава Атанасова от ГЕРБ. Тя заяви, че ще продължи да се бори за по-добро лечение на болните деца и българите с рак. Пациентските организации също обещаха подкрепа срещу действия в името на болните. Главният редактор на „Труд" закри дискусията с призива депутатите да се захванат със здравната реформа, но преди това да се посъветват със здравните специалисти. „В обществото има три теми - здравеопазване, образование и съдебна система, които са без цвят. И ако продължат да се оцветяват, те няма как да вървят напред", завърши Блъсков.



ДИАНА ТЕНЧЕВА,ВАНГЕЛИНА МИХАЙЛОВА

Портретна снимка на две колони - „Никой не може да избяга от онкологичните заболявания - и най-богатите, и най-праведните, и най-красивите не могат да заобиколят съдбата си, ако им е писано да се разболеят от рак", заяви проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично дружество.

Снимка на три колони - Здравният министър д-р Мирослав Ненков пръв взе думата от лекарите на дебата „Присъда ли е диагнозата рак в България". Вдясно от него е заместникът му д-р Любомир Бакаливанов и депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.

Снимка на четири колони - Направете за няколко месеца директор на НЗОК химиотерапевт, а после лъчетерапевт и патолог, за да се коригират цените на клиничните пътеки и недостойното заплащане за усилията на онколозите, предложиха лекторите от провелия се вчера дебат. Проблемите на сектора посочиха (от ляво на дясно) проф. Галина Куртева, онкоболната Мария Златарева, старшата сестра Галя Милчева, изпълнителният директор на асоциацията на чуждите производители на лекарства Деян Денев, маг. фармацевт Калина Станева, патологът доц. Маргарита Каменова, проф. Асен Дудов, главният редактор на „Труд" Петьо Блъсков, проф. Татяна Хаджиева, проф. Драга Тончева, проф. Красимир Иванов и проф. Александър Хинев.


Проф. Галина Куртева, началник на клиника в столичната болница по онкология: 43-ма онколози за 300 000 болни
„43-ма онколози, 15 от които в София, се грижат за близо 300 000 пациенти с рак. Същите тези лекари продължават да се квалифицират и лекуват така всеки ден, както изискват международните стандарти. Не отстъпват и на йота от тях." С тази констатация проф. Галина Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в столичната болница по онкология, започна да изрежда проблемите при диагностиката и лечението на рак. Според Куртева те няма как да се решат без последователна градивна държавна политика. „Основните проблеми са пет -първият от тях е свързан с подготовката на онколозите. Образованието на студентите е недостатъчно, липсва следдипломно надграждане", посочи проф. Куртева. На второ място е недостатъчният брой специалисти, на трето - липсата на задължителна законова база на изпращане на данните в онкологичния регистър, проблеми има и със снабдяването с лекарства. „Безсмислени са търговете по места в болниците при положение, че НЗОК договаря цените. Не на последно място доставят се недостатъчни количества препарати, заради това, че компаниите нямат икономически интерес да ги внасят у нас. „В ежедневната работа се сблъскваме с недофинансирането на клиничните пътеки, които се и източват от частни клиники. А за плащането на най-новите медикаменти е нужен специален фонд", завърши проф. Куртева.
Проф. Татяна Хаджиева, лъчетерапевт: 8000 нуждаещи се са без лъчелечение
Между 5000 и 8000 са онкоболните българи, които не получават необходимото им лъчелечение заради недостатъчната апаратура. Това съобщи проф. Татяна Хаджиева, ръководител на Клиниката по лъчелечение в ИСУЛ. България осигурява лъчетерапия едва на 32% от нуждаещите се новозаболелите, докато в другите страни този процент е минимум 50. До 2020 г. броят на пациентите с тумори ще се увеличи с 50 на сто, като то 2/3 от тези случаи ще са в развитите страни като нас", посочи още проф. Хаджиева. Въпреки разрастващия се проблем обаче вече 7-8 министри не извоюват достатъчно средства за лъчелечение. А то е доказано най-евтиният вид онкологично лечение. „България е на предпоследно място в Европа по ниво на развитие на лъчетерапията, след нас остава само Албания", изброи проф. Хаджиева. Затова са ни нужни поне още 15 линейни ускорителя. В момента работят 17, те бяха закупени с евросредства, но са недостатъчно. Затова се натоварват до краен предел, амортизират се и когато се развалят, разходите на ремонт са толкова големи, че нито една болница не може да си ги позволи. Проф. Хаджиева предложи в перото за лъчетерапия да се предвидят средства и за ремонт на спасителната апаратура, а това значи още 10% отгоре.
Проф. Красимир Иванов, национален консултант по хирургия: Системата е като пациент с метастази
„Никога нещата не са толкова зле, че да не могат да станат още по-зле. Това особено важи за онкологията у нас. В момента тя е като болен, обхванат от раково заболяване с метастази. Но хубавото е, че заболяването е лечимо." Това заяви проф. Красимир Иванов, национален консултант по хирургия и ректор на Медицинския университет във Варна. Професорът обяви данни на Световната здравна организация, според които едва 41% от 192 държави имат разработени национални здравни политики срещу социално значимите заболявания, включително и раковите. „Много е важно новите управляващи да създадат междуведомствена фупа, която да разработи националния антираков план", каза проф. Иванов.

Деян Денев, изпълнителен директор на асоциацията на чуждите производители на лекарства: Има сериозен прогрес
Има сериозен прогрес при онкотерапията в България. Днес пациентите са лекувани по-добре в сравнение с предишни години, когато само 30% от заболелите получаваха химиотерапия. Нормална практика бе чрез връзки близки да търсят лекарства за свои роднини, за да не се прекъсва лечението им. Това заяви Деян Денев, директор на асоциацията на чуждите производители на лекарства. Прогресът се виждал и от доклади на НЗОК, макар че нямало солидни данни. „Предизвикателствата пред системата остават. Персонализираната терапия е бъдещето на онкологията", смята Денев. Разходите за лекарства срещу рак нараствали, но това било тенденция в цял свят.
Доц. Маргарита Каменова, патолог: Патолозите не достигат
Само 90 патолози правят най-важните изследвания за 300 000 онкоболни у нас. Броят на специалистите не е достатъчен, още повече че повечето са пенсионери или работят на няколко места и са преуморени. Това заяви доц. Маргарита Каменова, шеф на клиниката по клинична патология и консервиране на тъкани в „Пирогов". Преди прехода патолозите са били 364. А днес повечето отивали да работят в чужбина, защото у нас възнагражденията им са ниски, работят и при лоши условия. Не получават също пари по клинични пътеки, което според доц. Каменова трябва да се променено. В ЕС патолозите получавали 3000-4000 евро месечно, а в САЩ - 10 000 долара. Нямало и лекари, които да искат да специализират патология заради ниския престиж на специалността.
Мария Златарева. съдия и пациент: Нужно е съзнание за профилактика
„Аз съм един добър пример и се надявам да остана такъв, защото преминах през активно лечение и вече 5 г. съм тук, сред моите близки, работя и се чувствам добре."

Това разказа Мария Златарева, съдия и пациент с рак на гърдата. Тя благодари на всички специалисти, които са се грижили за нея, тъй като са били изключителни професионалисти. Според нея трябват повече средства за системата, но трябва и да се изгради широк кръг от здравни услуги, който да повиши общественото знание и съзнанието за нуждата от профилактика.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница