Болниците минаха на евтини антибиотици

Кадрите не решават всичко, по-важна е стабилността

С хвърлената оставка на Димитър Главчев като председател на парламента някои наблюдатели отбелязаха голяма червена точка за БСП в двубоя й с ГЕРБ. (Виж 2-а и 3-а стр.)

Така ли е наистина? Да, тежестта на червената точка идва по две линии - първо, че така "потъна" важността на ревизията на приватизацията през прехода. И второ - този път "падна" шеф на парламента, не редови депутат (както опитаха социалистите с Делян Добрев от ГЕРБ, но не успяха).

От гледна точка на държавата обаче ГЕРБ демонстрира нещо далеч по-важно от записаните точки. Първото е, че не допусна парламентарна криза, а я потуши в зародиш за по-малко от 24 часа. Второ, така показа, че за ГЕРБ е по-важен авторитетът на България, особено преди идващото председателство на Съвета на ЕС.

И трето - ГЕРБ се раздели с ценни кадри (какъвто бе и здравният министър Николай Петров), но го прави заради стабилността на държавата. Което е и големият плюс в такава ситуация.

Не ме завихряйте в скандал с българския лекар!

"БЪРЗА помощ" пак закъсня. Близо месец, след като написах статус във фейсбук за припаднало момиче пред БНТ и закъснението на линейката, лекарите от "Спешна помощ", подкрепени от Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, написаха отворено писмо срещу Мира Добрева.

И така. В първия ден от коледните пости ме заваля дъжд от думи на хора, от които другите очакват съчувствие, разбиране, подкрепа и... помощ. Като неканени гости заприиждаха заглавия, съдържащи настръхващата думичка "срещу".

"Медици от Спешна помощ в отворено писмо срещу Мира Добрева"

"Медици се възмущават от Мира Добрева в отворено писмо"

"Спешна помощ срещу Мира Добрева"

Аз съм човек, който предпочита думите, които събират. Не тези, които разделят. Затова и ОТБЛИЗО е такова предаване, затова и статусите ми до този момент са онези, които поглеждат хубавата страна на живота, сложните, въздигащи човешки преживявания. Не си позволявам да хуля, давайки си сметка, че човек може да вижда истината едностранчиво, а тя винаги има две страни.

В статуса, за който споменах, бях обективна. Описах това, което се случи и за което имам свидетели. Камерите на телевизията, без да очаквам това, всъщност са в моя защита, показвайки, че закъснението на линейката е било 42 минути! Шефът на Спешна помощ ме обвини в лъжа. Защото съм написала, че линейката е дошла на 50-ата минута. Да, сгрешила съм с 8 минути. Извинете. Когато човек чака линейка, минутите имат друго измерение. Но по-тъжното е, че така фокусът на дебата се измести. За пореден път се убедих, че в обществения спор в България не се ражда истината. Същественото се разми, "дебатът" се примеси с псевдоморални изводи за ролята на лекаря и неговата тежка работа, която абсолютно никой не оспорва. Оспорва се бързината на реакция, която е организационен, а не медицински проблем!

Практиката ми на журналист не предполага да давам оценки за състоянието на здравеопазването у нас. Чувам за скандали, източване на пари, разделения, задкулисни игри. Не съм правила разследвания, нямам доказателства и не съм писала за това. Правили са го десетки други мои колеги.

Глас в пустиня.

Аз описах случай, който видяха очите ми и документираха камерите. В отвореното писмо срещу мен, което впрочем е неиздържано, нискокомпетентно и без ясен фокус, някой иска от мен документи. Документи са видеозаписващите камери, които колегите от сутрешния блок на БНТ излъчиха. Други документи нямам, защото имаше припаднало момиче и в такъв момент на човек не може да му хрумва да се занимава с доказателства и документи.

Аз имам много работа и нямам PR и администрация, с които разполага доктор Гелев, за да организира писането на писмо срещу мен. Впрочем сигурно и той не разполага с голям административен щат, след като е било необходимо толкова много време, за да се напише едно толкова обикновено писмо.

Сега аз да попитам. Какво цели да постигне то? Очаква се да ни стресне, да не пишем, да не говорим, за да не си навличаме проблеми. Да не се налага да пишем обяснения. Да даваме отговори на отворени писма.

Ами няма да млъкнем. Ако искате, си послужете със сталинския принцип: няма човек, няма проблем.

Докато пушеше в коридора на телевизията, Гелев, размахвайки пиара си като шпага, демонстративно неглижира присъствието ми. А ми се искаше да му кажа да прочете историите на хората, които сами писаха под поста ми. Това щеше да му е достатъчно да разбере, че не Мира Добрева, а една малка България е недоволна от състоянието на спешната помощ у нас. А с организирането на подобно отворено писмо думички като "срещу" все повече ще валят. Само че потърпевши ще са най-малко виновните - ще го отнасят тези, които са на "фронтовата линия" и наистина работят. Защото Гелев може би знае най-добре как се чувстват директорите в столовете на кабинетите си, но едва ли си спомня какво е да си в линейката, в задръстванията, без необходимото оборудване....

Не опитвайте да ме завихряте в скандал с българския лекар, г-н Гелев! Щом ви е интересна страницата ми, четете я и в нея ще видите и статусите ми ЗА ТЯХ - българските лекари - моето коленопреклонно уважение и респект! Няма да скрия обаче и това, което съм видяла. Защото хиляди хора премълчават. Някои ги избива на агресия. Други смятат, че няма смисъл да се занимават. Аз повече няма да мълча, защото все пак се казвате "Бърза помощ", а не само "Помощ" и не се сърдете толкова, че очакваме да сте бързи! И да сте по-малко сърдити. Вие сте избрали работата си. А тези, които са позвънили на 112, не са имали избор - имали са нужда от ПОМОЩ!

Бърза помощ.

А след като въпросният статус има близо 4300 харесвания, 1922 споделяния и поне хиляда коментара, повярвайте, че това са хора, които са били съсипани от системата, която оглавявате. Те са моите документи - те са преживели същото, че и по-лошо. Защото от вашата работа зависи човешки живот. А той може и да угасне, ако ви няма навреме! Затова не занимавайте хората си с желанието ви за мъст. Отмъстителността не е сред качествата, които един лекар би трябвало да притежава. Вместо това опитайте да решите сложното за България уравнение, наречено "Бърза помощ". Иначе вместо вас хората все повече ще викат: "Бог да ни е на помощ".