Здраве и пенсионна реформа - приоритети за кабинета

Експерти прогнозираха, че след като фискалната стабилност, рестартът на икономиката и социалните мерки бяха приоритет в началото на управлението, идвал редът на здравеопазването, пенсионната реформа и икономиката. Два от тях бяха посочени като проблемни от лидера на ДПС Лютви Местан веднага след изборите. За това загатна и премиерът, след като миналата седмица оцеля в четвъртия вот на недоверие.

В здравеопазването ще се изведе като приоритет реформата в спешната помощ, доболничната помощ и задлъжнялостта на болниците. Вече се работи и по пенсионната реформа.

Очакванията са да бъдат обявени и две стратегии енергийната и тази за реиндустриализация. Една от мерките за реиндустриализацията, която се обсъжда, е мениджърските договори в държавните компании да се обвържат с резултатите.

Тази седмица премиерът трябва да представи и отчет за изпълнението на управленската си програма досега. Като успешни ще бъдат отчетени данъчната и финансовата стабилност, ускоряването на икономическия растеж, връщането на ДДС, свиването на сивата икономика. В социалната сфера - планът за индексиране на пенсиите всяка година, за повишаване на минималната заплата до450лв. през 2016 г., както и запазването на нисък данък за фирми и граждани.
БСП в размисъл до утре

Ясно ще е кои министри си отиват и каква ще е политиката след евроизборите
Кои от министрите ще си ходи и какъв ще е планът на БСП след евроизборите, ще стане ясно утре. Вчера следобед членовете на Изпълнителното бюро на червените са получили на мобилните си телефони съобщение, че ще заседават във вторник. Повечето висши партийци се питали дали в събота и неделя е имало среща между Сергей Станишев и Лютви Местан. Лидерът на ДПС даде знак в петък, че чака покана. Официално обаче не се знаеше дали е имало консултации.

Министър-председателят Пламен Орешарски също е имал готовност да говори със своите двама началници. Той трябва да отчете първата година управление и да обяви приоритетите през следващите месеци. Според осведомени това ще са здравеопазването и пенсионната реформа.

Във вторник вечерта те откарали малкия Радостин в спешния център в Берковица, но оттам ги изпратили към детското отделение на болницата, където обаче нямало дежурен лекар. Там Радостин внезапно получил тежък пристъп. Въпреки че веднага получил лекарства от майка си, състоянието му се влошило. "Родителите на детето не са искали лекар, ако бяха поискали, аз щях да го прегледам.

Казали са, че имат нужда от инхалация, и затова са ги изпратили в детско отделение", обяснява д-р Людмил Йоцов, завеждащ филиала за спешна медицинска по-мощ в Берковица.

Според него сестрата в детското отделение нямала право да прави манипулации без назначението на лекар.

В крайна сметка лекарствата, с които майката разполагала, свършили работа.
Лекари дават в "Бърза помощ" платени дежурства

30 лекари от Видин и Белоградчик си докарват по 120 лв. на месец в Кула, в Рудозем вземат по 50 лв. за 12 часа

Ваня Ставрева, Валентин Хаджиев
30 лекари от Видин и Белоградчик дават дежурства в спешния кабинет в граничния град Кула, за да заработват допълнително върху заплатата си. Държавата дава целеви средства за заплащане на труда им. За 12-часово дежурство са предвидени по 100 лв., но след като се платят осигуровките и се направят удръжки за данък общ доход, медиците получават около 60 лв.

На човек се падат по 2 дежурства в месеца. 120 лв. е добро заплащане, като се има предвид, че брутната заплата на лекар специалист във видинската болница с доплащанията от клинични пътеки е около 700-800 лв., а в Центъра за спешна медицинска помощ - 800 лв., казват доктори.

Кабинетът бе отворен като частична компенсация след закриването на болницата в Кула през 2010 г., когато бяха затворени общо 28 закъсали провинциални заведения. С него се осигурява

24-часово присъствие на лекар

"Тогава предложихме на колегите, които имат интерес, да сключат граждански договори. Заради доброто заплащане се явиха доста желаещи", каза директорът на Центъра за спешната медицинска помощ във Видин д-р Станислав По-ломски.

Предпочетени са лекари с опит от филиалите на спешна помощ във Видин и Белоградчик и лекари с различни специалности. Така на хората в Кула се осигурява достъп и до специалисти. Месечните графици се обявяват предварително и те знаят в кой ден в града ще има уролог например.

"Парите, които се плащат за дежурство в спешния кабинет, не са за пренебрегване, но го правя не само заради финансовата част", каза пред "24 часа" д-р Соня Иванова.

От половин година тя е управител на белоградчишката болница, в Кула дава по едно дневно и едно нощно дежурство месечно в събота или неделя. Има специалност "Вътрешни болести", стаж 27 г. и опит в оказването на спешна помощ -преди реформите 1996 г. е давала дежурства в такъв кабинет в Белоградчик.

"В Кула има само двама семейни лекари, а във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ работят фелдшери. Затова хората ни търсят и кабинетът има работа и в делнични, и в празнични дни", обяснява д-р Иванова. Още трима нейни колеги от Белоградчик са включени в графиците. Твърдят, че парите си заслужават, въпреки че сумата не е актуализирана от 2010 г., а пътните си покриват сами.

Доктори в Рудозем пък са изчислили, че парите за спешната помощ са намалели 15 пъти, откакто е закрита болницата им през 2010 г. Дотогава тя е гълтала между 36 000 и 40 000 лв. на месец.

Тогавашният здравен министър д-р Божидар Нанев разпорежда създаването на кабинет, а дежурствата на лекарите в него да се заплащат по 100 лв. на смяна. Заради големия хонорар дежурства искали да дават дори смолянски лекари. На разположение са две линейки, както и мобилен екип от шофьор и фелдшер.

"Давахме около 60 дежурства и това правеше 6000 лв. на месец. От една година насам обаче за дежурствата се плащат само по 50 лв.", казва д-р Феликс Кабаков, специалист по "Уши, нос, гърло".

Причината е, че към спешна помощ били назначени двама лекари на щат. Решението е на директора на центъра в Смолян д-р Велин Денев.

"Сега дежурствата ни намаляха до 40 и общо струват 2000 лв. месечно", казва д-р Кабаков. Той получава по около 230 лв. за дежурствата си към спешния кабинет срещу граждански договор, плаща и данъци. На час реално му се пада по 4,08 лв. Другите му четирима колеги - анестезиолог, акушер-гинеколог, кардиолог и специалист по вътрешни болести, се разписват срещу сходни суми.

"От икономическа гледна точка системата е по-добра за държавата, но не е изгодна за медика

Продължавам да давам дежурства въпреки ниското заплащане, тъй като живея в Рудозем и нямам разходи, но не знам на колегите, които пътуват от Мадан и Смолян, как им излизат сметките. За 12 часа на смяна все пак не знаеш какво ще се случи - катастрофи, смъртни случаи, инциденти в мините", казва д-р Кабаков.
В Ардино искат "пироговчета"

Ненко Станев
"Когато стане дума за проблеми в спешната помощ, се говори само за заплащане. Според мен не по-малко важен е и въпросът с техниката, защото тя е важна както за медика, така и за пациентите", казва лекарят в спешния център в Ардино д-р Мевлян Мехмед. Той застава изцяло зад идеята за т. нар. малки пироговчета.

Според 34-годишния доктор и сега разполагат с нужната техника, но тя не е достатъчно компактна и удобна за планински район. Доскоро местните медици са участвали в пилотен проект за изпробването на апарат, който предава онлайн в реално време показателите на пациента до окръжната болница в Кърджали.

"Чувстваш се много по-спокоен, защото имаш възможност да направиш консултация не просто с колега, а със специалист", твърди д-р Мехмед. Според него по този начин може да се компенсира липсата на лекари в неатрактивната спешна помощ. Той е единственият лекар на пълен щат, други двама лекари от местната болница са на половин бройка в спешното. Има 6-има фелдшери.

Д-р Мехмед получава чисто около 940 лева месечно, но твърди, че напрежението е огромно. Признава, че Стандартите за времето, в което трябва да пристигне линейката, са относителни.

В Ардинско проблемът не е трафикът, а тежкият планински район с разпокъсани села и махали.

"Ако ни извикат в отдалечено село като Русалско през зимата например, може да пътуваме и час и половина", казва медикът. Имал е случаи да гази сняг с километри.

"Тръгваш с линейката, а изведнъж пътят свършва. Идва да те посрещне с фенер близък или съсед на пациента. Вървиш, натоварен с раница с техника половин-един час, а не знаеш къде отиваш.

Извикали са те за високо кръвно, а се оказва, че пациентът е в прединфарктно състояние", разказва д-р Мехмед.

Според него именно добрата и компактна техника ще облекчи работата на медиците в тежките планински райони.



Само за година болниците са открили над 1200 нови легла

Достъпът до медицински грижи драстично се различава по области

Ванина Стоянова
Само за една година леглата в лечебните заведения са се увеличили с 1214 (2.4%). Нарастването се дължи предимно на увеличения брой на леглата в многопрофилните болници. Към края на 2013 г. в съществуващите клиники в страната могат едновременно да се лекуват 49 522 пациенти, показват данни на НСИ. Болниците са се увеличили с 3 и миналата година вече са 342.

В същото време обаче данните доказват за пореден път един от основните проблеми на здравната система - силната концентрация на болници, легла и лекари в големите градове и много по-разпръсната мрежа в труднодостъпните и малки населени места. Например многопрофилните болници (това са предимно университетските и областните здравни заведения) са 53.8% от всички в страната и в тях са съсредоточени 70.8% от леглата. Капацитетът на т.нар. МБАЛ-ове варира от 15 до 1345 пациенти (легла). В края на миналата година осигуреността на населението с болнични легла е 683.5 (спрямо 663 през 2012 г.) на 100 000 души. С най-добра осигуреност са областите Пловдив (823.7), Ловеч (821.7) и Стара Загора (811.3), а най-ниски са Перник (348.9) и Ямбол (345.2).

За същия период на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната работят 28 937 лекари - с 294 по-малко в сравнение с предходната година. Стоматолозите са 7247, като 6537 от тях имат договор със здравната каса. Медицинските специалисти по здравни грижи - медицински сестри, акушерки и др., на основен трудов договор в болниците са 48 463 (спрямо 47 806 през 2012 г.). На фона на постоянните предупреждения за липсата на медицински кадри - лекари и медсестри, администрацията в болниците нараства - през 2012 г. в болниците работят 38 220 служители с немедицинско образование, а година по-късно броят им нараства до 39 248 души.

Осигуреността с лекари в края на 2013 г. е 39.9 на 10 000 души спрямо 39.3 през 2012 г. По области този показател варира от 25.8 до 52.2 на 10 000 души. Очаквано най-много лекари на глава от населението има в големите градове с медицински университети и болници към тях. Например над средната за страната е осигуреността с лекари на 10 000 души - в Плевен (52.2), София-град (47.8), Варна (46.2), Пловдив (45.5), Стара Загора (42.7). В Ловеч стойността по този показател също е висока (41.5), макар че там няма университетски център. Най-ниски са стойностите в областите Разград (25.8 на 10 000 души население), Кърджали и Силистра (26.9) и Перник (27.0).

При осигуряването на личните лекари картината е различна. Средната стойност за страната е 6.3 на 10 000 души население. Най-висока е осигуреността в областите Сливен (8.3 на 10 000 души), Плевен (8.1), Видин (7.6), Добрич (7.4), Стара Загора и Монтана (по 7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград - 4.1, Кърджали - 4.2, и Търговище - 4.7 на 10 000 души.

НАПРЕЖЕНИЕ

Днес се очаква развръзка в кризата със спешната помощ в София, която заплашва да прелее и в цялата страна. Здравният министър Таня Андреева трябва да приеме протестиращите спешни медици от столицата. Те започнаха масово да подават предизвестия за напускане, след като миналата седмица МЗ поиска оставките на ръководството заради поредния случай с починал пациент - фотографка от столицата. През уикенда стана ясно, че министерството ще иска 20% увеличение на заплатите в спешната помощ, където хронично лошото заплащане отблъсква лекарите. За целта в бюджета за заплати и осигуровки в звената трябват 20 млн. лв. допълнително догодина. В момента сумата е 100 млн. лв. годишно.

В специална декларация представителите на Асоциацията отбелязват, че до момента здравно министерство прави всичко възможно за спешната помощ като е постигнало: въвеждане на специалностите парамедик и лекарски асистент; увеличаване на заплатите от 1-ви януари 2014 г. с 10%; подобряване на условията в спешните центрове чрез ремонти и оборудване и др.

Постижения има и в другите сфери на здравеопазването, се посочва още в декларацията. Сред тях са 2 млн. лв., заложени в бюджета на Националната програма "Майчино и детско здраве", отпускане на 6 млн. лв. за 2014 г. за 51 общински болници, промяната, според която печалбата на държавните болници вече остава за тях, а не се прехвърля към държавния бюджет и др.

Заради недоволството в Спешна помощ

Андреева се среща с медиците

Протестите на медиците от Спешната помощ продължават. За днес (понеделник) е предвидена среща между тях и здравния министър Таня Андреева. На нея ще бъдат обсъдени проблемите в Спешното и възможните решения. Ще стане ясно и кой временно ще замести досегашния директор д-р Георги Гелев.

Вместо това е необходимо обажданията на 112 за пациенти директно да се прехвърлят към медици и да има скала на спешност, категорични са от Национална асоциация на работещите в спешната медицинска помощ и от Съюза на медицинските фелдшери у нас.

Превод от НЗОК за март лечебното заведение е получило преди седмица, а пари за април все още няма. Медиците са получили само основни заплати за април, защото ръководството трябвало да плати сметките за лекарства, ток и газ.

В някои лечебни заведения пък заплати се дават, но се трупат дългове и лихви към доставчиците на ток, газ и др.


Директорът на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев:

НЗОК стана един банкомат

Полина ТОДОРОВА
- Д-р Дечев, преди дни болници атакуваха пред Върховния административен съд лимитите на лечебните заведения. Подкрепя ли оглавяваната от вас болница подобни действия?

- Чисто технически нашата болница не участва в този иск. Това обаче не означава, че не го подкрепяме - ние бяхме едни от първите, които сигнализираха за проблема с бюджетите на лечебните заведения. За съжаление от чисто правна гледна точка не виждам как въпросното Постановление 94 на Министерски съвет може да се атакува, защото то прехвърля задължения на Надзорния съвет на НЗОК да изработи правила, по които да се определят бюджетите. Те обаче не спадат в групата на нормативните и административните актове, с които се занимава ВАС.

- При предишното постановление и по методиката, по която работиха досега болниците и касата, изрично беше посочено, че НЗОК приема отчетите на болниците с две части - лимитна и надлимитна дейност. Това успокояваше ръководствата и персонала на лечебните заведения, че отчетите им са приети и в рамките на един месец извършената дейност ще се плати. Какво се случи обаче? В средата на годината това се промени чрез въпросното постановление, в което вече се казва, че аз като изпълнител не мога да фактурирам пред касата дейност, която надвишава определения ми лимит. Тази част, която е надлимитна, остава да виси в пространството и не се знае кога и дали ще бъде платена. Никъде няма и определени срокове кога ще се случи това. Ако ставаше въпрос например за 3-4% от дейността на лечебните заведения, нямаше да има такива големи притеснения, но когато говорим за риска една трета от нашата дейност да не бъде заплатена навреме, ако изобщо и бъде заплатена, това ни поставя в много проблемна ситуация. Ето, сега сме вече юни месец, а надлимитната дейност за март все още не е платена и реално сме получили около 70% от извършената дейност.

- 50-55% от средствата, които сме получили, отиват за заплати на персонала и то само по трудов договор, т.е. ще сме принудени да не заплатим допълнителните възнаграждения, което веднага ще породи напрежение. На практика ни остават едни 10-15% от това, което ни е изплатила касата, с които на кого по-напред да платиш - на доставчиците ли, за лекарства, за сметки ли? По този начин реално започваме да задлъжняваме. И тук говорим за един месец, а в момента има забавяне за два месеца от по 30%. Отлагайки заплащането на налимитната дейност с три месеца, ще излезе, че НЗОК няма да ни е платила сума равна на цялата дейност, лимитна и надлимитна, за цял един месец.

При тази ситуация всяка една болница трябва да реши как да действа - дали да извърши дадена дейност, очаквайки тя да й се заплати неясно кога, или да спре да я извършва, достигайки лимита по каса. С други думи - ще трябва да обявим на хората, че това, което имаме по договор с нея, е изчерпано за месеца и започваме да приемаме само "кешови" пациенти. За момента нашата болница продължава да работи, т.е. продължаваме да трупаме тези надлимитни дейности, като сме преценили, че с ресурса, който имаме заради факта, че болницата ни е една от малкото в България на положителен баланс, ще успеем да покрием забавянето от НЗОК. Има обаче няколко високоспециализирани дейности, които сме спрели да извършваме - например в областта на нуклеарната медицина. Ако тази ситуация се запази, мисля, че скоро ще има катаклизъм в системата. Не може да се продължава в тази система. Абсурд е която и да е било болница да може да издържи по този начин. Ние искаме, не искаме, ще трябва да спрем да работим и хората не трябва да винят нас за това.

- Това е другото нещо, за което НЗОК не иска да говори публично. Ще дам пример с болница "Иван Рилски" - ако за миналата годината тя е използвала 3% от бюджета на РЗОК-София, по настоящата методика би трябвало и за 2014 г. тя да има не по-малко от 3% . Този модел щеше да работи добре, ако ние знаехме какъв е бюджетът на столичната каса, за да преценим и размера на нашите три процента. Откакто касата е с ново ръководство, тази прозрачност изчезна. Правят се умишлени опити да се скрият тези данни. Реално в момента НЗОК дава информация за разходите за болнична помощ общо на национално ниво и отказва такива за отделните болници.

- Обяснявам си го с това, че явно някои болници са получили доста повече от това, което би трябвало да получат, тоест те са под чадър по няколко направления. На първо място - получават повече бюджетни средства, а от друга страна са привилегировани по отношение на контролната дейност. Истината е, че касата не изпълнява основната си функция, а именно да договаря дейности и в момента е нищо повече от един банкомат.

- Според мен ръководството на НЗОК прави опити да оправдае безотговорното си управление и да прехвърли вината върху други ведомства и отделни изпълнители на болнична помощ за ситуацията в здравеопазването. Това ръководство е подходило изключително безотговорно към формирането на бюджета на НЗОК 2014 г., който на практика е пълен крах. Не са извършени никакви промени по отношение на нормативната уредба, която да спре непрекъснатото роене на болници. Не може постоянно да се увеличава броят на потребителите, а финансирането на дейностите да остане едно и също. Твърдиш, че си създал нормативна уредба с действащ пазарен механизъм, а поставяш лимити, при чието формиране липсва каквато и да е било прозрачност и обективност. Не можеш на практика да поставиш системата във фалит, след като са минали само 3-4 месеца от бюджетната година. Това означава, че параметрите, които си заложил в бюджета, не са професионално преценени. За ситуацията, в която се намираме в момента, 100% отговорността лежи на плещите на ръководството на здравната каса. Държавата трябва да реагира и да направи съответните кадрови промени в там.

- Какви са мерките, които е предприела касата по отношение на лекарствената политика? Нулеви. Ние живеем в някаква парадоксална ситуация, в която европейският здравен фонд. т.е. НЗОК, отделящ най-малко средства за лекарства, в същото време е на незавидното първо място по нерационалното им изразходване.75% от бюджета за лекарствата отиват за т.нар. оригинални лекарства, които са с пъти по скъпи от генеричните. Само чрез генериците има начин да се плати за повече единици лекарства на по-ниска цена.

- На първо място - касата не трябва да заплаща за дейности, в чието изпълнение е участвал изпълнител с повече от един договор с нея. Или казано по просто - един изпълнител - един договор. Ако има райони в страната, в които е налице недостатъчност на кадри, там може да се допускат и повече договори. Но за големите райони като София, Пловдив, Варна е задължително един лекар да има един договор, така ще се спре т. нар. гастролиране на медици, които на практика обикалят страната и работят за здравни заведения, създадени с една-единствена цел - да източват касата. На следващото място - ръководството на НЗОК трябва да въведе адекватни мерки за контрол. Ние реално нямаме нито един механизъм, освен проверка на документацията, по който да се провери качеството на това, което се извършва в болниците - не можем да кажем в какво състояние един пациент влиза в болница и в какво излиза. Необходими са и категорични действия по отношение на лекарствената политика и медицинските изделия.