Борба христо Ботев (1871)



Дата17.02.2017
Размер12.78 Kb.
#15177
БОРБА

Христо Ботев (1871)
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
«Богат е», казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтаря Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на всяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в рая нeйде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
«Бой се от бога, почитай царя!»
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
мълъчи, моли се, кога те бият
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на Бога само ти се надявай:
«Боже, помилуй – грешен съм азе»
думай, моли се и твърдо вярвай –
Бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно,
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своя свещен конец...
Ще викнем ние: «Хляб или свинец!»








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница