в-к “Застраховател прес” 13-27 септември 2006г.
20% от облагаемия доход и 20% от максималния осигурителен доход за доброволно пенсионно осигуряване за хората, родени преди 1960 година, предлагат от БАДДПО
София Христова, изпълнителен директор на ПОД “Алианц България” АД
Госпожо Христова, нужна ли е нова цялостна държавна политика за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване на капиталов принцип?
-
Многократно съм споделяла, че според оценките на водещи експерти българската пенсионна реформа е една от най-успешните. Стратегическото решение на държавата още от 1994 г. да стимулира доброволното пенсионно осигуряване чрез данъчни облекчения създаде условия за развитие на осигуряването за допълнителна пенсия. Не бива да се заблуждаваме, че държавното обществено осигуряване е в състояние да осигури съществено увеличение на пенсиите. Същността на пенсионната реформа е съчетаването на задължителното държавно обществено осигуряване с допълнителното пенсионно осигуряване, като по този начин се създава възможност за формиране на нормални и достойни доходи на пенсионерите. Необходимо е последователно отстояване на възприетите принципи и установения пенсионен модел. След като реформата вече е факт, най-важната предпоставка за нейния успех е осигуряването на стабилна законодателна среда без необмислени конюнктурни промени.
Според вас кои промени в данъчното облагане, предложени от Министерство на финансите, биха създали най-сериозен проблем пред т.нар. трети стълб на осигурителната система?
- Данъчните облекчения за доброволното пенсионно осигуряване се изменяха много динамично през годините - от липса на каквито и да било ограничения върху данъчното облекчение до липса на реални стимули. Пълното освобождаване от данъци при изтегляне на суми от пенсионните фондове създава опасност от подмяна на основната функция на пенсионните фондове -дългосрочно спестяване и осигуряване на по-високи доходи след пенсиониране, и ги превръща в инструмент за избягване на подоходния данък. Разумната данъчна политика по отношение на спестяванията за допълнителна пенсия е задължително условие за стабилното развитие на тази дейност. За обществото е важно бързо и устойчиво да нараства броят на тези, които целенасочено заделят средства за допълнителна пенсия. Именно затова се нуждаем от последователна данъчна политика, която да стимулира дългосрочното спестяване за допълнителна пенсия. Честите промени и непоследователността в данъчните режими водят до сътресения в развитието на дейността.
Къде виждате вие проблема при условие че се премахва един данък, а собствените ви разчети и нивото на доходи в страната показват, че хората с доходи над 600 лв. месечно не представляват голяма част?
- Ако анализираме по-внимателно статистиката, ще забележим, че хората, които по-често проявяват инициатива за доброволно пенсионно осигуряване, са тези, на които до пенсия остават 5, 10 или 15 години, т.е. възрастовото разпределение на клиентите в доброволните пенсионни фондове е различно от средното за страната. Хората от тези възрастови групи по правило са и с по-високи средни доходи, било поради по-високите позиции или натрупания трудов стаж. Така че за гражданите, които най-силно се нуждаят и реално биха се възползвали от данъчните облекчения, тази сума може да бъде недостатъчна. Наред с това премахването на данъка за предсрочно изтегляне противоречи на дългосрочните цели на пенсионната реформа
В публичното пространство се обсъждаше 10 на сто от доходите на хората, но не повече от 10 на сто от максималния осигурителен доход, който към момента е 1400 лева, да могат да отиват в доброволно пенсионно осигуряване за допълнителна пенсия - това ли е новото изменение на проекта на ЗОДФЛ и смятате ли, че това ви удовлетворява като специалисти?
-
Това е вариант, до който се стигна на срещата между Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Министерство на финансите и водещи специалисти от бранша. Аргументите ни бяха чути и разбрани и предложенията ни предизвикаха определен интерес. В момента разговорите се водят около подобни параметри. Не трябва да забравяме обаче, че границата на данъчните облекчения трябва да отчита спецификата на доброволното осигуряване и социалните му измерения. Реформата на пенсионноосигурител-ната система няма да изпьлни целта си, ако бъдещите пенсионери не получат поне 70% заместване на доходите си преди пенсиониране. А това може да се реализира само ако се стимулира личното участие в доброволните пенсионни фондове.
Доколкото въпроса ви дали ни удовлетворява, считам, че има какво още да се желае, но безспорно този вариант е значително по-справедлив от първоначалното предложение на Министерство на финансите.
Всъщност как завърши възникналият спор по повод промените в данъчното законодателство, засягащо личните вноски в доброволен фонд. Успя ли БАДДПО да убеди представителите от Министерството на финансите, че лимитът за вноски, освободени от данък, трябва да е величина, която следва нарастването на доходите, а не абсолютна сума - т.е. да е максималният осигурителен доход...
- Според мен на този етап са налице диалог и дискусия, а не спор между Министерство на финансите и пенсионноосигурителните дружества. Обсъждането все още не е приключило и в момента сме на етап, на който обсъждаме и аргументираме различни варианти и предложения. Последното предложение на пенсионните дружества например е да бъде увеличено данъчното облекчение за доброволно пенсионно осигуряване за хората родени преди 1960 година. Аргументите за подобно предложение са, че хората от тази група не могат да разчитат на втора пенсия от задължителните универсални пенсионни фондове и би трябвало да имат по-големи възможности да заделят средства за допълнителна пенсия от доброволните пенсионни фондове. По този начин ще намалява натискът върху НОИ за увеличаване размера на пенсиите на бъдещите пенсионери. Много важно е този въпрос да бъде решен час по-скоро. Става дума за бъдещите пенсионери, които съвсем скоро ще изпитат ефекта от тази реформа, фактът, че те нямат възможност да участват в допълнителното задължително пенсионно осигуряване не им оставя друга алтернатива за осигуряване на доход след пенсиониране освен спестяване в доброволните пенсионни фондове. Именно за тази група хора ние предлагаме по-високите данъчни облекчения с таван от 20 % от облагаемия доход и 20% от максималния осигурителен доход.
И накрая би било интересно за нашите читатели да анонсирате последна информация за състоянието на ПОД „Алианц България" през шестмесечието на тази година -нетни активи, брой осигурени, доходност , място на пазара и т.н. още новости при вас...
- В консервативен бранш като нашия, бих казала, че се радваме, когато няма новости и не произвеждаме новини. Иначе продължава успешното ни развитие. Дружеството заема първо място по управлявани активи в трите пенсионни фонда, управляваме 54% от активите на всички доброволни фондове. Отчитаме стабилен ръст в управляваните активи 29% спрямо шестте месеца на миналата година. Към шестмесечието на т. г. активите на трите пенсионни фонда на Алианц България са 426 милиона лева, а осигурени в тях са 772 хиляди души. А по отношение на това какво са получили нашите клиенти ще отбележа само още 2 цифри: за 2005 година изплатените суми на пенсионери от доброволния ни пенсионен фонд са 7,3 милиона лева, а натрупаната доходност в този фонд за шестте години от 2000 г. до 2005 г. е 79%.
Въпросите зададе
ИЛЕАНА СТОЯНОВА
Сподели с приятели: |