Борис Димитров Грозданов е изпълнил и надвишава изискванията за научната длъжност „доцент. Основанията ми за това заключение са следните: Научната биография



Дата08.06.2018
Размер46.11 Kb.

СТАНОВИЩЕ


на проф. Сергей Герджиков, дфн

за трудовете на д-р Борис Грозданов

за конкурса на ИИОЗ за доцент по Философия

(направление 2.3, Философия

за нуждите на секция „Онтологически и епистемологически изследвания”)
В самото начало на това становище като член на журито, след запознаването с основния труд на д-р Борис Грозданов, приложен за този конкурс: A priory Revisability in Science, както и с останалите му публикации, аз заявявам:

Борис Димитров Грозданов е изпълнил и надвишава изискванията за научната длъжност „доцент”.

Основанията ми за това заключение са следните:

Научната биография на д-р Борис Грозданов е белязана с постоянно и силно присъствие в специализираните издания и в международните форуми.

Научната работа на кандидата в Института за Философски изследвания, сега ИИОЗ, е авторитетна и солидна.

Д-р Грозданов се стреми към публикуване (и успява) на английски език, с което влиза в пряка комуникация и излиза на реалната сцена на съвременния световен философски дебат. Основната му монография за конкурса е на английски. Кандидатът представя също три статии в реферирани и индексирани международни списания.

Кандидатът е спечелил стипендия по програмата „Мария Кюри” на Европейския съюз като един от 50-те спечелили проекта между 1700 кандидатствали. Престоят му в Оксфордския университет очевидно е решаващ за най-новото му научно развитие и за написването на солидната монография A priori Revisability in Science.

Монографията е зряло, промислено и отлично ситуирано философско изследване.

Тя е точно определена от своя автор в лабиринтите на философските дискусии относно познанието и науката в рамките и стила на „аналитичното философстване”: предлага се понятие и концепция, защитена с „априорни” и „апостериорни” аргументи от епистемичен и историко-научен тип. Понятието е „apriori revisability”. Преводът на български не е еднозначен (поне за мен), но най-точния еквивалент е „априорна ревизируемост”. Авторът не използва „justification”, нито “verification”, очевидно натоварени с емпиристки смисъл. Тук се защитава тип рационализъм или априоризъм, един неокантиански модел на научно развитие, имащ водещия си съвременен представител в лицето на Майкъл Фридман. Конкретният концепт и описание на априорните развития в математиката и емпиричните науки (теоретичната физика), априорната „проверимост”, е контрапункт и алтернатива на силните атаки на съвременния емпиризъм срещу априоризма от типа на Фридман. В негова защита авторът анализира ключови периоди от развитието на геометрията (не-евклидовите геометрии), и развитието на Специалната теория на относителността.

„Тънкият момент” на аргументацията на Грозданов се отнася до една слабост в позицията на Фридман. Признавайки емпиричната проверимост на априорните положения в науката, и свеждайки априори до неговите чисто семантични измерения, Фридман излага позицията си на опасност от пълно поглъщане от страна на емпиризма.

Авторът също развива разбиране за „мислените експерименти” в неемпиристка перспектива. Като принос той отбелязва тук, че една от най-важните функции на мисления експеримент е ревизирането на „предтеоретичната рамка”.

Конкретната теза на автора е много внимателно премерена относно емпиристкия характер на науката. Твърди се, че само в определени маменти, а не изцяло, науката се развива вън от опита. Тук е валидно трислоевото разбиране на Фридман за научната структура, в което под видимото „повърхностно” ниво на научните закони, емпирично валидни, се приемат две „глъбинни нива” – фундаментални принципи и философските метапарадигми.

Позицията ми не на рецензент, а на автор на становище не ми позволява детайлен анализ на позицията и аргументацията до степен да вляза в научен диалог на терена на самото изследване, но нека ми бъде позволено да изкажа две-три „съображения” за и против такава позиция, които не видях да са дискутирани.

Първо, самата дистинкция на „епистемичните видове” априори и апостериори е силно релативизирана след Кант. В стила на Куайн можем да изтъкнем, че всяко”априори” в естествените науки може да се „види” и опише като „апостериори” пред вид на неограничения обхват на „опита” – опит е не само наблюдението и експериментирането, но и издигането на предположения, хипотези и теории, доколкото всички те се съобразяват, адаптират към, следват опита. От друга страна, всяко емпирично „обосноваване”, всяко наблюдение дори, е формулирано на езика на теория чрез самите променливи, които се използват.

Наистина е приемливо на всеки етап на развитие на науката да е налице някакво априори – априори относно всяка текуща емпирична проверка. Но дали в познанието има и априори в безусловен смисъл? Защо не: апаратът на интелекта (както и апаратът на мозъка и неговата работа) са актуално независими от опита. Те са наши функционални структури, еволюционно развити и предназначени да се генерира самия опит, синтезирайки сетивни образи, кросмодални възприятия, понятия и категории. На всяко ниво на организация опитът се свежда до елементи, единици, които са все по-универсални. Всички те се „проверяват” в посока отгоре надолу, но се стремят към запазване такива, каквито са. А самият апарат на интелекта остава такъв, какъвто е, априори, генетично детерминиран, за този биологичен вид.

В същия смисъл едно организирано тяло е генетично „априори” спрямо средата и поведението си в нея, макар че е еволюционно отбрано чрез натиска на средата. Тялото е „априори” в смисъл на своята генетична определеност и липсата на пряка информационен поток от средата към гените. Познанието и науката едва ли се движат и работят по път, фундаментално различен от жизнения процес като цяло, затова да се противопоставят емпиризъм и рационализъм едва ли е смислено повече, отколкото да се защитават и изтъкват детайлни аргументи и проверки с оглед все по-развита теория на науката. Но ако те се превръщат в идеологеми, които резистентно и на всяка цена се защитават и атакуват, манипулирайки философските термини, това едва ли е смислено за науката и философията.

Що се отнася до „мислените експерименти”, те наистина са „априори” в смисъл на идентифициране и корекция на понятийни (предтеоретични) схеми. Но те често се превръщат в истински „материални” експерименти, и резултатът им може да противоречи на мисловния проект за „предтеоретична ревизия” и тогава играят роля на чисто емпиристки опровержения (както и на потвърждения). Такъв е случаят с „АПР” експеримента на Айнщайн, мисловно демонстриращ абсурдни следствия от квантовата механика – следствия, които се оказват съвсем реални в експеримента на Аспе.

Нека бъда извинен от кандидата и журито за това отклонение. То е плод на вдъхновението, което една истинска философска работа поражда в своя по обстоятелства недотам задълбочен, но надявам се, адекватен читател.


В заключение на това малко становище потвърждавам своята убеденост, че това е ясен случай – кандидатът, д-р Борис Грозданов, е възможно най-достойния за тази научна длъжност. Предлагам на журито да го избере за доцент по заявения конкурс.

С уважение: Проф. С. Герджиков, д.ф.н.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница