Борис Константинов, Антонио Лаков, Стефчо Стойнев



Дата31.03.2018
Размер87.41 Kb.
#63543
СВЛАЧИЩНИЯТ ПРОБЛЕМ В БЪЛГАРИЯ И ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ПРОЕКТИ

Борис Константинов, Антонио Лаков, Стефчо Стойнев

Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски”, София, Студентски град



Резюме: Територията на България се отличава с разнообразни геоморфоложки и геоложки условия и високоенергиен релеф. Поради това нивото на природния хазарт е по-високо в сравнение с повечето от европейските страни. Основен елемент на геоложката опасност са свлачищата.Те възникват при нарушаване на природното равновесие между вътрежните и външните земни сили. Често причините са от техногенен характер, като вероятността за значителни свлачищни активизации при изграждането на инфраструктурните проекти е много голяма Независимо от вложените през годините средства, свлачищният проблем в страната не е изцяло решен. Неотложни стъпки за неговото решаване са създаване на Национална геоложка служба, промяна на методологията на проучвателните дейности към оценка на свлачищния хазарт, мониторинг на основните фактори за възникване на свлачищата и незабавни инженерни мероприятия за противодействи на тези фактори.
Територията на България се отличава с разнообразни геоморфоложки и геоложки условия и високоенергиен релеф. Поради това нивото на природния хазарт е по-високо в сравнение с повечето от европейските страни. Най-опасните от гледна точка на строителството са т.н. “гравитационни геодинамични процеси”. Те включват типичните свлачища, срутищата, кално-каменните потоци. В най-новата техническа нормативна база за устройство на територията (Наредба № 12/2000) изброените геодинамични процеси са обединени под общото название “свлачища”.

Съгласно геотехническата терминология под свлачище се схваща прeместването на земни (скални) маси по склоновете под действие на собственото им тегло и други външни сили. Възникване или активизиране на свлачища е възможно при съчетаването на подходящи условия с действието на определени фактори (процеси). Условия за възникване на свлачищата са наклоненият терен, наличието на слаби земни пластове или прослойки в геоложкия разрез, плитките подземни води. Активизиращите фактори са колебанията в нивата на подземните води, промяната в геометрията на склоновете вследствие на ерозионни и абразионни процеси или техногенни въздействия, проливните дъждове, колебанията на нивата на повърхностни водоеми, съвременните тектонски движения,. Свлачищният проблем допълнително се усложнява от високата реализирана и прогнозна земетръсност на територията на страната.

Основна причина за активизираните през последните две години свлачища, при които бяха дадени и човешки жертви, са от една страна непривичните за нлиматичните условия на страната високи валежни вълни, с произтичащата от това активизация на ерозията, а от друга - техногенниге въздействия.

За броя на активните свлачища в България се цитират най-различни цифри – от 1000 до 10000. Практически те са много повече, тъй като в регистрите на службите “Геозащита”, ИА “Пътища” и БДЖ са включени само свлачищата, които са елемент на геотехническия риск, т.е. представляват реална или потенциална опасност за изградени вече съоръжения.

Свлачищата в Българпия са обособени в няколко свлачищни района. Най-голеям от тях е Черноморският свлачищен район. Особено впечатляващи са свлачищата по Северното Черноморско крайбрежие, чиито размери са от порядъка на няколко километра, а дълбочините на хлъзгателните повърхнини достигат до 280-300 m. В южно направление свлачищната опасност намалява, но въпреки това остава по-висока от средната за страната. Основни фактори за възникване на свлачищата в района са морската абразия, повишаването на нивата на подземните води в урбанизираните зони и сеизмичните прояви в Шабленската земетръсна зона.

Втори по големина е Дунавския свлачищен район. Свлачищата са привързани към високия Дунавски бряг. Основен фактор за възнтикването и периодичната им активизация е речната ерозия.

С висока съвременна активност е Предбалканският свлачищен район. Той е развит в субпаралелна ивица между Етрополе и Търговище. Особена опасност представляват свлачищата в районитеа на Троян, Сеивлиево, Велико Търново, Стражица, Антоново и Търговище. Основен активизиращт фактор е повишаването на нивата на подземните води, речната ерозия и техногенните въздействия

Свлачищният район на Подбалканските котловинни полета включва районите на Златица-Пирдоп, Казанлък и Сливен. Свлачищата са локализирани в оградните склонове на котловините. Основни фактори са подземните води и техногенната дейност.

Софийският свлачищен район е развит предимно по периферията на котловината (Банкя, Иваняне, Горна Баня, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Панчарево, Кокаляне, Лозен, Гниляне, Нови Искър, Драговищица, Божурище), но не са рядкост и свлачищата в централната й част (Лозенец, Западен парк, Земляне, Въртопо).

Югозападният свлачищен район включва райони от Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област. Свлачищата са развити по оградните склонове на неогенските басейни (Пернишки, Бобовдолски, Благоенградси, Симитлийски).

Родопският свлачищен район е най-екзотичен, но сравнително слабо проучен. Впечатляващи са свлачищата в Смолян, Кричим, Генерал Гешево. Има сериозни основания да се счита, че големите свлачища са резултат от съвременни орогенни процеси.

Свлачищата в България са предмет на продължителни проучвания. Първото документирано свлачище е от І в пр. н. е. в райна на днешна Каварна. Данни за свлачищата по Черноморското крайбрежие привеждат руски географи по времето на Кримската война. Съвременни средства за проучване на свлачищата прилага Берегов през 40-те годитни на 20 век. По-късно свлачищата са предмет на проучване на геоложките дирекции на големите ведомствени ивститути. От началото на 60-те години Геологическият институт на БАН провежда периодични наблюдения на свлачищата по Северното Черноморско крайбрежие. През 1968 година е създадена Противосвлачищната станция във Варна. Малко по-късно са такива станции са създадени в Плевен и Перник.

На територията на община Балчик се намира най-добре оборудвания полигон в Европа за следене на свлачищните движения. Той е изграден със съвместните усилия на български, немски и италиански специалисти. Освен малките тридименсионални геодезични мрежи та са прокарани инклинометрични сондажи, провеждат се GPS-наблюдения.

Как изглежда свлачищния проблем по отношение на големите инфаструктурни проекти. Най-общо може да се каже, че българската колегия не е подготвена да даде отговор на този въпрос. Независимо от вложените през различни периоди значителни средства, свлачищният проблем все още не е решен. Причините за това са както от организационно, така и от методологично естество.

В организационен аспект от особено значение е липсата на Национална геоложка служба, която да ръководи и координира проучвателните и укрепителните работи. Сега със свлачищата в населените места и вилните зони се занимават регионалните служби “Геозащита”. Свлачищата по пътната мрежа са от компетенцията на ИА “Пътища” към МРРБ. Свлачищата и срутищата по железопътните комуникации се водят на отчет в “БДЖ”. Дейностите по Инженерногеоложкия мониторинг се финансират и приемат от МОСВ. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи финансира аварийни обекти директно или чрез областните или общинските администрации. Министерството на енергетиката се занимава с инженерногеоложките дейности в минните и енергийните обекти.

Контролът по изпълнението на проучването на свлачищата, проектирането и изпълнението на противосвлачищни съоръжения, когато го има, се упражнява от различни ведомства и организации. Финансираните от МРРБ дейности са обект на инвеститорски контрол от страна на търговските дружества “Геозащита”, или от фирми за независим строителен надзор. Средствата по линия на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи се отчитат от съветите по устройство на територията, като участието на специалисти по инженерна геология или геотехника има пожелателен характер. Същите съвети одобряват и работните проекти за геозащитните строежи (укрепителните мероприятия).

Значително по-важен е методологическият аспект. Дейностите по отношения на свлачищния проблем са насочени изключително към оценка на свлачищният риск. Тоест, предмет на наблюдение и мониторинг са свлачищата който са опасни за изградени вече съоръжения. Този риск принципно неможе да бъде оценен достоверно без да се познава свлачищният хазарт.

През средата на 90-те години тогаващният Комитет по геология финансира пилотната разработка “Методика и инструкция за инженерногеоложки мониторинг”. В тази разработка бяха обосновани принципите, методологията и методиката на регистрация, проучване, оценка и управление на геоложката опасност, включително свлачищата и срутищата. На тази база бяха създадени кадастри (картографични екрани) на опасните геоложки процеси в М 1:25000 на Беленско-Свищовската низина, Дунавския бряг източно от град Русе, Българското Черноморско крайбрежие. За първи път, посредством Поасонов статистически модел, беше направена количествена оценка на свлачищния хазарт. Смисълът на тази оценка е прогнозирането на повтаряемостта на опасните геодинамични процеси в определен район, без тя задължително да се свързва с изградени вече съоръжения. Икономическата и социалната ефективност на тези оценки се определя от изискванията на Закона за устройство на територията, в частта му за определяне на териториите с предвидими природни бедствия.

Оценката на свлачищния хазарт е необходим елемент при съставянето на идейните проекти и вариантните решения на големите инфраструктурни проекти (магистралите “Тракия”, “Марица”, “Хемус,” “Струма” и “Люлин”, “Дунав мост 2”, реконструкцията на летище “София”, газопровода и петропопровода “Бургас-Александрополис”, проекта “Горна Арда”, разширението на пристанище Бургас, пътната връзка София-Ниш, тунелът “Шипка”, ЖП линията Гюешево-Крива Паланка”, ГКПП “Илинден”, “Елидже”, “Маказа и “Лесово” и прилежащите към тях комуникационни съоръжения).

Как може да се оцени “вписването” на тези мащабни съоръжения в разнообразните и преобладаващо сложни инженерногеоложки условия на страната и как ще се отрази то върху нивото на геоложката опасност. За да се даде отговор на тези въпроси следва да се изясни, че опасните геоложки явления са резултат от предимно от регионални геоложки фактори и са елемент, който поддържа динамичното равновесие между ендогенните (орогенните) геоложки процеси и екзогенните (климатични) процеси. Накратко, под действие на диференциалните тектонски движения позитивните релефни форми проявяват тенденция на относително издигане, а негативните форми – на относително понижения. В резултат се получава врязване на ерозионната мрежа, промяна на геометрията на склоновете, и в крайна нарушаване не тяхната устойчивост. Тези процеси са напълно естествени и неизбежен елемент на развитието на геоложката среда. Те протичат сравнително бавно в рамките на геоложкото време и са прогнозируеми с методите на теория на вероятностите и математическата статистика.

В процеса на урбанизация и изграждане на големи инфраструктурни съоръжения техногенната намеса става съезмерима, а често и много по-интензивна от естествените геоложки фактори, тъй като промените се извършват с много голяма скорост. Типични примери са големите изкопи и насипи (за някои от граничните контролно-пропусквателни пунктове се предвиждат изкопи с дълбочина от порядъка на 30 m), при което драстично ще се промени напрегнатото състояние на склоновете. Завиряването на нови водохранилища, кавито се предвиждат в проекта “Горна Арда”, влошава устойчивостта на склоновете, изграждащи чашата на водохранилищата и създава условия за реализация на т.н. “индуцирана сеизмичност”- проява на силни земетресения в считани дотогава за асеизмични райони. Такива земетресения са регистрирани и в съседна Гърция, след завиряване на водохранилището “Кремаста”. Съществуват инструментални данни за промяна на сеизмичния режим след изграждане на на язовирите “Искър” и “Кърджали”.

Строителният опит показва, че при рехабилитация на пътищата (т.н. ЛОТ-ове) в много участъци се получи нарушаване на устойчивостта на приоткосните зони, независимо, че техногенната намеса е с много ниска интензивност.

Необходимите, и неотложни дейности, за намаляване на свлачищната опасност, които в особена степен се отнасят за инфрастуктурните проекти, могат да се формулират по следния начин:

1. Създаване на Национална геоложка служба която да координира и управлява дейностите по оценка, прогноза и управление на геоложкия риск.

2. Промяна на методологията на проучвателните дейности, като прилаганата досега стратегия за оценка изключително на свлачищния риск (свлачища опасни за изградени съоръжения) и се предхожда, съгласно препоръките на Еврокод 8/94, с оценка на свлачищния хазарт (вероятността за реализация на свлачища с различен обхват в определена територия за определено време). Подобна стратегия е залегнала и в ЗУТ, като се регламентира изискването в устройствените планове да се определят териториите с предвидими природни бедствия.

3. Оценка (мониторинг) на ерозионните процеси от водните потоци в основата на потенциално активни склонове и незабавна корекция в тези зони, което изисква многократно по-малко средства, отколкото за укрепване на вече активизирано свлачище.

4. Превантивен контрол на състоянието на отводнителните системи по пътната и железопътната мрежа и организационната възможност за вземане на бързи мерки за ремонт на тези съоръжения.
ЛИТЕРАТУРА:
Бручев, Ил., (ред.) 1994. Карта на геоложката опасност в България, М 1:500000, с обяснителен текст – КГМР и БАН, С., Изд. БАН и ВТС, 144 с.

Константинов, Б., В. Константинов. 1989. Земетресенията като фактор за възникване и развитие на склонови деформации. – Инж. геол. и хидрогеол., 19, 39-46.



Константинов, Б., А. Лаков, С. Стойнев. 2002. Метод за количествена оценка на геодинамичните рискови категории. – в “Анализ, моделиране и контрол на геоложкия риск в нарушени територии”, 9-та Национална Маркшайдерска Конференция с международно участие, 17-21.06.2002, 255-261.
Каталог: Bulgaria -> Information
Bulgaria -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
Bulgaria -> Азия, австралия и океания
Bulgaria -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
Bulgaria -> Житие и страдания грешнаго Софрония
Bulgaria -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
Bulgaria -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
Bulgaria -> Уилиям макдоналд о м
Bulgaria -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
Bulgaria -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
Information -> Сградни конструкции


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница