Бов – две селища с една история и едно име в община своге история, традиции, туризъм



Дата25.02.2018
Размер110.1 Kb.
БОВ – ДВЕ СЕЛИЩА С ЕДНА ИСТОРИЯ И ЕДНО ИМЕ В ОБЩИНА СВОГЕ -

ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, ТУРИЗЪМ
Село Бов се намира на около 16 км северно от Своге и на 57 км от София. Село Гара Бов е на 10 км от Своге и на 51 км от София. От столицата до с. Гара Бов може да се достигне с жп транспорт или автомобил, по републикански път ІІ-16 през Искърското дефиле, за около 1 час. Разстоянието от с. Гара Бов до с. Бов е 6 км. Общата територия на двете села е 33,2 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Церово, Желен, Лесковдол, Осеновлаг, Еленов дол, Левище, село и Гара Лакатник, Заноге и Заселе. Средната надморска височина на с. Бов е около 820 м, а на с. Гара Бов – около 340 м. Населението на с. Бов, по данни от 2013 г., е 101 човека, а на с. Гара Бов – 1052-ма. Кмет на двете села е Марио Вутов. Съборът на с. Бов се отбелязва всяка година на църковния празник Спасовден, а този на с. Гара Бов – на Петдесетница. От 2006 г. насам дните между Спасовден и Петдесетница се отбелязват вече като традиционните Празници на Бов, като през всеки един от тези дни се провеждат празнични мероприятия с богата културно-историческа програма, които включват съвместни инициативи с Община Своге, Кметство Гара Бов, ОУ Гара Бов, ПГ „Велизар Пеев” гр. Своге, както и с фирми, развиващи спортно-туристическа дейност, местните спортни клубове по шахмат и футбол и др. Така двете селища символично свързват своето минало и настояще. Името на двете села идва от преданието, че през 1206 г., след смъртта на Балдуин Фландърски, плененият френски рицар Сен дьо Бьов бил заселен от цар Калоян в пределите на Искърското дефиле. Там той въздигнал крепост и завинаги оставил името си на днешното селище БОВ. Благодарение на Празниците на Бов, провеждани през годините, се раждат и местните символи – лого, знаме и герб – след специално обявени за това конкурси.

География

При Гара Бов в дефилето на Искъра климатът е умереноконтинентален, съпроводен с мъглива, влажна и студена зима, ранна пролет и прохладно лято. На територията на с. Бов климатът е умерен, а годишните температури се движат в обширен диапазон от +28°С до -25°С. Във високата билна част на землището, която надхвърля 1200-метровата граница, климатът е планински и там ветровете са най-силни.

През 1965 г. към землището на Бов са присъединени махалите „Скакля”, разположена по двата бряга на едноименната р. Скакля и „Криви лак”, разположена северно от Гара Бов, където река Искър образува живописен меандър с името Криви лак. Землището на  Бов е разположено в два обширни Западно Старопланински дяла: в Понор планина, разположена върху левия бряг на Искъра и Голема планина, разположена върху десния бряг на реката. На територията на Бов се издигат множество върхове: Яворец (1348 м), Гарван (Лешке), висок 1172 м., Свредело (1266 м), Колибища (1231 м), Кошушки (1164 м) и Издремец (1495 м). Флората и фауната в района са разнообразни. Западните склонове на хребета са обрасли с хубави букови гори. В по-долните северни склонове се срещат и дребни полухрастови гори от див габър, дъб, леска и дрян. Южните склонове са залесени с иглолистни насаждения. По обширните билни поляни през цялото лято цъфтят приказно красиви горски цветя и дъхави билки. Из клоните на дърветата свиват гнезда различни пернати - врабци, врани, сойки, диви гълъби, кукувици и яребици. В горските масиви излизат сърни, а дивите свине по правило обитават скритите части на буковите и дъбовите гори, които им предоставят достатъчна храна. Срещат се още лисици и катерици, а заекът е на изчезване.

История

В землището на с. Бов френските рицари построили нови и непознати по това време водопроводи /останки от тях са открити и извадени през 70-те години на ХХ век./, каптирали са съществуващите планински извори, давайки им свои латински имена, благоустроили и защитили селището, ограждайки го със здрави крепостни зидове.  Спомен от това далечно време са запазените и до днес в местната топонимия имена на ридове, върхове, местности, градища и извори. Такива са запазените и до ден днешен бовски родове Бугари и Латинци. Новите исторически факти, събрани през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, потвърждават това предание. На около 30 метра южно от днешната хижа „Тръстеная” могат да бъдат открити руините от средновековния манастир „Св. Панталеймон”, който е бил построен в близост до стара римска стражева станция, служила в древността за охрана. Според преданието на това място е имало древно тракийско светилище, край което, векове по-късно, последователи на учениците на Климент Охридски построили манастир. Много по-късно, за известен период от време, игумен на манастира е бил легендарният поп Мартин войвода. По време на османското робство в тази местност е имало странноприемница, обслужваща пътя, по който е минавала турската хазна. Светата обител е разрушена от турците през кърджалийските времена. Днес е запазен оброкът „Св. Панталей Пътник” със стар оброчен кръст. В местността Манастира, на 1,5 км. източно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската черква „Св. Архангел Михаил” многократно е разрушавана и възобновявана През есента на 1877 г. селищната област на Искърския пролом, в това число и село Бов, е освободена  от Османско робство. Неминуемо настъпват дълбоки социално-икономически и административни промени. При построяването на гарата се появява естествена необходимост от създаване на селище в района на железопътната линия. През 1921 год. се открива спирка, а през 1931 - гара. Това е резултат от нарастващия брой каменни кариери и необходимостта извозването на готовата продукция.

До откриването на спирката около нея е имало  само три къщи. С течение на времето се заселват все повече хора от съседни села и махали. Към 1941 г. са построени над 20 нови къщи. Гара Бов се явява като естествено средище за търговия на околните села. Постепенно се отварят кръчми, кебапчийници, сладкарница, бакалница, складове за зърнени храни, кланница, фурна, шивачница и др. По това време бовчани са се препитавали със земеделие и скотовъдство. Поради това, че доходът от нивите не осигурява прехраната на жителите на селото, се появява нужда от намиране на допълнителна работа. Възможности за това създава прокарването на жп линията през дефилето. Железницата привлича много работници за поддържането й: кантонери, стрелочници, спирачи и др. Мнозина бовчани се научават на каменарство от строителите на железницата - италиански работници. Появяват се кариери, в които работят много мъже от селото. Друга част се занимават с дърводобив. Постепенно започва да се развива рударството.

Културно-исторически забележителности

• Запазена старинна къща в махала Кошущица, в която е живял и творил Патриархът на българската литература – Иван Вазов (т.нар. Вазова къща) и старинният оброк „Св. Пророк Илия” (от 1931 г.), отдалечен на около 200 м. от нея. Последната, заедно с още няколко оцелели къщи от изоставената махала, влиза в границите на защитената природна местност Трескавец, обявена със Заповед No. 4526 от 17.11.1975 г., която обхваща левия и десен бряг от горното и средно течение на р. Трескавец.

• Останки от средновековния манастир „Св. Панталей Пътник” („Св. Панталеймон) в местн. Тръстеная, Издремец.

• Останки от късноантична крепост и руините на средновековния манастир “Св. Архангел Михаил” в м. Манастира (Градо) – Гара Бов.

• Руините на антична крепост и останки от средновековно селище по билото на връх Колибища – с. Бов.

• Старинни оброчни каменни кръстове:

- „Св. Никола” – от 1864 г. Поставен източно от селото, край стария път за махала Кръст – село Бов;

- „Св. Иван Рилски” и запазени автентични останки от древен римски път на разклона в местн. „Ключ”–с. Бов;


- „Св.св.Петър и Павел”, поставен в самия източен край на село Бов;


- „Св. Кръст” – вдясно, до разклона на пътя за х. „Тръстеная” и мах. „Кръст” (датира от края на XIX в.);

• Църквата „Възнесение Господне” - срещу кметството, в централната махала на с. Бов.

• Останки от рудници под вр. Издремец и вр. Кошушки.

• НЧ „Светлина - 1896” – Гара Бов, най-старото на територията на община Своге.



• Паметник на загиналите във войните в село Бов.
Природни забележителности

Водопад „Скакля” - защитен природен обект, обявен със Зап. No. 3794 от 11.10.1965.

Водопадът „Скакля”, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, е висок около 120 м.  Водите му „скачат” в три,  каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец.  По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, получила названието „Вазова екопътека”.

Вазова екопътека. Тя свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Благоустроена и обезопасена, тя предлага на туристите райски кътчета за отдих и божествена гледка към водопада. Тук, преди години, често се е разхождал Иван Вазов и точно тук е написал едни от най-хубавите си творби, между които и прочувствения си разказ „Дядо Йоцо гледа”, по прототип на местен жител. По стъпките на Вазов ежегодно преминават стотици туристи. Официалното откриване на реконструираната екопътека се е състояло на 29.04.2007г. Цялостното трасе на тази пътека започва от Вазовата къща в махала Кошущица, продължава по поречието на р. Трескавец, пресича р. Искър, изкачва красивия водопад Скакля, минава през землището на село Заселе и завършва при известния Зли камък.

Екопътека „Под Камико”.   Маршрутът на маркираната туристическата пътека „Под камико” започва от футболния стадион на село Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада „Под Камико“ в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността „Чичеро”, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил” и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на гара Бов.  Природни и културно-исторически забележителности, през които преминава туристическа пътека „Под камико”:

  • живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които е 80 м, в местн. „Камико“, с. Бов;

  • скално образувание „Камината”, с. Бов;

  • останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро” и оброчен кръст „Св. Дух”;

  • останки от средновековния манастир „Св.Арх. Михаил”;

  • защитена местност „Трескавец”;

Дължината на туристическата пътека е 9.3 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа. Тя е транспортно достъпна от с. Бов и от гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора. Пътеката дава възможност на любителите на фотографията за заснемане на красиви панорамни снимки или снимки на растителни и животински видове от района.

Козарска пещера - малка пещерна дупка в началото на Вазовата екопътека; карстов извор Скакля – намира се на 60 м. под водопада; „Злио камик” – мястото, където е живял прототипът на Вазовия герой от едноименния разказ "Дядо Йоцо гледа"; пещера „Сърандалица”, с обща дължина на галериите 22 м; пещерите „Яворецка”, „Пещерето” и пропастната пещера „Свредело”. Карстовите извори „Лешке”, „Джобинец”, „Варището”, „Манастира”, „Сухия”; скален феномен „Малките ритли” – между върховете Кошушки и Колибище; скален феномен „Камината” - край село Бов. Водопадите в скалния венец „При камико” - включва водопадите Скакля –1 (30 м.) и Скакля –2 (24 м.) - в югозападния край на с. Бов. Каскадни водопади по р. Бовска и р. Трескавец. Две красиви свлачищни езера в м. Тръстеная. Вековни букови дървета край хижа “Тръстеная”.

Туристически бази за настаняване на територията на Бов:

Хотел „Планинец”, Екоферма „Чемерник”, хижа „Тръстеная”, Вила „Скакля” и Вила „Аламурови”. Повече подробности търсете в сайта на Бов - www.bov.bg



Традиции и обичаи

Пресъздавенето на старият български обичай „Лазаруване" е традиция в село Гара Бов и село Бов. Съгласно традицията, на Лазаровден да дадат своята благословия тръгват момите, нагиздени с пъстри лазарски премени. По тях са нанизани парички, мъниста, а на главите си носят венци от цветя. Стопаните, облечени в традиционни носии, посрещат лазарките в домовете си и ги даряват с това, което е родила земята в този край. Според поверието, къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. „мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е здрава годината като желязото, и я дават на лазарките. Възпроизвеждането на обичая Лазаруване се организира съвместно от настоятелството на читалище „Светлина” с кметството на село Бов и Гара Бов. Намеренията на организаторите са да върнат към корените и млади и стари, с песните, танците и носиите, към богатството на местния фолклор и традиции.

Образование и култура

Целодневна детска градина – Гара Бов е открита на 26 октомври 1962 г. в сградата на местното училище. Директор на детската градина по това време е Снежана Борисова, учител – Иванка Модева. През 1975 г. детската градина – с директор Графка Вачева – е преместена в старото училище. През годините детската градина е била базова, в нея е възпитана голяма част от местните хора, а днес в нея се отглеждат техните деца и внуци. От 1991 г. и понастоящем директор е Силвия Петрова.



Учебното дело в Бов датира от далечната 1859 г., когато е открито килийно училище. През 1887 г. се поставят основите на светско училище в село Бов. След откриване на жп спирка Бов и разрастване на селището, възниква необходимостта от училище. Ето защо през 1928 г. е открито Начално училище с 21 деца и първа учителка Ана Славинска от София. Две години по-късно, през 1930 г. във вече откритата гара, пристига учителят Тодор Цветанов от София, който събира 28 ученици в пети клас. Това слага началото на Прогимназия в селището. Тъй като строящото се училище още не е готово, учебните занятия се провеждат в частни домове и коридорите на Здравната служба. Следващата година се открива шести, а по-късно и седми клас. През 1935 г. истинско училище отваря врати за жадните за знание ученици. Днес в тази сграда се помещава Целодневна детска градина. На 4 ноември 1975 г. тържествено е открита новата училищна сграда, в която доброволен труд са вложили и ученици, и учители, и родители. Новото училище е голямо, просторно, със слънчеви класни стаи. Понастоящем директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” е Людмил Грозданов, който е и председател на учреденото през 2004 г. Настоятелство при ОУ и ЦДГ - Гара Бов. Намалелият брой ученици през последните години води до сливане на класове и в начален, и в горен курс. Въпреки това училищният живот е богат на мероприятия. Ученици от училището се включват активно и в дейността на читалище „Светлина – 1896” - Гара Бов.

Читалище „Светлина – 1896” е основано на 02.02.1896 г. от учителя Сава Маринов. То е най-старото в община Своге. До началото на петдесетте години на миналия век читалището е било в с. Бов, а след това премества книжния фонд и дейността си на територията на нововъзникналото селище край железопътната линия - Гара Бов. Библиотеката е част читалището още с възникването му. Днес тя предоставя на своите читатели над 17 000 тома художествена, научна и научно-популярна литература. Интернет центърът функционира  от 2003 г. Потребителите на информационно-образователния център имат достъп до интернет  и могат да ползват  набор от редица услуги: информационни, административни, технически, образователни и др. Неделното училище по грънчарство отваря врати на 15 януари 2009 г.  за почитателите на един от най-старите български занаяти. Всяка занятчийска учебна година започва на 15 януари и продължава до 15 юни. Хоби-курсистите са на възраст от 5 до 75 години, като от отварянето на училището до днес над 75 души, от общината и от София, вече са обучени да боравят майсторски с глината. Клуб за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка”, в който участват най-вече възрастни жени, които се събират всеки последен петък в месеца от 15:00 ч. и изработват различни плетива. Техните произведения след това могат да бъдат закупени от желаещите да притежават нещо автентично в Туристическия информационен център на Бов. Любителските състави са неизменна част от читалищната дейност. През последните години това са: женска певческа група Бовска китка", детско-юношески състав за народни танци Бовянче", детски състав за народни танци „Лудо младо”, формация за модерен балет Арт-М",  детско-юношеска фолклорна група Лазарки" и  любителски театър „Льо-Бов”.
Читалище „Светлина – 1896” е регистрирано през 2006 г. като издателство под името „Народно читалище „Светлина-1896”–Бов”, като досега е издало две книги – „110 години НЧ „Светлина 1896”-Бов” и „Бов – шепот от миналото”. От 2008 г. читалището организира   литературен конкурс „Защото има българи от векове”. Читалището текущо изгражда електронна база данни в областта на краезнанието, допълвайки електронните книги „Бов - шепот от миналото” и „Защото има българи от векове”. Проектите, реализирани от читалището,  целят развитие на местната общност и подобряване качеството й на живот,  както и  популяризиране на културно-историческото наследство и природно богатство в общината.

АКО ИСКАТЕ ДА:

  • получите информация за туристическите забележителности и възможностите за прекарване на свободното си време в Бов;

  • заявите желанието си за придружител по туристическите маршрути;

  • да получите актуална информация за местата за настаняване в Бов;

  • намерите ръчно изработени сувенири от местни майстори:

    • Позвънете на тел.: 07168/2232 или 0884 810 330

    • Направете своето запитване на е-mail: tic_bov@abv.bg

    • Посетете Туристическия информационен център в Гара Бов.

    • Посетете адрес www.bov.bg

А най-добре хванете влака или се качете на автомобила си и посетете тази атрактивна туристическа дестинация на място.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница