Боян боев учителят за образованието ролята на образованието в живота второ издание сила и живот

Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.”

Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета. Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят. И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество.
Прокарване пътища

При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места.

Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.”

„В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр. За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот.

Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.”

За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична:

1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено.

2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.

3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност.

От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сила. По този начин у детето ще се развие естетичен вкус, дух на активност и инициатива.

Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца.

Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят. Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма. Изобщо, трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността.
Правене лехи

Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа. Физическият труд в бъдещото училище ще играе роля, обаче ще бъде без вериги, без товар, а ще бъде едно приятно занимание. Сега трудът е станал задължителен и се смята като бреме. Физическият труд трябва да почне по възможност от най-ранна възраст. Отначало той трябва да почне по този начин: детето ще движи една количка, за да я пълни с пясък и да я пренася на друго място за някаква нужда.”

Детето с ръчни колца, с мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, според възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на градината на лехи. У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма.
Освобождение дръвчетата от гъсеници

В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват.

При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици.

Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат. От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата. Последните изследвания доказаха, че всеки вид краска действа физиологически и психически върху човека, събужда у него известни идеи, чувства и подтици.
Посаждане и отглеждане на плодни дръвчета

Красиво правило е следното: Да се съберат семената или костилките на изядените плодове и да се посадят. Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка внася нещо в човека. По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение.

Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.”
Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.

Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи.

Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото.
Залесяване на околността

Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви.

Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа.

Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети. От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани.

Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши.

Децата с радост продължават това и след като излязат от училище.

Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината.

„Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница!”

На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове.

Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр.
***

Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането. На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и богатите. Така ще се развият у децата социални чувства. Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството.

Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота.

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували.

На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват. В зеленчуковата градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата. Ако есенното копане не стане, то се прави през зимата или в хубавите дни или в началото на пролетта. През зимата се отърсват клоните от снега. В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване. През пролетта отново се намазват стъблата с вар.

В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда.

Когато училището е голямо, може да се приготви разсад и в парник.

Всички ученици в България, които са 1 200 000, за колко време могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система на обучение и възпитание в България, то тя в десет години ще бъде покрита с плодни дървета, пътищата ще бъдат очистени, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Това ще подобри и икономическото положение, понеже народа ще има храна изобилна, евтина, хигиенична, чиста и красива.

Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си. Водното растение Trapa natans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете му се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напълват с лигава течност, която е по-тежка от водата, и затова целият апарат отново влиза във водата, дето узряват плодовете. Едно карамфилово растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. Повидимому твърде страхливо, твърде загрижено, да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стъблото си със звездести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират на пътя си. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, намерили са, че за тази цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под всеки възел на стъблото. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблата на овощните дървета с катран, за да препятстват за изкатерването на гъсениците. Нека спомена и за растението паячна къклица Nigella arbensis. Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните.

Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали.

В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.”

Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата.

Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях.

Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр. искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси.
* * *

Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби. Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото.

Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов. Тогава неговата дейност ще има истинско образователно значение. Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него.

В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа.

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него.

Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.”

Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира. И с много примери ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.”

„Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.”

„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.”

По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.

Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте?”

Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот.

Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича.

Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува. Цветята цъфтят. Тебе не те интересува. Реката тече. Тебе не те интересува. Мушичката хвърчи. Тебе не те интересува. Това е Божественият принцип, който работи във всичко. Всички й помагат. Благодари на Великата природа за светлината, за въздуха и пр. Като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпче. Аз като минавам покрай едно цвете, спирам се, разговарям се с него. Казвам му: Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа.

Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата! Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло. Какви химици са цветята! Те правят това, което още човек не може да направи. Цветето взима някои вещества от почвата, други от въздуха и чрез слънчевата енергия ги свързва и създава тези чудни форми, краски и ухания!

Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат.

Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа.

Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии.

Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост.

Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”²⁰

Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.”

От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи:

„След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло.

Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае.

Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило!

Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението.

Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното.

И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи!

Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.

Идете сред природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената. И ще се отвори тогава една малка пътечка към душевната съкровищница.

Само едно нещо не забравяйте: Ако вие сами не сте така съзерцавали и не можете да преживеете това състояние, не се опитвайте да го предавате на децата. Всичко е напразно. Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз пак ще повторя: Идете погледайте!”²¹

Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава. Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите. Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях.

Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви. И в най-простите наглед работи в природата има скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота. То крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни. Помиришеш едно цвете. Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи:

„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта!”

В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.”

Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.

Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.

Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр.

По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр.

За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила:

По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях.

По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване.

При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им.

Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда.

Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа:

а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда;

б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота;

в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им.

Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: