Брак и сексуалност

Д-р Добсън отговаря на вашите въпроси

(c) 1982 by James C. Dobson

Originally published under the title of

Dr. Dobson Answers Your Questions about

Marriage and Sexuality

Tyndale House Publishers, Inc

Wheaton, IL 60189, USA

Първо българско издание:

(c) 1996 г., Издателство Нов Човек

София 1303, ул. Антим I, 28

ISBN 954-407-079-6

Превод от английски: Анна Рангелова

Редактор: Владимир Райчинов

Художник: Калина Сертева
Посвещавам с любов тази книга на своите колеги и членове на персонала, които ми помагат да ръководя нашата организация "Семейството на фокус". Пол Нелсън, Джил Мегерл, Пеб Джаксън, Ралф Зетерстен, Майк Траут и още 360 сътрудници и приятели са отдадени на принципите и ценностите, залегнали в тази книга.
Искам да използвам възможността и да им благодаря за тяхното усърдие в запазване на семейната институция.

От издателя

Ако един човек е напише осем бестселъра, участва в радиопрограми, излъчвани по 900 станции, и в седмични телевизионни предавания, гледани от 50 милиони души, той вече е звезда -- истинска знаменитост. Освен ако името му не е д-р Джеймз Добсън.

Висок и симпатичен мъж, едновременно достолепен и смирен, строг, но състрадателен, Добсън едва наскоро стана известен извън християнските среди. Благодарение на неговия консерватизъм разбирането му за първостепенното значение на семейството бързо доби популярност; традиционните ценности, които защитава, отново станаха приемливи, а идеите му -- актуални.

Може да се каже, че Добсън носи седем или осем различни "шапки". Той умее да ги сменя толкова незабележимо, сръчно и често, че след титлата си доктор по философия би могъл да прибави и умел артист. Добсън добре се справя с отговорностите си като баща, съпруг, психолог, писател, радио и телевизионен гост и говорител и асоцииран клиничен професор по педиатрия към Южнокалифорнийския университет. Той е открил тайната как да разпределя приоритетите си и да не допуска една от ролите му да доминира над останалите. И се справя блестящо.

Влиянието му в областта на детската и семейната психология се сравнява с това на д-р Бенджамин Спок отпреди 20 години. Това обаче е единствената им прилика. Добсън е консервативен, сериозен привърженик на строгата дисциплина. Той вярва, че е по-добре да използваш пръчката, за да опазиш детето, и прилага вкъщи това, което проповядва в своите филми, книги и лекции.

"Първото и най-важно нещо е, че съм посветен християнин, обяснява той. Бях възпитан в християнски дом и тези ценности са дълбоко вкоренени в съзнанието ми. Повечето от нещата, които поучавам, са резултат от традиционните християнски разбирания за семейството и дома. Щастлив съм, че Бог ме употребява в живота на хората. Не смятам, че работата ми е напрегната -- тя е нещо прекрасно. Най-трудно ми е да държа всичко под контрол и да не допускам професионалните задължения да ми пречат да бъда съпруг и баща."

Именно това неизбежно напрежение между личния и професионалния живот го подтиква през 1979 г. да запише на касети семинара "Семейството на фокус". Семинарът, обикновено изнасян лично от Добсън в продължение на ден или два, набляга на теми като християнско възпитание, подготовка за юношество, изграждане на самочувствие, конфликти между родители и деца. И когато от Уърд Пъблишърс (Тексас) му предлагат да запише всичко това на видео, той отказва. Според него никой не би седял да гледа седем филма с човек, който стои пред публика и проповядва традиционни ценности и дисциплина. Впоследствие обаче се съгласява с неохота и днес признава, че опасенията му са били неоснователни.

"Филмовата поредица беше начин да се отговори на нуждите на нашето време, си спомня той. Годишно получавах между 500 и 1000 покани да говоря, но приемах само шест на месец. Това не изглежда много, докато не осъзнаеш, че тези беседи и семинари започват да отнемат почивните ти дни в края на седмицата. Не прекарвах достатъчно време с децата си и чувствах, че пропускам нещо ценно. Филмите ми помогнаха едновременно да изпращам посланието си и да отделям повече време за дома."

Прожектирани обикновено за седем седмици (а понякога и за седем дни), филмите имат не само моментално въздействие, но и трайно влияние. Експертите от Уърд Пъблишърс казват, че около 50 милиона души вече са ги гледали, което прави средно по 100 000 човека на седмица. Повечето прожекции се провеждат в местните църкви (според последни данни -- над 50 000), но много други организации като отбори от Националната футболна лига, Асоциацията на родителите и учителите, както и обслужващия персонал на Военните сили, също са ги гледали.

Филмите бяха направени много лесно. През есента на 1978 г. Добсън изнася актуален семинар, озаглавен "Семейството на фокус" пред 3 000 човека, събрани в Аудиторията Лори в Сан Антонио. Сред специалните гости са съпругата му Шърли и майка му Миртъл, както и снимачен екип, който трябва да заснеме на видеокасети сесията, продължила ден и половина. С изключение на откриването и няколкото кадъра отблизо на публиката, съдържанието на филмите представлява Добсън, стоящ на подиума или пред голямата дъска за писане. Благодарение обаче на добре подредения му материал и непринудения му подход, подправен с анекдоти, всеки от филмите се гледа леко и бързо. Добсън се позовава на личния си опит като баща на 20-годишно момиче и 15-годишно момче и като дългогодишен клиничен професор по педиатрия към Медицинския факултет на Калифорнийския университет. Той си припомня например първото тържество на дъщеря си, на което бързо разбрал каква е йерархията сред присъстващите момичета. На основата на тези спомени той развива лекции за междуличностното съревнование сред младежите, както и за важността да имаш правилна представа за себе си. Спомените за "ужасната двегодишна възраст" на сина му са трамплин към проблема с твърдоглавите малчугани и своеволните юноши.

"Моето желание е да свържа днешното семейство с мъдростта на хилядолетната юдео-християнска етика, обяснява той. Принципите не са се изменили и са все още актуални. Спирам се на дисциплината, любовта, самоуважението, лоялността и верността между съпрузите, както и на взаимното посвещение в семейството. Тези идеи не са нови. Никога не съм твърдял, че са мое откритие. И именно защото не аз съм измислил това, което говоря, мога да бъда така твърдо убеден в него. Всъщност то е съществувало векове преди да се родя. Желанието ми беше да взема мъдростта, която е с нас от хиляди години, и да я представя на хората по подходящ и интересен начин. Надявам се да привлека тяхното внимание и да ги мотивирам да правят онова, което сами може би знаят, че е правилно."

Пример за всичко това е домът на самия Добсън. Макар че е глава на семейството и изкарва хляба, Добсън не се държи като първобитен човек, който влачи малката си съпруга за косата и изисква от нея пълно подчинение. Той поема своята част от чистенето и готвенето, като се възхищава на жена си Шърли (бивша учителка) за нейното умение да поддържа дома. Тяхното партньорство е стабилно, топло и основано на взаимно уважение.

"Женени сме вече 25 години и тя е най-близкият ми приятел. Ако ми остава да живея една-единствена вечер и трябва да избирам с кого да я прекарам, бих избрал Шърли. Ние сме дълбоко привързани и доказателство за силата на любовта ни е, че сме заедно от 25 години и тя продължава да ме запленява."

Макар че лекциите му са богато изпъстрени с истории от живота на семейството му, Добсън внимава да не поставя Шърли, Дейна и Райън на показ като на витрина. Опасността да прекали с личните примери той забелязва един уикенд, когато някой поискал автограф от сина му, който го придружавал на лекционната му обиколка. Смутеното петгодишно момче казало: "Но аз не мога да пиша!" От този момент бащата решава да отдели работата от дома. Децата му рядко слушат неговите радиопредавания (които се излъчват 30 минути дневно по 900 радиостанции), не гледат често телевизионните му предавания и не са ангажирани с преуспяващата му дейност, която докарва средно по 6 200 писма на ден в офиса му.

Независимо, че го мислят за "супербаща", той не желае да възпитава две съвършени деца "по учебник". Хората може би гледат на Добсънови като на родители за пример, с деца за пример, но самият Добсън рисува далеч по-реална картина:

"Децата ми са здрави, изглеждат щастливи и се справят в училище. Но принципите, които поучавам, не се нуждаят от Дейна и Райън за доказателство. Те ще са валидни дори ако аз се проваля като баща, защото винаги са съществували. Бог не се нуждае от мен, за да докаже това, което е казал за семейството. И тези принципи ще останат валидни дори ако моят дом рухне на парчета (моля се това никога да не става)." Добсън е уверен, че те ще са актуални и след петдесет години, много след като премине "свободното" поколение и неговите идеали бъдат изместени от нови модни течения. Той смята, че махалото отново се е люшнало към традиционните ценности. Макар в настоящия момент семейството да е в реална опасност, за щастие хората го осъзнават, търсят отговор и са отворени за информацията, която им се предлага.

"Рядко днес се споменава най-голямата опасност за семейния живот, казва Добсън. Говорим за алкохолизъм, наркотици и изневяра, но най-сериозният проблем е прекалената заетост. Става въпрос за съпрузи, които са твърде изтощени да се разхождат заедно, да се разбират взаимно, да посрещат нуждите си, да намират време за забавления, за децата си, за обща молитва. Съпругът често работи до тъмно, за да осигури добър жизнен стандарт. Съпругата също работи и се опитва да поддържа дома. И двамата са на ръба на изтощението. За мен това е най-лесният начин да се разруши едно семейство.

Вярно е, продължава Добсън, че трябва да се грижим за препитанието си, но има и по-важни неща. Защо ни е стандарт, който не сме имали допреди 30 години? Смятам, че жертваме незаменими неща, като отношенията в семейството -- любящата връзка между съпруга и съпругата, родителя и детето. Когато легнеш на смъртното си ложе и започнеш да прелистваш страниците на живота си, едва ли ще си мислиш за новата кола, за мебелите или за квартала, в който си живял. Тогава ще си припомниш кой те е обичал, кой се е грижел за теб и на кого си бил полезен. Ако тези неща са от значение в такъв момент, то те са важни и сега и ние трябва да живеем с тази мисъл."

Някои хора не биха издържали да се занимават с чужди проблеми, но Добсън е открил в това смисъла на своя живот. Той е принципен човек и неговите принципи са в сърцевината на посланието му.

"Те вършат работа, когато хората ги прилагат, вместо да оставят собствените си нужди да управляват семейството. Днешното поколение е научено да търси своите права и това, погледнато в национален мащаб, крие опасност. Разрешението на проблемите идва тогава, когато ти кажа: "Загрижен съм за теб, както и за самия себе си. Твоите нужди са и мои." Това именно прави живота стойностен, а не стиснатите зъби, свитите юмруци или гордото безразличие."

Подходът на Добсън е миролюбив и печели привърженици всеки път, когато той представя доводите си в разговор, на семинар, чрез филм или в нова книга.

"Винаги е било вълнуващо да проявявам изобретателност при откриването на нуждите и проблемите на хората, както и на начините да им помогна. Не се смятам за кръстоносец, който се опитва да промени света. Правя това, което мога. Това, което зависи от мен."

I глава

Романтичната любов

Въпреки че някои читатели няма да се съгласят с мен, любовта от пръв поглед е физически и емоционално невъзможна. Защо? Защото любовта не е просто чувство на романтична възбуда; тя включва много повече от желанието да се ожениш за възможен партньор; тя се простира отвъд силното сексуално влечение и надхвърля обществената представа за "ловната" тръпка. Това са чувства, които пламват от пръв поглед, но не те съставляват любовта.

Истинската любов, за разлика от общественото разбиране за нея, е израз на неподправена почит към другото човешко същество; тя е ясно осъзнаване на неговите или нейните нужди и копнежи за миналото, настоящето и бъдещето. Тя не е себична, а щедра и грижовна. И повярвайте ми, тези отношения човек не може да придобие от "пръв поглед".

Аз имам трайна любов към жена си, но това не е чувство, в което съм изпаднал внезапно. Аз израснах в него и процесът продължи доста време. Трябваше да я опозная, за да мога да оценя дълбочината и стабилността на характера й -- да започна да различавам нюансите на нейната личност. Близките отношения, от които процъфтява любовта, просто не биха могли да се родят за "една вълшебна вечер, прекарана на дансинга". Не можеш да обичаш някого, когото не познаваш, независимо колко привлекателен, сексапилен или подходящ за женитба е той!1

Може ли истинската любов лесно да се различи от сляпото увлечение?

Не, не мисля. Трябва дебело да подчертая следния факт: радостта от увлечението може да изглежда като най-висша форма на любов, но всъщност никога не е постоянно състояние. Ако си мислите да живеете на върха на тази планина, по-добре се откажете. Чувствата се люшкат от високо към ниско с цикличен ритъм и тъй като романтичната възбуда също е чувство, съвсем скоро тя ще изстине.

Как тогава да различаваме истинската любов от преходното увлечение? Ако чувствата са непостоянни, как човек да прецени доколко отдаден е в любовта си? На тези въпроси съществува само един отговор: Нужно е време. Най-добрият съвет, който бих могъл да дам на двойка, която замисля сватба (или е изправена пред друго важно решение), е следният: не вземайте важни, животоопределящи решения прибързано или импулсивно. Ако се съмнявате, отложете решението. Струва си всеки от нас да опита това.2

Смятате ли, че Бог предварително определя брачния партньор на всеки християнин?

Не, и да се разчита на това предположение е опасно. Един младеж, когото веднъж съветвах, ми разказа как се събудил посред нощ със силното чувство, че Бог желае той да се ожени за млада девойка, с която излизал само няколко пъти. Те дори не ходели заедно и се познавали бегло. На сутринта той й се обадил и й съобщил онова, което Бог му изявил през нощта. Момичето преценило, че не бива да спори с Бога и приело предложението. Те са женени вече седем години, ала бракът им е една непрекъсната борба още от деня на сватбата.

Ако смятате, че Бог отхвърля свободния избор и гарантира успешна женитба на всеки християнин, ще останете неприятно изненадан. Не искам да кажа, че Той не се интересува от избора на партньор или че няма да отговори на конкретна молба за напътствие в толкова важно решение. Разбира се, трябва да се стремим да разпознаем волята Му в подобно критично положение. Аз самият многократно се консултирах с Него, преди да направя предложение на жена си. Не вярвам обаче, че Той изпълнява рутинна процедура за подбиране на партньор за всички Свои деца. Той ни е дал собствено мнение, здрав разум и свободна воля и очаква да упражняваме тези способности по отношение на брака. Онези, които не смятат така, са склонни да се женят лекомислено, казвайки си: "Бог ще ни спре, ако е против." На тези уверени хора мога само да пожелая: "Успех!"3

Смятате ли, че искрената любов между двама съпрузи ще остане постоянна за цял живот?

Може и трябва да бъде така, но искрената любов е като крехко цвете. За да оцелее, тя трябва да се пази и защитава. Любовта може да умре, когато съпругът работи седем дни в седмицата, когато не оставя време за романтика, когато двамата забравят как да общуват помежду си. Трепетът на една любяща връзка може да бъде притъпен от обичайните житейски затруднения. Кое място заема бракът ви във вашата ценностна система? Падат ли му се само остатъците и трохите от претоварената ви програма или той означава много за вас и искате да го пазите и поддържате? Ако не се грижите за него, той може да се разпадне.4

На 19 години съм и още не съм омъжена. Притеснявам се, че бракът крие доста неприятности. Ако е така, защо изобщо да се омъжвам?

Лошият брак е нещо ужасно, но пък добрият е съкровище за цял живот. От опит мога да кажа, че бракът ми с Шърли е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Милиони хора биха заявили същото за своя брак.

Вижте, проблеми винаги ще има. Ако останете неомъжена, грижите ви ще са от друго естество. А по въпроса дали да се омъжите или не, ще ви дам съвета, който получих на 8-годишна възраст от неделния си учител. Името му съм забравил, но думите му помня: "Ожени се не за човек, с когото можеш да живееш; а за човек, без когото не можеш да живееш... ако изобщо има такъв." Което и да изберете, вие вече имате предимството да знаете, че брачният живот не е безметежно вълшебство -- и за да достигне своя потенциал, се изисква пълното посвещение и на двамата съпрузи.

Смятате ли, че в щастливия брак съпрузите не се карат помежду си?

Не. Най-здрави са онези семейства, в които партньорите са се научили как да воюват -- като изразяват гнева си, без да се нараняват взаимно. Има разлика между здравословния и нездравословния спор, в зависимост от това как той ще бъде разрешен. При нестабилен брак обикновено гневът е насочен директно към партньора. "Ти никога нищо не правиш както трябва!" "Защо въобще се ожених за теб!" "Как може да си толкова скучен!" "Все повече заприличваш на майка си!" Тези забележки силно нараняват достойнството и предизвикват силни вътрешни сътресения. Те разрушават брака. От друга страна, един здравословен конфликт остава фокусиран върху проблема, от който изхожда несъгласието: "Притеснявам се за всички тези сметки." "Тревожа се, като не ме предупреждаваш, че ще закъснееш за вечеря." "Стана ми неприятно от това, което каза на тържеството снощи. Почувствах се неудобно." Тези забележки са далеч по-малко разрушителни за воюващите страни. Двойката със здрави отношения може да решава проблемите си чрез компромиси и споразумения, като следващата сутрин съпрузите ще ближат много по-малко рани.

Способността да спорят правилно е може би най-важното умение, което младоженците трябва да усвоят. Онези, които не познават тази техника, обикновено са изправени пред две възможности: (1) да превърнат гнева и огорчението си в мълчание, което с годините ще се натрупва и ще загноява; и (2) да разбият достойнството на своя партньор. Съдилищата за разводи са чести домакини и на двете категории брачни двойки.5

II глава

Конфликтите в брака

Да предположим, че утре в четири часа ще съветвам човек, когото не съм срещал досега. Кой е той и какво оплакване го води при мен? Първо, вероятно това ще бъде г-жа Джоунс, а не нейният съпруг. Мъжът рядко търси пръв брачен психолог, а ако го прави, мотивът му се различава от този на жената. Тя идва, защото бракът й я подлудява. Той идва, защото съпругата му го подлудява.

Вероятно г-жа Джоунс ще бъде между 28 и 42 години и проблемът й ще ми е познат до болка. Макар детайлите да се различават, това което тя ще ми представи утре следобяд, обикновено следва точно определен модел. То ще звучи приблизително така:

Когато с Джон се оженихме, бяхме наистина влюбени. Първите няколко години имахме предимно финансови проблеми, но аз знаех, че ме обича, а и той знаеше, че го обичам. Нещата обаче започнаха да се променят. Трудно ми е да опиша какво стана. Преди пет години той получи повишение и се наложи да работи повече. Нямахме нищо против допълнителната работа, защото се нуждаехме от пари. Но това няма край. Сега Джон се прибира вечер толкова уморен, че буквално чувам как влачи крака, докато наближава входната врата. Цял ден го очаквам с нетърпение да се прибере, защото имам да му казвам толкова неща, но на него никак не му е до разговори. Поднасям му вечерята и той яде сам. (Обикновено аз се храня по-рано с децата.) След вечеря Джон провежда няколко телефонни разговора и работи на бюрото си. Обичам да слушам гласа му, докато говори по телефона. След това гледа телевизия няколко часа и си ляга. С изключение на четвъртък, всяка вечер играе баскетбол, а понякога остава на съвещание в офиса. Събота сутрин играе голф с трима свои приятели, а в неделя сме на църква. Повярвайте ми, случва се в продължение на един-два месеца да не водим истински задълбочен разговор. Знаете какво имам предвид. Чувствам се самотна у дома, с три деца, които ми се качват на главата. Повечето ми съседки работят и нямам приятелки. И други неща ме дразнят у Джон. Рядко ме извежда на вечеря, миналия месец дори забрави годишнината ни и изобщо не знам откога не ми е казвал нежна дума. Не може да различи роза от карамфил и изписва на коледните си картички просто "Джон". Между нас няма топлина и близост, макар че в края на деня иска да правим секс. И така, ние лягаме, без да сме общували седмици наред. Дори не се опитва да ме разбере, да бъде мил и нежен, а очаква да съм страстна и отзивчива. Честно казано, не мога. Разбира се, изпълнявам задълженията си на съпруга, но не оставам удовлетворена. И след като двеминутната близост приключи, Джон заспива, а аз лежа обидена до него и се чувствам като евтина проститутка. Можете ли да повярвате, че се чувствам сексуално използвана от собствения си мъж! Господи, как ме потиска това! Всъщност напоследък съм страшно депресирана и нямам никакво самочувствие. Струва ми се, че никой не ме обича, че съм отвратителна майка и лоша съпруга. Понякога си мисля, че и Бог дори не ме обича...

Нека ви разкажа какво става напоследък между нас. Карахме се много, буквално воювахме. Това беше единственият начин да привлека вниманието му. Миналата седмица направихме сериозен скандал пред децата. Беше ужасно -- сълзи, викове, обиди. Преспах две нощи при майка си и сега единственият изход, който виждам, е развод. Джон не ме обича и това няма да го трогне особено. Ето защо дойдох при вас. Искам да знам дали ще постъпя правилно, ако сложа край на всичко това.

Г-жа Джоунс говори, сякаш е единствената жена на света с подобни проблеми. Но не е. Според мен 90% от разводите всяка година са резултат от нещата, които тя описва -- изключително зает съпруг, влюбен в работата си, безчувствен, неромантичен и необщителен, и самотна, уязвима и мечтателна съпруга, която дълбоко се съмнява в човешката си стойност. Те се превръщат в прекрасна комбинация -- той работи като вол, а тя мърмори непрекъснато.

Съпругът ми е някак си нечувствителен към моите нужди, но вярвам, че е готов да се промени, ако му покажа, че се различаваме. Можете ли да ми помогнете да му представя нуждите си по подходящ начин?

Първо, нека ви кажа какво не бива да правите. Не прибягвайте към "насилваща техника": безкрайно натякване, мърморене, оплакване и обвинения. Ето как изглежда този подход спрямо изтощения съпруг, който току-що се е прибрал у дома: "Джордж, няма ли да оставиш този вестник и да ми отделиш пет минути? Само пет минути -- много ли ти се виждат? Е, да! Ти никога не се интересуваш какво чувствам аз. Откога не сме вечеряли някъде навън? Но дори да отидем, ти ще си вземеш и вестника. Да ти кажа, Джордж, понякога си мисля, че с децата вече не те интересуваме. Сигурно ще получа шок ако веднъж... поне веднъж ми покажеш малко любов и разбиране..." и т.н.

Явно това не е начинът да привлечете вниманието на Джордж. Така само дразните слуха му и в отговор получавате ръмжене.

Вместо това трябва да търсите възможност в моментите на близост и разбирателство. За да има полза, трябва да изберете подходящото време, място и начин.