Брак и сексуалност

1. Време. Изберете момент, когато съпругът ви е по-отзивчив и в добро настроение. Тази възможност може да се появи след вечеря, когато загасите лампата, или пък в свежестта на утрото. Най-неподходящото време от деня са първите 60 минути след прибирането му от работа, защото това е критичният час. Не започвайте сериозен разговор, без предварително да сте го обмислили и планирали.

2. Място. Най-добре е да помолите мъжа си да ви заведе на някое приятно място (напр. през почивните дни). Ако откаже по финансови причини, спестете пари от домакинския бюджет или по друг начин. Друга алтернатива е да наемете детегледачка и да излезете сами на закуска или на вечеря. Ако и това не става, изберете време у дома, когато децата са заети и телефонът е изключен. Най-общо казано, колкото по-далече сте от дома (с неговите грижи, проблеми и напрежение), толкова по-голям е шансът за откровен разговор.

3. Начин. Изключително важно е вашият съпруг да не приеме разговора като лично нападение. Защитните ни рефлекси веднага се събуждат, когато някой ни обвинява. Не ги задействайте. Вместо това отношението ви трябва да е възможно най-топло, любящо и предразполагащо според конкретната обстановка. Уверете го, че ще говорите за своите нужди и желания, а не за неговите слабости и недостатъци. Съобразявайте се и с емоционалното му състояние. Отложете разговора, ако е напрегнат от работата си или ако скоро е бил наранен от нещо. Когато времето, мястото и начинът ви позволяват, изразете най-дълбоките си чувства. И като всеки добър войник, бъдете готова!

Мислите ли, че жената трябва да се държи като послушно кученце, което чака господарят му да го погали?

Определено не! Едно от първите умения, които съпрузите трябва да научат, е как да пазят самочувствието и самоуважението си. Това е област, на която трябва да наблегнете сериозно. Забелязал съм, че много (ако не и повечето) бракове страдат от неспособността на съпрузите да разберат една универсална черта на човешката природа: ние ценим онова, към което се стремим, а подценяваме това, което вече сме постигнали! Мечтаем за онова, което нямаме, но когато то стане наше, го пренебрегваме. Никоя играчка не е толкова желана, колкото онази, която детето възхитено гледа зад витрината. Рядко скъпият автомобил носи мечтаното удовлетворение на своя купувач. Това се отнася в голяма степен и за романтичните истории (и по-специално за мъжката страна).

Да разгледаме уникалната история на Дон Жуан. Сърцето му бие лудо по загадъчната принцеса, която му се изплъзва, оставяйки своята стъклена пантофка. Той насочва цялата си енергия да открие коя е тя. Силното му желание обаче се дължи на факта, че не я притежава. В момента, когато неговите мечти станат реалност, той започва да се пита: "Това ли искам наистина?" И по-късно, когато отношенията им станат рутинни, той среща нова принцеса и започва да се чуди как да напусне предишната. Не искам да кажа, че всички (или повечето) мъже са непостоянни и користни като този безделник. Но в една или друга степен много мъже и жени се ръководят от същите импулси. Често пъти съм виждал как отегчението и изтощението се превръщат в копнеж да отхвърлиш партньора си и да си тръгнеш. След толкова години "ненужният" внезапно е озарен от ново романтично желание и отчаяна надежда.

Този принцип е особено актуален в момента за самия мен. Пиша тези редове в чакалнята на голяма болница, докато съпругата ми е подложена на операция. Писането намалява напрежението и безпокойството ми. Винаги съм бил близо до Шърли, но тази сутрин любовта ми към нея е по-силна от всякога и аз я оценявам истински. Само преди минути от операционната излезе един хирург и съобщи на мъжа до мен, че жена му е болна от рак. Използваше термини като "неблагоприятно патологично изследване" и "злокачествени образувания". След около час ще разговарям с хирурга на Шърли и се чувствам много уязвим. През изминалите 14 години любовта ми към Шърли не ме е напускала, но никога не е била така силна, както в този критичен момент.

Знаете ли, чувствата ни се влияят не само от трудностите, но и от страха от безвъзвратна загуба. (Докато пишех това, хирургът пристигна и ми съобщи, че жена ми е оперирана и патологът не е открил злокачествена тъкан. Колко съм благодарен! Дълбоко съчувствам на семейството, което нямаше това щастие и на чиято трагедия станах свидетел.)

Простете ми за многословието, но пак ще повторя: ние копнеем за онова, което не можем да имаме, а не ценим това, от което не можем да избягаме. Тази аксиома важи за романтичните истории и сигурно е повлияла и на вашия любовен живот. Бракът обаче нито я премахва, нито я променя. Винаги когато единият от партньорите се унижава и подценява, когато разкрива, че се страхува да не бъде отхвърлен, когато моли и проси за помощ, той среща презрение от страна на този, когото обича и от когото се нуждае. Както и в предбрачните отношения, нищо не угасява романтиката повече от това, единият да се разкрие емоционално, в замяна да получи неразбиране и независимо от това да каже: "Няма значение колко лошо се държиш с мен. Ще остана в нозете ти, защото не мога без теб." Това е най-добрият начин да се погуби едно красиво приятелство. Какво да предложа тогава? Съпрузите да показват своята независимост като се бият и хапят? Не! Да се предизвикват, като си играят на котка и мишка? Категорично не! Просто предлагам двамата да се опитат да запазят взаимното уважение и личното си достойнство.

Чувствам, че губя своя съпруг. Той проявява признаци на отегчение и пълна липса на интерес към мен. Държи се грубо на публични места, а в къщи непрекъснато мълчи. И разбира се, нямаме сексуален живот. Молих го да се опита да ме обикне, но от ден на ден губя надежда. Какво да направя, за да спася брака си?

Това са симптомите на състояние, което наричам "синдром на капана". В повечето случаи мъжът мисли: "Вече съм на 35 години и няма да се подмладя. Наистина ли трябва да прекарам целия си живот само с тази жена? Тя е толкова досадна, а има други, които ме привличат много повече. Но няма изход, защото съм вързан." Обикновено тези чувства пораждат напрежение в семейството и предшестват тайната изневяра.

Как да реагира една жена, когато прочете мислите на мъжа си и осъзнае, че той се чувства хванат в капан? Най-лошото нещо, което би могла да направи, е да затегне примката. И все пак това често е първоначалната й реакция. Като се замисли колко скъп й е той, какво би правила без него и дали в живота му няма друга жена, нейното безпокойство може да я накара да го сграбчи и задържи здраво. Нейните молби го карат да я цени все по-малко и връзката им продължава да се разпада.

В своята практика обаче съм открил по-добър начин. Най-успешният подход да привлечете вашия партньор не е като тичате след него. Съпругата също трябва малко да се отдръпне, а не да казва: "Защо се отнасяш така с мен? Защо не говориш с мен? Не те ли интересувам вече?" Когато минава покрай съпруга си в стаята, вместо да го докосне както обикновено, тя може просто да го подмине. Да отговаря на мълчанието му с мълчание. Да не бъде враждебно настроена или агресивна, нито пък готова да избухне, когато я попита какво има. Вместо това да отговаря кротко, но твърдо, с достойнство и загадъчност. Резултатът от това поведение е, че вратата на капана се отваря. Вместо да се вкопчва в него като пиявица, тя разхлабва примката и на свой ред го провокира. Той започва да се чуди дали не е отишъл твърде далеч и дали не е на път да изгуби нещо много ценно. Ако и това не го промени, връзката е вече мъртва.

Трудно ми е да обясня какво имам предвид и съм сигурен, че някои читатели няма да ме разберат правилно. Не трябва нито гневно да тропате с крак и да търсите своето, нито пък мълчаливо да се сърдите и цупите. Няма нищо по-неприятно от разгневена жена, готова на всичко, за да постигне целта си. Не, решението не е във враждебността, а в смиреното отстояване на личното достойнство.

С други думи, достойнството в брака се запазва по същия начин, по който е било създадено: "Обичам те и съм ти се посветила напълно, но мога да правя само това, което зависи от мен. Не мога да изисквам да ме обичаш в замяна. Ти дойде при мен доброволно, когато решихме да се оженим. Никой не ни е принудил да се обвържем един с друг. Сега отново е нужна свободна воля, за да запазим любовта си. Дадох всичко от себе си и ако ме напуснеш, ще бъда съкрушена и наранена. Но няма да те задържам и някак си ще преживея раздялата. Както преди не съм изисквала твоите чувства, така и сега мога само да те моля за тях." Това разхлабване на примката често води до коренна промяна в отношенията.

Много обичам жена си (а съм убеден, че и тя ме обича), но през последните години връзката ни е станала инертна. Сякаш единствено домашните задължения ни свързват -- да чистим къщата, да се грижим за децата, да поправяме покрива и т.н. -- знаете ежедневните отговорности. Как да избегнем този убийствен начин на съществуване? Как да съживим брака си?

Ситуацията, която описвате, наричам "праволинеен живот". Това са онези безкрайни задължения, които задушават и умъртвяват брака. За да го запазите, ще трябва да пожертвате някои ценни неща. Предлагам ви да възстановите някои съставки на съвместния живот, на първо място -- развлеченията. Със съпругата си трябва да излизате сами поне веднъж седмично, като оставяте децата у дома. Освен това може цялото семейство да излизате и да спортувате заедно -- можете да играете на тенис или федербал, да плувате, да карате на ски...

Второ, нужно е да поддържате романтичния огън с любовни бележки, вечери на свещи, неочаквани пътувания през почивните дни и други изненади.

Трето, трябва да запазите част от времето и енергията си за пълноценно сексуално общуване. Уморените тела предполагат уморен секс. Към физическите взаимоотношения може и трябва да се подхожда творчески.

Четвърто, най-здрави са браковете, в които съпрузите се изграждат взаимно. Личните потребности могат да се посрещат и нищо не допринася повече за близостта и стабилността, колкото явно изразеното уважение към личността на другия.

Всеки трябва да изпълнява ежедневните си задължения, но те не бива да нарушават психическото и физическото здраве и брачната хармония.

Забелязвам, че съпругът ми не ме разбира. Не чете книгите, които му предлагам, не желае да посещава семинари и да слуша касети и не разговаря с мен за проблемите ми. Въпреки това той е добър човек -- верен ми е и винаги е бил чудесен баща. Какво предлагате да направя?

Отговорът ми сигурно няма да ви задоволи. Но той съответства на Божията воля. Съветът ми е да промените това, което може да се преустрои, да изясните онова, което другият ще разбере, да се учите взаимно дотолкова, доколкото е възможно, да видите какво може да се подобри, да разрешите въпросите, които могат да се уредят, и да направите компромиси, където можете. Създайте възможно най-добрия брак от две несъвършени човешки същества с напълно различни характери. Но относно всички остри ръбове, които не могат да се изгладят, и грешките, които не могат да се поправят, изградете у себе си далновидност и положете усилия да приемете нещата такива, каквито са. Първият принцип на психическото здраве е да приемете онова, което не може да се промени. Безкомпромисните сблъсъци могат да ви съсипят, ако не решите да им се противопоставите. Можете да останете твърда независимо от обстоятелствата, но можете и да отстъпите малодушно. Някой беше написал:

Животът не ми дава мир или щастие -- аз сам трябва да ги потърся.

Той само предлага ми време и място -- а аз трябва да ги запълня.

Готова ли сте да приемете, че съпругът ви може би никога няма да успее да посрещне всичките ви нужди и желания? Рядко един човек може да удовлетвори всеки копнеж и всяка нужда в живота на друг. Тази монета има и обратна страна. Вие също не сте съвършена съпруга. Както той не може да откликне на всички ваши емоционални потребности, така и вие не сте "машина за секс", която да е на разположение 24 часа в денонощието. Партньорите трябва да се примиряват с човешките си слабости и грешки, с раздразнителността, умората и нощните "главоболия". Добър брак не е този, в който всичко е съвършено. Добър брак е онзи, който с далновидност надживява множеството "неуредици". Благодаря на Бога, че съпругата ми Шърли подхожда към мен именно така!

На два пъти споменахте думата "далновидност". Бихте ли обяснили какво имате предвид?

Нека го кажа по друг начин. Ако преосмислите начина, по който гледате на вашия съпруг, ще откриете у него много добри качества. Надарената писателка (и моя приятелка) Джойс Линдорф обяснява това по-добре от всеки друг. През ранните години на своя брак тя се ядосвала на мъжа си по редица причини. Съвсем непреднамерено Дик я обиждал с поведението си и с особеностите на своя характер. Например всяка вечер, преди да си легнат, той питал: "Джойс, заключи ли задната врата?" Тя отговаряла утвърдително, но въпреки това Дик отивал до вратата, за да се увери сам. Поведението му можело да означава само две неща. Той или не й вярвал, или я смятал за твърде разсеяна. И двете алтернативи я вбесявали. Този сценарий се повтарял при много други подобни конфликти между тях. Една вечер, когато Дик отивал да види дали е заключено, Господ проговорил на Джойс:

"Погледни го от добрата му страна, Джойс."

"Какво имаш предвид, Господи?" -- запитала тя.

"Аз направих така, че съпругът ти да проверява вратата. Той е човек на подробностите и точно затова е толкова добър банкер. Той може да прегледа месечния баланс и веднага да открие сгрешената цифра, която другите не са забелязали. Аз съм му дал тази способност, за да може да се справя с отговорностите си в банката. Да, Джойс, Аз накарах Дик да проверява вратата и искам да го приемеш такъв, какъвто е."

Какво чудно прозрение! Много често най-дразнещата черта от характера на мъжа е следствие от качеството, което съпругата му цени най-много у него. Може би именно пестеливостта и скъперничеството, които тя толкова ненавижда у него, са му помогнали да успее в работата, на която тя се възхищава. Или пък отзивчивостта към майка му, предизвикваща ревността на съпругата, може би е едно от измеренията на неговата преданост към собственото му семейство. Може би неговата устойчивост, така ценна за жена му, да е свързана с липсата на спонтанност и енергичност у него в ежедневието. Бог е дал на съпруга ви определен темперамент и вие сте длъжна да приемете онези черти от характера му, които не могат да се променят. В крайна сметка и той трябва да направи същото по отношение на вас. Това имах предвид като казах, че Бог желае да се приемате с различията си. Той иска да бъдем твърди и да възприемаме този живот като преходен и несъществен. Апостол Павел изразява това най-добре, пишейки от затвора на своите приятели:

"Научих се да съм доволен в каквото и състояние да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея. Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепява." (Филипяни 4:11-13)

Трябва да призная, че мъжът ми е неспособен да задоволи моите нужди. Той е неромантичен, необщителен и винаги ще бъде такъв. Положението е наистина безнадеждно и вместо да търпя, както предлагате, вече мисля за развод. Все още обаче се колебая и се "боря" със себе си. Според вас разводът изход ли е?

Познавам много жени с вашия проблем. Те обмислят ден и нощ възможността за развод, като претеглят многобройните недостатъци и главното преимущество: да избягат. Те се безпокоят как раздялата ще повлияе на децата, как ще ги издържат финансово и какво ще кажат на родителите си. Отново и отново премислят всички плюсове и минуси. Да го направят ли или не? Идеята за раздяла едновременно ги отблъсква и привлича.

Това колебание ми напомня един много стар документален филм. Кинооператорът заснел едно драматично събитие, което се развило на Айфеловата кула. На върха й стои наивен "изобретател", който конструирал комплект криле за летене. Той ги прикачва към ръцете си, за да полети, но се страхува, че няма да се получи нищо. Приближава се до парапета и поглежда надолу, след което се дърпа назад. Пак пристъпва напред и се качва на перилото, за да скочи, но отново се връща. Дори онази толкова несъвършена камера успява да улови вътрешната борба у този човек: "Да скоча ли или не? Ако успея, ще стана герой. Ако не, ще падна и ще умра." Какъв хазарт!

Накрая той се качва, хваща се за един от лостовете и се залюлява напред-назад. После скача. В този момент камерата трябва да се насочи надолу, защото човекът пада като камък. Дори не успява да размаха "крилете" си.

В известен смисъл жената, за която говорим, е като този човек. Тя знае, че разводът е опасен и непредсказуем скок, но се надява след него да се извиси като волна птица. Ще се осмели ли да скочи? Или може би е по-добре да се върне назад? Но пък това може да се окаже дългоочакваното избавление. А пък и всички го правят. За момент тя се колебае... но накрая поема риска.

Какво става после с нея? Според моите наблюдения "крилете" не й осигуряват необходимата опора. След мъчителните законови процедури, борбата за попечителство и разпределяне на имуществото животът се връща към своята монотонност. Тя е принудена да търси работа, за да поддържа дома. Но тъй като не притежава професионални умения, може да стане само секретарка, келнерка или продавачка. Междувременно трябва да плаща на детегледачка (ако изобщо намери) и не й остават пари за лични нужди. Силите й започват да се изчерпват. Прибира се у дома изтощена, където я чакат нуждите на децата. Тя се раздразня още повече. Това е суровата действителност.

Тогава тя забелязва, че бившият й съпруг се справя отлично. Печели повече от нея и отсъствието на децата му осигурява свобода. Освен това в обществото разведеният мъж има доста по-голям авторитет от разведената жена. Често той си намира млада и красива приятелка. Бившата му съпруга е самотна, депресирана и изгаря от ревност.

Тази история не си я измислям, за да ви агитирам против развода. Тя е типичен пример. Забелязал съм, че много жени, които се развеждат по посочените причини (не говоря за случаите на изневяра), след това съжаляват за решението си. Те отново започват да забелязват положителните качества на съпрузите си и да ги намират привлекателни. Но вече са направили сериозна грешка, която не може да се поправи.

Разводът не е разрешение на проблема за заетите съпрузи и самотните им съпруги. Това, че светът има либерално отношение към временния характер на брака, не означава, че и библейският стандарт е същият. Знаете ли какво точно мисли Бог за развода? Неговият възглед е ясно изразен в Малахия 2:13-17 специално към съпрузите, които търсят нови сексуални забавления:

"Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: "Защо?" Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветна жена. Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото, казва Господ, Израилевият Бог: "Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие" -- казва Господ на силите. Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно. Дотегнахте на Господ с думите си. Но пак казвате: "С какво му дотегнахме?" С това, дето думате: "Всеки, който върши зло, добър е пред Господа и Той благоволява в тях. Иначе къде е Бог на правосъдието?"

Защо мъжете днес са така безчувствени към нуждите на жените? Сякаш изобщо не се интересуват какви са копнежите на техните съпруги независимо от всички усилия за сближаване и общуване.

Питам се дали мъжете наистина са се променили толкова. По-скоро се съмнявам, че изобщо някога са реагирали според желанията на жените. Мислите ли, че преди век фермерът, връщайки се у дома, питал съпругата си: "Скъпа, как се справи днес с децата?" Не, и той, както съвременният мъж, е бил безчувствен към женската природа. Това, което в действителност се е променило, е отношението между жените!

Само допреди век жените са правели всичко заедно -- заедно готвели, заедно перели, заедно приготвяли зимнина. Били са заедно през критическата възраст и в старостта си. Когато се раждало бебе, лели, баби и съседки учели майката да повива, храни и възпитава. Жените общували помежду си и се подкрепяли една друга емоционално. И никога не се чувствали самотни.

За съжаление днес положението е различно. Големите семейства вече не съществуват и съпругата е лишена от този източник на сигурност и общение. Майка й обикновено живее в Ню Джърси, а сестра й е в Тексас. Освен това повечето американски семейства се местят на всеки 3-4 години и по този начин дълготрайните приятелства със съседи стават невъзможни.

Има и още нещо, което рядко се споменава. Съвременните жени са подозрителни една към друга и често се конкурират помежду си. Много от тях не биха поканили приятелки на гости, преди да са пребоядисали, преобзавели и преподредили дома си. Резултатът е изолация, която води до самота.

Забелязвам "пропуски" в отношението си към съпругата ми. Винаги съм смятал, че е достатъчно да съм верен на Анита и да осигурявам семейството си финансово. Според вас отговорен ли съм и за нейните емоционални потребности?

Това важи особено в днешно време, когато семейството е атакувано толкова силно. Всичко, на което младите са били научени в детството си, сега е обект на подигравки и ирония. Не минава ден, без да бъдат хулени и подкопавани традиционните ценности на юдео-християнското наследство.

Х Схващането, че майчинството е добро вложение на времето на жената, се атакува безмилостно.

Х Разбирането, че мъжът и жената са една плът, а не отделни конкуриращи се личности, се смята за обида към жените.

Х Неодобрението на развода се отхвърля практически от всички. (Чу ли за Сю и Боб?)

Х Описанието на идеалната съпруга и майка в Притчи 31:10-31 е немислимо за съвременната жена (Много време е минало, все пак!).

Х Ролята на жената като помощник, готвач, домашен лекар, както и способностите й да дарява любов, да създава уют и да се грижи за децата -- всичко това се отхвърля с презрение.

Тези изконни ценности, които много съвременни домакини отчаяно се опитват да запазят, са подложени на яростни нападки. Западните медии -- радиото, телевизията и пресата -- работят неуморно, за да заличат и последните следи на християнската традиция. А жените, които вярват в това духовно наследство, едва оцеляват! Те се чувстват наивни, старомодни и непълноценни и самочувствието им се накърнява сериозно. Не получават никаква подкрепа и се борят сами срещу пагубния натиск на общественото мнение.

Нека да подчертая това. Мъжът, който оценява желанието на жена си да си стои у дома (докато всичките й съседки работят) с изцапаните малчугани и своенравните тийнейджъри, трябва да намери начин да я подкрепи. Не само като мие чиниите и да мете пода. Имам предвид да й осигурява емоционална подкрепа; да й отделя внимание за разговор; да я кара да се чувства дама; да изгражда нейното самочувствие; да я извежда на отдих всяка седмица; да я води на вечеря; да й казва, че я обича. Без всичко това тя ще е беззащитна пред враговете на собственото му семейство!

Как нарушената връзка между жените влияе на брака?

Може да бъде унищожителна. Липсата на външна емоционална подкрепа на жената води до голямо напрежение между съпрузите. За нея мъжът става основният обект за разговор, за спор, за приятелство и любов. Но той има и други задължения. В работата си съпругът е подложен на голямо вътрешно и външно напрежение. От това, как се справя професионално, зависи неговият авторитет и положението на семейството. Когато се прибира вечер, почти не са му останали сили, за да подкрепи самотната си съпруга, дори ако иска да прояви разбиране.

Нека откровено да кажа на домакините със заети и необщителни съпрузи: Не можете да разчитате един човек да задоволява всичките ви емоционални потребности. Неспособността му да се справя с това ще ви разстройва постоянно. Вместо това си намерете приятелки, с които да разговаряте, да се смеете, да тъжите, да мечтаете и да почивате. Около вас има хиляди майки и съпруги със същите потребности. Търсете се взаимно. Включете се в спортна група, в клуб, в църковна дейност, в библейско изучаване -- в каквото можете. Но на всяка цена се противопоставете на изкушението да се затворите между четири стени и да се самосъжалявате, докато чакате съпругът ви да се прибере.