Брак за цял живот



Дата23.10.2018
Размер39.79 Kb.

© Списание „Прозорец”2/08



Брак за цял живот

Фолкхард Шойнеман


Бракът е Божие творение

Съпружеството е програма за живот, дадена на човека от Бога, и в този смисъл е изключително явление. Мъжът и жената са един за друг завинаги. Поверен ми е човек, за когото ще трябва да отговарям във вечността. „Да обичаш някого, значи да бъдеш съгласен да остарееш заедно с него” – пише А. Камус.

Съвременниците на Иисус Христос Го питат какво е юридическото основание за разтрогване на брака. Той не им напомня стиховете от Второзаконие (24:1–4), където става въпрос за бракоразводното писмо, а насочва вниманието им към първоначалното определение за брака. Отначало не е можело да се разтрогва брачният съюз (Мат. 19:3–8). Бракът е създаден от Бога. Той съединява тези, които сключват брак, и скрепява съюза им. Разводното писмо е било временно (компромисно) решение. При това Бог предупреждава човека, Той предпазва мъжа от лекомислената крачка към развода. Мъжът не може да се ожени втори път за жената, на която е дал бракоразводно писмо.

С идването на Иисус Христос на земята положението се променя. Жестокосърдечието от този момент е лечимо. Ако Иисус и Неговият кръст присъстват в живота дори на единия от съпрузите, изход от разочарованията и ожесточенията е възможен благодарение на прошката. Ситуацията не е безнадеждна! Не всичко е загубено. Коравосърдъчието (Мат. 19:8) е преодолимо чрез Иисус: „Животът и блаженството са възможни само тогава, когато има прошка на греховете” (М. Лутер).


Бракът е защитен

За Бога бракът е толкова ценен, че Той го защитава, сякаш издига каменна стена, подобно на тази, която пази крепостта от враговете. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” – четем в Евангелието от Матей (19:6). А в книгата Изход (20:14) Господ казва: “Не прелюбодействай.” „Не пожелавай жената на ближния си” – е написано няколко стиха по-надолу. Който пожелае жената или мъжа на ближния си и се намеси в чуждия съпружески живот, като разруши по този начин и своя, трябва да знае – обръщам се към християните, - че прелюбодеянието води към духовна смърт по същия начин, както в Стария Завет то се наказва с физическа смърт (cр. Лев. 20:10; Вт. 22:22; Йоан 8:5).

А който пък продължава да изневерява на съпруга или на съпругата си и дори настоява за развод, за да се свърже с нов партньор, става езичник, непознаващ Бога (Мат. 18:15–17). Не е ли прекалено жестоко това? Не е ли безчовечно? Подобни въпроси възникват неволно, ако разглеждаме брака от човешка гледна точка.


Господ мрази развода

Именно тази дума е употребена в Книгата на пророк Малахия (2:6) в оригинала (ср. ст. 14–15). Господ мрази развода, защото той носи смърт. Разводът разкъсва не само съвместния живот на съпружеската двойка, но и разрушава щастието на децата. Те живеят в душевен конфликт – принудени са да застанат на страната на единия от родителите. Но нали всяко дете еднакво се нуждае както от майка, така и от баща. Разводът прави децата сираци.

В човешкото общество бракът се разглежда като договор, който може да бъде разтрогнат. Пред Бога той е съюз, който остава в сила цял живот и се прекъсва само при смъртта на единия от съпрузите (ср. Римл. 7:2–3; I Кор. 7:39). Ако бракът се разтрогне, преди някой от партньорите да напусне този живот, се губи защитата от страна на Бога.


А тези, които са нещастни в брака?

Нерядко стават християни хора, които са нещастни в брака си. Ако единият от съпрузите повярва, има надежда, че и другият, и цялото семейство ще дойдат при Господ. Защото светлината и топлината проникват в цялото семейство и атмосферата се променя до неузнаваемост. „Невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж” – пише ап. Павел (I Кор. 7:14). И децата печелят. Светият Дух, Който влиза в семейството и започва да ръководи живота му, винаги е по-силен от Божия противник и съпрузите могат да намерят изход от всяка критична ситуация. Господ допуска страдания - те скрепяват семейните връзки. Затова не трябва да се отчайваме. По-добре е да чакаме помощ от Господ. Нека не забравяме, че в Библията Божият съюз и човешкият съюз, Божият избор и човешкият избор, верността на Бога и съпружеската вярност са тясно свързани.

Ако се прекъсне едното звено, цялата верига се разпада.


Две изключения

В Библията са посочени две изключения, при които разводът се допуска. Първото е за онези, които живеят в единение с Бога (в Стария Завет) и чийто съпружески съюз е отражение на това единение с Бога (Мал. 2:14–16): бракът може да се разтрогне поради невярност на партньора (ср. Мат. 5:32; 19:9). Макар че разводът тук не е задължителен.

Второто изключение намираме в Посланието към коринтяните (6:9–11). Всъщност то е за тези, които са встъпили в брак, преди да се помирят с Иисус Христос, и които искат да имат заветни отношения с Господ (I Кор. 7:12–16). След сключването на граждански брак е възможно единият от съпрузите да стане християнин, а другият още да не е направил тази крачка, дори да не иска да чуе за вярата. Ако невярващият настоява за развод и съпружеските отношения могат да повлияят отрицателно върху живота на останалите от семейството, където мирът окончателно е разрушен, трябва да му се даде тази възможност.

Тогава вярващият партньор повече не е обвързан с връзките на брака и може да се ожени или омъжи втори път (1 Кор. 7:15). Но повярвалият не трябва да се развежда с невярващия си партньор, ако той не иска да разкъсва брачните връзки, защото вярващият освещава брака и децата (I Кор. 7:14).


Господ прощава много

Ако някой се е развел поради изневяра, невярност, прелюбодеяние, нетърпимост или мъка, която единият от партньорите не е могъл да понесе, има ли изход от такава ситуация?

Библията предлага помощ: покай се и помоли Господ за прошка! Цената на милостта и прошката е много висока. Всеки, който е получил прошка за греховете си, знае колко са горчиви плодовете им. След искреното покаяние на Давид (Пс. 50), Господ благославя брака му с Витсавее и очиства миналото му така, че тъкмо с този брак след определеното време на света идва Давидовият Син - Спасителят (Мат. 1:6–16). Той идва не при праведните, а при изгубените грешници, при болните, а не при здравите (Лука 5:31–21).

Затова: „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта” (Римл. 5:20).



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница