Братята Кирил (роден около 820г.) и Методий (815г.)



Дата14.01.2018
Размер33.69 Kb.
Братята Кирил (роден около 820г.) и Методий (815г.) са родени в Солун в семейството на друнгария Лъв, заместник на солунския стратег, и Мария.

По време на Брегалнишката мисия на Кирил в югозападна България са покръстени много българи. През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Крим, натоварен с т. нар. Хазарска мисия. Те сполучват да покръстят само около 200 души. Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията Хазарският хаганат предпочита юдаизма, издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I. В 861 г. като продължение на мисията при хазарите братята посещават аланите в област около град Фула. Проповядват, отсичат едно дърво на което се кланят местните хора,като на кумир и успяват да покръстят известен брой от тях.



През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий. Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век. Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица). Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. Св. Седмочисленици са славянските просветители - светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Кирил и Методий остават в Моравия около три години и половина. През 867 г. в земите на славянското Блатненско княжество по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици. През втората половина на годината заминават за Цариград. Минавайки и през Венеция, Константин-Кирил Философ води своя диспут срещу триезичната догма с латинското духовенство. Поради възникналите конфликти с немското духовенство те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Те пристигат там през 867 г. Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. Преводите на светите братя полагат основите на славянските литератури и защитават тезата за равенството на славяните. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за “трите свещени езика” - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. Книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език. В 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ със седалище във Велеград - столицата на Великоморавия. За негова архиепископска област са определени Панония и Моравия със Словашко с правото да управлява напълно самостоятелено духовния живот в тези земи без намесата на немско духовенство. Втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г. Още през есента на 870 г. Св. Методий е отвлечен от немските епископи Херманрих, Анон и Ландфрид и затворен в тъмница. Славянският просветител бил отнет от паството си и заточен във Фрайзингенския манастир в град Елванген, Швабия. Св. Методий е освободен в 873 г. В 873 г., след като е освободен. Йоан VIII възстановява Методий и като архиепископ на Великоморавия. След възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на немското духовенство, папа Йоан VIII в 879 г. с була забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито. Методий не се съобразява с тази забрана и през 880 г. е извикан пред папски съд. Защитава се и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признава, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дава разрешение богослужението да бъде извършвано на славянски език и с чест го отпратил обратно в Моравия, за да управлява поверената му архиепископия. В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си. Преминавайки през България се допуска че се е договорил с Борис I за подкрепа на своите ученици пред гоненията на немското духовенство. В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

В Рим Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в базиликата “Св. Климент” в Рим. Методий умира на 6 април 885 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница