Бре овчарьо брей овчарьо, говедарьо изведи ме от таз гора, от таз гора лилянова лилянова, люлякова. Заведи ме в нащто село, в нащто село огън гори, метла мете. Нека гори, да изгори мойта майка и моят баща, дет ме дали в чуждо село



Дата11.03.2018
Размер62.18 Kb.
БРЕ ОВЧАРЬО
Брей овчарьо, говедарьо

изведи ме от таз гора,

от таз гора лилянова

лилянова, люлякова.

Заведи ме в нащто село,

в нащто село огън гори

огън гори, метла мете.

Нека гори, да изгори

мойта майка и моят баща,

дет ме дали в чуждо село,

чуждо село Камиларе.

Да им паса камилите

денем лежат, нощем пасат

посреднощем вода пият.




БУЛЬО ЛЬО СТОЯНО
Бульо льо Стояно

Стояно невясто,

кой ли та е наклонил

на два на три клона,

на четири дала

и на осем зълви,

зълви като зъими,

девери като смоци.



ВИЛА СЕ ЛОЗА ВИНЕНА
Вила се лоза винена

хей мари Янке, девойко

Около града Сливнена

Не било лоза винена

най било Янка девойка

с побратима си хортува

с побратима си Милуша

Побратиме Милуще

ходете къде ходете

кога за мене дойдете

много сватове елате

много съм мома ходила

много съм дари готвила

на всяка свата по дара

На стари свекър два дара

на кума лиси биволи

на девер жълта бъклица
ДВА ТЪПАНА БИЯТ
Два тъпана бият

три се хора вият,

в кадънени двори.

Кадъна ги гледа,

гледа и блазосва.

Бре блазе, бре блазе

на тези българи,

че хубаво носят

че хубаво играят.

Коя ще ми стане

царьом за царица

царьом за царица,

за милна снахица.

Вскичките долу гледат

дребни сълзи ронят,

само бяла Рада

тя долу не гледа,

тя сълзи не рони.

Тя ще да ми стане

царьом за царица,

за милна снахица
ЗАПРАВИ ИВАН КАЛДЪРЪМ
Заправи Иван калдъръм,

Иване калдъръмджийо.

На моминските пътеки

дето момите минават

минават за вода да отиват

всичките мирно минаха

Тонка си мирно не мина

Тя си снагата завъртя

Косата и се закачи

на Ивановите ножове

ножове чифте пищови
ИВАН КЕРА ДУМА
Иван Кера дума,

Керо любе Керо,

Керо вечеря ли,

Керо вода пи ли.

Любе ле Иване,

не съм вечеряла

не съм вода пила.

Най ми хабер дойде

горе от Загоре

от първото любе,

любе ми се жени

МАМА ДОБРА БУДИ
Мама Добра буди

стани, стани Добро

дървари минават

дървари и трънари,

все към нас погляват

тебе вън да видят.

Добра мама дума

не ме буди мамо,

че съм уморена

от снощна седянка,

от момци любене,

от китки даване.


МАРИ МОМЕ ПЕТРАНО
Мари моме Петрано,

що си двори не метеш,

дали Лазар чакате,

Лазар двори не мете.

Най го метат момите

момите със косите,

булките със дюлбенти,

бабите със метлите.


МЕЛА ТРИАДА ДВОРИ
Мела Триада дворове

със два стръка босилек.

Чула е кавал в гората

захвърлила метлата,

и на буля си дума

митай бульо домитай,

хвърляй бате дохвърляй.

Аз чух кавал в гората

ще ида да го обидя.

Ако ми е мил братец

ще ида и ще се върна,

ако ми е любето

догодина ще се върна

с мъжка рожба на ръце.


НАКЛАЛА Е НЕДКА СЕДЯНКА
Наклала е Недка седянка,

Недо льо Недке хубава

Кат га е наклала и запяла

Дохождай любе, дохождай

на нашта герджик седянка

близа до мене не сядай

до мойто дясно коляно

до мойта хурка шарена

Аз имам братец по голям

той каил няма да стане



ПЕТЛИТЕ ПЕЯТ ТЯНО ЛЬО
Петлите пеят Тяно льо

на разсъмване, Тяно льо,

от седянката Тяно льо,

от попрелката

Добра пристана

на друго село

на чуждо момче

на ябанджийче.


РАДКА ДУНАВА ПИТАШЕ
Радка Дунава питаше

Дунаво ердъм Дунаво,

ти като течеш Дунаво

отгоре от планината,

ти не жидя ли Дунаво

моето любе Ивана.

Дунав на Радка думаше,

видях го Радке, жидях го,

през планината слизаше

витош гемийка караше,

и се на бога молеше.

Чуй боже, чуй молбата ми

да духнат бели ветрове

да стопят бели снегове,

да с морето разиграй,

да тръгне мойта гемийка.


СТОЯН ТОДОРА ДУМАШЕ
Стоян Тодора думаше,

Тодоро любе Тодорке,

аз ще надолу да ида

надолу къде йовата,

аргатин любе да стана,

я се назади обърни

да те в лицето ситасам.

Бяло ли ти е лицвето,

черни ли ти са очите,

на тефтер да те запиша

кога се за теб затъжа,

тефтери да си разгърна

кахъри да си разпръсна.

Тодорка Стоян думаше

Стояне любе Стояне,

погледни любе надолу

надолу къде йовата,

как се угари чернеят

тъй ми са черни очите.

Погледни любе нагоре

нагоре къде Сакара

как се снегове белеят

тъй ми е бяло лицето.
СЪБРАЛИ МИ СЕ СЪБРАЛИ
Събрали ми се събрали

от седем села хората,

на личен ден на Великден

в Гюлюлейската черкова,

да ядат холан да пият

де ги зачули видели,

пустите черни черкези

черкези башибозуци.

Че са черквата обсадили

клали са холан дробили,

от пладне до икиндия,

дор икиндия станало.

Най подир холан пристигнал

от Цариграда косула.

Той на черкези думаше,

„Носете вода студена,

миете черква кървава

че си Русия пристига.

Русия руски юнаци,

юнаци донска казаци.“

Русия ще ни измори.

Още си дума не издума,

че си руснаци дойдоха

до един турци избиха.


СЪБРАЛИ СЕ МОМЦИТЕ
Събрали се момците

дял да делят момите.

На всеки му се паднало

по една тънка девойка.

На Иван се е паднало

тънка ми Минка девойка.

Иван и скъса алтънти

викна Минка да плаче.

Иван я миром миреше,

мълчи ма Минке не плачи,

двамата ги скъсахме

двамата ще ги нанижим




ХОДИЛА ЯНА
Ходила Яна, Яно ле

девет години с юнаци

на юнаците войвода.

Никой си Яна не позна,

че била Яна девойка,

най я познало, познало

чичовото и ратайче.

То си на Яна думаше

Яно ле ша та обадя,

на седемдесет юнака.

Пък Яна му се молеше

Димчо ле не обаждай ме

кога във/в село идеме

любе ще да те залюбя.

Кога си в село отишли,

Димчо за Яна проводи

пък Яна му се присмяла,

ако бях любе любила

все като Димчо момчета

не бих войвода станала



на седемдесет юнака.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница