Британци искали да ни продадат стари ваксини Симеон Дянков се отказа да съди Нанев за тамифлуто василий дружинин


Сънят Божидар Манев по съкратената процедура



страница3/3
Дата10.02.2018
Размер439.44 Kb.
#56343
1   2   3

Сънят Божидар Манев по съкратената процедура
Владимира ГЕОРГИЕВА

Бившият здравен министър Божидар Нанев ще бъде съден по съкратената процедура за сделките с препарата тамифлу и още на следващото заседание може да получи присъда. Делото трябваше да започне вчера в Софийски градски съд, но отсъствието на трима важни за защитата свидетели препъна старта.

Нанев е обвинен за две неизгодни сделки от декември 2009 г. за доставка на 200 000 дози от антивирусния препарат. Според прокуратурата с тях бюджетът бил ощетен с 2,5 млн. лв., защото Нанев избрал за доставка фирмата производител „Рош България", а пренебрегнал по-изгодната оферта на Националната здравна служба на Великобритания. Подсъдима е и шефката на дирекция „Бюджет и счетоводство" към

МЗ Димитринка Николова.

Вчера адвокатите на бившия министър Ина Лулчева и Даниела Доковска настояха делото да се гледа по съкратената процедура. Причината - не защото Нанев се е признал за виновен, а с цел процесуална икономия. Така пред съда няма да бъдат разпитвани всичките девет свидетели, а ще се ползват показанията им от досъдебното производство.

„Няма извършено престъпление. Тази зима хората се лекуваха с тамифлу и съм убеден, че са спасени стотици човешки животи", каза пред репортерите Нанев. И обясни, че законът го е задължавал да преговаря само с фирмата производител. А и английските препарати били с изтичаща годност. На въпрос чувства ли се предаден от свои като седи на подсъдимата скамейка, Нанев отвърна: „Няма място за чувства".




Спасиха раково болна с чужди стволови клетки
Двадесет и осем годишна жена, страдаща от тежка форма на левкемия, бе спасена вчера с трансплантиране на чужди стволови клетки.
Двадесет и осем годишна жена, страдаща от тежка форма на левкемия, бе спасена вчера с трансплантиране на чужди стволови клетки.

Уникалната за страната ни операция с присаждането им от нефамилен донор

беше направена късно през нощта в сряда срещу четвъртък в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София. Стволовите клетки пристигнаха с полет от Франкфурт на летище София, където със специален автомобил, оборудван с хладилна камера, ги чакаше началникът на Клиниката по хематология доцент Георги Михайлов. Минути по-късно стволовите клетки бяха откарани в болница, за да бъдат инжектирани на пациентката

с остра левкемия. "За разлика от други операции сега за първи път използвахме материал от донор, който не е в кръвна връзка с реципиента. Освен това дарителят е извън страната. Влязохме във връзка с немския център, който контролира доброволните дарители в Германия, който ни намери дарител. След това материалът беше изпратен по специален куриер – медицинско лице", разказа доц. Георги Михайлов. Според специалистите периодът на възстановяване след такава трансплантация е продължителен. Близо 30 пациенти чакат за такова присаждане. За част от тях вече са намерени съвместими дарители от Германия, Израел, Кипър и Италия.Стволовите клетки служат за трансплантация при различни заболявания - лимфоми, левкемии, аплазии на костния мозък, таласемии и вродена имунна недостатъчност



Неотдавна здравният министър д-р Стефан Константинов обяви, че Фондът за трансплантации в чужбина ще бъде закрит, но обясни, че функциите му ще се поемат от други звена в здравеопазването. Решението дойде, след като от пациентски организации алармираха, че директорът на Център "Фонд за трансплантация" София Мутафчийска принуждава пациентите, чакащи за операции в чужбина, да прехвърлят индивидуалните си набирателни сметки във фонда като условие да бъдат включени в листата на пациентите, които се подпомагат от него. Фондът не е усвоил и 5-те милиона лева от бюджета си за миналата година.


Университетските болници доволни от бюджетите си
Директорите на университетските болници изразиха положителна оценка към механизма, по който НЗОК разпределя средствата на лечебните заведения през тази година. Това стана ясно след работна среща с тяхно участие, съобщават от Здравната ка- са. Инициатор на проведените във Военномедицинска академия разговори е Асоциацията на университетските болници. Участие в нея взеха и министърът на здравеопазването, д-р Стефан Константинов, както и председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. На срещата бяха дискутирани въпроси, свързани с дейността на университетските болници. Беше постигнат консенсус около идеята да бъде създадена работна група, която ще подготвя предложения за законови промени, свързани с подобряване на работата в здравната сфера. От изказаните мнения на директорите на болничните заведения стана ясно, че средствата, които НЗОК им е разпределила за първото тримесечие, са били достатъчни.


Магистрали, магистрали...
Хубаво е, че премиерът Бойко Борисов иска да бъде запомнен с магистралите. Хубаво е, че за първи път в годините на апокалиптичния български преход един държавник бе искрен да признае, че мечтае да влезе в историята и дори определя с какво. Защото, ако се върнем години назад, няма как да си спомним друг да е признал същото и да е посочил с какво иска да стане историческа фигура. Тройната коалиция например ще бъде запомнена с прословутите „заменки". Хората вече забравиха, че през годините на управлението на БСП, ДПС и НДСВ заплатите и пенсиите стигнаха най-високия си досега ръст, на който и замръзнаха през годините на правителството на ГЕРБ. Което също ще бъде запомнено с това замразяване и с тоталния срив и на икономиката, и на жизненото равнище на българина. За правителството на Костов е дори излишно да се напомня, че през неговите години България бе разпродадена на чужди компании, от които в държавната хазна не влезе почти нищо. Правителството на Симеон Сакскобургготски пък ще помним с абсурдната тогава замяна на външния дълг от долари в евро, както и с харизването на БТК за 230 милиона евро на американска компания, която я препродаде за повече от два милиарда. Колкото и да се разправят вицове и рисуват карикатури, посветени на прерязването на ленти за магистралите, тяхното прокарване е голямо и действително историческо дело. Защото, ако предишните правителства не бяха проспали това строително предизвикателство, сега България също като Унгария щеше да бъде осеяна с магистрали. Във всички посоки. Преди десетина години в Унгария нямаха дори стокилометров аутобан, а главно с пари на ЕС, в страната вече са прокарани магистрали до всички големи градове. И как да бъдем като тях, когато у нас процъфтяваха афери като тази за „Батко и Братко", целта на които бе предвидените от бюджета пари за инфраструктура да обогатят висши държавни чиновници и техните най-близки роднини. Тъй че по въпроса за магистралите България действително трябва да запомни две имена: Тодор Живков и Бойко Борисов. Когато префектът на Париж барон Жорж Иожен Осман се оплакал на Наполеон III, че колеги го обявили за луд, защото поискал булевард „Шан-з-Елизе" да бъде широк 70 метра, кралят отговорил: - Да, луд сте. Защото трябваше да настоявате за 140 метра. Както е известно, Наполеон III бе предоставил правото на барон Осман да разруши голяма част от стария Париж, за да прокара нови широки булеварди, а те стават най-отличителната черта на столицата на Европа. Абсолютизмът в социалистическа България възложи мисията на барона в пътното ни строителство да бъде осъществена от самия Тодор Живков, а в наши дни - от Бойко Борисов. Но, за съжаление, дотук ще спра с похвалите, които действително са заслужени. Защото заслужава признание стремежът да бъдеш запомнен с нещо, което за сънародниците ти е с цивилизационно значение, но същевременно не можеш зад него да криеш тоталното пренебрежение към живота и бита им, към тяхното материално и духовно оцеляване. Защото и при предишните управления на управляващите партии и коалиции бяхме на последно място в Европа по жизнено равнище, но сега вече сме на самото дъно. На българите до гуша им дойде да им обясняват, че цените на бензина, на дизела, на тока, на хранителните продукти и на практика - на всичко, били на европейско равнище. И винаги остава като глас в пустиня естественото възражение на хората, че не може и не бива да се правят сравнения с европейско или световно равнище, ако най-важната стока - човешкият труд, се заплаща многократно по-ниско, отколкото в същата тази Европа. Ние и при социализма имахме ниски заплати и пенсии, но съвсем не е въпрос на носталгия, ако кажем, че живеехме много по-добре. Защото и цените на буквално всичко бяха много по-ниски, отколкото в Европа, защото имахме действително безплатно здравеопазване и образование, защото почивахме почти безплатно, защото строяхме жилища с 25-годишни нисколихвени заеми. И именно благодарение на това сега българските семейства са единствените в Европа и света - 95 на сто от тях са собственици на жилищата си. Учудва ме, че Бойко Борисов, който толкова много държи да влезе в историята с магистрали и спортни зали, е напълно бездушен към всекидневните нужди на сънародниците си. И изглежда, не си дава сметка, че определящ за хората, които утре ще бъдат призовани да се явят пред избирателните урни, е не имиджът, с който техният премиер ще влезе в историята, а халът им - имат ли работа, получават ли достатъчни за живота им заплати или пенсии, могат ли да си позволят зимен или летен курорт, в състояние ли са да дадат образование на децата си. Почти всеки ден слушаме по телевизията и радиото изказвания на премиера, но почти не си спомням той да е обелил и зъб за бедственото положение на българите, за тяхната ниска покупателна способност, за невъзможността им да си строят жилища или да изпращат децата си във висши училища. Нима неговата материална свръх-задоволеност го прави сляп и глух за потребностите на хората? Нима исканията на Световната банка, които Симеон Дянков изпълнява като свещен завет, са по-важни за премиера от общественото мнение, че сме най-бедстващата европейска държава. С такъв ли имидж иска да остане Б. Б., като премиер, който е строял магистрали за най-бедната и с най-нещастно население европейска страна? И не се ли чувства неудобно и дискомфортно, когато е в компанията на първите мъже и жени на Европа, но в качеството на беден техен роднина? Много пъти съм се питал защо и при замразените си заплати и пенсии, и при чудовищно растящите цени българинът не излиза на масови улични протести. При това виждаме какво правят нашите съседи в Гърция и Турция, когато, макар и минимално, засегнат правата им. Тези дни поне за мен единствен даде верен отговор на въпроса защо българинът не излиза на протести не политолог, а един блестящ български актьор - Мариус Куркински. В интервю за „Труд" той сподели: „Ще кажете защо народът ни не се бунтува? Защо търпим?... Как да излезеш на площада, като нямаш физическата възможност за това? Като си беден, ти първо мислиш за изхранването на детето си. Народът е доведен до животински ужас, а животното може ли да протестира?!" Да, голяма, непрекъснато растяща част от населението на България е доведена до животинско състояние, при което единствената ти цел остава физическото оцеляване. На Балканите доскоро се гледаше на Албания като на символ на изостаналост. Нима искаме да се превърнем във втора Албания за Европа?

Горан ГОТЕВ

И най-модерният аутобан не може да скрие имиджа ни на най-бедната и с най-нещастно население държава в Европа


Кортизолът - хормонът на стреса

Кръвен тест разкрива синдрома на професионалното изчерпване
Канадски изследователи са установили, че тест на слюнката и кръвна проба са достатъчни, за да се диагностицира синдромът на професионалното изчерпване, съобщи сп. „Сианс е авнир". Според преценки на Международната организация на труда, професионалното изчерпване, клиничната депресия и безпокойството на работното място засягат най-малко 10 на сто от американците,канадците и европейците. Ако приемем хипотезата, че здравни работници са засегнати от хроничен стрес, слаби симптоми на професионално изчерпване ще са свързани с по-сериозни физиологични отклонения и по-малко количество от произведения в организма кортизол, заяви Робер-Пол Жюсте от Центъра за изследвания върху човешкия стрес към университета на Монреал. Кортизолът е хормон на стреса. Този хормон играе роля за реакцията на организма към стреса. Нивата на кортизола са високи у депресираните хора и са ниски при професионално изчерпване. Дозирането на кортизола в кръвта и слюнката, комбинирано с други индикатори като инсулин, гликемия, холесгерол, артериално налягане и инфекции позволява да се определи индексът на алостатично натоварване, който свидетелства за наличие на хроничен стрес. Изследването обхванало 30 участници на средна възраст. Те минали рутинни процедури, свързани с намаляване на алостатичното натоварване, и освен това попълнили въпросници за нивото на стреса, сиптомите на депресия и професионалното изчерпване. Възможен белег за професионално изчерпване може да са намаленото производство на кортизол и физиологичните отклонения, които взаимодействат с него. За съжаление хората, засегнати от професионално изчерпване, често са лекувани с антидепресанти, които намаляват нивото на кортизола. В такъв случай става дума за терапевтична грешка, отбелязват изследователите. Резултатите от изследването са публикувани в Psychoneuroendocrinology.


Шефовете на университетски болници били доволни от НЗОК
Директорите на университетските болници са дали положителна оценка на механизма, по който НЗОК разпределя средствата на лечебните заведения през тази година. Това съобщиха от здравната каса вчера след среща с шефовете на най-големите болници в страната управителят на НЗОК д-р Нели Нешева, здравният министър д-р Стефан Константинов и председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. По-късно пред в. „Класа“ д-р Райчинов уточни, че „все пак става въпрос само за университетските болници“. Коментиран бил и въпросът с издаването на протоколи за лекарства за трансплантирани, онкоболни и пациенти с редки болести, които от 1 март преминаха към НЗОК. „Д-р Нели Нешева увери директорите на университетските болници, че комисиите в НЗОК и РЗОК работят с пълния си капацитет“, обясниха още от касата.


Въоръжен бандит взе заложници в Сливен

Охранителят на клона беше прострелян в рамото и е с опасност за живота
Истинска драма с въоръжен грабеж, при който бяха взети заложници, а охранител бе тежко ранен, се разигра вчера в Сливен. Нападателят е влязъл в клона на Инвестбанк В центъра на града към 16.00 часа. Информацията за броя на заложниците е противоречива, като според различните източници те варират от 4 до 8 души. От радио "Фокус" съобщиха, че сред тях има и бременна жена. До редакционното приключване на броя все още се водеха преговори с похитителя. Нападателят е поискал районът около банката да бъде освободен. От сградата няколко пъти се чуха изстрели, за последно - към 18.20 часа Репортер на БНТ цитира вътрешния министър Цветан Цветанов, който е във Великобритания, но е съобщил, че нападателят се държи "агресивно, може би е наркоман и е използвал служител на банката за посредник". Похитителят е попитал полицията каква присъда ще получи, ако пусне заложниците. В един момент мъжът спрял да преговаря и стрелял по полицейските коли с искане да се оттеглят. Нападателят е поискал откуп, но полицаите са отвърнали, че българското законодателство не позволява плащането на откуп като размяна срещу живота на заложници. Простреляният охранител е 42-годишен. Той е приет в спешното отделение на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" около 16,10 ч. Настанен е в шокова зала. Началникът на отделението д-р Тодор Суванков съобщи, че мъжът е в много тежко състояние и има опасност за живота му. Прострелян е в лявата раменна става и куршумът най-вероятно е заседнал в тялото му. Има данни за голямо количество кръв в белия му дроб. Пресцентърът на МВР съобщи, че сигналът за обира е получен от паникбутон от служителка в обекта в 16 ч. "По първоначални данни мъж нахлул в банковия офис и в този момент още е вътре. Към мястото веднага са насочени полицейски екипи. Предприети са всички мерки за изясняване на обстоятелствата и естеството на инцидента", гласи още съобщението от министерството. В Инвестбанк беше сформиран кризисен щаб заради нападението в банковия клон в Сливен. Двама изпълнителни директори и членове на Управителния съвет отидоха в града. "Вчера са преведени, парите на община Сливен, а Инвестбанк обслужва община Сливен. Това са парите на администрацията, училища, детски градини и всички делегирани дейности, които общината плаща. Трябва да са около милион лева, но не може да се каже колко точно. Вероятно грабителите са имали предварителна информация, че банката ще се зарежда с тези средства, за да се плащат заплатите", каза областният управител Марин Кавръков.

До редакционното приключване на броя случаят все още не беше приключил.




Всички имат право на достъп до здравеопазване

Проблемите в сектора не се решават само с пари за университетските болници
Шефовете на здравните заведения, членуващи в Асоциацията на университетските болници, изразиха вчера оптимизъм след срещата си със здравния министър и управителката на НЗОК. Причината: доволни са от парите, които получават. Което е прекрасно, защото в обърканото здравеопазване и хроничния недостиг на средства, поне някой е доволен.

Извън този положителен факт обаче има други не толкова положителни и даже направо тревожни сигнали. Те са свързани със състоянието на лечебните заведения у нас, които са неравномерно финансирани и голяма част от тях изпитват постоянна липса на средства за закупуване на елементарни материали, необходими за работата им. С което пък застрашават живота и здравето на пациентите, които имат съдбата да живеят в места, където няма университетски болници.

Добре е да се напомни, че в асоциацията членуват 20 софийски и само 4 извънстолични лечебни заведения. Извън тях има още 250 други болници, много от които са общински. В много от тях на вратите чука фалитът, за което предупредиха и от сдружението на общините. Отделно от това пациентите се редят в листи на чакащите за направления за специалисти и операции. Заради ниското заплащане много лекари и сестри от тези болници стягат куфарите си за гурбет зад граница, което влошава още повече тъжната картина на родното здравеопазване.

За да може да се каже нещо наистина положително за сектора, е необходимо да се направят разумни реформи, които да гарантират конституционното право на всеки български гражданин до здравни услуги.




Shangri-la за старините ви
Холандският пенсионен модел е признат за най-добрия в света
В. "Пари" продължава темата си за бъдещето на пенсионната система в България. Като част от нея е представяне на най-добрите пенсионни модели в света Най-добрата пенсионна система в света, № 1 и в класацията на австралийския институт за финансови изследвания Mercer, е холандската. Тя съчетава в себе си един от най-високите коефициенти на заместване на дохода (размер на пенсията като процент от последната получавана работна заплата) със стабилни публични финанси и хармонични отношения между заинтересованите страни в осигурителния модел - държава, работодател, работник. В числа това звучи по следния начин: Холандците получават около 70% от дохода си, когато напуснат пазара на труда, като пенсията им може да достигне и до 100% от последната заплата. Публичните разходи за пенсии са под 5% от БВП през 2007-2008 г. по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Прогнозите са те да нараснат до 9% към 2060 г., което е най-ниският дял на разходи за пенсии в страните от ЕС-27 (по данни на ЕК). Социалните партньори нямат принципни противоречия за модела, начина и размера на финансиране на системата (Anderson 2007: 723). Цената на този почти идеален модел е висока и се основава на доста сурови правила за пенсиониране. В основата на модела стои широко възприетата в света тристьлбова система, която се прилага и в България. Първият, разходопокривен стълб, е еквивалентен на българското Държавно обществено осигуряване. Той се финансира от данъци и дава право на всеки холандски жител на държавна пенсия от 932 EUR месечно (към 2010 г.). Вторият, капиталонатрупващ стълб, се представлява от т.нар. професионални пенсионни схеми, които са част от колективното договаряне на заплатите в различните сектори на икономиката. Третият стълб, както и в България, е основан на допълнителното доброволно осигуряване. Дяволът е в детайлите За да има право на държавна пенсия, холандецът трябва да е навършил 65 години, да е живял 50 години в Холандия между 15- и 65-годишната си възраст и да е плащал подоходен данък. Няма възможност за ранно пенсиониране (за сравнение в България над 80% от хората се пенсионират преди 60-годишна възраст по данни на Института за пазарна икономика). Вноските, шито се правят в Държавното обществено осигуряване, са в размер на 17.9% от заплатата и представляват част от подоходния данък. Плащат се изцяло от работника върху дохода между 13 160 и 29 543 EUR на година. Първият стълб е изцяло на солидарен принцип -при пенсиониране всеки получава еднаква пенсия, която представлява 29% от средния доход за страната. Този доход е обвързан с размера на минималната работна заплата (МРЗ) и е около 70% от нея. Женените и живеещите на семейни начала получават по-малко - по около 50% от МРЗ. Първият стълб се финансира и от държавата. Пенсиите в Холандия са облагаем доход. Те подлежат и на 13.25% здравна осигуровка. Гръбнакът на системата Вторият стълб е може би най-добре развитият капиталов стълб в света. Той се състои от колективни пенсионни схеми, които се администрират от пенсионни фондове или застрахователни компании. Законът ясно разграничава компаниите от пенсионните фондове, като последните са напълно независими институции. Съществуват три вида пенсионни фондове: - Секторни, които обхващат компаниите от цяла индустрия (например строителство, хотелиерство и ресторантьорство, на държавните служители и т.н.) - Корпоративни фондове (на отделни компании)

- Фондове за самонаети, свободни професии, независими специалисти и пр. Пенсионните фондове са организации с нестопанска цел. Те по никакъв начин не се влияят от финансовото представяне на отделните компании. На теория в Холандия никой не е задължен да участва в пенсионен фонд. Но ако социалните партньори (работодателите и синдикатите) решат да се договорят за пенсионна схема, тогава правителството може да я направи задължителна за всички компании в сектора. Тази имплицитна задължителност осигурява икономии от мащаба и по-ефикасно управление. В резултат на това близо 92% от работещите в Холандия участват във втория осигурителен стълб. Финансирането на този стълб се поделя между работника и работодателя обикновено в съотношение 1:2. Има два основни вида схеми - на предварително определен доход, който трябва да бъде получаван след пенсиониране (defined benefit), и на определена вноска, която трябва да се внася всеки месец (defined contribution). Първата схема е предпочитана от близо 90% от работниците. При нея изчисляването на бъдещия доход става основно на база средната работна заплата, получавана през време на трудовия живот. При тази схема осигурителната тежест, която се поема от работника, е около 4-8%. Процентът, който внася работодателят, се изчислява от пенсионния фонд, така че да допълва вноската на работника до нужната, с която да се достигне договореното ниво на пенсия в бъдеще. Важен детайл е, че работникът внася допълнителна осигуровка във втори стълб само върху частта от дохода си над 29 543 EUR. Третият стълб (допълнително доброволно осигуряване) е сравнително слабо развит и носи около 10% от пенсионните доходи. Бъдещето Като всяка друга пенсионна система и холандската е изправена пред своите предизвикателства. Държавните разходи, макар и относително ниски към момента, ще се покачват заради застаряването на населението. Друг проблем е социалната интеграция на имигрантите. Тъй като не са живели достатъчно дълго в Холандия, те могат да получат само част от държавната пенсия. Не на последно място, вторият стълб е уязвим от икономическия цикъл. Финансовата криза от 2008-2009 г. изтри от баланса на пенсионните фондове близо 250 млрд. EUR. Въпреки че системата е гъвкава и отговори с временно повишаване на вноските, тепърва предстои експертният дебат как да се настрои системата така, че да отговори адекватно на бъдещи катаклизми.



Николай Вълканов
*Shangri-la е Въображаемо място, което би трябвало да се намира някъде в Тибет. Използва се като синоним на изгубения земен рай.

"За да има право на държавна пенсия, холандецът трябва да е навършил 65 години, да е живял 50 години в Холандия между 15- и 65-годишната си възраст и да е плащал нодоходеи данък

"Важен детайл е, че работникът внася допълнителна осигуровка във втори стълб само върху частта от дохода си над 29 543 EUR


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница