Гинеколози на съд за смъртта на родилка

Трезви решения под упойка

Стрес. Ежедневие. Злободневие. Пияни лекари. Разпопени попове. Подкупни кметове. Обвинени министри. Именно. Ежедневие и злободневие, в което всички живеем. Едни държат скалпела обаче, а други лягат под него. Дали дисекцията на жабата ще я прави лекар, човек в тога или банка, си е все тежка операция. Едните обаче оперират с човешки съдби, а тези с белите престилки - с животи. Лекарят е подпрян от здравите си нерви и зависи от тях. Е, не винаги. Има и такива с леко разклатени чакри. Някои се лекуват с йога, други - с антидепресанти, трети - с алкохол. Напълно разбираемо е. Все пак в ръцете си държат човешкия живот. Но те за това са учили. В това са се клели. Това е тяхното призвание и разчитат на признанието от другите. Всеки проблем и всяка грешка има две страни - ези и тура. Тук обаче не можем да говорим за късмет. Трябва да погледнем от двете страни, а не да налучкваме. В случая обаче ще налучкваме. Лекарят, който е цъфнал на работа с два промила алкохол, може би е имал причина да го направи . Може да е имал приятен повод, дай боже. Да му се е родило внуче, дете, да е имал празник или просто да е решил да се отреже. Всички го правят и никой няма право да съди останалите. Е, не всички. Има и такива, които се карат на съседките си, че пушат на терасата, но те са пациенти на едни други лекари. Които лекуват предимно с хапчета. Но в интерес на истината повечето хора с чиста съвест сядат след работа и обръщат няколко чашки. Някои пият и по време на работа. Стига да не им пречи, а да им помага, смятам, че няма нищо чак толкова грешно. Тук идва и другата страна на монетата. Когато си лекар, е малко неудачно да се наквасиш и да хванеш скалпела. От тази страна на монетата е пациентът, който е дошъл, за да му помогнат, а не да му изсвирят нещо на Горан Брегович. Та когато гледаме така на нещата, не можем да не порицаем пияния лекар. Не можем обаче и да го заклеймим. И той е човек. А хората са грешни, значи всички сме грешни. Всеки може да стъпва накриво. Стига да не убиеш някого, не е нужно да те изправят пред народния трибунал и на следващия ден да се гледаш по всички сутрешни блокове и да те заклеймяват като алкохолик. Все пак трезвите решения понякога се взимат под упойка. А човек, който всеки ден държи чуждия живот в ръцете си, понякога има нужда от упойка. Има нужда да притъпи гадния вкус в устата си, че от него зависят чужди животи и съдби. Не трябва да съдим хората, а да се опитваме да ги разберем. Не трябва да гледаме само от едната страна на монетата, а да надзъртаме и от другата. Защото има много пияни лекари, има и много свестни, има и такива, които са некадърни дори да не са близвали капка алкохол. Има и попове, които не са богоугодни, има и разпопени, които милеят за вярата, има кметове, които взимат нари и въпреки това правят нещо, има и крайно некадърни, които дори и подкуп не знаят как да вземат. И не в алкохола се крие решението, а в упойката, която ни позволява да вземем трезви решения, когато боравим с човешки съдби и животи.