Бърнаут синдром на професионалното изтощение предизвикателство пред лекарския професионализъм

Ценова Б., София

Резултатите от последните изследвания върху разпространението на свързания с упражняваната професия стрес в страните-членки на ЕС по сектори показва, че здравеопазването е сред най-засегнатите. Лошите условия на работа са значим източник на стрес и по такъв начин допринасят за развитие на бърнаут-синдрома на професионалното изчерпване, тревожност. Синдромът на Бърнаут (изгаряне, англ.) е индивидуално преживяване, специфично в контекста на извършваната работа, деструктивно за медиците, работата им и болницата като цяло. Той е ключов аспект на благополучието и качеството на живот на медиците, с ефект върху дисциплината и качеството на предоставяните услуги в здравните заведения, лечението и здравето на пациентите. Емоционалното натоварване и изтощение вследствие на професионалната дейност са проблем за лекарите във всички страни (до 36.2% в някои), но все още са недостатъчно изследвани у нас.

Цел. Целта на даденото проучване е разкриване на проявите и разпространението на синдрома на професионалното изчерпване бърнаут при лекари в различни организационни среди и разкриване на обуславящите го детерминанти в ежедневната им работа като детерминанти на психосоматичното здраве и основа за планиране на превантивни мерки на основата. Допълнителна цел е представянето на последното развитие в теоретичните модели на бърнаут-синдрома, свързващ качеството на грижите и организационната култура в болницата.

Материал и методи. Обект на изследването са различни категории болничен персонал от различни клиники в 3 МБАЛ, общо 464 лица на възраст 22 до 65 г. ,от които 131 лекари, и 20 лекари от РЗИ. Представените анализи са предимно за групата на лекарите. С анкетна карта са оценени: наличие на бърнаут-симптоматика (въпросник MBI на Маслах), 20 характеристики на работата – източници на повишено напрежение, 11 общи характеристики на работата и взаимоотношенията на работното място, 17 психосоматични оплаквания. Изчислени са средните стойности по отделните скали, профила им по групи изследвани и честотно разпределение и ранжиране на посочените стресори и здравните оплаквания. По категории болничен персонал са анализирани степен на изразеност и взаимовръзки между изследваните параметри в зависимост от групи клиники и демографски характеристики.

Резултати. Представени са организационните фактори, които могат да служат за бенчмаркинг, за да можем да свържем организационната култура в болницата с преживяванията на лекарите опит и в крайна сметка еднозначно с преживяванията и оздравителния процес при пациентите.

При отделните професии и групи клиники бърнаут-профилът (емоционално изтощение, намалена работоспособност и дехуманизация) е с различна конфигурация: най-високи са стойностите в интензивните клиники и хирургиите. Средно до 20% са с висока степен на емоционално изтощение, а 10-12% с изразена дехуманизация. Неблагоприятните характеристики на работата корелират значимо с общия бърнаут-индекс. Общото количество стресори и характеристики на работата като липса на признание и време за изпълнение на работата корелират значимо с емоционалното изтощение и дехуманизацията. Емоционалното изтощение корелира с възрастта.

Бъдещите изследвания следва 1) да се съсредоточат върху профил на специфичните фактори на болничната организационна култура, които увеличават възникването на бърнаут при лекарите и така влошават качеството от грижите, 2) да идентифицират подходящи решения отдолу-нагоре за проблемите на организационната култура и бърнаут-синдрома при лекарите и влиянието му върху безопасността и на пациентите и качеството на грижите.

Ключови думи: стресори, болничен персонал, бърнаут, психично благополучие

Key words: work stressors, hospital staff, burnout, mental well-being