„Брокерска къща. Комуникативно бюро на брокерската къща. Същност и дейност



Дата02.06.2018
Размер157.36 Kb.
#70842





Висше училище „Земеделски колеж”

УНЦ - град В. Търново





КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: „БРОКЕРСКА КЪЩА. КОМУНИКАТИВНО БЮРО НА БРОКЕРСКАТА КЪЩА. СЪЩНОСТ И ДЕЙНОСТ.”

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Въведение………………………………………………………………………………………………………………………………….3

II. Пазар на ценни книжа……………………………………………………………………………………………………..........4

III. Посредници……………………………………………………………………………………………………………………………..5

IV.Брокер, Брокерска къща………………………………………………………………………………………………………….7

IV.1. Застрахователен брокер………………………………………………………………………………………………………7

IV.2. Бокер на недвижими имоти………………………………………………………………………………………………..9

V .Дейност на брокерските къщи…………………………………………………………………………………………………9

VI. Заключение……………………………………………………………………………………………………………………………12

I. Въведение:

Фондовите борси са “организирани пазари за целите на централизираното търгуване с капиталови ценни книжа”. Елементите на организацията на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове (правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията, които се поставят на фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.

Различават се два вида борсови организации - свободни борси и борси на свободни борсови корпорации, които от своя страна могат да се намират под контрола на държавата.

Борсата се организира и управлява от борсова корпорация, която е юридическо лице.

езависимо от промените в нейната организация, всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство в борсата и техните отношения с клиентите и другите членове на борсата се регулират от вътрешноборсови правилници.

Когато една компания обяви подписка за своите ценни книжа, тя трябва да издаде документ, наречен проспект, който съдържа информация за директорите на фирмата, печалбата на фирмата, финансовите баланси за изминалата година, задължения на фирмата по ценните книжа и друга стопанска информация, съгласно изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.

Продажбата на ценни книжа, които не са придружени от проспект, е забранена. Не се представя проспект за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от БНБ; за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член; при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект.

Проспектът се подписва от емитента или от упълномощен от него инвестиционен посредник, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД).



II. Пазар на ценни книжа.

Пазарът на ценни книжа е специфичен финансов пазар, система от отделно обособени места, където за първи и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и финансови инструменти (акции, облигации, деривати), като с помощта на посредници (брокери, дилъри и др.) чрез информационна техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребностите на контрагентите в сделката. Това е специфичен финансов пазар, на който се търгува единствено с инвестиционни фондови ценни книжа. В своята многогодишна история ценните книжа претърпяват еволюционно развитие, като се обособяват над сто вида акции, облигации и различни техни производни и деривати. От гледна точка на жизнения цикъл на ценните книжа пазарът, на който те се търгуват, не е един-единствен, а е система от отделно обособени места за първична и вторична търговия с финансови инструменти.

На пазара на ценни книжа задължително се търгува с помощта на посредници. От позициите на различията, които съществуват между отделните посредници - брокери, дилъри и др., както и от произтичащите специфики в механизма на търговия, пазарът на ценни книжа се разделя на: аукционен, брокерски и дилърски.

III. Посредници

Механизмът на борсовите сделки е сложно, не ефективно средство за гарантиране на търговията на едро. В центъра на този механизъм се откроява фигурата на борсовите посредници – брокери, дилъри, хеджори, спекуланти, джобери, маклери, скалпиори, комисионни агенти.

Борсовите сделки се извършват или чрез посредници на борсата, или по електронен път. Когато сключването на сделки става с помощта на посредници, се използват три системи: рингова, шалтерна и клетъчна.

Броят на борсовите посредници се определя от общото събрание на съответната борса. За да стане борсовов посредник, всяко лице трябва да е спазило следните изисквания:



  • да бъде български гражданин;

  • да бъде най-малко на 27 години;

  • да е доказана неговата честност и благонадеждност чрез пет писмени препоръки от членовете на борсата;

  • да има най-малко средно образование и минимум три години стаж в сферата на търговията със стоки, коите се търгуват на борсата;

  • да не са му отнети гражданските и политическите права;

  • да бе е обявяван в несъстоятелност;

  • да не е осъждан.

Аукционният тип пазар е разпространен при търговията с ДЦК, а също и при покупко-продажбата на акции на някои фондови борси. На принципа на аукционния пазар се сключват някои от сделките на франкфуртската, парижката, нюйоркската фондова борса, а също и на Първа българска фондова борса (до момента на провеждането на сесиите й).

Брокерсият пазар на ценни книжа се характеризира с посредничеството на т. нар. брокер, който защитава интересите на един от контрагентите в сделката. Той е лице, което играе за чужда сметка (на клиента) и печели от комисиона, наречена още брокеридж или куртаж. Целта на брокера е да осъществи сделката при най-изгодни за клиента условия. Този факт е напълно обясним, тъй като, от една страна, брокерът се стреми чрез перфектната си работа да привлече за обслужване повече клиенти, а от друга страна, от качеството и стриктното изпълнение на условията по сделката зависи неговото възнаграждение. Комисионата, която брокерът получава, се определя от договорения процент спрямо стойността на сключената сделка. Ето защо той е активната страна, която търси необходимото количество и подходящата цена на подадените поръчки за покупка или продажба на ценни книжа. Брокерите на световните фондови пазари са различни видове, но същината на тяхната работа се заключава в посредничеството на комисионни начала, а това е и основната характерна черта на брокерския пазар.

Дилърският пазар на ценни книжа поставя в ролята на посредник между продавачите и купувачите на финансови инструменти т. нар. дилър. Това е лице, което играе за собствена сметка и печели от разликата между по-ниските цени, по които купува книжата, и по-високите цени, по които ги продава на клиентите. Неговата печалба се формира от разликата между "курс купува" и "курс продава", т. е. от маржа или спреда. Дилърът трябва да притежава значителни собствени капитали, с които да закупи големи пакети от търсени ценни книжа и след това да ги продаде на по-висока цена. Той определя курсовете както в качеството си на купувач, така и в качеството си на продавач. От особена важност за него е бързината на сключване на сделката, защото рискът от загуби при промяна на икономическата конюнктура е чувствителен.

Един брокер може да работи и като дилър, ако преди това е изпълнил поръчките на клиентите си при най-добри за тях условия. След "големия удар" през 1986 г. настъпват значителни промени в професията на брокерите и дилърите. Различията в дейността на тези посредници е така ясно очертана и на световната борсова "сцена" се появяват брокер-дилърите7. Оттук следва, че диференциацията между брокерските и дилърските пазари намалява, а това е резултат и от унифицирането на търговията на борсовите пазари в рамките на Европейската общност.

Страни по борсовите сделки са две категории участници - джобери и брокери:

Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти единствено с членовете на борсата. Функцията на джобера е да осигурява пазара на ценни книжа, чрез такава промяна на цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.

Брокерите са посредници на инвеститорите - приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения към фондовата борса и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката. Това задължение съпровожда задължението на брокера да не разкрива самоличността на своя клиент, на джобера. В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) - не му е известно дали са платежоспособни или не. Като посредник на своя клиент, брокерът е задължен да изпъни неговите нареждания. Той няма изрично задължение да съветва своя клиент, но ако неговият съвет бъде потърсен, той трябва да изрази своето мнение, което да бъде добросъвестно и компетентно.

IV.Брокер, Брокерска къща

Определение – физическо или юридическо лице, изпълняващо поръчки от името и за сметка на клиенти, срещу което получава комисионна.

Съществуват различни видове брокери, като едни от тях са:

IV.1. Застрахователен брокер

Застрахователен брокер е търговец, които по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги.

Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори.

Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.

За да работи застрахователния брокер получава разрешение от Агенцията за застрахователен надзор и се вписва в регистъра на застрахователните брокери. Дейността като застрахователен брокер може да се извършва само след получаване на такова разрешение.

Застрахователен брокер може да бъде лице, което:

• притежава необходимата квалификация и професионален опит в застраховането; • да има висше образование; • да не е осъждан и лишаван от свобода за умишлено престъпление от общ характер; • да не е лишено от правото да заема материално отговорна длъжност; • да не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителната дейност; • не трябва да е акционер, както и член на ръководен или контролен орган на застраховател или застрахователна група; • не трябва да осъществява дейност като застрахователен агент.

Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи не по-малко от две години стаж в застраховането. За стаж в застраховането се признава и стажът в държавния застрахователен надзор.

Когато застрахователният брокер е юридическо лице представените обстоятелства за забрани се отнасят за членовете на ръководния състав.

Агенцията за застрахователен надзор се произнася в двумесечен срок от получаване на искането за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер.

В едномесечен срок от издаване на разрешението брокерът заплаща дължимата такса за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер, след което му се връчва разрешението.

Отказ за издаване на разрешение не подлежи на обжалване. Ново искане за разрешение може да се прави не по- рано от шест месеца след отказа.

Издадено разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер се отнема:

• при откриване на производство за несъстоятелност на фирмата; • при условия на извършване на охранителна дейност или сходна с нея дейност; • при условия на открито производство по ликвидация; • когато е нарушен принципа на доброволност в застраховането; • когато в едногодишен срок от издаване на разрешението на застрахователния брокер, които е в процес на учредяване по смисъла на Търговския закон брокерът не е вписан в търговския регистър; • при смърт на физическо лице - едноличен търговец, или при прекратяване на юридическото лице чрез преобразуване на този закон; • когато е извършено друго съществено нарушение на закона.

Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер може да се отнеме и когато са нарушени условията, при които е издадено разрешението, или са представени неверни данни които са послужили при издаване на разрешението.

При осъществяване на дейността си брокерът може да:

• проучва и набира необходима информация и анализира застрахователния интерес на възложителя; • набира и предоставя информация на възложителя относно условията и премиите по застрахователните договори; • брокера е длъжен да договаря възможно най-добрите условия за възложителя при сключване на застраховката. • в своята дейност брокера пласира застрахователни рискове по договора за застраховка; • подготвя в съответствие с предоставените му пълномощия документите за оформяне на застрахователните договори; • може да сключва застрахователни договори, ако е упълномощен за това писмено от възложителя; • брокера може да организира събирания на застрахователни премии; • да предлага на възложителя предприемане на предпазни мерки с цел намаляване на вероятността от настъпване на застрахователни събития и намаляване размера на вероятната щета; • брокера може да съдейства на застрахования при настъпване на застрахователно събитие за установяване на причините за него, за разглеждане и уреждане на щетите; • брокера има право да получава от името и за сметка на застрахования застрахователното обезщетение, ако е упълномощен за това с нотариално заверено пълномощно.

Договора между възложителя и застрахователния брокер се сключва в писмена форма, освен при възлагане на посредничество във връзка със задължителна застраховка.

Застрахователният брокер не може без разрешение на възложителя да прехвърля задълженията си другиму.

Задълженията на застрахователния брокер към възложителя при посредничество по договор за застраховка се отнасят и при посредничество за сключване на договори за презастраховане.

В своята работа застрахователния брокер няма право да прехвърля задълженията си на друг без разрешение на възложителя.

Застрахователния брокер има право на възнаграждение за посредничество, когато договора е сключен в резултат на негови усилия. Възнаграждението се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, а при договор за презастраховане от презастрахователя.

Застрахователният брокер се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията за надзор върху застраховането.

IV.2. Бокер на недвижими имоти

Появата на този род услуга е продиктувана от наложилата се тясна специализация в сферата на посредничеството, свързана със спецификата на недвижимите имоти като обект на договаряне.

Основната причина за тази сравнително нова професия в България е свързана с възраждането на свободния пазар на недвижими имоти. Вече е факт достатъчно голям обем на предлагане и търсене, което да доведе до свободно ценообразуване на основата на баланса между тях.

Плюсовете от посредничеството на брокер:



  • Пазарна информация за търсенето и предлагането към момента;

  • Познания за очакваните тенденции на пазара;

  • Преценка на конкретна оферта и конкретен имот;

  • Формулиране на офертата и рекламирането й;

V .Дейност на брокерските къщи

Брокерската къща е вид финансова къща и условията за регистриране, дейност и преустановяване на дейността са упоменати в НАРЕДБА № 26 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 1999 Г. ЗА СДЕЛКИТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ КЪЩИ С ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА.

Тя гласи:

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) от Българската народна банка и за изискванията, които следва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си при извършването на сделки с чуждестранна валута.

Чл. 2. Разрешението (лицензията) дава право за извършване по занятие на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.

Чл. 3. Разрешението (лицензията) за извършване на валутни сделки по занятие като финансова къща се издава на юридическо лице, което отговаря на условията на тази наредба.

Чл. 4. (1) За разрешението (лицензията)се издава писмен документ върху специална хартия с воден знак, изобразяващ емблемата на Българската народна банка, който съдържа:

1. наименование на органа, който издава разрешението (лицензията);

2. наименование "Лицензия";

3. регистрационен номер съгласно водения в Българската народна банка регистър на издаваните разрешения (лицензии) и дата на издаване;

4. правно основание, на което се издава разрешението (лицензията);

5. наименование, седалище и адрес на управление на юридическото лице;

6. името на лицето (лицата),управляващи (представляващи) юридическото лице;

7. начин на извършване на сделките с чуждестранна валута;

8. други обстоятелства;

9. подпис на издателя;

10. печат на Българската народна банка.

Регистрацията става чрез попълване на искане за лицензия, адресирано до подуправителя на, ръководещ управление "Банков надзор". Писменото заявление трябва да съдържа:

1. наименование, седалище и адрес на управление на юридическото лице по съдебна регистрация, както и адрес за кореспонденция; 2. имената на лицето (лицата), които управляват и представляват юридическото лице съгласно съдебната регистрация; 3. начин за извършване на сделките с чуждестранна валута (по безкасов начин или по безкасов начин и в наличност).

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие от устава, договора за учредяване или други учредителни актове; 2. списък на акционерите (съдружниците) и данни за размера на акционерното (дяловото) им участие; 3. документи удостоверяващи записания и внесен капитал; 4. копие от решението на съда за вписване в търговския регистър на заявителя и удостоверение за актуално състояние по търговския регистър; 5. документ за данъчна регистрация на юридическото лице; 6. документ за регистрация по Булстат; 7. документ, издаден от данъчната служба за размера на платените данъци през последните три години, ако юридическото лице е извършвало дейност; 8. документ, от който да е видно, че няма налагани санкции през последната година за укриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане; 9. препоръки от две търговски банки за заявителя; 10. актовете за извършените през годината данъчни проверки или декларация от лицето, че не са извършени такива ; 11. списък на адресите на всички помещения, в които ще се извършват по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин, и копие от документи, удостоверяващи правото на ползване на тези помещения; 12. документ, издаден от регионалната дирекция на МВР, че помещенията по т. 11 отговарят на изискванията за сигурност, защита и охрана и са свързани със съобщително-охранителна техника съгласно § 2а от допълнителните разпоредби на Закона за банките; 13. сертификат за противопожарна безопасност за помещенията по т. 11, издаден от специализираните органи по противопожарна охрана; 14. списък с имената, ЕГН и постоянен адрес на лицата, които ще извършват сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин, към който се прилагат:

а) сведение за професионалния опит и квалификация на лицето;

б) свидетелство за съдимост;

в) декларация от лицата, че не са лишавани от правото да заемат материалноотговорна длъжност.

(3) Лицата, управляващи и представляващи финансовата къща, представят:

1. данни за име, ЕГН, гражданство, постоянен адрес; 2. информация относно квалификацията и професионалния опит; 3. свидетелство за съдимост или аналогичен документ в случаите на чуждестранно лице; 4. декларации по чл. 5, ал. 2; 5. декларация, че не са лишавани от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 6. документ, издаден от съответната данъчна служба за размера на платените от лицето данъци през последните три години.

Брокерската къща е финансова и инвестиционна компания, която предлага услуги в сферата на капиталовите пазари, както и инвестиционни продукти и финансово консултиране.

VI. Заключение

Сферата на финансовото посредничество през миналата година е привлякла общо 1.741 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции, показва статистиката на Българската народна банка. Това е ръст от цели 137% спрямо миналогодишните 735 млрд. евро, когато са заемали двойно по-малък дял в общия обем вложения. Силният ръст се дължи на увеличенията на капитала на банките и застрахователните дружества през миналата година, както и на големия обем на вътрешнофирмените кредити, поясняват специалистите.

Най-голям дял от преките чуждестранни инвестиции (37%) са отишли в сферата на операциите с недвижими имоти, наемите и бизнес услугите. В номинално изражение те нарастват с 41% на годишна база, като достигат 2.158 млрд. евро. На трето място по обем привлечени чуждестранни вложения за миналата година се нарежда секторът на строителството. То е погълнало общо 706 млн. евро, или 12.4% в общия обем на ПЧИ. За сравнение, година по-рано чуждите инвестиции в строителството са били общо 466.4 млн. евро.

Сериозен ръст от цели 229% се отчита и в притока на инвестиции в селското стопанство, като те достигат 50.8 млн. евро. Заради ниската стартова база обаче общият му дял в общите чужди вложения остава незначителен - близо 0.9%.

В същото време сериозен спад се отчита в инвестициите в преработващата промишленост (-84%) и при производството и разпределението на електричество, топлинна енергия, газообразно гориво и вода (-64%). Това обаче са само предварителни данни и предстои те да бъдат ревизирани, най-вероятно нагоре, поясняват специалистите. Причината е, че данните от предприятията се събират с известно закъснение и в определени случаи не отразяват дейността на абсолютно всички компании в секторите и влизането на нови инвеститори. Предварителните данни на БНБ сочат, че през миналата година преработващата промишленост е привлякла общо 128 млн. евро (при 804.1 млн. евро за 2006 г.), а производството на електроенергия и горива 88 млн. евро (при 247 млн. евро за 2006 г.).

Общо за цялата минала година страната е привлякла рекордните 5.687 млрд. евро. Това е ръст от над 30.3% спрямо предходната година. Това доказва, че страната остава привлекателна за чуждите инвеститори, въпреки прогнозите инвестиционният поток да отслабне в резултат от глобалната финансова криза, затегнатите условия за финансиране и преоценката на риска, смятат специалистите.



Изследваните финансови потоци показват, че връзката между относително обособените пазари на ценни книжа е тясна, като субектите в търговията са органически свързани и в конкретната си дейност до голяма степен те са предопределени един от друг. В икономиката на дадена страна подобна обективна, взаимно определена връзка съществува и между всички пазари в рамките на единния финансов пазар.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница