Брюксел, 22 Март 2010 г. 7803/10 (Presse 71)

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
Брюксел, 22 Март 2010 г. 7803/10 (Presse 71) (OR. en)
Свободно движение в рамките на шенгенското пространство на граждани на трети държави с дългосрочна виза

Новите разпоредби се отнасят основно до следните три аспекта: свободно движение, максимален срок на валидност на дългосрочните визи и аспекти на сигурността.

По отношение на свободното движение гражданите на трети държави с дългосрочна виза са поставени при еднакви условия с гражданите на трети държави с валидно разрешение за пребиваване: в рамките на всеки шестмесечен период те могат да се движат свободно до три месеца на територията на другите шенгенски държави. Този въпрос е от значение по две причини. Първо, заради общата цел на свободното пътуване в рамките на шенгенското пространство, и второ — за специфичната цел транзитно преминаване през друга шенгенска държава при завръщане от държавата, която е издала визата.

Съгласно предишните правила, гражданин на трета държава, който притежава национална дългосрочна виза за престой над три месеца, можеше да пребивава само на територията на шенгенската държава, която е издала визата, както и да премине транзитно през територията на другите държави-членки единствено с цел да влезе на територията на държавата, която е издала визата. На тези лица не беше разрешено да пътуват до другите шенгенски държави по време на престоя им (по различни законосъобразни съображения като делови контакти, конференции, посещения и т.н.), нито да преминават транзитно през другите държави на връщане в своята държава на произход, което понякога поставяше проблеми.

Съгласно новите правила дългосрочните визи са с валидност не повече от една година. Ако държава-членка разреши на чужденец да остане повече от една година, дългосрочната виза се заменя с разрешение за пребиваване преди да изтече срокът ѝ на валидност. С други думи, в тези случаи шенгенските държави са длъжни да заменят дългосрочната виза с разрешение за пребиваване.

Що се отнася до аспектите на сигурността на шенгенското пространство, новите разпоредби задължават държавите членки, които решават дали да издадат дългосрочна виза на гражданина на трета държава, да направят справка в Шенгенската информационна система (ШИС) по същия начин, както е необходимо да го направят, когато решават дали да издадат разрешение за пребиваване. Ако въпросният гражданин на трета държава е лице, за което има подаден сигнал с цел отказ за влизане, държавата-членка предварително се консултира с държавата-членка, която е подала сигнала, и взема под внимание нейните интереси. В тези случаи разрешението за пребиваване се издава само когато има съществени основания, а именно съображения от хуманитарен характер или произтичащи от международни ангажименти. Също така в случай, че за гражданин на трета държава, който вече притежава дългосрочна виза, издадена от друга държава, е подаден сигнал с цел отказ за влизане, държавата-членка, подала сигнала, се консултира с другата държава-членка, която е издала дългосрочната виза, за да се определи дали са налице достатъчно основания за оттегляне на дългосрочната виза. При тези разпоредби свободното движение на притежателите на дългосрочна виза няма да представлява допълнителен риск за сигурността в сравнение с движението на притежатели на шенгенски разрешения за пребиваване и на краткосрочни визи.