Брюксел подновява финансирането за селски туризъм по сапард



Дата02.02.2018
Размер211.08 Kb.

Брюксел подновява финансирането за селски туризъм по САПАРД

От началото на октомври се разблокират и проектите на преработвателите


Брюксел даде съгласието си България да възобнови приемането на проекти за преструктуриране на преработвателния сектор и за развитие на селския туризъм по линия на програма САПАРД. За проектите по двете мерки се предвижда да бъдат отпуснати общо 135 млн. евро, които ще се осигурят чрез вътрешно преструктуриране на средствата по програмата за България. Освен това има и някои промени в условията за кандидатстване.
Одобряването на проекти по тези две мерки на програмата беше спряно през март заради изчерпване на финансовите средства за тях. Най-вероятно то ще бъде подновено от началото на октомври. Изчакването е, защото решението за размразяването на парите от комитета STAR за наблюдение на програмата към Европейската комисия (ЕК) трябва да бъде официално одобрено и подписано от ЕК. Очаква се това да стане до края на септември.
Около 105 млн. евро е допълнителният инвестиционен ресурс, който е предвиден по мярка №2 - „Подобряване преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти“, по която се финансират проекти на преработвателите.
Останалите 30 млн. евро са предвидени за инвестиции в селските райони по мярка №3 - „Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи“. В полза на тези две мерки се предвижда по програмата да се намалят средствата, предвидени за развитие на горския сектор, водните ресурси и професионалното обучение, по които досега няма никакво усвояване.

Мярка №03 (2.1. от НПРЗСР)- Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи

Селски туризъм:

  • обновяване, реконструиране и структурно приспособяване на сгради за целите на селския туризъм, особено сгради, представляващи исторически и културен интерес като стари изби, мелници и т.н., които се частна или общинска собственост.

  • изграждане на помещения и създаване на условия за настаняване в зони на открито (например къмпинги, бази за отдих и спорт, и т.н.).

  • подобряване на зони на открито и създаване на условия за отдих и спорт, напр. за езда, спортен риболов, планинско колоездене, изграждане на екопътеки.

  • строеж, приспособяване/реконструкция на сгради, подобряване на вътрешните дворове на домове, приспособяване/обновяване на постройки и закупуване на материали за магазини и щандове за реклама и продажба на стоки, произведени на място.

  •  популяризиране и рекламни дейности за селски туризъм, включващи изграждането на многоцелеви центрове за селски туризъм.

  • създаване и модернизиране на контролирани зони за лов (места за настаняване на туристи, съоръжения на открито, стопанисване на дивеча).

Според решението на комитета STAR лимитът на инвестициите за изграждане на кланици с пари по САПАРД се увеличава до 25 млн. евро. Досега общата стойност на този тип проекти не можеше да надхвърля 20 млн. евро. Лимитът за проектите за развитие на селските райони и туризъм обаче се намалява от 500 на 250 хил. евро. Проекти, които надхвърлят тази сума като инвестиции, няма да бъдат приемани за одобряване от агенцията по САПАРД. От обсега на финансирането за селския туризъм освен това се изключват и всички курорти и по-големи градове в страната, за да се избегне използването на средствата по програмата за строителството на големи хотели.


По втора мярка на САПАРД се финансират частни инвестиции в секторите вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, риби и рибни продукти. Конкретните проекти, с които преработвателите могат да кандидатстват, трябва да са свързани с инвестиции в изграждането или реконструкцията на предприятията си, както и внедряване на нови технологии за преработката на продукцията. По мярката не се допускат инвестиции за търговия на дребно, покупка на техника или внедряване на технология за преработка на продукти, произведени извън ЕС.
По мярката за селските райони пък се финансират проекти, свързани с разнообразяване на икономическите дейности в селата като местно занаятчийство, селски туризъм, производство и директна продажба на типични местни продукти, дейности за запазване на местната флора и фауна. По тази мярка се подкрепят и частни инвестиции на малки предприятия в областта на аквакултурите (сладководни рибовъдни стопанства, развъдници за раци, ферми за миди и др.) и дървопреработката. Целта на този тип инвестиции е да стимулира подобряването на условията на труд и качеството на живота в селските райони, както и да осигурява допълнителни доходи на местното население.
Одобрените проекти по САПАРД по данни на земеделското министерство до момента са общо 1424 броя, като стойността им надхвърля 1.1 млрд. лв. Договорената безвъзмездна финансова помощ по програмата за тях е 528 млн. лв., като повечето от тези средства вече са изплатени. По правилата на САПАРД със средствата по линия на програмата се покриват до 50% от разходите по даден проект.
Досега най-много проекти по линия на САПАРД са одобрени за покупката на земеделска техника по първа мярка на програмата за инвестиции в земеделските стопанства. От началото на юли по препоръка на Европейската комисия приемането на проекти по тази мярка беше спряно, като по тази причина бяха блокирани над 370 вече подадени от земеделските производители проекти. Причината за спирането на проектите бяха отправени критики от страна на Европейската комисия, че България не усвоява рационално средствата по програмата. Според Европейската комисия по някои от мерките на САПАРД, като например тази за инвестиции в земеделските стопанства, приемането на проекти върви с ускорени темпове, докато останалите мерки по програмата не се прилагат изобщо.

Европари се получават за културен туризъм

Повече от 900 млн. евро за развитие на селските райони може да получи България до 2013 г.

(Кристина Цветанска, изпълнителен директор на "Елана Инвестмънт")



Над 900 млн. евро са предназначени в планирания период да помогнат за "подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяването на селската икономика".
Едни от най-популярните форми на алтернативен туризъм в България в последните години са т.нар. селски туризъм и културният туризъм. В повечето региони на страната те вече са приоритети както за местните власти, така и за мнозинството местни производители и предлагащи услуги. Макар все още да липсват подробни анализи, годишните приходи от селски туризъм вече се изчисляват на над 3 млн. евро при положение, че все още на местно ниво няма достатъчно развита инфраструктура за осъществяването му. Развитието на туризма изисква наличие на добре изградени основи, както и стратегически разработени продукти и услуги. А за един предприемач с бизнес в селските райони, освен визията за наличие на потенциал, все още не е по силите да развие самостоятелно ресурси за селски и културен туризъм.
До влизането на България в Европейския съюз, възможности за подпомагане на развитието на селски и културен туризъм се предлагаха чрез някои конкурси по предприсъединителните програми. За периода от 2000-2006 г. земеделски производители можеха да кандидатстват по програма САПАРД за субсидия, с която да инвестират в развитие на селски туризъм в страната. Програмата финансираше изграждане, ремонт и реконструкция на места за настаняване на туристи на територията на селските райони, без да се включват вече добре развитите курорти. По този начин земеделските производители можеха да доразвият потенциала на региона си и бизнеса си, за да бъдат привлекателни за посещение от туристи.
Въпросът е: От кои програми може да се търси финансиране на селски и културен туризъм? От 2007 г. до 2013 г. предприемачите, които имат нужда от финансиране за своите инициативи за развитие на селски и културен туризъм вече могат да очакват по-сериозен принос като инвестиция от наследника на програма САПАРД - Програмата за развитие на селските райони. Над 900 млн. евро са предназначени в планирания период да помогнат за "подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяването на селската икономика". Само за 2007 г. са планирани близо 86 млн. евро. Тази т. нар. "Ос 3" на националната програма има няколко приоритета, наречени "мерки", по които предприемачите в селски и културен туризъм могат да опитат да потърсят инвестиция за своите бизнес идеи. Възможностите за кандидатстване за финансиране по тези приоритети, обаче, са само за реализация на територията на селските райони и общини в страната.
Три от обявените "мерки" за субсидиране на развитието на селските райони са пряко свързани с подпомагане на инфраструктурни строителни и ремонтни дейности, които допринасят за селския туризъм.
Мярка 311 е "Разнообразяване към неземеделски дейности". Тази част от програмата е предвидена да подпомогне инвестициите на земеделските стопани и членовете на техните домакинства в създаване, развитие или разширяване на неземеделски производства и услуги. Регистрираните земеделски производители могат да си позволят да разширят дейността си по посока на туризма чрез извършване на строителни дейности, които да създават атрактивни туристически продукти и услуги. Тази линия на програмата допуска кандидатстване за изграждане, обновяване, реконструиране или пък структурно приспособяване на сгради за целите на туризма. Имат се предвид сгради, които представляват исторически и културен интерес, и се планира да се превърнат в привлекателна туристическа цел - стари изби, мелници, ферми и т.н. Подкрепят се също строителни проекти за изграждане на помещения и създаване на условия за настаняване в зони на открито - като къмпинги, бази за отдих и спорт, детски кътчета за забавление, езда, планинско колоездене. Земеделските предприемачи имат възможност да потърсят финансиране също и за подобряване на дворовете на домове, обновяване на постройки и закупуване на материали за магазини, и щандове за реклама и продажба на стоки, произведени на място. Организирането на ловен туризъм също е една от важните форми на алтернативния туризъм, на която набляга националната стратегия на правителството. "Мярка 311" предвижда субсидия за създаване и модернизиране на контролирани зони за лов чрез организация на места за настаняване на туристи и съоръжения на открито. Не на последно място са възможностите за инвестиции в развитието на конен туризъм, като може да се потърсят средства за модернизация и приспособяване на ферми с тази цел.
Европари за селски туризъм
Финансирането ще е минимум 10 хил. EUR и максимум 200 хил. EUR

Пари за селски туризъм ще има и всички с нетърпение очакваме да видим първите проекти по програмата за Развитие на селските райони, която беше одобрена в края на миналата година. Те ще бъдат отпуснати по Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности, като средствата там общо за периода 2007-2013 г. са 900 млн. EUR, от които 86 млн. EUR са средствата за тази първата година.

Ограничения за кандидатстващи ще има за юридически лица и общини с население над 10 хил. души. Минималният размер на 1 проект е 10 хил. EUR, а максималният 200 хил. EUR. За проекти, негенериращи значителни нетни приходи, подпомагането е до 100%, а за всички останали - 50%. Финансовата помощ за 1 лице не може да надхвърля 200 хил. EUR за период от 3 години.

Ако търсите финансиране за подобряване на туристическата инфраструктура, развитие и маркетинг на туристически услуги в селските общини, то вие може да направите проект по Програмата за селски райони. Тук могат да кандидатстват за финансиране регистрирани земеделски производители, които са заинтересовани да развият туристическия потенциал на своята община чрез по-мащабни и новаторски строителни дейности. 

С парите ще могат да се изграждат и обновяват информационни и посетителски центрове, подобряване на инфраструктурата в общината за осъществяване на пешеходен и спортен туризъм - включително за рафтинг, ловуване, катерене, езда, голф, планинско колоездене.

Финансиране могат да получат и услуги, свързани с опазване и откриване на места от исторически и образователен интерес, като обновяване на стари изби, мелници, ферми и изложения на открито и т.н.

Пари ще има и за маркетингови дейности от различен тип: създаване на маркетингови стратегии, разработване и промоция на туристически продукти, подготовка на информационни материали, изграждане на електронни системи за резервация и др.
Усвояваме близо 26.7 млн. EUR по ФАР
Страната ни ще усвои 26 645 000 EUR по програма ФАР. Безвъзмездното финансиране от ЕС ще бъде до 90%, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще приема проекти по програмите Трансгранично сътрудничество и Добросъседство до края на март.

Проектите ще са насочени към сътрудничество в трансграничните райони, опазване на природните ресурси, развитие на селския туризъм и защита и управление на околната среда. От МРРБ обобщиха, че най-подходящите кандидати за участие в инициативата са общини, неправителствени организации, бизнес обединения и изследователски институции.


Програмите за Трансгранично сътрудничество ще се реализират между България, Турция, Гърция и Румъния, а тези по Добросъседство са предназначени за България, Македония и Сърбия.
Расте интересът към проектите за селски туризъм

Сред компонентите на програмата за развитие на селските райони най-голям интерес се проявява към мярката, по която ще се финансират проекти за селския туризъм", заяви за радио "Фокус" - Велико Търново - Таня Борисова, координатор на Асоциацията на българските села.

"Във Великотърновска област това се отнася най-вече за селата в Еленския балкан", поясни тя. Борисова уточни, че останалите мерки са свързани с подпомагане на микро предприятията, модернизиране на селските стопанства, както и проекти по програмата "Млад фермер".

Програмата за развитие на селските райони все още не е започнала да действа. По отношение на нея вече са приети всички необходими наредби, по които хората ще могат да кандидатстват. Те са публикувани на сайта на Министерство на земеделието и продоволствието, както и на сайта на Асоциацията на българските села.

Важно е хората първо да се запознаят с тези наредби, за да видят отговарят ли те на критериите за кандидатстване, както и попада ли мястото, където те искат да направят инвестиция, в общините, които са обособени като селска община.

Става въпрос за общини, които не съвпадат с областните центрове. Така например земеделски производител от село от община Велико Търново не би могъл да кандидатства, за сметка на друг производител от село от община Елена, община Златарица и пр. Производителите от села в общини като Видин, Габрово, Сливен и други областни центрове трябва да се насочат към програмите за регионално развитие, където попадат т.нар. "градски общини".

Очаква се в средата на март или началото на месец април програмата да започне да действа, като преди това съответните наредби ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. Има и определени финансови рамки. Например, ако става въпрос за подпомагане на селския туризъм, съответният проект може да е на стойност не повече от 400 000 евро, половината от които ще бъдат получени под формата на субсидия.

"Важно е за хората, които искат да развиват селски туризъм, да знаят, че за разлика от САПАРД, по тази програма проектите ще финансират микро предприятия до 20 места за настаняване. Тоест това могат да бъдат малки хотелчета, къщи за гости, а не големи обекти", посочи Борисова.

Земеделските производители или организациите им могат да кандидатстват като едноличен търговец, като юридическо лице или регистриран производител. Регистрацията като земеделски производител или седалището на фирмата трябва да бъде в общината, където ще се реализира даденият проект.

Субсидиите могат да подпомогнат и закупуването, строителството, обновяването на недвижима собственост, машини, оборудване и други. В рамките на 3 месеца след като се подадат документи за кандидатстване за субсидии, даденият производител или организация ще получи отговор от Разплащателната агенция.



10.12.2007
Младите хора все повече проявяват интерес към инвестиции в селски туризъм
Ръстът на селския туризъм е 30 % тази година. Това заяви пред Агенция “Фокус” председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов. По думите му – най-атрактивните дестинации са Велико Търново и Еленския Балкан, Смолян и Благоевград. Има тенденция за увеличаване на интереса и към Странджа. Борисов допълни, че по националния план за развитие на селските райони има предвидени пари за финансиране на проекти, свързани с развитието на селския туризъм. Тези пари обаче би трябвало да са насочени към районите, които са слабо развити, а не към разработените туристически дестинации, коментира Борисов. По думите му инвестициите в селския туризъм са едно от основните пера, които интересуват младите хора. “Много млади хора, които са учили в големия град или в чужбина, търсят възможности за реализиране на различни проекти по родните си места”, смята Борисов. Проектите основно са в две направления – освен развитие на селския туризъм, другото направление е и възраждане на малките и средни селски стопанства. Под модернизация на малките и средни стопанства имам предвид – закупуване и обновление на сграда, закупуване на трактори и започване на развиване на някаква дейност, допълни Борисов.
Испанци започват да ни усвояват парите за селски туризъм

Чужди фирми и неправителствени организации усилено се подготвят през последните месеци да усвояват Европейските средства за селата.

Това е резултат от липсата на информация за Програмата за развитие на селските райони, поради монопола в информационните кампании от страна на Министерството на земеделието и продоволствието, които са доказано и целенасочено неефективни.

Дали европарите ще достигнат до реалните бенефициенти в селата или ще бъдат усвоени "на книга" ще проличи съвсем скоро. Преди дни испанската компания "ЕTE Grup" заяви публично желанието си да инвестира в Кюстендилските села.

Интересите на бизнесмените са към селския туризъм и цеха за минерална вода в центъра на Невестино. Депутатът от НДСВ Ваня Цветкова се е ангажирала да покаже на испанските инвеститори района.

Тя ще организира и конференция на тема " България и еврофондовете". "ETE Grup" имат сериозен опит в усвояването на средства от ЕС и могат да са полезни както на общините от областта, така и на бизнеса", заяви Цветкова.


Руснаци ще сторят ваканционно селище в Дряновско

Селище за ваканционен и селски туризъм ще бъде изградено в с. Царева ливада, община Дряново. Местността от 42 дка се нарича Лозята и е разположена на хълмист терен в непосредствена близост до пътя за Дряново от с. Царева ливада.

Инвеститор е "Юлия къмпани" ЕООД от София. Предвижда се да бъдат изградени 30 жилищни сгради, пешеходни алеи, вътрешноплощадкови пътища и паркинг, зелени терени и спортни площадки, пише в. "Дневник".

Според информационната система ДАКСИ собственик на фирмата е руският гражданин Дмитрий Павлович Макагонов. Тя е създадена през миналата година и се занимава с търговия с имоти.

Предвижда се да бъдат изградени 30 жилищни сгради, пешеходни алеи, вътрешноплощадкови пътища и паркинг, зелени терени и спортни площадки. Местността е в близост до много исторически забележителности - етнографския музей "Етъра", Боженци, Царевец, Стринава и др.

Експертен екологичен съвет при Регионалната инспекция по околна среда и водите във Велико Търново е одобрил на заседание инвестиционното предложение за изграждане на селището.

В решението са включени пет мотива за одобрение на предложението, 18 условия, гарантиращи, че по време на проектирането, строителството и експлоатацията на обекта няма да има отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда, и 19 мерки за наблюдение и контрол.

Площадката е извън границите на защитени зони и защитени територии. Като условие в решението по оценката за въздействие върху околната среда се предвижда изграждането на локална пречиствателна станция за отпадъчни води и провеждане на необходимите процедури за издаване на разрешително за заустване по реда на Закона за водите.



Между джакузито и кравата

Превръщането на природосъобразния начин на живот в световна религия е добра новина за предприемачите в селския туризъм.

Шейсетгодишната Иванка Пенева по професия е строителен техник. Днес обаче меси баници и питки на туристите, които отсядат в семейната й къща в село Боженци. Тя започва да върти бизнес в сферата на туризма през 2002 г., след неуспешни опити да намери работа по специалността си.

Иванка наследява къщата в Боженци от своите родители и след като откупва дяловете на останалите наследници, започва да прави подобрения. В началото й е много трудно, защото няма канал и течаща вода, а електрическата инсталация трябва да се подмени изцяло. Досега тя е инвестирала над 50 хил. лв. в ремонти, след които къщата е преобразена. На мястото на стария обор например се появява кокетна механа. Иванка реставрира фасадата на дома си, без да променя вида й от XIX век, защото от 1964 г. селото има статут на архитектурен резерват и своеволия по отношение на фасадите са забранени.

Тъй като домът й е отдалечен от центъра на селото, Иванка започва да отглежда щрауси, с надеждата, че това ще бъде атракция за посетителите. Днес щраусите ги няма, но този маркетингов похват дава своите резултати. Всяка година я посещават все повече туристи, а за празниците резервациите се правят няколко месеца предварително. Тя дава цялата си къща под наем, обзаведена в автентичен селски интериор, за 150 лв. на вечер. Всеки, минал през Боженци знае къде е къщата механа „Двата щрауса“. Рекламата става от уста на уста и интересът към селския живот расте. Иванка реинвестира всяка година по-голямата част от печалбата си за подобрения, тази година има намерение да санира.

Бизнесът със селския туризъм далеч не се изчерпва само с кореняци боженци, които адаптират къщите си за настаняване на туристи. Напоследък все повече предприемачи изкупуват къщи, за да правят по-крупен бизнес.



Окрупнявай и владей
Бившият стопанин на минералната вода „Девин“ Стефан Шарлопов, който е мажоритарен собственик на „Роял Холидей“, придобива четири къщи в Боженци. Под шапката на „Шарлопов Хотелс“ са Шарлоповата, Парлапановата, Джелеовата и Тачевата къщa в селото.

В последните 10 години името Боженци привлича инвестиции и в съседните села, където на самия път могат да се видят грандиозни строежи и лъскави СПА хотели.

Предлагане на имоти има, а цените им са по-високи от тези в други селски райони. Още на отбивката за селото има табели с надписи „продава“. Цената на квадратния метър земя е между 30 и 60 евро по данни на Светла Димитрова, служител на туристическата администрация на резервата “Боженци”. Справка в сайта www.imoti.net показва, че средната цена за Габровска област на един квадратен метър земя е 17.6 евро.

В Боженци над стара къща виси лъскав транспарант „for sale“, даден е само мобилен телефон. Собственикът е частно лице и цената, която иска за трите декара двор и занемарената постройка, е 150 хил. евро. Иначе в Боженци има над 120 къщи. 85% от тях са на частни лица, останалите са общинска публична собственост.

Сред атракциите на селото не са само къщите музеи, но и жителите му, които вече са привикнали туристите да гледат на тях като на живи експонати. Димитрова посочва, че бабите в селото вече до такава степен са свикнали с фотоапаратите и камерите, че без никакъв свян застават пред тях.

От нищо нещо
Някои предприемачи поемат риска да се „хвърлят в неизвестното“, като правят инвестиции в по-малко известните български села. Такъв е случаят със село Костенковци. То се намира на 16 км от Габрово, а на близо са Етъра, Арбанаси и няколко манастира - Дряновският, Преображенският, Килифаревският и Соколският.

През 1997 г. Атанас Спасов, един от собствениците на пловдивския вестник „Марица“, купува читалището, училището и шест от къщите в селото. Три от къщите са реставрирани през 2003 г. и от тогава приемат туристи. Това са „Костенковски хан“, „Иманярската къща“ и „Къщата с чадърите“. В началото в дворовете се отглеждали и животни, за да бъдат гостите в по-автентична среда и да усетят истинската селска атмосфера, но тази практика е прустановена. Управителката на комплекса Цветелина Кметовска разказва, че схващането за селски туризъм сега е по-скоро да посетиш луксозна къща на село.

Много важни са атракционите, защото хората искат да правят нещо, докато са там. В Костенковци има конна база, а собственикът е купил джипове, с които могат да се правят преходи до манастирите в района. Непрекъснато се правят обновления. Според плановете от това лято във всяка от трите къщи на Спасов ще има външно джакузи, а читалището ще се превърне в конферентна зала. В един от най-важните атракциони - механата, която също е собственост на Спасов - могат да се опитат ястия, приготвени изцяло от домашни продукти, както и различни видове вина.

Да си купиш село
Само през миналата година от картата на България са задраскани 130 села, заради обезлюдяването им по данни на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ). Всяко едно такова село може да бъде изкупено и превърнато в курортен комплекс. Вече има примери за това как няколко български села са станали частни, и нищо чудно, че е така... По данни на Румен Драганов, директор на Института по анализи и оценки в туризма, 690 хил. българи са пътували на селски туризъм през 2007 г., от които 130 хил. с повече от една нощувка. Чуждестранните туристи, посетили селата, са били 220 хил. Приходите от сектора според Драганов са 130 млн. лв. С алтернативен туризъм се занимават над 20 туроператори, и въпреки това статистика се води много трудно, защото голяма част от частните лица, които отдават къщите си под наем, не отчитат доходите си от тази дейност никъде.

През 2006 г. собственикът на „Нове Холдинг“ Васил Божков, който е смятан за най-богатия българин, купи родопското село Чамла. Според неофициална информация селото ще се превърне в ловен резерват със собствена настанителна база и атракциони. Прогнозата е Чамла да стане топ туристическа дестинация за запалените ловджии, защото районът е богат на дивеч.

Китното селище Лещен, което се намира на пътя за Ковачевица, също е почти еднолична собственост, въпреки че все още има къщи, притежавани от местни хора (иначе сега селото се обитава само от няколко човека). През 1994 г., вследствие на обезлюдяването му, Михаил Маринов започва да изкупува къщи там. Сега той е собственик на 15 имота, обединени под името Вилно селище “Лещен“. Маринов казва, че е единственият, който предлага туристически услуги там, конкуренция има само от страна на село Ковачевица. Той обяснява, че туристите посещават къщите му целогодишно, а тенденцията е броят им да нараства всяка следваща година. Лещен се превръща в една от най-популярните дестинации за селски туризъм.

От БАСЕТ са на мнение, че изкупуването на опустели села е добра практика, защото не само животът се връща в тях, но и значително се подобрява инфраструктурата на района.



Чуждестранен интерес
В България има малко над 5 хил. села. По-голямата част от които вече опустяват, а в други са се заселили чужденци, предимно англичани. По данни на Петър Петров, председател на БАСЕТ, 97% от продадените къщи в селата за последните 3 години са купени от чужденци. В България живеят 30-50 хил. преселници от Англия. Някои от тях също са в бизнеса със селския туризъм, като клиенти са им техни сънародници, дошли да прекарат ваканцията си тук.

В някои села броят на английските семейства е над 30, твърди Петров. Според него чужденците са привлечени не само от ниските цени, но и от екзотиката. Той очаква, че ще продължат да идват хора от силно урбанизирани държави, каквато е Англия, където селското население е около 4%. Има предприемачи, които купуват къщи на село, реставрират ги и ги препродават на чужденци.

През последните години нараства броят на туристите от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония, според експертите на Държавната агенция за туризма в България. Опитът на малкото туроператори, които предлагат селски туризъм, показва, че има интерес към услугата, още повече че природосъобразният начин на живот се превръща в световна религия. Засега обаче не може с точност да се каже как се развива секторът, тъй като важни показатели като брой легла и приходи остават трудно измерими. Причината е, че голяма част от доставчиците на тези услуги все още не са категоризирани (самостоятелни стаи, къщи за гости), а и официална статистика в тази посока не се води.

Едно обаче е сигурно и то се вижда с просто око - селският туризъм расте с много бързи темпове. Много предприемачи вече печелят от това и по всичко изглежда, че пазарът има огромен потенциал за растеж.


Обявиха 10-те начинаещи дестинации за селски туризъм в ЕС

България ще присъства със свои дестинации догодина

Вицепрезидентът на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген отличи като Първокласни европейски дестинации 10-те най-добри селски райони на Годишния форум на туризма в Португалия, който се състоя преди дни. Целта на отличието е да насърчи дестинациите, в които комерсиалният успех върви ръка за ръка със социалната, културна и екологична устойчивост, каза Ферхойген. Значението му е и във факта, че популяризира нетрадиционни дестинации и полага добри практики за в бъдеще, като съчетава успешния бизнес модел със създаването на заетост за местното население.  

Сред десетте страни, които участваха в наградите, са Хърватска с района Свети Мартин на Мури, Кипър с региона Троодос, Гърция с региона Флорина, Ирландия с Клонакилти, Малта с Нудир и др.

Догодина в наградите със свои дестинации ще вземат участие още 7 държави - България, Естония, Финландия, Франция, Литва, Испания и Румъния.

Дават ловните полета на концесия


Частници ще могат да наемат на концесия държавните дивечовъдни станции и държавни ловни участъци за срок от 15 години. Това предвиждат промени в Закона за лова и опазването на дивеча. Те са подготвени от Националното управление на Горите (НУГ) към Министерството на земеделието и горите, под надзора на зам.-министърът на земеделието Стефан Юруков. Той беше назначен от Сергей Станишев от квотата на БСП за земеделското министерство със заповед от 2 септември т. г.

Промените в Закона за лова и опазването на дивеча трябваше да бъдат внесени за обсъждане и приемане в средата на декември. Депутатите от комисията по земеделия на НС и ловците в Народното събрание ги очакват с интерес.

Предишното XXXIX Народно събрание отхвърли отдаването на дивечовъдните участъци под аренда, предложено тогава от експертите на министър Мехмед Дикме. На първо четене поправките в Закона за лова дори минаха, но при окончателното му приемане в края на юли 2002 г. "против" гласуваха групите на НДСВ, СДС и БСП. Мотивът на всички тези политически сили за позоцията беше, че има опасност в ловните полета да влезе сенчестият бизнес и дивечовъдните стопанства останаха държавни.

Мотивът на жълтите беше още, че дивечът е изчерпаем ресурс и трябва да остане общонародна собственост. БСП казаха, че не може да се поставят частните интереси над държавните. Депутатите на ДПС тогава напуснаха демонстративно залата преди гласуването. Зам.-министърът на земеделието тогава Меглена Плугчиева (сега посланик на България в Германия) заяви, че депутатите ще носят своята отговорност пред обществото. Самата тя е разрешила приватизацията през 1991 г. на носещото до 1990 г. 9,5 милиона долара годишно дружество за международен ловен туризъм "Мургаш" за 60 лева (60 000 лв. тогава).

Президентът Георги Първанов не върна закона, но заяви, че го подписва "с едно наум", тъй като трябвало да има "законова база" за регламентирането на частните инвестиции в ловния туризъм.
Сега експертите на Нихат Кабил отново пускат на пазара 14 % от ловната територия на България. Тя включва 37-те най-доходоносни за държавата дивечовъдни стопанство в цялата страна и двете ловни стопанства на Министерския съвет Искър и Воден. Този път обаче в схемата е и БСП, тъй като с направата на промените в закона е натоварен червеният земеделски зам.-министър. Ловци, експерти и неправителствени организации смятат, че поне 9 % от собствеността трябва да е държавна. Останалата част може да бъде отдавана под аренда, но под строгия контрол на държавата, за да се избягват злоупотреби, на каквото те са свидетели в миналото.

Другите 86 % от ловната площ, която е на дружинките, нямало да се засяга по никакъв начин, уверяват пак експертите. Сондажите за намерениията на Министерството на земеделието започнаха пак през октомври т.г. На конференция за присъединяването на България към Европейския съюз зам.-министър Стефан Юруков заяви, че се подготвя нова стратегия за развитието на над 100 дивечовъдни стопанства в страната, тъй като държавата нямала средства да ги поддържа. В момента те се стопанисват и поддържат от държавните лесничейства.

В държавата вече съществуват частни ловни полета. Сега собствениците им имат интерес да узаконят инвестициите си и вече заградените от тях земи. Техни реклами могат да се видят в специализираните издания за лов. Няма регламент и точка от закона обаче, по който те да съществуват. Такива бази има в Етрополския балкан, стотици хектари са заградени от частник във великотърновско, има ги и в Старозагорско, в Шуменско и др. Тези български частни лица се разпореждат с държавните земи само срещу право на отстрел (примерно някой си купува правото да отстреля всички разрешени за сезона диви прасета срещу по 40 лева за диво прасе). Някой са си купили това право за 10 години напред. Срещу него те заграждат държавната територия, на която се намират съответните животни.

Тази практика в никой закон не е упомената. Тя е измислена от някой държавен чиновник на земеделското министерство и оформена в наредба, за да има регламент, по които определени частни лица да се разпореждат с дивеча на страната, за който вече 100 години се грижи Ловно-рибарският съюз.



Според специалисти по лова, този отрасъл е един от най-печелившите на страната ни. Приходите от ловен туризъм за сезона, който приключва на 31 януари 2006 г., се очаква да бъдат близо 2 милиона евро.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница