БТВ, „Тази сутрин, 28 май 2012 година



Дата23.07.2016
Размер121.03 Kb.
бТВ, „Тази сутрин”, 28 май 2012 година
Министър Вежди Рашидов за това стигат ли парите за култура по време на криза

Вежди Рашидов, акценти от гостуването на министъра на културата в сутрешния блок на телевизията

Водеща: Министърът на културата ни е на гости - Вежди Рашидов.

Водещ: Добро утро.

Вежди Рашидов: Добро утро.

Водеща: Реваншираме се заради невъзможността миналия път да си поговорим за това, за което ви бяхме поканили и затова отново сте в студиото.

Вежди Рашидов: Благодаря Ви, но не е въпрос на отказ. Въпросът е, че аз предприех една тактика - да имам по-малко изяви в медиите, защото има много работа и предпочитам да свърша нещо. Аз имах една фраза – „бих искал всичко това, което говорим, че е направено, да мога да го показвам с пръст”. То трябва да е видимо. Не може да има абстрактно направени неща.

Водещ: От кое сте доволен като постигнато и за кои неща ще признаете, че не успявате да се справите във вашия сектор, много болезнен, недофинансиран, много хора бягат дори от културата?

Вежди Рашидов: Без да искаме, споменахме за плащането в областта на културата.

Водещ: Има едно писмо от библиотечните специалисти.

Вежди Рашидов: Не само това. Вижте и музейните работници. Ние имаме 106 второстепенни разпоредители. Ако някой си мисли, че това е малко министерство, адски се лъже. 106 второстепенни разпоредители. Това е министерство, което е много тежко отговорно, защото например без подпис от "Националните паметници на културата" – НИНКН, не може да се построи нито една магистрала. Така че Министерство на културата е доста тежко и важно министерство. За съжаление обаче истина е, ако отворите сайтовете, всяка година, когато обсъждаме бюджета на Министерски съвет, ще видите, че както съм искал да се даде пълната сума, Законът за киното, аз съм го искал преди кинаджиите още да са се вълнували, винаги съм искал да се вдигнат заплатите в областта на културата, защото това е най-ниско заплатената сфера.

Водещ: Защо?

Вежди Рашидов: Предполагам, че този въпрос е трябвало да сте го задали преди десет години на още много министри.

Водеща: Съжалявам.

Вежди Рашидов: Днес можехме да имаме заварено положение, поне по-добро. Защо? Защото явно културата, във вестниците например, винаги е някъде на задната страница. Тя не е толкова съществена. По-важни са ефектните неща.

Водещ: Тоест, проблемът е в самите нас като общество и това ли искате да кажете или в това, че властта не си подрежда приоритетите, така че културата да е напред?

Вежди Рашидов: Не, не. В България има една мода – за всичко е виновна властта. Сега го разбрах, откакто станах министър, дори аз съм бил една опозиция, вечна. И искам да ви кажа, че от камбанарията сега не съм бил 100% прав.

Водещ: Защото всеки гледа от собствената си камбанария.

Вежди Рашидов: И властта си има своите грехове, трески за дялане, но и обществото си има своите. Да се върнем на заплатите. Отговорността на работещите е много голяма. С ниски заплати аз не мога да привлека и не мога да назнача експерти, които да си свършат работата. Поради ниските заплати има текучество. Обем работа– има 4000 преписки, които са решени и които трябва да излязат.

Водещ: Колко пари ще поискате за култура от следващия бюджет?

Вежди Рашидов: Аз благодаря на правителството, че от 84 млн. Бюджетът ни се качи на 118 млн. в тежка криза. Знаете, че кризата е криза за всички, не само за културата. Но и бюджетът на Министерството е доста малък за това министерство. Аз бих казал, колкото и да звучи иронично - не може хората на културата да са необходими само когато печелим избори – да сме на плакатите и снимките на първия ред. И след това, в края на мандата - ако се сетят.

Водещ: Така ли се чувствате – като на последния ред, вече към края на мандата?

Вежди Рашидов: Аз съм артист и искам да ви кажа... За мен лично - не. Аз имам разбирането и на премиера, имам разбирането и на г-н Дянков. Аз се разбирам с тези хора.

Водещ: Добре и понякога от последния ред се вижда доста по-добре какво се случва на сцената, че и на първите редове. По-добра е видимостта.

Вежди Рашидов: Така е в живота. Зависи – от последния ред, виждаш всичко, всичко ти е пред очите. На първия ред – главния герой, после вътре в детайла. Така е. Тук е така, но наистина това е проблем и никой не го крие. Тази година, като обсъждаме бюджета, това отново ще ни бъде тежка тема.

Водещ: Колко пари ще поискате, за да бъдем конкретни, да вървим към невралгичните...

Вежди Рашидов: Колко пари ще искаме? Аз ще искам още 30 млн. отгоре, за да вдигна всички сфери. Включително и на учителите. Имаме 23 училища. Освен това – администрациите на театрите, археологията, реставрацията, консервацията, авторските права, киното.
Водеща: По колко биха могли с тези 30 млн. да се вдигнат заплатите, с по колко процента?

Вежди Рашидов: 25-30% биха могли в чисто бюджетната сфера.

Водеща: Теди Москов, когото вие харесвате като творец, защото го и наградихте, каза че...

Вежди Рашидов: Много талантлив човек.

Водеща: Много талантлив човек.

Вежди Рашидов: Тук няма спор.

Водеща: Само че той каза „мога да ви запозная с актьор, който в Народния театър получава 270 лв. заплата и се чуди как между халтурата, за да си изкара хляба, да отиде в Народния театър и да направи това, което му е в сърцето”.

Вежди Рашидов: Теди е много талантлив и той в неговите каламбури, понякога е много симпатичен. Нека да ви кажа за театрите, понеже предварително може би имахте и такъв въпрос. Хората още не са разбрали какво значи реформа и защо преди имаше отлив на публика... Върнете се на репортажи, погледнете преди три години... Нямаше никой куража да промени начина на заплащане. Хората им хвърляха един бюджет по равно. Теди Москов – 500 лв. и някакъв непознат режисьор в провинцията – 500 лв. Сега какво се случи? Променихме заплащането – върху всеки закупен билет. Театър и изкуство има, защото хората имат необходимост от това. Аз не правя скулптора, за да си я държа вкъщи.

Водещ: Така е, но не е само чисто пазарният принцип на отношението към културата, все пак има неща, които са стойностни, дори и да не са печеливши.

Вежди Рашидов: Основно е пазарът. Ако продължаваме да говорим, че културата е хоби, ние цял живот ще храним едни хора. Културата е скъпоструващо изкуство. Все едно – няма банка, която да материализира, да олихвява освен културата. Не можем да говорим, че един Ал Пачино взима 20 млн. за роля и ние продължаваме да казваме, че културата е хоби. Няма такова нещо! Една картина на Сезан, която е 60 на 60, „Картоиграчите”, е 250 млн. или един Пикасо – 100 млн. Давам ви примери за таваните на пазара.

Водещ: Никой не оспорва, че трябва да има мениджмънт, определена икономическа, /.../ но да не е само тази.

Вежди Рашидов: Духовният приоритет го разбрах преди 30 години. И затова от държавата през живота си една стотинка не съм взел, но върху няколко милиона съм платил данъци. Това значи, че те са за осигуровки, те са за пенсии, те са за хора. Аз съм си платил. Но не съм се забавлявал с изкуството и рано излязох навън и се запознах и със Сезар, и с Арман, Лино Вентура, както и с едни много интересни хора. Погледнеш ли към културата като към хоби, няма такъв човек, няма такава култура. И затова сме до Драгоман, защото сме безотговорни. В Ниш те не те знаят и „Капъ Куле” не те знаят – как така световноизвестно? Аз за това се мъча – българската култура да се покаже там, където е мястото й – в „Лувъра”. Да, български певци да пеят в големите зали като „Ла скала”, „Метрополитен”, като московския „Болшой театър”. Тук четем вестници – пише „страхотен успех в Берлин”. Като отида в Берлин, в кварталните клубове при български емигранти, да спрем тази Браила. Браила не ни помага. Трябва светът да ни види. Светът да ни признае. Зад един Пикасо и Дали стоят две майки – и Франция, и Испания.

Водещ: Някаква стратегия има ли, за да ни види светът?

Вежди Рашидов: Опитвам се, но съм сам в тази стратегия. Много бих искал, както виждате. Пет години с „Лувъра”. Отворих всички копродукции, за кино съм подписал с Израел, с Франция и с Турция сега подписваме.

Водещ: Иначе Къванч Татлъту и, какво беше Калин Врачански...

Водеща: Това колко е в сферата на бъдещето – да се обединят продукции между България и Турция за такива комерсиални филми и сериали?

Водещ: Подписали сте с вашия колега, турския...

Вежди Рашидов: Една спогодба какво прави, когато ти правиш една копродукция, това значи, че двете страни могат да кандидатстват на две места. Това подпомага финансирането, защото култура се прави с много пари. България не е пазар. България няма да стане пазар, с това трябва да сме наясно, защото няма как да станем от 7 млн. 70 млн. Няма как да стане. Пазарът е публика.

Водещ: Това сериозна идея ли е турските звезди от турските сериали с българските да правят съвместно?

Вежди Рашидов: Защо да не е сериозно?

Водещ: Питам.

Вежди Рашидов: На трето място по производство на филми е Турция. Не познаваме добре Турция. 85 млн. държава.. Това е пазарът. Тя е голяма държава. Ние не сме голяма. Тогава какво правим – щом сме малка и искаме да бъдем големи? Аз какво правих до 1975 година? Взех си багажа, напуснах Съюза на художниците и тръгнах да си търся пътя, защото това ми е професията. От това хляб ям. Сега за театрите – две думи. Нека да го разберат хората...

Водещ: Нищо, така е по-интересно като вървим на посоки.

Вежди Рашидов: В театрите се случи нещо много интересно. Затова няма билети. И в провинциалните театри. Театрите получиха в момента държавна субсидия срещу всеки продаден билет. Да, когато има зрители, разбира се – да ти помогне държавата. Приходите от билетите остават вече в театрите. Не ти ги прибира държавата.

Водещ: Доволни ли са актьорите от това нещо според вас?

Вежди Рашидов: Мисля, че са доволни. Ще ви дам и един пример, не само един, мога много да ви дам, но са 57 театъра, разбира се, опери, филхармонии. Приходите от билетите също към тях. Това значи към субсидията допълнително пари – от общините също. Спонсорските също остават в театъра. Държавата нищо не им взима. В момента какво се случва? Министерството на културата най-накрая, защото са чиновници, те трябва да съблюдават – дали правилно, по закона, това нещо, държавните пари правилно се изразходват. Но основно власт имат мениджърите, така наречените директори на театри, защото ако една къща е мръсна, неуютна и некомфортна, за това е виновен само стопанинът й и никой друг.

Водеща: Някои театрали обаче се опасяват, че това ще доведе, този тип на финансиране до продукции на халтури и ниско качествен театър, за да може да влезе повече народ вътре.

Вежди Рашидов: Комерсиализиране? Кое е халтура в театрите? Скоро правих едно интервю със заглавие „Където има крясъци, няма изкуство”. И то е истина и не е моя фраза. Това е един много велик писател. Кое е халтура – Теди Москов, Сашо Морфов ли, в Народния театър представленията ли, на Гърдев ли, на Иван Добчев ли, кое е халтура – Военният театър, който работи?

Водещ: Интересно е според вас кое е халтура, според вас е интересно това?

Вежди Рашидов: Халтура е бездарието. Кое от театрите е халтура? Да, театрите трябва да бъдат гъвкави, мобилни. Шекспир е измислил театрите да са подвижни. Театърът трябва да е сред хората. Хората взимат автографи, вълнуват се.

Водещ: Това ли беше преди вас – лежаха на кълка?

Вежди Рашидов: Разбира се. Три представление месечно, те взимат 500 лв. Изпълнява си програмата и приключва. Сега от шест представления в Пловдивския театър преди, в момента има 30 и прекрасни показатели, работят театрите. Помните, казваха „убиват театрите”. Не убихме нито един театър. Нищо не сме убили, както се вижда, възражда се театърът, както и киното. Може да се гледа хубаво българско кино.

Водещ: Да ви кажа нещо – „Последната линейка в София” е с награда на критиката в Кан. Това е информация от преди дни. Иначе сюжетът на филма не е много радостен, защото за град 2 млн., какъвто е примерът със София, малко повече жители са описани, има не повече от 13 линейки, но този филм явно е впечатлил „Седмицата на критиката”, специалисти в Кан. Така че има отличие. На режисьора Илиан Митев.

Вежди Рашидов: Браво. Все повече ще има. Аз смятам, че младото българско кино е амбициозно. Слава Богу, че сега парите достигат и до млади хора. Пак ви казвам – вижте си репортажите. Вие сте журналисти, ще видите, че само преди три години говорихме за застой в българското кино.

Водеща: Факт е, че има отпушване.

Вежди Рашидов: Има, разбира се. И младите хора искат да бъдат европейци. И аз се надявам, че в близко време ще спечелим и добра награда, голяма.

Водещ: Аз разбирам, че всичко едва ли не е наред и вие сте щастлив министър?

Вежди Рашидов: Наред е, разбира се. Как да не се радваш? От „Мисия Лондон” до „Тилт” и “Love.net”. Всичко това работи. Всичко това е прекрасно.

Водеща: Това е в сферата на киното.

Вежди Рашидов: Искат да приличат на Европа, какво по-хубаво.

Водеща: Четохте ли го това писмо?

Вежди Рашидов: Какво е това?

Водеща: То е до Бойко Борисов, до Вас, до Симеон Дянков и до националните медии. По този начин ние го имаме. От библиотечно-информационните специалисти. Хора, които по пет години учат, хора специализират, учат и накрая получават по средно 400 лв. заплата.

Вежди Рашидов: Аз мисля, че този спор по-скоро трябва да отиде до правителството като цяло и до г-н Дянков, защото над библиотечните работници ние имаме методически контрол. Много е странен и сложен статутът. Една част от библиотеките са общински, други селски, трети държавни – една малка част. Единствено, за което ние изцяло отговаряме и имаме ангажимент, това е Народната библиотека. Това ни е собственост. Останалото е с други статути, с друга собственост. Така че имаме чисто методически контрол.

Водеща: Чисто технически, може би да, министър на културата, трябва да отговаря за тези хора, които са връзката между книгата?

Вежди Рашидов: Не сме се отказали. Разбира се, на всички ни е ясно, че читалищата са основата на една пирамида, наречена национална идентичност и в това няма спор. Напротив, сега за първи път от толкова години в парламента е вече Законът за читалищата, който чакаме да бъде приет. Нашата работа я свършихме.

Водещ: Една реплика около скандала с „Балчик”, понеже вие като министър на културата и ректорът на най голямото висше учебно заведение в една доста грозна полемика, ми се струва, че влязохте.

Вежди Рашидов: Защо грозна?

Водещ: Защото те искат извинение от вас, смятат че са дълбоко...

Вежди Рашидов: Защо да се извиня, нали се казва Ботаническа градина, кое е обидно?

Водещ: Те казват – дълбокото си възмущение от арогантното и некомпетентно отношение...

Водеща: Това е Академичния съвет на СУ.

Водещ: На министъра на културата. Арогантно и некомпетентно отношение – визират ваша реплика, свързана с Ботаническата градина. Какво става с този конфликт?

Вежди Рашидов: Оставете репликите. Конфликтът не е между нас. Между общината в Балчик и университета.

Водеща: Предният епизод, да.

Вежди Рашидов: Ние сме трета страна. Нека ректорът да стане повече партньор, защото виждате, че емоциите ни често предхождат разума. Закупен е от държавата „Балчик”. Той е даден на Министерството на културата като национален паметник на културата да се стопанисва. Години наред Министерството прави именно това. В един момент с решение на Министерски съвет се предоставя част от земята, за да могат да се провеждат часове, да получават повече познания, както учените, така и студентите. Това не е никакъв проблем. Десет години Министерството на културата иска да си прибере „Балчик”. И ще ви кажа защо – оплакване за лошо стопанисване по отношение на...

Водещ: Онези две бариери, два билета, две каси...

Вежди Рашидов: Основната функция на Ботаническата градина е да привличаме в Балчик и в България повече туристи, защото е Национален паметник на културата този обект. Десет години, понеже университетът има съдии, професори, успява да спечели делата. Но Министерският съвет отново взима решение и така се играе десет години на съдебни дела. Когато аз станах министър, да също по реда отидох да установя собствеността на „Балчик”. И установих – делото е окончателно. И то не е отменено. „Балчик” е наш.

Водещ: Собственост на Министерството на културата?

Вежди Рашидов: Тогава нека да не забравяме, че г-н Илчев вместо да седне, защото това е държавен университет...

Водеща: Ректорът.

Вежди Рашидов: И нека да не ми се сърди за това нещо, започна да заключва врати, започна да революционализира студентите. На студентите и без това знанията са зле. Университетът не може да създава революция и да ползва студентите за политически цели.

Водещ: Ползва ли ги, това малко ми звучи крайно?

Вежди Рашидов: Разбира се. Не помните ли, че заключваше университета. Рекетираше: „Искам Балчик!”.

Водеща: Защо, за политически цели?

Вежди Рашидов: Никой от нас няма нищо против нашите студенти да се изучават.

Останалото – ние си ремонтираме сградния фонд, поддържаме, охрана. Какво толкова обидно има, че те си работят и развиват научна дейност и това е тяхната мисия там? Какво обидно има, не го разбирам?

Водещ: Може би заради изказа, не знам, предполагам, че е заради изказа?

Вежди Рашидов: Това е спорът между обществеността на Балчик и тях. Но, ако толкова много ви е любопитно това нещо, аз ще ви дам и докладни на нашите директори за начина, по който се нарушава безкрайно много пъти решенията на Министерски съвет.

Водеща: От кой?

Вежди Рашидов: От страна на университета. Ще ви го дам, вие го прочетете. Не искам да влизам в такъв спор. Нищо обидно няма в това. Казва се Ботаническа градина.

Водеща: Сега най-вероятно ще има още реакции, но да сложим точка на тази тема.

Вежди Рашидов: Нека да има реакции. Това не е страшно. Няма нищо обидно в това. То е Ботаническа градина. Така се казва. Не се казва друго.

Водеща: Бяхме подготвили един материал, нямаме време да ви го пуснем, защото разговорът в студиото е свръх интересен, поне според мен. Знаете преди месец започна производство, реплика на Панагюрското съкровище. Миролюба Бенатова направи един материал и се оказа, че тези специалисти, които правят тези реплики, малко са и ваши колеги един вид, нали?

Вежди Рашидов: Не мои колеги. Те завършват академията, реставратори. Това са сериозни хора.

Водеща: И тези хора работят в мизерни условия и получават мизерни заплати. И техните заплати ще бъдат ли вдигнати поне с 25-30%, обидно е, малко хора могат да правят това, което те правят?

Вежди Рашидов: Права сте. Но току-що казах – в цялата сфера на културата заплатите не са добри. И техните не са добри, и на учителите не са добри, на училищата, на експертите от НИНКН, където също има архитекти, реставратори за паметниците на културата, не са добри заплатите и на музейните работници. Да, ниски са заплатите. Това е истина. Онова, което е по-важно, българският Национален исторически музей никога не е имал собствена сграда. Казват „настанете ги тук, защото тази власт, тази сграда ни трябва, тук можем да ги държим”. След това ги пращаха в Съдебната палата. Вижте, проблем има и с музеите. Нямаме музеи. Ние ги местим някъде.

Водещ: Нали ще има нови музеи?

Вежди Рашидов: Това е резиденцията ни, да не се лъжем. И условията долу са такива, каквито са ни ги оставили в наследство. Имам уверението на Божидар Димитров, че от 1 юни ще започне ремонт, за да може да имаме условия, за да работят хората добре. Така е.

Водеща: Поне да не дишат химикалите, докато реставрират.

Вежди Рашидов: Така е. Трябва да се направят условия да има вентилация. Има си едни условия, които...

Водеща: Прозорците да се отварят.

Вежди Рашидов: Точно така. Никой не го оспорва. Това е така. Имам неговото уверение, че са намерени средства, има.

Водещ: Заплатите от следващия бюджет – 25-30%, да се надяваме.

Вежди Рашидов: Бюджетна организация сме. Трябва да ми се гласува бюджетът. Това го извършва парламентът и Министерски съвет.

Водещ: По предложение на финансовия министър.

Вежди Рашидов: Надявам се, вие четете сайтове. Аз отново ще държа да се вдигнат заплатите на хората. Всичко, което говорим е истина, но не ги давам парите аз.

Водеща: Влязохме много във времето на следващата ни тема.

Вежди Рашидов: Парламентът трябва да ги гласува. Той решава колко процента.

Водеща: Благодаря ви.



Вежди Рашидов: Благодаря.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница