Bulgarian council on refugees and migrants
Институционална рамка за интеграция на бежанците в България от януари 2014 г
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Методология
- Стратификация на извадката
- Произход
- Статут
- Семейно положение
- Методология на извадката
- Метод на регистрация и теренен инструментариум Полуструктурирано проблемно ориентирано интервю
Институционална рамка за интеграция на бежанците в България от януари 2014 г.След приключването на НПИБРБ в края на м. декември 2013 г. следваше да бъде приета нова Програма за следващия програмен период (2014–2016), като предвиденият за това срок бе март 2014 г. 11 В крaя на 2013 г. със заповед на министър-председателя бе сформирана междуведомствена група с участието на ДАБ, всички заинтересованите министерства и агенции, ВКБООН, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и НПО, които изработиха нов проект на Програмата, който бе внесен в МС, но така и не бе поставен на гласуване в този срок. Междувременно на оперативно заседание на МС бе взето решение за промяна на подхода по отношение на интеграционните политики за бежанците и компетентността за управлението на НПИБРБ бе прехвърлена от ДАБ на Министерство на труда и социалната политика (МТСП). От МТСП посочват като предпоставка за приемането на нова Национална програма за интеграция изработването и приемането на Национална стратегия за интеграцията, което води до допълнително забавяне и отлагане на приемането на нова НПИБРБ 12. На 02.07.2014 г. бе приета Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014–2020) без да има публично достъпна оценка на същестуващите до края на 2013 г. НПИБРБ, постигнатите чрез тяхното реализиранe резултати и мотивите, въз основа на които бе взето решение за смяната на този подход, даван за пример за успешна интеграционна практика в региона. Новата Стратегия единствено отбелязва, че НПИБРБ са функционирали в период, в който броят на потърсилите и получилите закрила е много малък и са обхващали средно 60 души годишно, което говори за обхвата на Програмите, но не и за тяхната ефективност, и че новата реалност изисква нов подход. Според интервюираните държавни ескперти смяната в подхода се е наложилa поради променената бежанска обстановка и нуждата този проблем да се разглежда „на по-високо политическо ниво и с по-голяма отговорност”, скъсената процедура за предоставяне на закрила от 1 до 3 месеца, която изисква включването на първоначална адаптация в този период, изработване на Стратегия, която да определи задълженията на различните институции. Освен успешното интегриране в българското общество на лицата, получили международна закрила или убежище, Националната стратегия има за цел и ефективното използване на техния потенциал за социално-икономическото развитие на страната. Стратегията предвижда интеграционни мерки и идентифицира заинтересованите институции, които да работят заедно за тяхното осъществяване чрез ежегодни Национални планове за действие по интеграция на територията на цялата страна. Нов момент в интеграционната политика спрямо бежанците в България е смененият координационен механизъм. Новата Стратегия извежда МТСП като органа, осъществяващ общата координация на изпълнението на Стратегията чрез Националния съвет за миграция и интеграция 13. С изменение на Устройствения правилник на ДАБ ролята й по отношение на интеграцията е ограничена до прилаганeто на мерки за адаптация на чужденците до момента на предоставянето на международна закрила, състоящи се основно в начално обучение по български език, когато лицето е настанено в Регистрационно-приемателен център (РПЦ)на ДАБ 14.
Общините, които биха искали да приемат определен брой лица с предоставена закрила, като се вземе предвид състоянието на пазара на труда, наличната квалификация, демографски тенденции, перспективи за развитие на общината и т.н., се присъединяват към Националния план за действие по интеграция (НПДИ). Oсновният инструмент за интеграция според новата Стратегия е споразумението за интеграция, което се подписва веднъж за срок от една година индивидуално с всеки пълнолетен член на семейството, получило закрила, и упълномощения представител на местната власт. По модела на НПИБРБ, cлед индивидуална оценка на социалните нужди се изготвя индивидуален интеграционен план за период от една година, описващ стъпките на интеграция, пакет от мерки за интеграция и очакваните резултати. Пакетът от мерки за интеграция следва модела на НПИБРБ:
Предвидени са мерки и по отношение на нарасналия брой непридружени малолетни и непълнолетни лица, търсещи закрила. Предлагат се професионална помощ, индивидуална работа и специализирани интеркултурни обучения на работещите с тях.
Мониторинговият доклад се основава на мултидисциплинарен подход, прилагайки качествени социологически методи, анализ на политики и правна рамка. Стратификация на извадката Мониторинговото проучване цели да обхване възможно най-много категории от целевата група, базирайки се на модела за максимално разнообразие, както следва: Произход –> Сирия, без гражданство, Иран, Ирак, Етиопия, Ливан; Приемателен център –> РПЦ София (обхващащо бенефициентите, настанени в общежитията на ДАБ в Овча купел, Военна рампа, Враждебна и с. Ковачевци 16), РПЦ Харманли, ТЦ с. Пъстрогор, РПЦ с. Баня (общ. Нова Загора), както и бенефициенти на външни адреси; Статут –> хуманитарен статут, бежанец; Пол –> мъж, жена; Възраст –> непълнолетни (малолетни), пълнолетни (18–54 г.), възрастни (над 55 г.) ; Семейно положение –> сам, семейство с деца, семейство без деца, самотен родител с деца, друго; Уязвими групи –> хора с увреждания, непридружени, бременни жени, възрастни хора, други. В рамките на изследването бяха проведени 174 интервюта с лица, получили бежански или хуманитарен статут. 90 от тях са пълнолетни мъже, 66 – пълнолетни жени и 18 са непълнолетни лица. Пълнолетните се разпределят по страни на произход (гражданство) както следва:
Причината за дисбаланса при интервютата с лица от Сирия отразява съотношението в генералната съвкупност на бежанците и лицата с хуманитарен статут, получили закрила в България. През 2014 г. най-много молби за закрила са подадени от сирийски граждани, следвани от граждани на Афганистан и Ирак.
Топ 5 страни на произход по брой подадени молби през периода 01.01.2014 – 31.10.2014 г. Данни: ДАБ, м. ноември 2014 г. 17 В рамките на изследването са проведени и 18 интервюта с експерти от ИЦ на ДАБ, МТСП, други държавни институции и НПО от София и страната, участващи в процеса на интеграция. Методология на извадката Екипът на изследването достигна до респондентите чрез самостоятелно организирани интервюта, както и чрез участието си в Проучването на нуждите на бежанците и търсещите закрила лица по възраст, пол и принадлежност към социална група (Age, Gender and Diversity Participatory Assessment (AGD)), провеждано всяка година от ВКБООН, за 2014 г. 18 Метод на регистрация и теренен инструментариум Полуструктурирано проблемно ориентирано интервю е основният метод за набиране на данни. За интервютата с бежанци и лица с хуманитарен статут е използван стандартният въпросник, разработен за целите на AGD интервютата на ВКБООН. За експерти от ДАБ, МТСП и други експерти от държавната администрация и НПО (заинтересовани министерства, държавни и изпълнителни агенции, местни власти, независими органи, неправителствени организации, бежански организации) е разработен допълнителен специализиран въпросник. Чрез участието на екипа в работни срещи с държавната администрация и НПО, бе приложен методът на пряко наблюдение и бяха проведени неформални интервюта. Освен проведените интервюта като допълнителни източници на информация бяха използвани отчетите на ВКБООН, БХК, както и информация, предоставена от експерти от държавни институции, интервюирани за целите на настоящия мониторингов доклад.
|