Bulgarian council on refugees and migrants
Резултати от мониторинга „Година на нулева интеграция”
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Анализ и оценка на планираните мерки за интеграция по приоритетни области
Резултати от мониторинга
Според официалната статистика на ДАБ за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г. 8205 лица са потърсили закрила в България в сравнение с 7144 души през цялата 2013 г., което показва тенденция на постоянно нарастване на броя на лицата, търсещи международна закрила (12 % спрямо цялата 2013 г.). Предоставен е статут на бежанец на 4073 лица, а на 1766 лица – хуманитарен статут. Отказано е предоставяне на статут на бежанец на 407 лица 19. Въпреки увеличения бежански поток от края на 2013 г. насам и приемането на Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014–2020), през 2014 г. държавата не прие Национален план за действие по интеграция на бежанците и не осъществи целенасочени мерки за първоначалната интеграция на лицата, получили международна закрила в България. Към момента на изготвяне на мониторинговия доклад 20 все още се обсъжда и проектa на Национален план за действие по интеграция 2014 г. и Годишен финансов разчет, чрез който да се приложат мерките, залегнали в Стратегията. Проект за Национален план за 2015 г. не е изготвен и не се обсъжда. Причина за липсата на интеграционни програми и мерки през 2014 г. се дължи освен на усложнената политическа обстановка в страната и смяната на три правителства в рамките на годината, също така и най-вече на липсата на политическа воля за разширяването и прилагането в национален мащаб на интеграционните програми, които съществуваха до края на 2013 г. Голямото забавяне при стартирането на процеса на обсъждане на новия програмен период, преминаването към изработване на нова Стратегия без да има публично обсъждане на причините за смяна в подхода, използването на липсата на публични средства за реализиране на интеграционните политики като аргумент за тяхното прекратяване доведе до година на „нулева интеграция” в период, в който България бe изправена пред многократно увеличение на бежанския поток и броя на предоставените статути и лицата, нуждаещи се от интеграционна подкрепа.
Тъй като проектът на Национален план за действие за 2014 г. не е приет към началото на м. декември 2014 г., интервюираните експерти споделят, че най-вероятно ще се премине към изработване на нов план за 2015 г. Приетата през 2014 г. Стратегия и проектът на Национален план за действие 21 са структурирани в осем приоритетни и две специфични области с мерки, които ще бъдат анализирани в настоящия мониторингов доклад, за да подпомогнат разработването на новия План за действие през 2015 г.
Предвидени мерки Проектът на Национален план за действие съдържа 3 мерки по отношение на създаването на Национален съвет по миграция и интеграция. Мярка 1. Преобразуване на Националния съвет по трудова миграция към министъра на труда и социалната политика в Национален съвет по миграция и интеграция (НСМИ). Определяне на функциите на НСМИ и на институциите и организациите, включени в неговия състав, в областта на интеграцията на граждани на трети страни. Мярка 2. Издаване на заповед за поименния състав на НСМИ и свикване на първото му заседание за годината, на което: 2.1 Да се приеме Правилник за организацията и дейността на Съвета; 2.2 Да се създаде Комисия по интеграция и обсъди нейният начин на работа. Комисията по интеграция да изработи модели на формуляри и споразумения. Мярка 3. Реално стартиране на насочването на лицата, получили международна закрила, към съответните общини за сключване на двустранно Споразумение за интеграция. Идентифицирани проблеми След приемането на Стратегията са разработени проекти на Постановление на Министерски съвет за създаване и определяне на функциите на Националния съвет по миграция и интеграция (НСМИ) и на институциите и организациите, включени в неговия състав, в областта на интеграцията на граждани на трети страни, както и Правилник за организацията на дейността на НСМИ, които не са приети към началото на декември 2014 г. Определени са членовете на бъдещия Национален съвет за миграция и интеграция, но поради смяната на правителството не бе проведено първо заседание за неговото сформиране. Това предстои да се случи в изпълнение на новия План за 2015 г. Според интервюирания експерт от МТСП при координацията на мерките по интеграция на бежанците съответните водещи институции ще отговарят за изпълнението на мерките в техните ресори. В резултат от приемането на Стратегията ДАБ прекрати предоставянето на курсовете по български език и професионално обучение с аргумента, че не са отговорен орган по интеграцията, както и че нямат средства за това. С приетите изменения в Устройствения правилник на ДАБ през м. септември 2014 г. 22, ИЦ се преобразува в отдел „Адаптация” и стана част от новата дирекция „Социална дейност и адаптация”, която трябва да подпомага единствено първоначалната интеграция на търсещите международна закрила лица. Пoради институционалните промени през 2014 г. и липсата на действаща НПИБРБ, според интервюираните експерти от ДАБ разделение между новопризнати бежанци, лица с хуманитарен статут и търсещи закрила в действителност не се прави и отделите на тази дирекция обcлужват и търсещите, и получилите закрила лица. Дейностите, по които дирекцията работи през 2014 г., са свързани с подпомагане на курсовете по български език, които се провеждат от „Каритас България” с финансовата помощ на ВКБООН, логистично подпомагане на курсовете по професионално обучение, финансирани отново от ВКБООН, събиране и подаване на информация по отношение на търсещите и получилите закрила към другите заинтересовани институции, разработване на документи и регистри, свързани с новата роля на ДАБ в процеса на интеграция, както и дейности по консултиране и подпомагане на получилите и търсещите закрила лица, свързани с достъп до образователната система, до пазара на труда и т.н. През 2014 г., въпреки липсата на Интеграционна програма, останалите институции, имащи отношение към интеграционните политики за бежанците, продължават да реализрат регулярните си дейности и мерки с обща насоченост в подкрепа на процеса на интеграция 23. Препоръки и добри практики
Създаването на такъв тип координационна структура, включваща като членове заместник-министрите на заинтересованите министерства и изпълнителните директори на заинтересованите агенции е в синхрон с добрите международни практики за интеграция в ЕС24. Според Стратегията към Съвета ще бъде създаден Секретариат. Въпреки изработването на Стратегия и План е нужно да бъде създаден координационен механизъм за прилагане на политиката по интеграция, тъй като новият подход предвижда въвличането на множество структури на национално, регионално и местно ниво. Координационният механизъм трябва детайлно да регламентира дейностите на всяка институция, процедурите, сроковете, отговорните служители и т.н.
Мерките, разписани в настоящия проект на План за действие, не са достатъчно конкретни, като често съдържат в себе си повече от една мярка, припокриват се и липсва ясно разпределениe на отговорностите между отделните институции и между отговорните нива – национално ниво (централна администрация) и местно ниво. Също така се забелязват несъответствия между мерките, предвидени в Стратегията, и тези в Плана за действие. Друг проблем касае структурата на Плана, доколкото няма област, която да представя подробно мерките, свързани с предоставяне на първоначален интеграционнен пакет, който общините трябва да поемат. В НПИБРБ бе обособен и подробно разписан такъв пакет от мерки, който сега трябва да се прилага от общините въз основа на индивидуален интеграционен план. В този пакет от мерки трябва да се включва и транспортирането на лицето до съответната община, в която е насочено за установяване.
В така разработения План не е включена Комисията за защита от дискриминация (КЗД) 25, която може да има съществена роля във връзка с осъществяване на мерките, свързани с информиране за правата нa бежанците и лицата с хуманитарен статут в областта на защитата от дискриминация. От проведените интервюта с техни представители става ясно, че те са участвали в работната група за изработване на Националния план за действие и са изпратили писмо до ДАБ с предложения за включване в реализирането на определени мерки, но това не е отразено в последната версия на плана. Членовете на КЗД имат готовност да се включат и в Националния съвет по миграция и интеграция към МТСП и при осъществяването на мерки във всички приоритетни области чрез мрежата от регионални представители, с които разполагат в 17 областни града. Интервюираните служители споделят, че се чувстват силно ангажирани по темата и след случая в с. Калище от м. септември 2014 г., КЗД се е самосезирала, като е образувана преписка за евентуална недопустима дискриминация. От началото на годината обаче само 2 жалби, свързани с дискриминация на бежанци, са в производство в КЗД, което е показателно за нуждата от повишаване на информираността по отношение на възможностите, които предоставя Закона за защита от дискриминация. Друга ключова държавна институция, която не е включена в разработения план, е националният Омбудсман на Република България, който също може да подпомогне по-ефективното му прилагане. Важни участници, които e препоръчително да бъдат включени, са и местните Омбудсмани, както и НПО, работещи с бежанските общности или представляващи техните интереси.
Стратегията съдържа индикатори за оценка на ефективността на процеса на интеграция по приоритетите на Стратегията, разработени на основата на Инструмента за оценка на интеграцията на ВКБООН: достъп до образование, професионално обучение и квалификация, достъп до заетост, обучение през целия живот, достъп до жилищно настаняване, достъп до здравеопазване, достъп до социално подпомагане. Това е в синхрон с ООППИЕС 11: „Разработване на ясни цели, индикатори и механизми за оценка и коригиране на политиката, оценка на напредъка и обмен на информация”. Предвижда се информацията по индикаторите да се обобщава от съответните органи по компетентност, което изисква разпределение на отговорностите и данните, които всяка една институция трябва да събира през годината. Тъй като се планира секретариатът на Националния съвет по миграция и интеграция да изготвя методически указания за обобщаване и анализиране на информацията, е добре той и отговорните държавни служители от отделните министерства да преминат обучение за използване на индикаторите, което може да се организира в сътрудничество с ВКБООН.
Предвидени мерки Проектът за Национален план за действие съдържа 6 мерки, които са насочени както към информиране на получилите международна закрила, така и към приемащото общество. Мярка 1: Събиране и осигуряване на информация относно: социалния и професионалния профил на получилите международна закрила; за техните права и задължения на езика, който разбират, чрез изготвяне на информационни брошури относно здравно осигуряване, избор на личен лекар, условията и реда за регистрация в бюрата по труда, условия за достъп до социално подпомагане, процедури за записване в български образователни институции и в професионални курсове, предоставяните на територията на населеното място социални услуги за уязвими групи и реда за тяхното ползване; Мярка 2: Публикуване на информация за правата и задълженията на получилите международна закрила на електронните страници на заинтересованите организации (описание на конкретните стъпки, свързани с необходимите процедури; образци на молби, декларации, формуляри); Мярка 3: Разкриване на Информационно-консултативни центрове (ИКЦ) като самостоятелни административни услуги, които да се възлагат за управление на общините. Създаване на регистър на доброволци и заплатени преводачи, лекари и други сътрудници към ИКЦ; Мярка 4: Организиране на информационни срещи между представители на изпълнителната и местните власти, НПО и „лидерите на мнение“ сред получилите международна закрила, относно формите на взаимодействие и оказване на подкрепа в различните социални сфери; Мярка 5: Информиране на гражданското общество относно процесите на интеграция на получилите международна закрила, чрез периодично представяне на актуална информация в медиите – електронни, печатни; Мярка 6: Провеждане на целенасочени комуникационни кампании в общини, на чиято територия ще бъде извършвана интеграция на получилите международна закрила, насочени към приемане на чуждите култури, недопускане на агресия, недоверие и придрасъдъци. Идентифицирани проблеми Почти всички интервюирани лица с бежански и хуманитарен статут споделят, че не знаят правата и задълженията си и не получават достатъчно и достъпна информация на разбираем от тях език. Те биват информирани основно чрез кратки по съдържание брошури, които им се връчват в момента на получаване на статут и които съставляват списък на гарантираните от закона субективни права, което е крайно недостатъчно. Липсва устно разясняване на правата на език, който те разбират. Регистриран е и случай, в който брошурата не се чете, тъй като е лошо копие. Няма разяснения на процедурите и органите, към които лицата, получили закрила, могат да се обърнат за реализация на своите права или съдействие за такава реализация. Проблемът е още по-сериозен при получилите закрила, които живеят на външен адрес. Всички те посочват, че се информират основно чрез свои приятели и сънародници, на които често се налага да плащат за това между 30 и 50 лв., чрез доброволците в РПЦ, чрез социални работници, адвокати и дори учителите по български език, които често не са достатъчно информирани за съществуващите процедури и стават източници на грешна или непълна информация. Липсата на достатъчно информация е проблем, който в повечето случаи започва още с подаването на молба за закрила и води до фрустрация и чувство за безпреспективност или обреченост. Интервюирани бенефициенти на международна закрила споделят, че не са информирани за правилата и рестрикциите по отношение на свободното движение, наложени от различните държави-членки на ЕС, както и че не знаят какво да правят, когато дойде моментът да напуснат центъра на ДАБ, в който са настанени. От друга страна, липсата на информация за бежанците от страна на местната общност може да порoди дискриминация към тази група. Повечето интервюирани не споделят да са имали проблеми с предстaвители на местните общности, в които живеят. В някой случаи разказват, че отношението към тях е добро и че това са хората, които им помагат с дарения: „Българският народ е много беден, но състрадателен”. Голяма част от интервюираните деца споделят, че имат приятели българи. Въпреки това всяка година в рамките на това мониторингово проучване, биват регистрирани по няколко случая, в които интервюираните жени споделят, че са се чувствали застрашени заради това, че носят хиджаб 26. Препоръки и добри практики Предвидените мерки са в синхрон с първия ООППИЕС, а именно че „Интеграцията е динамичен, двупосочен процес на взаимно приспособяване от страна на всички имигранти и жители на страните членки”.
От проведените експертни интервюта става ясно, че по първата част на мярка 1 вече се работи. ДАБ и Агенция по Заетостта (АЗ) изготвят индивидуални интеграционни профили в електронен вариант, които представляват актуализирана версия на интеграционния план, въведен с НПИБРБ. Профилът, изготвян от ДАБ, съдържа лични данни, семейно положение, деца, които посещават училище, материално положение, образователен и професионален статус. Проверява се дали лицата имат документии ако да, се оказва подкрепа по превеждане и легализиране на тези документи. Според експертите на ДАБ тази информация ще се подава към общинaта, в която бежанецът избере да отиде/бъде разпределен, след като получи статут. Профилът на АЗ е фокусиран върху образователно-квалификационните характеристики на лицата и се предоставя на Бюрата по труда. За да се избегне дублирането на усилия и да се подобри междуинституционалната координация, е нужно събираната информация да бъде част от обща база данни, до която имат достъп всички заинтерсовани институции, прилагащи мерки по интеграция.
Идентифицираният проблем, свързан с липсата на достатъчно и достъпна на разбираем за бежанците език информация, съпътства реализирането на НПИБРБ. Това се дължи на факта, че изготвянето и разпространението на информационна брошура не може да замести разясняването на информацията на разбираем за получилите закрила език. Нещо повече, след предоставянето на статут и брошурата с първоначална информация, лицата нямат практически достъпни възможности за последващото разясняване на разписаните в брошурата указания. В този смисъл първите две мярки за важни, но няма да имат ефект, ако не се предоставят в пакет с възможност за допълнително устно разясняване и консултации с компетентни органи или служители. Допълнително разясняване и вторично информиране може да се случва в рамките на мярка 3: „Информационно-консултативни центрове” (ИКЦ), където да се наемат на работа чужденци, получили статут и говорещи езиците на основните страни на произход, от които идват бежанците в България. Такава практика съществува напр. в Австрия и Португалия. От една страна, тези центрове от типа „обслужване на едно гише” спомагат за преодоляването на информационния дефицит при новопризнатите бежанци, а от друга, осигуряват работа на получилите статут, като използват техните специфични умения. В тези центрове работят служители на различните заинтересовани министерства – на труда и социалната политика, образованието, здравеопазването, вътрешните работи и др., които предлагат административни услуги на място. Oрганизират се обучения по езика на приемащата държава, кариерно ориентиране, предоставя се правна помощ и др. Задължително е служителите и сътрудниците, които работят в тези центрове, да преминат специализирано обучение за работа с целевата група. Националният план не предоставя информация точно как ще се структурират и финансират тези центрове и затова е препоръчително да се вземат предвид препоръките, разработени от Висшата комисия за миграция и междукултурен диалог на Република Португалия. Добри практики в областта „Предоставяне на информация” Португалия Добра практика по отношение на осигуряването на първоначалния пакет от интеграционни мерки и успешна междуинституционална координация представлява португалската Висша комисия за миграция и междукултурен диалог (ACIDI). Тя е разработила наръчник със седем принципа, които са основополагащи при създаването на центрове, които работят на принципа „обслужване на едно гише“ при предоставянето на интеграционни мерки27. Германия Службите за предоставяне на консултантски услуги за имигранти (Migrationberatung), координирани от Федералната служба за миграция и бежанци, има годишен бюджет от близо 26 млн. евро. Услугата подкрепя голям брой центрове, ръководени от НПО (напр. Германския червен кръст и Arbeiterwohlfahrt) из цяла Германия, които консултират и създават индивидуални „планове за развитие“. Съвети се предлагат по различни въпроси, вкл. настаняване, работа и образование, като от имигранта се изисква да съдейства напълно за реализирането на плана за развитие. Инициативи на град Нюрнберг за координиране на усилията по интеграция: През 2002 г. кметът на Нюрнберг основава Комитет по интеграцията с представители на всички политически партии, членове на Консултативния съвет на чуждестранните граждани и Консултативния съвет на репатриантите. Комитетът следи всички теми, касаещи гражданите на Нюрнберг от мигрантски произход. Координационна група съблюдава за това темата за интеграцията да е включена в дневния ред на всички административни отдели, а надзорен комитет ръководи Интеграционната програма на град Нюрнберг. Тази интеграционна програма е резултат от широк обществен дебат с тези, които са директно въвлечени в интеграцията и предлага интеграционни насоки, преглед на интеграционните политики на Нюрнберг през изминалите десетилетия, дефиниция на целевите групи, анализ на промените в политическата рамка и описание на актуалната ситуация. Той включва и оценка на статистическите данни, последните от които са от 2013 г. За повече информация относно множеството интеграционни проекти в Нюрнберг, които включват широка гама от социални, образователни и проекти за деца, посетете: http://goo.gl/wdFZ7o. Също така информацията в брошурите може да бъде обединена в наръчници, осигуряващи основна информация на разбираем за лицата език, нужна за първоначалната интеграция на бежанците. Такъв тип помощен материал би бил от полза и на служителите в държавната администрация, местната власт и ИКЦ. Могат да бъдат и изготвени видео материали на различни езици.
След зачестилите случаи на ксенофобия от края на 2013 г. в резултат на увеличения бежански поток, несъмнено е необходимo и повишаване на информираността сред приемащото общество на местно ниво. Освен че съществуват редица международни практики в това отношение, в последните години в България бяха осъществени редица кампании и проекти, чийто ефект трябва да се анализира и ако води до положителни резултати – мултиплицира. Проекти с такава насоченост бяха финансирани от Европейския интеграционен фонд, от Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и др. Липсата на положителни резултати в тази насока в рамките на осъществяването на НПИБРБ се дължеше на липсата на дългосрочни мерки в тази насока, както и на слабата междуинституционална координация. Процесите на обществена информираност не следва да се основават единствено на спорадични кампании, организирани по проекти или инициативи на НПО, а на основата на изработен цялостен подход. Този подход следва да започва от училищата и детските градини и да включва предмети, които насърчават толерантността и приемането на културните различия от най-ранна възраст. Нужна е и специализирана и регулярна работа с журналисти, които все още не познават достатъчно добре проблемите, свързани с бежанската тематика. Институции като КЗД и националния Омбудсман трябва да бъдат въвлечени в този процес. Не на последно място, в процесите на информираност и сенсибилизация на обществото по въпросите на приемането на бежанците в България е задължително да бъдат активно въвличани за участие и представители на бежанските общности и техни организации. Участието на представители на чуждестранните общности в процеса на взимане на решения по отношение на политики, които ги засягат, е в съответствие с деветия ООППИЕС 28. В този смисъл мярка 4 е много важна, макар и нелека за осъществяване, тъй като общностните НПО на бежанци в България са все още малко на брой и в начално ниво на своето организационно развитие. Достигането до „лидерите на мнение” в бежанските общности изисква тясно сътрудничество и с българските НПО и доброволци, подпомагащи бежанците, чиято ежедневна дейност включва непрекъснато взаимодействие с представители на тези общности (т.нар. работа на терен). Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|