Bulgarian council on refugees and migrants

В последствие тези програми са заменени от компонента „Връзки с общността” (Community Connections), която е част от Програмата по устройване.

2.3. Анализ на мерките в Приоритетна област 2 „Образование и обучение по български език”

• 
  Липсата на достатъчна информация за провеждането на курсовете, особено сред лицата, живеещи на външен адрес;
  
• 
  Липсата на мотивация поради факта, че повечето интервюирани считат България за транзитна страна;
  
• 
  Невъзможността да участват пълноценно в учебния процес поради това, че не разбират учителкaта, която говори на български език, или поради психичното им състояние;
  
• 
  Липсата на възможност за гъвкаво обучение по български език и/или достъп до ясла/детска градина, което да позволи на жените с деца да посещават курсовете;
  
• 
  Липсата на структурирана система на обучение, образователни и канцеларски материали.
  

От проведените интервюта с лицата, получили закрила, става ясно, че голяма част от мъжете са със средно образование, но има и такива с висше, както и студенти. Сред техните професии се срещат инженер, архитект, механик, специалист по бизнес администрация, икономист, счетоводител, преводач, шивач, готвач и др. Интервюираните жени в голяма част от случаите са били домакини или не са работили по специалността си и нямат практически опит. Повечето споделят, че съпрузите им са съгласни те да работят.

През 2014 г. в Центъра за професионално обучение на ДАБ е довършено обучението на 77 чужденци, търсещи и получили международна закрила, с финансиране на ДАБ, от които 25 са се явили на финален изпит и са получили удостоверение за професионална квалификация. След това ДАБ прекратява и курсовете по професионално обучение, предоставяни от ИЦ. С финансовата подкрепа на представителството на ВКБООН в България по проект на „Каритас“ са се обучавали допълнително 27 души (козметика – 7, фризьорство – 9, шивачество – 11) и са получили удостоверение 19 (козметика – 6, фризьорство – 7, шивачество – 6).
Според промените в Устройствения правилник на ДАБ, вече не е в компетенциите на Агенцията да предлага курсове по професионална реализация, което е в противоречие с чл. 53, т. 1 от ЗУБ. Поради тази причина от ДАБ са изпратили финансов разчет на ВКБООН за средствата, които са нужни, за да продължат да функционират кабинетите и да не се загубят тяхните лицензи. В дългосрочен план ДАБ разчитат, че АЗ ще поеме организацията и провеждането на курсовете по професионално обучение на бежанците.

Препоръки и добри практики

• 
  Предвиждане на обучение по български език, отговарящо на нуждите на бенифициентите на международна закрила
  

От мерките, предвидени в Проекто-плана, не става ясно за какъв период от време ще бъдат курсовете по български език и колко лица ще бъдат включени в тях. При планирането на тези мерки трябва да се има предвид вече натрупаният опит по време на осъществяването на НПИБРБ. Повечето интервюирани участници в НПИБРБ през 2012 и 2013 г. споделяха, че са доволни от качеството на обучението, но подчертаваха, че 6 месеца са недостатъчни като времетраене и че това създава проблеми с интеграцията им, тъй като владеенето на български език е изключително важен фактор за намирането на работа, а оттам и за осигуряването на жилище.

РИО в сътрудничество с МОН започва работят по разработването на Междуинституционален механизъм за работа с деца бежанци. Нужно е изработването на такъв механизъм да се координира и с другите отговорни институции като Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерство на вътрешните работи (МВР) и ДАБ, тъй като е в процес на разработване и друг Координационен механизъм за взаимодействие между органите по закрила на национално и местно ниво за работа по случаи на деца чужденци, търсещи или получили закрила.

• 
  Предвиждане и реализиране на допълнителни мерки, свързани със социалната ориентация и културна адаптация
  

В рамките на НПИБРБ (2011–2013) не се провеждаха обучения, свързани със социалната ориентация и културна адаптация на новопризнатите, въпреки че бяха предвидени като мярка в НПИБРБ.  Според интервюираните служители на ДАБ добра практика през предходния програмен период са били специално организираните посещения на музеи, обиколки на града и екскурзии в страната, която може да се осъществява в сътрудничество в НПО и с външно финансиране. Добър пример, който може да бъде мултиплициран, е проектът на Културна фондация А25, осъществен през 2013 г. с финансиране на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство³¹. Разработена бе 9-месечна програма за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица, състояща се от предоставяне на информация и участие в разнообразни културни дейности в съответствие с предвидените в НПИБРБ курсове по социална ориентация и културна адаптация. Друг пример, който изисква изключително малко средства, е апробираният от Сдружение „Мулти култи колектив” пилотен проект „Пешеходни oбиколки на София за търсещи и получили закрила на арабски, френски и английски език”, осъществен в сътрудничество с „Фрий София Тур” ³².

• 
  Обвързване на мерките, свързани с професионално обучение, със структурите на АЗ
  

• 
  В сътрудничество с АЗ да се предоставят повече възможности за различни курсове по професионална квалификация, в зависимост от нуждите на целевата група и въз основа на профилите, изработени чрез Мярка 1 в Приоритетна област 1, а не, както бе предвидено в НПИБРБ, да бъдат фиксирани само три възможности – шивач, козметик, фризьор;
  
• 
  Да се предвидят курсове по предприемачество и стартиране на собствен бизнес;
  
• 
  Да се предвидят курсове по компютърна грамотност.
  

• 
  Липса на информация на разбираем език за достъпа до образователната система;
  
• 
  Липсата на транспорт от РПЦ до съответните училища;
  
• 
  Липса на финансови средства за покриването на разходи, свързани с посещаването на училище (учебници, дрехи, храна);
  
• 
  Липсата на мотивация поради факта, че повечето интервюирани считат България за транзитна страна. Те изтъкват като една от причините за желанието си да заминат към западноевропейска страна добрите възможности за образование на децата им и поради това записването на децата им в училище се счита за дълготраен ангажимент, който ще се осъществи в новата приемаща страна.
  

Към момента молбите за полагане на тест за определяне на клас за включване в образователната система се подават само в отдел „Адаптация” на ДАБ. Според РИО молби се получават само от РПЦ – София, но не и от другите центрове или общежития на ДАБ. Много често подалите молби лица, не се явяват на изпит, който е насрочен за определяне на клас. Това се дължи най-често на липсата на информация за часа и мястото на изпита, невъзможност за покриване на транспортните разходи, липса на информираност за последиците от неявяването и др.

• 
  Предвиждане на специални мерки за осигуряване на достъп до системата на общото образование
  

Въз основа на проведените интервюта може да се заключи, че са необходими целенасочени мерки в посока осигуряване на информация на разбираем език и мотивиране на родителите да записват децата си в училище. Именно затова основна цел на мерките в тази приоритетна област трябва да бъде информирането на родителите за възможностите за изучаване на български език от децата им и задължението за записването им в образователната система, което може да се извършва с помощта на социалните работници на ДАБ в РПЦ. Тази мярка може да се допълни чрез провеждането на допълнителни информационни кампанни за разясняване на възможностите за записване в образователната система. Също така е наложително предоставянето на транспортни средства, които да бъдат ползвани от децата, настанени в РПЦ на ДАБ, което освен че ще улесни достъпа им до училище, също така ще спомогне и за балансирано разпределяне на децата бежанци в различни училища като превантивна мярка за избягване на сегрегация.

• 
  Предвиждане на регулярно обучение на учителите
  

• 
  Включване на родителите в процеса на образователна интеграция
  

В Проекто-плана също така не е предвиденa и мярка по отношение на включването на родителите в образователния процес и изграждането на връзка между училището и родителите, която беше предвидена в НПИБРБ.  Такива мерки са от ключово значение не само във връзка с мотивирането на родителите да записват децата си в училище, но спомагат и за изпълнението на Мярка 5 „Осъществяване на дейности за съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от различен етнически произход и чрез работа в интеркултурна среда”.

• 
  Лобиране за приемане на законодателни промени, свързани с достъпа до образователната система
  

Според интервюираните служители на МОН е наложително да се приемат промените в чл. 26 на ЗУБ, които са залегнали в последния проектозакон. Също така е нужно да се уреди въпросът с Наредба 3 от 2000 г. за реда за приемане на бежанци в държавните и общинските училища в България, чието правно основание е отпаднало, но продължава да се прилага поради липсата на други подзаконови нормативни актове, които да регулират записването на деца бежанци в българската образователна система. Нужно e Законът за народната просвета да регламентира, че малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи и получили закрила, които не могат да представят документ, удостоверяващ завършена степен на образование или клас, се приемат в съответния клас, съобразно възрастта на лицето. Това става, като им се осигурят съпътстващи средства за допълнително обучение по български език и други предмети. Оценката на образователните нужди следва да се случва в училище и там да се предоставя индивидуална подкрепа – напр. допълнителни часове по необходимите предмети. Също така е нужно да се прeдвидят мерки в тази насока и в проекта за Закон за училищното и предучилищното образование.

• 
  Създаване на механизъм за обмен на добри практики между училищата
  

При изпълнението на Мярка 4 и 5 е добре да се ползва натрупаният вече опит при осъществяването на НПИБРБ, в рамките на която бяха проведени множество мероприятия в тази насока. Добри практики по Мярка 4 са дейностите на „Си Ви Ес – България” и „Каритас” ³⁵, както и проектът „Успех в училище”, изпълняван от CERMES ³⁶. Вторият се състоеше от включването на деца бежанци в различни социализиращи и образователни дейности като посещение на Фестивала на науката, занимания по спорт и танци и др.

2.4. Анализ на мерките в Приоритетна област 3 „Заетост”

• 
  Обучение по български език от 180 часа за 200 души;
  
• 
  Обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация или квалификация по част от професия, необходима за заемане на конкретни работни места, от 300 часа за 100 безработни лица;
  
• 
  Последваща субсидиарна заетост за 200 лица за период до 6 месеца и др.
  

Служителите в бившия ИЦ към ДАБ и настоящ отдел „Адаптация” все още служат като посредник за намиране на работа между търсещите и получилите закрила лица и работодатели, поддържат списък с обяви за работа, съдействат на АЗ за осъществяването на трудови борси и информационни кампании.

Сред другите мерки и инициативи в подкрепа трудовата реализация на бежанците, осъществени от АЗ, са и:

• 
  Изготвянето на информационна брошура, преведена на арабски, френски и английски езици, относно предлаганите посреднически услуги от ДБТ, разпространена в центровете на ДАБ в страната за ползване от бежанците;
  
• 
  Информационни срещи в  центровете на ДАБ в кв. Военна рампа и кв. Овча купел в гр. София, с. Пъстрогор, общ. Свиленград, гр. Харманли, с. Баня, общ. Нова Загора и с. Ковачевци, обл. Перник, където на бежанците e представена информация относно необходимите документи за регистрация в ДБТ, услугите, насочени към търсещите работа лица, и условията за включване в програми за заетост и обучение. Вкл. на някои от срещите са присъствали и потенциални работодатели, които са представили информация за свободни работни позиции;
  
• 
  Изготвени са 111 интеграционни профили на бежанците с техните образователно-квалификационни характеристики с оглед оказване на съдействие за намиране на работа след регистрацията им в ДБТ.
  

Лицата със статут, които по време на интервютата споделят, че са работили, са полагали труд най-често без договор, като са намерили работата с помощта на сънародници или със собствени усилия. Някой от тях посочват, че получават по 15 лв. на ден, което не е достатъчно, за да издържат самостоятелно семействата си и разчитат основно на средства и заеми, изпратени от роднини и приятели в чужбина. Тези, които нямат такава възможност, живеят в изключителна бедност. Регистрирани са и няколко случая на експлоатация от страна на работодатели, в които трудът на получилите закрила в крайна сметка не е бил заплатен.

• 
  Незнанието или недостатъчното владеене на български език;
  
• 
  Липса на документи, доказващи придобитата образователно- квалификационна степен;
  
• 
  Липса на квалификация или опит при голяма част от жените;
  
• 
  Проблем с регистрацията по местоживеене (по постоянен или настоящ адрес), което е пречка за регистрация на лицата в ДБТ и ползване на посреднически услуги.
  

• 
  Унифициране/окрупняване на базите данни с квалификациите на търсещите и получилите международна закрила
  

Мярка 1 в тази област се препокрива с Мярка 1 в Приоритетна област 1. Не става ясно дали тази база данни е част от другата, кой е отговорник за създаването й и кои институции ще имат достъп до нея. Не е разписан и методът, по който ще бъде набирана тази информация. Добра практика в това отношение бе идентифицирана в рамките на проект Migrapass (виж по-долу), която спомага за съчетаване на предходния опит на бежанеца с нуждите му от допълнителна квалификация. Въз основа на така събраната информация може да се пристъпи към валидиране на придобитите умения и професионален опит в сътрудничество с Националния център за информация и документация (НАЦИД).

• 
  Предвиждане на обучения за стартиране на бизнес
  

„Обучение на бежанците за разработване и прилагане на проекти за малък бизнес” e мярка, която е предвидена в новата Стратегия и бе част от НПИБРБ. Препоръчително е тази мярка да продължи да се изпълнява, тъй като част от интервюираните лица имат желание и опит да стартират собствен бизнес, но не разполагат с информация за бизнес условията в България. В рамките на НПИБРБ бежанците, които искаха да стартират собствен бизнес, биваха насочвани към ДБТ, където се провеждат курсове и консултиране в тази област. ИЦ на ДАБ  подпомагаше бежанци, които вече са стартирали собствен бизнес, за намиране на подходящи работници, преминали професионалните курсове към ДАБ, както и им оказваше помощ при попълването на документи в ДБТ.

• 
  Предвиждане на обучения на служителите в ДБТ
  

Мярка, която бе оценена като изключително важна от служителите на ДБТ, е „Провеждането на обучителни семинари със служители от дирекциите „Бюра по труда” за работа с бежанци”. Въпреки че не бе осъществена поради липсата на финанси в рамките на НПИБРБ (2011–2013), преди е имало такива обучения и те са били изключително полезни, тъй като са запознавали служителите на ДБТ със спецификите на целевата група. Според интервюираните служители на АЗ техните колеги от ДБТ проявяват интерес към такъв вид обучение, които могат да се организират и с подкрепата на ВКБООН.

• 
  Подобряване на планирането на трудовите борси и предвиждане на оценка на тяхната ефективност
  

В рамките на НПИБРБ бяха осъществени няколко трудови борси с участие на потенциални работодатели за подпомагане достъпа до трудова заетост на бежанци и търсещи закрила с право да работят. По информация на АЗ и ДАБ такива борси продължават да се организират.

• 
  Предвиждане на мерки за насърчаване на работодатели за включване в първоначалния процес на интеграция
  

Като добра практика, посочена от няколко от интервюираните експерти и бежанци, се посочва ангажирането на потенциални работодатели в първоначалния процес на интеграция. Към момента има няколко примера, в които работодатели предоставят жилища за работника и неговото семейство, ваучери за храна и др. В новата Програма може да се включи разработването на някакъв вид финансов стимул за работодатели, които биха искали да наемат лица, получили или търсещи международна закрила.

2.5. Анализ на мерките в Приоритетна област 4 „Процедури за признаване на квалификации”

• 
  Свидетелство за съдимост от държавата на произход с валидност 6 месеца от издаването;
  
• 
  Владеене на професионалнaта терминология на български език;
  
• 
  По-ниска образователнo-квалификационна степен от изискуемата  в България.
  

• 
  Създаване на процедура за валидиране на квалификациите на лицата, които не могат да докажат своята професионална квалификация
  

Нужно е разработването на процедура за валидиране на квалификациите на лицата, които не могат да докажат своята професионална квалификация. По отношение на регулираните професии такива процедури следва да бъдат разработени в сътрудничество със съответните представители на камарите или браншовите организации, където трябва да се обсъди и въпросът за допълнителнителните изисквания, на които получилите закрила лица не могат да отговорят.

• 
  Предвиждане на специализирано езиково обучение
  

Нужно е да се предвидят езикови програми/стажове, които да подготвят получилите закрила в специфичната за дадената професия терминология.

Добра практика в това отношение е провеждането на специализирани курсове по български език по проект на „Каритас”, организирани от Института за чуждестранни студенти (ИЧС) и финансирани от ВКБООН, за бежанци, желаещи да продължат своето образование във висши училища в България, и съответно да се развиват в определена професионална област. Курсът бе с продължителност от 50 часа в периода октомври – декември.

Франция
„Форум Бежанци“ (Forum Réfugiés): предоставя курсове по професионално ориентиран френски като втори език на бежанци, които са одобрени за работа в социални предприятия. За повече информация посетете: http://goo.gl/KySE0x.

• 
  Предвиждане на мерки за доказване на ниво на професионални умения пред комисия от Националната занаятчийска камара (НЗК)
  

От проведенитe интервюта става ясно, че голяма част от бежанците са занаятчии. Една от мерките, която беше част от НПИБРБ и е включена в новата Национална стратегия, бе „Включване на бежанците в изпити за доказване на ниво на професионални умения пред комисия от Националната занаятчийска камара”. ИЦ  към ДАБ съдействаше на бежанци, които желаят да се явят пред постоянна комисия към НЗК. Препоръчително е такава дейност да се предвиди като дейност в ИКЦ.

2.6. Анализ на мерките в Приоритетна област 5 „Социално подпомагане”
Предвидени мерки
Мярка 1: Достъп до получаването на социално подпомагане, както е предвидено за българските граждани, в т.ч. месечно социално подпомагане, еднократна социална помощ за закупуване на дрехи, за учебни пособия или за лекарства, както и целева помощ за издаване на лична карта.
Мярка 2: Осигуряване на достъп до служебни преводачи или медиатори, когато е необходимо, за попълването на данните в молби – декларации за социално подпомагане и при провеждане на социалната анкета.
Мярка 3: Предоставяне на социални услуги за настаняване във временни и кризисни центрове.
Мярка 4: Изграждане на мрежа от социални медиатори.

Идентифицирани проблеми
Според българското законодателство получилите закрила лица се ползват от същите социални помощи и услуги ⁴³, предвидени и за българските граждани. Ползването на тези права предполага преминаването на съответните административни процедури, приложими и към българските граждани. В резултат на липсата на информация и подкрепа за извървяването на тези процедури, пренебрежимо малък брой лица, получили международна закрила, се възползват от тези възможности, което не изключва необходимостта от тяхното прилагане. Проблемите, идентифицирани през 2014 г., са свързани с липсата на специализрани интеграционни мерки и финансово подпомагане по отношение на новопризнатите бежанци и лицата с хуманитарен статут, което доведе до проблеми при снабдяването им с лични докумeнти. Това на практика ги лиши от възможността да реализират своите социални права⁴⁴. Ограничените възможности за изучаване на български език и липсата на социални медиатори, които да подпомагат тези лица, допълнително усложни реализацията на тези права на практика.
Данните, предоставени от АСП на екипа на изследването, също говорят за описаните по-горе проблеми. През 2014 г. с месечни помощи по чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) са подпомогнати 4 лица и семейства на бежанци, с еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП – 3 лица и семейства, 2 лица и семейства по реда и условията на Наредба №РД 07-5/2008 г. за целеви помощи за отопление, с еднократна целева помощ за издаване на лична карта – 1 лице, 2 лица с увреждания по Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).

Препоръки и добри практики

• 
  Предвиждане на целеви специализрани мерки за достъп до социално подпомагане
  

Планът за действие по интеграцията трябва да предвижда улеснени процедури за получаването на тези помощи като целеви мерки за първоначалната интеграция на лицата с международна закрила. Именно за това ролята на АСП трябва да започва от началото на подписването на споразумението за интеграция.

• 
  Включване на социални медиатори в дейностите по социално подпомагане на бежанците
  

Тази мярка би спомогнала за осъществяването на Общия основен принцип за интеграция „Гарантираният достъп на имигрантите до институциите, както и до обществените стоки и услуги, наравно с местните граждани и без дискриминация, е необходима основа”. Тя бе включена в НПИБРБ, но не бе реализрана до края на Прогрaмата през 2013 г. Такива програми бяха разработени  от Българския червен кръст (БЧК) и „Съвета на жените бежанки в България” по отношение на търсещите закрила лица със средства на ЕБФ и бяха оценени като изключително полезни. При осъществяването на Националния план трябва да се вземе предвид натрупаният вече опит при осъществяването на тези програми и да се планират дългосрочното прилагане на такива програми с държавно финансиране, а не на проектен принцип.

• 
  Регулярно провеждане на обучителни семинари със социални работници по специфичните аспекти на социалната работа с бежанци
  

През 2013 г. са проведени обучителни семинари по проект „Обучение на служители на институции и организации, свързани с реализирането на социално-икономическите права на бежанците – служители на дирекции „Бюро по труда”, социални работници от дирекции „Социално подпомагане“ и „Закрила на детето”, учители в училища, в които се обучават деца на бежанци, работодатели и др. чрез междуинституционални семинари за обмен на опит и добри практики в областта на работата с бежанци и по-добрата защита на икономическите и социалните им права“. Проектът е изпълнен от Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца – ФИЦЕ – България със средства по Годишна програма 2011 на ЕБФ и е високо оценен от интервюираните служители на ИЦ на ДАБ. Тези семинари бяха оценени като добра практика, която е препоръчително да се проучи и мултиплицира.

2.7. Анализ на мерките в Приоритетна област 6 „Здравни грижи”

Предвидени мерки
Мярка 1: Осигуряване на медицинско обслужване при същите условия, както за българските граждани.
Мярка 2: Провеждане на противоепидемични мерки съгласно действащото законодателство.
Мярка 3: Изграждане на мрежа от здравни медиатори.
Мярка 4: Провеждане на профилактични дейности.
Мярка 5: Провеждане на задължителни имунизации и реимунизации съгласно Националния имунизационен календар при лица с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут или с предоставено право на убежище, за които липсват данни за проведени имунизации, и които нямат избран общо практикуващ лекар.
Мярка 6: Създаване на бази данни за лекари – чужденци, които вече работят в страната особено от арабски произход и които могат да бъдат въвлечени в работата с бежанци (нова) ⁴⁵.
Мярка 7: Подготовка на информационни материали за общопрактикуващи лекари за културните и религиозни особености на различните групи бежанци (нова).

Идентифицирани проблеми
Интервюираните бежанци споделят за проблеми,свързани с достъпа им до здравни грижи:

• 
  Недостатъчна информираност за българската здравноосигурителна система на разбираем език – по-голямата част от интервюираните не знаят, че имат право да изберат личен лекар. Тези, които са успели да започнат работа, споделят, че имат такъв, но не са го посещавали и не го познават;
  
• 
  Наличие на езикова бариера и липса на възможност за превод;
  
• 
  Липса на здравно осигуряванe поради недостатъчни средства да си покриват вноските;
  
• 
  Нежелание на личните лекари да приемат бежанци и получили хуманитарен статут лица. Според интервюирани доброволци в Стара Загора от 130 регистрирани лични лекари само 4 са се съгласили да приемат бежанци. Регистриран е случай, в който не е прието направление от лекар специалист. В друг случай не са приети деца за преглед в болница в Свиленград, защото адресната регистрация на родителя е била в Бургас;
  
• 
  Липса на средства за лекарства, които биват предписани, както и за посещение при зъболекар;
  
• 
  Липса на средства за транспорт, за да се върнат от болницата, след като са закарани с линейка;
  
• 
  Нужда от психологическа помощ, която не се предоставя на всички нуждаещи се, тъй като такава се предоставя на проектен принцип от НПО: АСЕТ по програми на ЕБФ и Център Надя с финансиране от ВКБООН.
  

• 
  Предвиждане на средства за покриване на здравните осигуровки на лицата, участващи в Плана за интеграция
  

Получилите закрила лица имат достъп до здравни услуги по реда за българските граждани и се ползват с всички права като задължително здравно осигурени лица⁴⁶. Мярка 1 „Осигуряване на медицинско обслужване при същите условия, както за българските граждани” в Приоритетна област 6 е дефинирана твърде широко и не става ясно какво се има предвид, но това което трябва да покрива, са здравните осигуровки на лицата, участващи в Плaна, както беше в рамките на НПИБРБ. В това отношение е нужна специлизирана интеграционна мярка и не трябва да се разчита само на общата, насочена към българските граждани.

• 
  Осигуряване на ежемесечна информация към общопрактикуващите лекари за лицата, чието ЛНЧ е сменено с ЕГН
  

• 
  Разширяване на мрежата от социални медиатори вместо изграждане на мрежа от здравни медиатори
  

Тази мярка дублира създаването на мрежа от социални медиатори. Тази функция може да се изпълнява от социалните медиатори, които биват обучавани да подпомагат достъпа до публични услуги от всякакво естество, най-вече чрез оказване на превод и указания на разбираем език.

• 
  Привличане на лекари чужденци, които вече работят в страната, в работата с бежанци единствено като съпътстваща първоначалната интеграция мярка
  

Това се счита за добра практика, която вече се случва спонтанно в страната. Повечето интервюирани в Пазарджик  напр. посещават личен лекар, който е от Ирак. Тези лекари могат да подпомогнат първоначалната интеграция на новопризнатите, но не трябва да заместват работата с личните лекари в посока повишаване на информираността им за целевата група, проблемите, свързани с липсата на медицински картони и правата им на български граждани. Тази мярка трябва да бъде осъществявана много внимателно, за да не доведе до сегрегация и капсулиране на общностите.

• 
  Предвиждане на мерки за повишаване на информираността сред общопрактикуващи лекари за правата на бежанците и лицата с хуманитарен статут
  

Информационните материали са много добро, но недостатъчно средство за повишаване на информираността сред лекарите.  Нужни са обучения от типа, който НПО провеждат за служителите на Специалните домове за временно настаняване на чужденци към МВР (СДВНЧ) или служителите на АСП. Освен мерки по отношение на културните и религиозните особености на различните групи бежанци е нужно да се предвидят и обучения на лекарите за правата на бежанците и лицата с хуманитарен статут. От интервютата с експерти напр. става ясно, че основната причина лекарите да отказват пациенти бежанци e, че не са информирани, че услугите, които предоставят на тези лица, могат да бъдат покривани от Здравната каса.